Не знам дали като ревю, дали да се похваля, ама от скоро си имам тези вагончета - гърмящите кутии.
Това са първите стандартизирани след края на първата световна война двуосни вагони. Вагоните (оригиналните) са железни, отделните елементи са свързани с нитове. На еднотипно шаси се павят вагони от 2-ра, 3-та и 4-та класа. Произведени са вдоста голяма бройка и са използвани в цяла Германия. Комфортът на возене е далече от наличните по това време четириосни вагони с талиги, откъдето си носят и името.
Като модел за такива като мен това е първия вагон, който съм срешнал в бебешкото изпълнение на Пико - прословутите наречени от някой тук вагони "мечта" със 7 прозореца. Имам си и от пиковските, дори и от тези с истинско стъкло, а не с пластмаса или само с дупки по прозорците. Въпреки че съм ги пребоядисал и подновил, нивото им на изпълнение си остава от детската серия и отдавна не ми харесваха.
Въпросните вагони се произвеждат май от всички масови производители. Вагоните на Роко са избрани за "модел на годината за 1976" - годината, в която Роко пуска и първия си локомотив. Още от тогава вагоните са в настоящите 4 варианта и се появяват през различни години в различни администрации и епохи. Най-много се срещат в DB III, стандартният е втора класа. Предлага се и вариант 1/2-ра класа. И двата са с открити площадки. Третият вагон е със закрити площадки, първа класа. Четвъртият е фургон.
Моите са DR IV-та епоха. Защото тамън се появиха тази година в "стартовата" продукция на Роко, защото за тях имам май най-подходящия локомотив - BR64, а и защото цената им е в рамките на 20 евро за брой, а през последните години тези вагони бяха около 40 евро каталожна цена. Въпреки намалената на половина цена, детайлността и изработката според мен никак не е пострадала, поне гледайки снимки.
Класическото вагонче е с номер 54201, тип Baai, първоначално Ci29. Както и всички останали си има хубав интериор, както и готовност за осветление - допълнителен кит за токоснемане и две крушки. Качеството на изработка според мен е доста високо, сравнявайки го с други вагони на пико, роко и флм. Има разни детайли от типичната за роко доста здрава и елестична тънка пластмаса. Има си пликче с допълнителни закачалки за фенери и някакви други чарколяци, които още не съм слагал.
От самото си начало (1976) вагончето е нарисувано с долепени буфери, т.е. с ККК, която май се е купунала отделно - с номер 4484. Осветлението също е допълнителен кит от самото начало. Единственото, което не ми хареса за сега, е че вагончетата тежат по около 90 грама всяко, вместо полагащите им се 65 грама за размера си. Ако ги населя с безкраки пътници ще стане още повече. Няма да ми е проблем, при положение че влакът ще е с три или четири вагона, но ако от някъде ми изпаднат по-стари модели с други номера, може и да стане доста тежък влак.
Стандартното вагонче е с номер 50 50 24-26 160-2 и изглежда така:
По принцип не си падам по надничане от долу. Но тук оборудването под коша се вижда доста, а и е напарвено с множество допълнителни детайли:
И още веднъж:
Комбинираният вагон в каталога е 54202, номер 50 50 24 26 140-4, тип Baaitr, първоначално BCi29. Всичко друго си е същото. Тъй като има разлика в двата по-широки прозореца, а и прозорците са по различен начин отворени, двата вагона стоят доста добре един до друг.
Третото вагонче е със закрити площадки, 54203, Bi29, в DR IV епоха също Baai, номер 50 50 24-26 419-2. Има дребна разлика в прикачните детайли.
Четвърти е фургона - 54204, с номер 50 50 93-26 045-1, Daai. Може и първи във влака, а си мисля че в четвърта епоха може и без него. Общата му визия в точно този вариант е малко по-различен от останалите вагони - липсва златистото - имитация на дървените рамки на прозорците. Може и така да си е бил през 70-те години. В другите епохи изглеждат "по еднакво". И четирите врати се отварят. Според мен са доста хлабави и се мандахерцат при разглеждане в ръка, но при движение си стоят както са оставени. Аналогични врати на флм според мен са по-сполучливи от тези.
С локомотивчето се връзват много добре:
За всичките вагони още през 1976 е обявено триточково окачване на колелата. След това не се споменава нищо такова. Окачването сега не е триточково, но двете колооси са с достатъчно движение в няколк опосоки и при преминаване през неравности четирите колела си остават залепени за релсите, все едно си е тритчково окачването. И по стрелките ми потропват както трябва. Интересно ми е ако някой има от първите модели (номера 4201 до 4204) да сподели какви са им колелата и куплунзите. Поради дългата база това е важно, аналогичните вагони (на пико) спокойно остават с едно колело във въздуха, от което най-често дерайлират. Тук такова нещо няма. За съжаление трябваше да дам и още няколко левчета за Ккуплунзи (на снимките са стандартните халкички), роко не ги дава без пари.
Като цяло съм си много щастлив от тази серия. При каталожна цена от 20 евро без няколко цента за брой, качеството на изпълнение, конструкцията и цялостния вид за мен не се различава и от екслузивните модели на роко и не мога да им намеря никакви кусури, освен изброените дребни забележки. Опаковката е добре известната тънка прозрачна кутия, в която вагоните стоят достатъчно безопасно. Стига да не се отвори капака. Със сигурност знам че същите вагони (DR IV) от предишни години са с други номера. Ако ми изпадне нещо май ще допълвам.
