Преди бая копаех в тази посока, та нака ви разкажа за моите впечатления, защо няма български модели. Общувал съм многократно с различни хора при някои от производителите и търговците по повод на малкото излезли български модели. За съжаление картинката хич не е оптимистична и ето защо:
1. Фирмите за масово производство на ЖП модели отддавна са станали компании с отдели продажби, маркетинг и т.н. с борд на директорите, които се интересуват предимно от продажби и печалби, за тях моделите на влакове са просто бизнес.
2. С няколко изключения (моделите на AF, ACME), по-голямата част от моделите на български ПС са произведени без изобщо да се има предвид и да се разчита на българския пазар. Всички пътнически вагони на Тилиг са такива (предимно кушети и спални, ресторанта), които са се движили в съставите на международни влакове и съответно хората, които пресъздават такива влакове са потенциални клиенти. А те не са малко.
3. Балканите сме "черна дупка", разбирай несигурен пазар. Не съм видял да има особено повече гръцки, турски, македонски, сръбски и т.н. модели.
4. Железниците ни са трагични. За разлика от други бивши соц. държави нашата желизница запада все повече и повече. Чешките, полските и унгарските може и да не се цъфнали и вързали, но участват в общо ервопейския ЖП живот. Стават все по разпознаваеми и съответно потециалните купувачи на техни модели се увеличават и извън пределите на съответните държави.
5. Липса на малки серии местно производство. При нас все още сме далеч от развитието, което имаха в Чехия, Полша и Унгария, където са налични множество варианти на смолни, месингови, лазерно рязани и т.н. модели, най-вече на локомотиви.
В горните държави почти две десетилетия си правеха моделите сами, преди големите производители да им обърнат внимание и да станат потенциален нов пазар, който в момента чешат по косъма.
6. Критична маса. За съжаление в България сме много малък почти семеен кръг хора.
7. Хобито ни умира, поне от търговска гледна точка. Типичния клиент е на 40+, застаряващ все повече, със значителни финансови възможности за закупуване на модели. Производителя предпочита да дои него продавайки му все по-скъпо псевдо иновации, съкращавайки производстените разходи максимално.
---
Спасението е да си правим сами това, което искаме на местно ниво. Било то единични бройки вкъщи, било то някакви "манифактури". За щастие има сериозно развитие в тази посока напоследък. Лошата новина е, че малосерийните модели като цяло са по-скъпи от масовото производство, без задължително да го превъзхождат като качество. Важно е да се намери адекватен баланс, което според мен поне, все още не сме постигнали.