Автор Тема: Сложно обръщателно ухо в DCC с аналогово управление  (Прочетена 8075 пъти)

Best Ripper

  • Trade Count: (17)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3377
  • Рейтинг: 551
  • Освободил се от форуми...
      Покрай едно частно проектченце се появи нова разновидност на класическото обръщателно ухо, при което също се наложи преодоляване на проблема с късото съединение.
      Разликата с класическото, описано вече в темата http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4883.0.html , тук усложнението дойде от факта, че в „ухото“ се влиза и излиза от различни стрелки. Поради конфигурацията на трасето обаче отново има засичане на полюсите.

Забележка: Посочената на схемата гърловина е само за нагледност на проблема, не е реалната в проекта.



     Както се забелязва, кръговата връзка между двете крайни стрелки довежда до късо съединение в правотоковата двурелсова система. Как го реших…
     Отново се наложи да се направи двустранно изолиран участък, на който са прекъснати и двете релси. За обръщането на поляритета отново използвах двуполюсно бистабилно реле, което да осигурява бързо обръщане на полюсите в изолирания участък при вход и изход в проблемния участък. Каква е разликата спрямо класическото ухо с една стрелка и предишната тема…
Понеже сивите тилигски релета понякога не успяват достатъчно бързо да превключат при отделни декодери, по съвет използвах правотоково бистабилно реле Zettler AZ850P2-12. Релето е миниатюрно, отново с две управляващи намотки и две независими токови товарни вериги. Естествено за него се наложи да се добави ново правотоково захранване. За целта се използваха 16 волта променлив ток от пиковски траф /може и друг/, маломощен грец в интегрално изпълнение, стабилизатор 7812 и филтриращ неголям електролитен кондензатор. Положителното напрежение се подава през два диода на две места – на външната релса в изолирания участък и на външната преди него /защо през диоди ще обясня по-надолу/. За улеснение съм отбелязал външната с червено /ще го броим за плюс/, а вътрешната с черно /ще го броим за минус/. В случая се ръководим от горната стрелка. По трасето са поставени четири контактни вилки /пластини/ - по една от всяка страна на изолаторите. Специално вилка  №4 обаче е обърната към вътрешната релса след долната стрелка, защото при нея плюсът е на вътрешната релса /защо тук са четири вилките – по-надолу/. Вилки №1 и №2 са свързани заедно към единия управляващ вход на релето, вилки №3 и №4 към другия.

Самото реле има следната схема на изводите /гледано отгоре му/.
 


     Едната превключваща намотка е между изводи 1 и 5, а другата – между 10 и 6, като 1 и 10 са положителните изводи, а 5 и 6 – отрицателните. Последните два са свързани заедно и са включени към масата на стабилизатора.  Средните изводи на товарните вериги са съответно 3 и 8, като първата е свързана с вътрешната релса на изолирания участък, а втората – с външната. Изводи 2 и 7 на релето са дадени накъсо и заедно са вързани към плюса на централата. Изводи 4 и 9 също са окъсени и вързани към минуса на централата.
    Как действа системата…
    Разглеждаме случая, когато влак влиза в ухото през горната стрелка /срещу часовниковата стрелка/. Тъй като тук релето за поляритет и стрелките не са свързани заедно /и няма как лесно да се постигне взаимодействие с двете стрелки едновременно/, локомотивът настъпва вилка №1 и ако поляритетът на изолирания участък не е правилен /същият като този на линията преди него/, превключва релето. Влакът влиза в изолирания участък и натиска вилка №2, която в случая не води до реакция. Влакът достига и натиска вилка №3, която обръща бързо поляритета на изолирания участък в съответствие с този на трасето след изолатора. Влакът излиза и натиска вилка №4, която не води до реакция. Влакът навлиза в долната стрелка и гърловината.
     Ако втори влак тръгне в обратна посока, проблем няма /по часовника/. Просто поляритетът вече е нагласен и вилки №4 и №3 не водят до реакция. На изхода обаче вилка №2 обръща посоката на тока за изход. Вилка №1 не води до реакция.
     Ако обаче вторият влак тръгне отново по посока на предишния, тогава идва проблем. На входа на изолирания участък вече поляритетът е обърнат и става късо. Именно затова са сложени вилки №1 и №4 – те обръщат посоката на тока автоматично според нуждите без намеса на човек, тъй като неминуемо ще се случи ръководителят движение да изпусне два влака един след друг и да стане късо и спиране на всички влакове.
     Поради наличието на контактни вилки в и извън изолирания участък се налага подаване на захранващо напрежение за релето и на двата участъка, за да имат захранване всички контактни вилки. Ако ги няма двата диода, през жичката, излизаща от стабилизатора, на практика ще се подава винаги плюс и на външната релса на изолирания участък заедно с този преди него от централата. Тогава при положение на релето, когато то трябва да подаде минус на външната релса, ще се получи късо съединение. Именно затова са диодите – за електрическо разделяне. Диодите са маломощни – 50 волта/50 mA, тъй като консумацията на релето е едва 2 mA – по каталог намотката му е 720 Ома при 12 волта. Времето за обръщане на релето е 2 ms /по каталог/, а времевият управляващ импулс трябва да е поне 20 ms.
     За разлика от предишната схема тук вилките може да се поставят близо от двете страни на изолаторите, тъй като няма управление на стрелки, които евентуално да забавят готовността на системата.
     Цялата система /реле плюс захранване/  се монтира на една обща платка и се поставя на подходящо място.
     Наличието на вилки налага ограничение в дължината на влака, както и в предишния случай. Тя трябва да е колкото е разстоянието между вилки №2 и №3. В противен случай някоя метална колоос на вагон от края на влака може да настъпи входната вилка и да „сгреши“ поляритета на изолирания участък преди локомотивът да е излязъл от него.
« Последна редакция: 14 Ноември 2017, 23:06:42 от Best Ripper »