Тема прехвърлена от форума на scalemodels-bg. Първата заигравка с подвижен състав, а за да не изчезне съвсем, и с разрешение на администрацията, я публикувам тук. За съжаление, писаното след нея не съм съхранил.28.12.2012Здравейте!
Ще ви покажа един експеримент в областта на железниците. Захванах се с този “строеж” за да помогна на един приятел, който искаше да има тези вагони. Явяват му се някакъв спомен и нямаше как да откажа. А и онова чоплещото отвътре – дали ще мога – сигурно ви е познато… Единствено се разбрахме да няма срокове - когато имам време и най-вече желание. Колкото и да го протакам обаче, всичко си има край и сега ви представям историята на създаване и крайния резултат. Дано да е интересно.
Малко факти от истинския живот: вагоните са два – лаборатория и енергетичен. Използват се при динамични изпитания на жп возила и по принцип пътуват винаги заедно. В първия се намира измервателната апаратура и от него се ръководи цялото занятие по време на работа. Другия помещава генератор захранващ апаратурата, работилница, кухня... в общи линии помощна роля. Това е ситуация която обаче се обръща - след изпитанията той става място за разбор на изминалия ден.
На НИИТ (Национален изследователски институт по транспорта) са предадени от БДЖ когато още са били една администрация (някъде през 70-те). Бивши спални, преустроени в НИИТ според нуждите, като и в двата са оставени купета, които се ползват по време на по-дълги командировки. Около 2000-та година са постъпили за козметичен ремонт в депо Надежда, където са придобили сегашната окраска. Новата цветова схема е дело на инж. Владимиров от института. С помощта на файлове от неговия архив сглобих следната картинка. Вагоните не са същите, но е свършило работа като нагледно представяне на идеята.
00
С тези двата случайно по време на изпитания е достигната някаква легендарна скорост. Дори при приказки за бъдещи линии по нашите земи не се споменава такава. Поне аз не съм чул, ама отиваме вече в друга тема. И не това е причината за освежаването, просто май били заприличали на това което се вижда по снимките сега. Нов ремонт обаче, едва ли предстои. Не бях сигурен дали съществува тип Dm, една бърза справка потвърди - има ги. При всички положения обаче заглавието оставаше същото - нали така пише върху самите тях...
01
02
Ето какво представляват истинските, доколкото се вижда от снимките. Вагоните са прибрани в халето и нямаше къде назад да отстъпвам за да събера една цяла дължина в обектива. А има и какво още да развали гледката към тях. Ако изпаднат по-читави снимки ще ги добавя.
Синият е лабораторията (1.1), червения – енергетичен (1.2). Ще ползвам съкращенията ЛАБ и ЕН надолу, че така им свикнах.
Стига ви толкова история, минавам към интересната част. Моделите са избирани по външен вид възможно най-близък до истинските, като това увеличи вероятността да не оплескам много нещата.
03
Към транжорната потеглиха:
- 3.1 - Tillig74777, RZ-Schlafwagen Typ Y, WLAB, BDZ, Ep.IV;
- 3.2 - Sachsenmodelle10014, Balkan express passenger cars set и по-точно вагона на гръцкото БДЖ (ОΣЕ) Bme 51732080384-5. Имало го било и отделно – 18139, ама нямам сигурни доказателства.
Поразгледах наличните снимки и модели, съставих списък за необходимите промени, изработих си и някакъв вид техническа документация. Естествено компромисите бяха неизбежни, но опитах да представя най-характерното за тези уникати. Освен напълно нов интериор и за двата, трябваше да се променят “всеки за себе си” и отвън.
За ЛАБ:
- изработка на наблюдателници;
- отстраняване на една излишна “вентилация”;
- добавяне на дръжки до вратите;
- добавяне на капаци от мазилната система на плъзгалките;
- и изработване капак на скоростомера.
За ЕН:
- нови “вентилации” по покрива;
- изправяне ъглите на прозорците;
- промяна на вратите;
- стесняване на крайните прозорци;
- допълнителни дръжки от външната страна на вратите;
- нов вагонен генератор – зелената стрелка на снимка 2;
- и най-важното – нови рамки и “стъкла” за прозорците.
