Тема продължена от форума на scalemodels-bg. Понеже съм съвсем в началото, прехвърлянето тук не е много сложно. С разрешение на администрацията, тъй като работата е ориентирана към постигане на възможно най-голяма прилика с действителността.30.05.2018Започнах борба с предизвикателство което сам си отправих. Даже му се и поддадох без колебания. То като отвътре те чопли да видиш дали ще успееш така, от нулата...
Както подсказва заглавието, обекта е ЕМВ, БДЖ серия 32. Без да се занимавам с история - самите те вече почти са такава - описвам свързаната с работата специфика:
- влакът се състои от т.нар. секции – двойка моторен и прикачен вагон, свързани с още една такава двойка. Разцепен по средата, той би трябвало да е обърнат огледално, ако е произведен като хората. Моите/нашите наблюдения и измервания не потвърдиха последното предположение, затова при проектирането имах свободата да избирам размери. Пак отиваме към събирателен образ...
- най-характерната и създаваща основно главоболие (поне за мен) черта на тази серия, е типичното за съветската железопътна техника гофриране на стените. Защо го правят е друга тема, не вярвам да целят усложняване живота на моделистите и въпреки това успяват...
- покрива е с лека крива, сгъваща се повече само по преходите към страничните стени, които иначе са си прави. Е, добре де, в долната си част и те се закривяват леко. Сериозният гърч ще е при оформянето на челната стена и, донякъде, покрива над кабината на машинистите.
Изброеното дотук, комбинирано с измервания/наблюдения, доведе до решението за външна детайлизация да бъде ползван фотоец, а останалото да се изпълни от полистирол. Поради повторенията в състава на влака, замислено е пресъздаването само на една секция т.е., два вагона. Размножаването им се планира да е чрез отливки от смола.
Така стигаме до основната цел в тази тема – изработването на мастер, с последващо отливане на добра основа за създаване модел на серия 32. Задвижен или стендов, степен на детайлизация, конкретен номер, момент от експлоатацията и др. – всичко е въпрос на избор от продължаващия работата. Аз ще опитам да създам условия за такъв избор. Под "добра основа" да се разбира стени, покрив, прозорци, основен интериор, рама, подвагонно оборудване, талиги. Останалото зависи от досадно потретващият се вече въпрос на избор и предпочитам да не налагам еднакво решение.*
Преценихме за удачно, основен да е външния вид на влаковете до 1975-а година. Причината: от проведеното разследване, там някъде се установи началото на българска рационализация – добавяне на електрическа връзка между пантографите на двете секции. Всъщност доколко е вярна годината няма значение, тук правим чиста машина. Логиката на избора: винаги може да се добави нещо към направеното, както е било и при истинските. Същото е и с наличието на държавния герб, което тогава пък е неоспоримо. Но на модела той може изобщо да не се поставя (и без това е отделен фотоец), ако се пресъздава нещо от годините на свободата и демокрацията.
Такива са идеите. Дали и какво ще стане – не се знае, но направеното към момента е:
- отдавна си изпросих чертежите и ги сканирах. Бяха върнати със съответните благодарности, а след сверяване с намиращото се по релсите, ги определих като ориентировъчни и условни, но не успяха да ме изненадат с това. А пък всеки, започнал да работи само по чертежи, трябва да е готов и за коментарите после.
- по някое време направих пробен фотоец за преценка на гофрите и други дреболии.
- 21.04.2018 – първо пътуване до Пловдив. Общо 4 часа с влак; 3 часа завиране, мерене и снимане под, над и около вагоните (въртяхме се като маймуни около слон); час и малко за пътуване до/с/от метрото. Направо отиде един работен ден, а даже аз трябваше да си го плащам. Престоя и разходите в заведението са друг въпрос.
- исторически справки, сравняване, осъзнаване на картинката, корекции, изработване проекта за фотоецване, проектиране на детайлите от полистирол и сглобяване някои от тях... сигурно има и още. Накратко (да бе, кратко - цял месец сериозно задълбаване), създаване на нещото от една идея, плюс натрупани цифри и снимки.
