Ами хобито изисква финанси. Двата клуба, които мислеха, че ще съществуват без клубни такси в момента са в историята.
Клубът освен по собствено желание се напуска и поради неплащане на клубни такси. И когато трябва някой да играе ролята на пъдар и да се моли да се внесат таксите означава, че "материала" не е качествен. От това искаме да се предпазим, за това има условия, устав и порядки, които са задължение на клубните членове да се познават и спазват, което декларират с молбата си за членство.
Нито устава е скрит, нито правилника.
Моите уважения към българския жп моделист, на който все някой му е длъжен, все някой не прави нещо за него, все той е онеправдан, но без пари може да очаква именно това. А като гледам и срещите, които организираме уж са безплатни пък горкия български жп моделист пак го няма- дали пък някой не го е щипал под масата или не му е напил водата?
Аз лично предпочитам да гледам резултатите, а не собствената изгода, що се отнася до клубна дейност. И ако някой има различни от тези възгледи, то просто не става за клубна дейност и ще помоля да се въздържа от коментари по темата. Ако някой може да посочи постигнати резултати от художествена самодейност на тема жп моделизъм у дома, доближаващи се или поне близки до тези на клуба за последните 8 години ще се радвам да сподели ноу - хау, може пък да се усъвършенстваме и да станем още по- добри.
И един пример.... давате ли си сметка как съществува този форум? Някой плаща за него, някой го обгрижва за да съществува. И това благодарение на едно анти- тесногръдо мислене за очаквани облаги. Кой от вас нечленуващ в организация може да се похвали с такова отношение към хобито?
Едва ли клуба е идеален. Но той е резултат от решенията на клубните членове и е такъв, какъвто е в момента.
Тъй , че моля да оставите лесния път на хулите към клуба. Ако искате да помагате- помагайте, ако не искате недейте, но бъдете поне градивни!!!
Да започнеме с това, чв казваш "Хобито"... Ами то затова е Хоби, а не професия или мания, самата дума "Хоби" предполага някакво приятно занимание в свободното време. Та толкова по въпроса кой къде бил, кой къде дошъл или не отишъл, кой какво не направил или направил и за колко време. Относно финансите - да, тук съм съгласен че това е скъпо хоби, далеч съм и от мисълта, че членският внос може да бъде символичен например от по 80 стотинки годишно. Никога не съм и повдигал въпрос за пари по време на краткото ми членуване там, нито пък имам някакви съмнения че някой е забогатял на мой гръб - напротив, радвам се на постигнатото и създаденото макар и да нямам абсолютно никакъв принос за това.
Аз за себе си съм стигнал до извода че клуб не ми трябва. Като започнеме от финансовите разходи по членството - ами само за първата година те възлизат на 290 лева (с включената встъпителна вноска), което прави 150 евро, което пък както и да го погледнеш си е един хубав локомотив от който и да е от трите мащаба и след това 240 лева - да кажем около 125 евро което е един може би не чак толкова прекрасен но все пак хубав локомотив всяка следваща година. Отделно членството ми даваше право да идвам всяка Събота на сбирки за по няколко часа. Това прави 52 Съботи годишно, от тях като извадиме няколко седмици, в които поради една или друга причина клубът е затворен и не работи и още няколко седмици, когато поради лични ангажименти не мога да дойда - в най-добрия случай се получава около 2/3-ти от тези 52 седмици годишно. Отделно че мястото е крайно некомуникативно и макар и живеейки в центъра ми се налагаше да сменям два вида транспорт и после ходене пеша докато дойда. За щастие в почти всички случаи на връщане винаги се е намирал по някой с кола, който да ме метне обратно в цивилизацията, благодаря за което.