Към всичко това се добавят боядисване, надписи по вагоните и лакиране.
Следва разказче в картинки илюстриращо изпълнението на списъка, като в коментарите към снимките има допълнителна информация за събитията. Събрал съм по няколко снимки в една защото иначе стават доста, но всяка си има отделен номер, за по-лесно при коментари, въпроси и забележки. От друга страна трябва да са 800х600 и...дано се вижда. При поискване има и по-големи.
04
05
Излезе проблема с надписите, особено служебните, като най-разумно решение беше изработката на декали. За тази цел обаче, всичко драскано по вагоните трябваше да се появи в подходящия мащаб на файл. Добре, че ги бях ощракал даже в излишък. След известно време на “забавление” с Corel – a, нещата се получиха и когато пристигнаха вагоните при мен, бяха нужни минимални корекции за да си паснат по местата. На горните снимки, пациентите, полегнали в кутиите, геройски понасят “сухите проби” с надписите. Излезе сполучлив опит и вече по-спокоен продължих нататък.
06
А продължих с интериора на ЛАБ, защото ми изглеждаше по-труден за правене. Основен строителен материал са карти за игра (тази май беше някакво каро). Това със сивия цвят са различни шкафове, гардероби... предварително “разших” вратите, сложих дръжки и грундирах. Червеното е плюшената покривка на масата, рафтовете на стелажа за апаратурата вдясно и плота на едно бюро. На преден план вляво са наблюдателниците в начален стадий. За тях следват подробности надолу.
07
Ето същите неща, но вече цветни. Има естествено и допълнения, които за момента са в по-суров вид.
08
А тази е за спомен – какъв красив вагон беше преди да ми попадне в ръцете... На 8.1 заводските вътрешности частично отстранени, докато на 8.2 се вижда тотално изкормване, рязане и приспособяване на части счетени за необходими по-нататък.
09
Тук вече нещата изглежда отиват на добре:
9.1 – залепено, китвано и шлайфано всичко по пода от предишната снимка.
9.2 – боядисване на пода след грундиране. Не бяха нужни корекции преди боята. Същата я нанесох с четка на два пъти, като принципно я ползвам по-разредена. Не останаха силно забележими следи, а и като се затвори... Всички вътрешни повърхности са боядисвани по този начин, даже и отвън на места.
9.3 – поглед в бъдещето... А горе вляво се вижда цилиндричния капак за скоростомера, който ще бъде монтиран на една от осите.
10
Почти готов интериор, снимки от двете страни. Вече си личат помещението с апаратурата, “каюткомпанията” и спалните. Останаха непипнати крайните купета. Те тези съвсем крайните не са точно купета, ама в случая не са и това което може да сте си помислили. Преустроени са в каквото е било необходимо и по принцип отвън не се вижда нищо – къде прозореца е боядисан бял, къде има спуснати щори... и за мен по-лесно така. Отдъхнах малко и продължих с трудната част.
11
Апаратурата... ужас.
11.1 – частично подредени усилватели, филтри и др.
11.2 – ужасната част – връзките между тях. Веригата е: преобразувател-усилвател-филтър-регистриращо устройство-осцилоскоп (последния за наблюдение на сигнала). Между всеки уред има по осем проводника, а има две такива вериги. Не броя и захранващи кабели.... Интересно занимание си намерих.
11.3 и 11.4 – напълно готов интериора, не се виждат многото проводници, особено след като станаха черни, но са си там. Сивите са захранването и отиват в стабилизатора. Черният сноп, идващ някъде отгоре, докарва сигнал от преобразувателите разположени по изпитвания обект.
Като гледам как съм разкривил точките по апаратите си мисля за смяна на лицевата част. Зависи какво ще се вижда през прозорците по-късно, засега остават така.
Продължавам с ЛАБ - външни доработки.