- 26.05.2018 – второ пътуване до Пловдив. Основно за интериорно ориентиране, понеже миналия път не влизахме вътре. Пак толкова време, само че, един час от работата се прехвърли към пътуването – ползвах други влакове.
- на следващия ден се засилих с интериора докато чакам фотоеца. Имам верните размери и след последните поправки, нищо не пречи да режа пластмасите.
И така, стигаме до сегашното положение. Спирам приказките за да добавя някоя картинка, само дето... преглеждам горното за изчистване на изказа и се сещам как преди време четох искане за предоставяне на информация (чертежи, файлове) от подобно начинание. Интересна беше реакцията след отказа, нещо като "добре, пазете си го само за вас, не давайте на другите". Като гледам каква съм я дробил в подготовка и проектиране (че и на други хора времето губих и губя), чудя се аз как бих отговорил на такова нещо. От друга страна, за действията по събиране на първоначалните данни не срещнах особени затруднения. Затова си мисля, че някой настина решил да създава нещо, няма да има големи пречки в това отношение. А за творческата част от задачата, вече не мога да пиша така свободно... При всички положения обаче, е по-добре да се побърза - все още наличните "български" жп возила не стават повече.
*Насоки към открити от мен детайли:
- колооси от RBmodel – за Н0, от тези с 10 или 12 спици. На истинското са 11, но пък предлаганото от RB е с друг диаметър. Според мен, точният брой е без значение – и без това там почти нищо не се вижда. Наличностите им куцат обаче и не отговарят на запитвания.
- пантографи от svettofor(точка)ru – има точно каквото е нужно за този влак: тип 5 по тяхната номенклатура или Л-13У (?) в мащаб 1:1. Трябва предварително да попитате хората отсреща за условията и да си сметнете крайната цена която ще ви се стовари. На мен не ми харесаха неописаните предварително разходи – и постъпката, и сумата.
...
Хайде вече на албума!
Покрива на "пилотската" кабина: изрязах профили от милиметров полистирол, сглобих, китвах няколко пъти и с различен материал. За шкурката е ясно, а си изрязах и достъп до прожектора. Сложих и една хартия за проба. Нарочно съм оставил предния ръб прав, като му дойде времето ще го поправя.
001
Да обърна внимание и на целулозната промишленост, така и така я споменах. От файла за фотоеца, спретнах едни разгъвки – сверяване на размери, външен вид, сглобяване някакво. Всичко е само лист хартия, задържано от недостатъчно профили вътре, затова криво стои, но пък ми помогна много.
002
И минах на по-веществени изпълнения. Кривите на покрива са от отделни "ленти", като средната част не е от отделни парчета, а успешно се огъва по прорезите. То тук стана - колкото е материала, почти толкова и фирата от среза, ама... циркуляр. На снимката: събран покрив, втория на съставни части и между двата е "стапела" от профили по които се води сглобката. Подреждане, фиксиране, залепване последователно по участъци – не е трудно да се сети човек как става.
003
Продължавам нататък. Покривите сглобени, подготвени подовете и нарязани стените на вагоните. Тук се вижда един интересен ефект от фотото, на който името е без значение, но вярвате ли че стените може да са толкова криви?
004
И вече го писах – газ на интериора. Драскан с молив, поправян, рязан и чакащ чистене. А някои си застанали по местата даже... Общо се събраха 17 вътрешни напречни стени, остава да довърша и трите външни.
005
Обема текст ме впечатли, не знаех че съм го закъсал толкова много. Но пък по-добре да го изсипя накуп в началото и да не ви мъча после.
А на прочелите и разбрали материята до преди снимките – благодаря и браво, съответно!
02.06.2018А добре дошъл! Настанявай се удобно и се запаси с търпение – това ще се проточи по разни причини, аз избързах да започна писането, че забравям какво се е случило.
