Това хубаво, но на двуосно локче възможностите за токоснемането и движение без "насичане" и спиране,
са силно ограничени. Виждал съм два вида решения
на този проблем, но в други двуосни модели.
Единият е чрез подмяна оста на ротора с малко по-дълга.
Ако успееш да избиеш нежно старата, разбира се. На
новопоставената ос ( стига да имаш пространство в е69)
надяваш предварително балансиран маховик с малка дебелина
и максимално вэзможен диаметър. Нещо като 2 мм диск от месинг.
Другият начин е чрез добавяне на два максимално финно изработени плаза, закрепени от долу между колосите на пружинки и позиционирани над релсите. Така увеличаваш
токоснемането като обща дължина на практика и
пластмасовите сърца по разклоненията вече не са проблем.
На Е69 затваряща "капак" от долу, практически много
би те улеснил да скриеш (почти) тези плъзгащи токоснемането пластини!

ПП. Разбира се, обаче при първия начин, проблема е възможно
да си остане, при бавно преминаване, защото кинетичната енергия от такъв маховик не е кой знае колко голяма! Тя стига само за по-плавен ход по-скоро, отколкото за "отложено"спиране.
ПП. Кондензатори (т.н. "gold up") от "али-то" с тези максимални напрежения
можеш да си вземеш и от нашите в "МТ-1" (работят онлайн също)....но не съм сигурен че 5.5 волта ще вършат работа за максималното напрежение.