12
Проба на наблюдателниците, всъщност направени да се следи пътя без да се виси по прозорците. Удобно е зимата или като вали... Иначе тук започнаха компромисите. Рамката на истинските е много тънка и това е което успях да стъкмя най-близо до истината. Ще стърчат повече навън с надеждата да не нарушавам габарита. Изработих ги от прозрачна пластмаса 0,6 mm дебела и това зададе ширината на рамките.
А зелената стрелка на 12.2 сочи нещо което отстраних и заличих следите. Отдушник на вентилацията, чух че го наричат “кукук”, обаче аз нататък съм го кръстил “вентилация”, че ми е сложен този жаргон. Та го няма реално там, а и ми беше от полза после.
12.3 – вземам му мярката.
13
Нишите за дръжките. От някакво пластмасово парче си оформих нещо като матрица. С нея направих отпечатъци върху разстлан като кора за баница Milliput. Когато цялата измислица изсъхна, започна оформяне по вече направения в страната на вагона отвор. В дълбочина не го дялках, остана за след залепване.
13.3 – поставена пробно дръжка. Реално игла в отвор пробит откъм долната страна.
13.4 – половината са готови, остава още толкова.
14
15
Капаците на мазилната система. Точно наименование и функция няма да нищя, а и проблема е друг - на модела липсват за разлика от истинския вагон. Добре, че на другия ги има, иначе нямаше да ги правя. От него направих отпечатък върху пластилин. След това го “заградих” с лента пак от карта и залях със смола. Трябваха 4, затова направих 8 и правилно – стигнаха и остана едно резерва. 14.4 - тук е част от крайният резултат.
Нататък технологията е като предишната. Снимките май са в повече, но това е за сметка на качеството им.
Списъка за ЛАБ дотук е изпълнен. Стана сравнително лесно отвън понеже нямаше много за променяне. Преминавам на другия пациент.
16
Трябваше да се промени вида на покрива. Да се добавят нови вентилации и напълно ликвидиране на фабричните. Обаче трябваше да се изработят. За целта, с “матрицата” която вече споменах, че свалих от предишния вагон (ето я на 16.1) започнах познатото ви печатане в пластилина. Пак направих повечко, понеже не всичко се получава читаво. Някои направо съм ги драснал на място, да не наливам смола в тях.
17
Монтажа по покрива. Нещо което не съм снимал е разчертаването на позициите на вентилациите. Всъщност това си е една права линия с разграфени местата за залепване. Точно там пробих малки отвори за да лепя отвътре детайлите без да цапам покрива.
17.1 – всичко е поставено;
17.2 – ампутирани са фабричните;
17.3 – грундиране след кит и шлайф където беше нужно. Малко е обърната снимката за да спазя ориентацията.
18
Реалния вагон и моята импровизация. Разположението е доста сходно, само типа вентилация е по-различен. Ще си затворя очите, изглежда правдоподобно.
19
Започва голямата касапница.
19.1 – това е преди да се намеся, даже не е нужно да го пиша, личи си хубавото;
19.2 – изрязана е дръжката на вратата. Защо направих тази глупост се чудех по-късно. Червената стрелка показва къде беше най-удачното място за срез и останалите клъцнах там.
19.3 – стеснен е последният прозорец, а този на вратата е разширен. Станаха почти еднакви, точно както трябваше. Също и колонките между тях успях да докарам съразмерни с останалите.
19.4 – кит, какво друго? Всичко е запълнено, остава и да е равно. Ще проличи при грундирането. Най-дясната ивица кит на самата врата беше неизбежна. Там има вдлъбната линия защото е имитирано мястото където се сгъва истинската. Но вече писах за червената стрелка...
Това сполетя и другите три врати.
20
20.1 – ето резултата. Пръснато с грунд за проверка и погалено с шкурката. Вече са изправени ъглите на прозорците от едната страна. Изглеждаше ми елементарно, само че пластмасата на вагона излезе доста твърда и се оказа неприятна работа. Опитах и изрязването на стъкло от новия за мен материал вералит. Понеже е за проба, ползвах матовия, като му дойде времето ще взема прозрачния. Листовете са с дебелина 1 mm и са покрити от двете страни с фолио. Даде ги приятел на когото съм много благодарен.