Междувременно, благодарение на Nirahobby/NHdetail се появи фотоеца за моторния вагон. Красота, много съм задължен за услугата! Детайлите изглеждат безупречно, проверката ще е при сглобяване, но не вярвам да има забележки. Прояви се и неочакван технологичен "ефект", който ще бъде отчетен на другия вагон. Обаче се оправя с леко огъване.
006
И веднага се хвърлих да експериментирам малко. По позната схема, още преди месец, подготвих челната стена. Получи се без особен зор – при самото прорязване, листа се огъна почти до нужната крива. Съответните фотоецвани детайли изрязах, изчистих, огънах и залепих (не на снимката).
007
Но пък на тази сме в напреднала фаза. Груба проверка на сглобката. Poxipol-a свърши перфектна работа тук, жалко, че е неприложим за страничните стени. Прозорците ще се изчистят на място, след залепване към долната част. Не ми се рискува ненужно с такива тънкани.
Поне ме радва, че снимката е неоспоримо авторска...
008
И кратко пояснение: такава е идеята за постигане релеф по стените, запояване/лепене на детайлите в различни равнини. Иначе съм си създал улеснения – ограничител с отвор, откъдето да става запояването. Няма да цапам лицевата страна, я!
009
След, надявам се, успешно декориране на цялата стена, лепя върху полистирола. Нататък е оформяне с каквото трябва. Това, малко или повече, ще е основна играчка за доста време напред. Отделно, поне месец няма да пипна каквото и да е по тези вагони, съответно, няма и да пиша. Ангажираха ме предварително и дано е само за споменатия период, ама не ми се вярва...
02.07.2018Ползвайки пролуки в програмата, успях да придвижа малко нещата тук. Имам известни затруднения с такива занимания когато не съм в България, ама се справям някак. Футбола също пречи, но края се вижда, а пък аз ще му обърна отново внимание след четири години. Евентуално. Само здраве да е.
В последните писания пропуснах една технологична операция, а бях приключил вече с нея. Приготвих едно шаблонче с чиято помощ докарах вътрешните стени по един размер. На снимката се вижда каква е работата, сега разликите са минимални или поне грешката е еднаква при всичките.
010
С нетърпение събрах двете половини на челната стена и, както бях обещал, доизчистих прозорците. Безпроблемно мина, значи правилно съм си разчел действията. Като цяло, опитвам да не си създавам трудности за в бъдеще, но едва ли ще успея навсякъде...
По познатата технология направих и прожектора – метал, Poxipol, полистирол, сглобяване на отделните парчета. Окончателната форма ще се получи на по-късен етап, с оглед горния подход.
011
Междувременно е готов фотоеца и за другия вагон. В този вид стоя точно колкото да го снимам, после го разфасовах. Затъвам сериозно...
012
Отделно се заиграх с предишния - запояване и лепене където както преценя. Например, детайлите които стоят пред стената, се старая да са запоени. Тези които са зад нея, може и не с толкова груб подход да закрепя, все пак се очаква да са подпрени с полистирол накрая.
На снимките за сравнение са готовата стена и незапочнатата отсрещна. Към тях и пластмасата съм приложил, като на нея личат каналите за изпъкващите назад части от метала. Сложих едни зелени неща за ориентация какво е добавено: крепежа на най-долното стъпало, разни врати и табели, вентилационни решетки, панти, планки... глупости всякакви. Първоначалната идея директно да запоя фабричната табела не се получи добре, много излизаше навън. Затова ползвах следващия вариант – окопаване. Ще я слагам накрая, както и планките около вратата за машинистите.
013
014
Тук един въпрос имам: трябва ми лепило с отворено време за работа поне 20 min и държащо стабилно месинг и полистирол. За мен Poxipol хваща идеално, но според часовника нямам възможност да го ползвам при такива големи площи. Опитах с течната стомана на Bison (сивия вариант) – обратното, време бол, обаче не държи. Започвам да се оглеждам за нашата си епоксидна смола... Някой нещо доказано/пробвано може ли да подскаже, че не ми се експериментира с всичко налично по сергиите?
