Автор Тема: Piko 52055 Koe I  (Прочетена 5297 пъти)

mitko0888

  • Trade Count: (35)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2385
  • Рейтинг: 970
  • H0, еп. I, II, III, IV, София
    • Снимките ми ...
Piko 52055 Koe I
« -: 09 Март 2017, 19:40:51 »
Реших да напарвя представяне на едно мое локомотивче - Ко (с две точки отгоре) I. Имам го от повече от четири години.

Оригиналът е разработен през 1933 година, като малък маневрен локомотив - първа група. Произведени са доста от тях - над 250, имам ги в някакви книги ако някой се интересува повече. Прототипът на конкретната серия е от периода 1934 - 1938 г., задвижвани са с дизелов мотор - 39 кс и механична предавка с три скорости. Макс. скорост е 23 км/ч.

Като модел е един от първите модели с които започва "новото" пико в началото на 90-те години, в т.н. тогава PIKO-Profi-Line, в ново време - Piko Classic. През годините е произвеждан в най-различни варианти - години / администрации / цвят / номер. Моят екземпляр беше закупен новичък през началото на 2013. Имаше някаква промоция - DB 3-та епоха, но въпреки това ми се видя скъпичък (като че ли беше около 120-150 лв.) за 2,5 инча / 63.5 мм дължина.

В сайта и в каталога изглежда така:


Реално цветът му е доста по-близо до истината:


Предвид малките си размери има достатъчна (според мен) детайност и изглежда доста прилично:


Наприятен вид имат всичките "дръжки" - от някаква жълта пластмаса, която, както на всичките ми известни модели на пико, е доста "трошлива" - успях да счупа една дръжка и то покрай кабината, и аз не знам как при тези размери. Но поне се лепят лесно. Освен това в кутията имаше и резервни. А и може да се боядисат лесно, или да се сменят с метални. Задвижването е "ластично" - т.е. с ремък, което си е класически бандаж за колела (от старите). В кутията имаше и резервна гумичка (още не съм стигнал до нея). Неприятно впечатление прави и отворените (отдолу) зъбни колела на осите, но май при тези размери без това не може. Светлини няма. На задната страна на кабината мисля че мога да сложа много лесно. В нета съм виждал статии за цифровизиране с добавяне на лампи и отпред, но още не съм дорасъл до там.

От самото начало не ми харесваше как върви. Затова, макар и нов и над 100 лв, локомотивът беше детайлно разглобен. Вътре има такова нещо:


Отделните му чарколяци са това:


Веднага мернах хубаво натъпкана грес в място, в което се опира ротора при въртене.


След добро почистване на греста от роторчето, както и от вала на двигателя и от шайбата, нещата станаха както трябва. Моторчето, учудващо, е с пет намотки. Или както тук и в немско му казваме петполюсно. В ревютата в нета навсякъде беше снимано триполюсно моторче, явно това е някаква новост от последните години. Въпреки това е с доста малки размери и не бива да се прекалява. Т.е. моделната скорост се постига някъде при около 5 - 6 волта, и гледам да не му пускам повече от 6 - 7. При което върти без да има явно искрене в колектора и мисля че ще искара по-дълго. Задвижването е на двете оси - на вала на моторчето е нанизан ремъка, който върти един вал с два червяка, директно към двете колооси. Предавката е общо около 1:33. Теглото е само 55 грама, при което естествено тягата е само около 7 - 8 грама (не мога да го измеря точно). Въпреки това при добре гледани вагончета локомотивчето се справя спокойно със 7 - 8 двуосни вагончета по пресечена местност. Едно клипче: https://www.youtube.com/watch?v=jSq2zJTq0jw. Има място за още няколко грама олово, виждал съм снимки с добавяне на още почти 20 грама, но това напълно ме устройва. Предвижда се локомотивчето да вози един "ремонтен" вагон - двуосна платформа с разни материали и инструменти по него, най-много с още един вагон, което не му е проблем при до 3.5 - 4% наклон.

В процеса на "каране" се забеляза доста често спиране на движението, особено при по-ниска от макс. скорост. Моделът няма триточково окачмане (за съжаление) и си мислех че това е неизбежно. То в един прекрасен ден всичко беше отново разглобено и токснемането беше леко прекроено - по пътя от колоосите до моторчето се минаваше през няколко допиращи се пластини, които въпреки че са нови, имат отличен цвят и вид, явно не даваха добър контакт при движение. Затова всичко беше преправено с две запоени жици - не е много красиво, това е отвътре, отвън не се вижда, а вървежът се оправи както трябва и сега е без проблеми. Да се има предвид, все пак, че на трасето ми няма и милиметър незахранена релса, така че две оси без триточково окачване не са проблем поне за мен.



Друг проблем забелязах тези дви. Ако не се кара известно време като че ли на ластикът иска първо да се раздвижи напред - назад, за да започне да си върши работата както трябва. Нищо чудно да е "остарял" за две години, но раздвижването е за по един метър в двете посоки, без отваряне и без друга намеса, така че за сега си оставам със оригиналното ластиче. А и не знам дали е от него, или останалата смазката засъхва.

Като заключение: бих предпочел друг производител, и друго техническо изпълнение, ама като няма друго - не съжалявам за това Пико. Това ми е най-малката машинка по трасето, върши си работата, "някой ден" може и да се сдобие със светлини, може и така да си остане. Ако на някой му е интересен такъв размер - препоръчвам го.