Относно постигнатите резултати - не съм видял никой да бъде критичен. Напротив, всичко което сте изградили е много хубаво. Критика би могло да бъде, когато някой започне да дава акъл от типа на: "ама тая релса защо така, а не иначе?", "това ако бях аз щях/можех да го направя по-добре или еди как си" итн. Такова нещо до сега не съм чул или прочел, така че очевидно хората неченуващи в клуба (или може би би било по-удобно за краткост да се наричаме "Нисшите") както се вижда се въздържат от коментари и явно са оставили лесния път на хулите към клуба. Живея в малко градче (всъщност конгломерат от 2 малки градчета, които са запазили имената си вместо да станат квартали на единият от трите града), което като национално значение е съпоставимо с Полски Тръмбеш или Тутракан в България. Само в този регион има сигурно 100 човека, които си купуват влакове (болшинството разбира се "Хорнби"). Изключвайки ерата "Млад Техник", когато в НъРъБъ всеки хайде да не е трети, но всеки пети келеш имаше или влакче или поне аутобан, в най-златните времена в епохата "Форум" в цяла посткомунистическа България имаше сигурно 100 човека, които се занимаваха с това хоби. При това със силна тенденция към намаляване, доста хора изгубиха интерес и си продадоха колекциите за да си нахранят семействата или да си платят текущите битови сметки, това в благодарение на един тъп и прост селски тиквеник, псевдопожарникар и милиционер пишман-мутра от село Банкя, на когото клубът между другото му подари диорама, което макар и позабравено си остава единственото срамно петно в клубната история. Но нека не се отклоняваме от темата - та от тези сигурно над 100 човека тук, 20-30 също са си направили клуб, в който аз разбира се не членувам. Местното "БДЖ" им е отпуснало една неизползвана магазия в една от гарите, където от не знам колко години строят няколко нека ги наречем "макета", на които дори и с много въображение краят им се не види. Там въпросните джентълмени се събират всяка Сряда вечерта за по 2 часа, но не съм ходил сигурно от половин година и се очертава барем още половин та ако не и цяла да не ида. За балсатови призми примерно не са чували, а под "баластиране" там където изобщо го има се подразбира някакъв посипан пясък, който е раздухан с уста. Там където геометрията на релсите не съвпада, е съвсем нормално посредством изчекване и начекване на снадките да се получава завой тип "чупка" с луфт от 2 милиметра между двете релси, така както всеки от нас го е правил като дете с релсите си от ламаринено Пико. Антрацитено черните пътища и шосета, реализирани посредством темперни, маслени и акварелни бои са нещо като стандарт, също както и тревните площи, които освен по горепоисаният начин ги правят и от боядисани в зелено дървени стърготини, направо са си в ерата "Книгата на Юри Ботев". Ходих и в околията на около 10 изложби в които участваха клубни и лични макети от цялата околия и рядко се случваше някой да успее да ми хване окото. Дори и най-хубавите и сполучливи макети тук, с много условности и компромиси примерно могат да го докарат до към половината хубост (като качество, прецизност, детайлност и рИализъм) на който и да било от завършените модули на КЖМБ. За "Фремо" не са и чували, поне до момента аз таквоз нящо не видях. В това отношение съм абсолютно убеден и мога да си сложа ръка на сърцето, заявявайки че ЖП моделизмът в България - и като клуб (визирайки красивите модули и в трите мащаба), а и като "домашна художествена самодейност" (например макетите на Стоян, Владо и Ясен, а да не забравяме и строящите се грандиозни проекти на Грегъри и Живко Колев) е на едно поне германско ниво, така че по никакъв начин не бих могъл да бъда критичен. Напротив, дори призовавам и апелирам по-често да пускате снимки и клипчета на красивите модули, които са радост за окото. И между другото не забравяйте че Светлин беше изпреварил времето си, с пускането на темата "Каране на влак с цел" фактически наля основите на последвалите тенденции години преди първото Ви посещение в Унгария и последвалите го регистрационни карти на вагоните, телефони и домофони, часовници за мащабно време, разписания итн. На всички клубни членове, както и на всички самосиндикални художествено-самодейни домашни моделисти пожелавам крепко здраве, творческо дълголетие, щастие и осъществени цели, мечти и стремежи и по-често да ни радвате със снимки/клипове! Успех!