20.2 – 20.4 – вторият комплект дръжки. Изработени са като вентилациите – с отпечатък в пластилин и след това смола. Не счетох за нужно да снимам това. “Монтажа” им е като тези на ЛАБ.
21
21.1 – 21.2 – снимки от двете страни, има известни разлики, но не се задържаха дълго. Това е преди допълнителните дръжки.
21.3 – тук вече ги има заедно с рамките за прозорците, които тъкмо бях получил - не се стърпях да ги проверя, нали за там са правени, че пък то и аз ги бях правил. Първоначалната идея беше да използвам фабричните прозорци, изправяйки ъглите на рамките. След опит върху един прозорец, захвърлих и идеята и стъклата – резултата беше неудовлетворителен и прибягнахме до резервния план.
Направих файла с рамките, пак на Corel и го изпратих на собственика на вагоните. За да върви по-леко повествованието, ще го нарека Миро и да приемем, че е от Пловдив. Започнахме да търсим кой ще се съгласи да ги изреже на лазер от 0,3 алуминиев лист – той в Пловдив, аз в един наш столичен град. Е, Миро намери човека, май ентусиаст като нас, безкрайно сме му благодарни.
Може би се виждат мустаците останали след рязането. Последва нежно, фино, бавно и изключително изнервящо занимание по премахването им с шкурката. Протече под звуците на Painkiller.
Дотук с екстериора по коша, започва следващата дисекция.
22
Обичайната снимка “преди”.
23
23.1 – прескочих някои етапи, то е същото като предишния
23.2 – грундирани са всички кърпежи по вътрешността. Тук реших да направя обратното – събирам всичко и го боядисвам на място. Добавена е голяма част от интериора, на вратите са премахнати фабричните дръжки и са пробити отвори за нови. Карото се оказа полезна карта.
24
Същата картинка с малко повече цветове. Е, има и още карантийки... От другия вагон взех няколко легла и без това не са му нужни. Отделно се наложи да издълбая канал на прозорците откъм купетата. Там легна лентата имитираща стъклата. Дръжките по шкафовете са от “тянутый литник”, лепени естествено отвътре. Тези кафявите детайли вляво ще лежат свободно на пода. Вижда се къде са им местата, там отдолу се падат пружините на тегличите и не посмях да ги заклещвам.
25
Групата двигател – генератор. Направено е от... вижда се какво и доста се разминава с истината. Единствената ми цел тук беше да го събера в определени габарити. Получи се правдоподобно, а и не съвсем грозно.
26
Преносимият генератор.
26.1 – или поне рамката за него. Абсолютен експеримент! Опитах запояване и се получи читаво според мен, след един фалстарт обаче. Разбира се шкурката беше задължителна. А, и две варелчета навих от една кофичка.
26.2 – пак самодейност с цел наподобяване на реалния обект:
26.3 – същото оцветено:
26.4 – и вече в почти окончателен вид.
27
27.1 – 27.3 – вагонният генератор. Няма какво да коментирам, отново се включих в производството. С него свърши и списъка за доработките по екстериора.
27.4 – тук също – менгеме и шмиргел, все пак работилница има и тези неща съществуват там.
28
28.1 – залепих рамките към парчета вералит и напаснах всичко по места. SuperBond-a върши работа. Реших да намаля малко височината на отворите за прозорците. Идеята беше да застанат по-плътно. Лепнах ивица тънка пластмаса която дори трябваше да изтънявам допълнително на място. Преди това обаче запълних с кит фугата между лентата и едно закръгление на горния ръб на отвора. На снимката се вижда като бяла линия над всеки прозорец. Май се получи приказката за куршумите и зайците.
28.2 – прозорците, готови и номерирани, в очакване на майстора по дограмите.
29
Тук няма какво да кажа. Готово е.
30
Тук също – просто някои по-дребни детайли.