Засега съм на пауза. Имам да изобретявам няколко сгъвки и чак тогава е лепенето. А пък един локомотив ме чака за довършване...
17.08.2018Продължавам с обобщена сводка по лепилата, вероятно с повторения. Всичките проби са на надрани, чисти и обезмаслени повърхности, с последващо притискане на залепваните детайли. Като по учебник.
1. Poxipol – лепи добре, времето е малко;
2. Bison от сивия – не хваща добре към полистирола, време има;
3. Bison от безцветния (всъщност, един леко бирен цвят има) – след два-три опита започна да държи прилично и към двата материала, има достатъчно време;
4. Лакпром, епоксидна смола АП-1 – така и не успях да я видя полимеризирана, без значение колко втвърдител слагам в повече от пропорцията. Вероятно трябва да взема друг, някъде по форумите бях срещал подобно нещо – некачествен втвърдител. Като цяло, ще пробвам когато имам желание, сега ми писна;
5. JB Weld Kwik – нито лепи, нито стига времето. Тук интересно се получи, на мен ми трябваше обикновено JB Weld и като такова го гледах обявено в един български магазин, даже със снимка. След доставка се оказа Kwik версията, чието изкълчено изписване на "бързо", подсеща за скоростно лепене. Не вярвам да е умишлено, просто това си е нивото у нас с повечето дейности – никой не желае да вниква в детайлите. А разликата между двата варианта, най-вероятно, е скъсеното време за работа, затова не смятам да се охарчвам повече за глупости.
В крайна сметка се спрях на безцветния Bison. Компромисен вариант е, но ще си помагам с Poxipol и цианоакрилат където се наложи.
Покрай цялото проучване за лепила, рових из мрежата и по форуми, особено руски. На няколко места намерих същия подход като прилагания от мен (тапет от фотоец на стена от полистирол). Даже са ме изпреварили с по 6-7 години в идеята, но не е изненадващо, нито неочаквано - на който когато му дойде на главата проблема. Да бях погледнал по-рано, щях да си спестя няколко проби ецване, ама... най ме радва, че са приели същото решение за удовлетворително. От друга страна, там не намерих информация с какво са лепили те, затова на вас се налага да четете тук.
И първото лепене с тази епоксидка - задната стена на моторния вагон. Както предполагах, трябва целия фотоец да се "маскира" с цел избягване цапането му със смолата. Аз го направих частично, но пък пробвах как се чисти после. Постижимо е, естествено, обаче не е приятно, следващите – изцяло облепени. Изрязах разните отвори, като дотук снимки няма.
Продължих с придаването на нужния релеф на стената, посредством разни полистироли. Откъм гърба повече личи идеята (извинявайте за фокуса), а нахвърлях и други детайли да видя накъде вървим. Долу вдясно е положението от днес. Снощи фугирах и придавах наклони с Milliput, очаква ме шкурка.
015
И така, всеки ден по малко пробутвам нещата напред. И да искам по-бързо няма как, то принципно работата си е такава една бавна...
20.08.2018И все пак се движи!
Продължавайки с челната стена, оформих стените на прохода между вагоните. Откъм същата тази челна стена и онова другото, за което не мога да измисля име. Който е гледал "Ну погоди!", епизода с вълка, облечен като плашило, преследващ (отново) заека из влака, може да си спомни че проходите между вагоните бяха нарисувани като мостчета. За този възел говоря и ще взема и аз така да ги кръстя. Та, мостчетата удебелих с полистирол и добавих нужния релеф по тях. От другата страна пък им сложих ребра за уякчаване. Да не звучи като че ги конструирам наново - не, просто повтарям вече направеното. На вратата и челната греда също придадох обем и това е всичко по тази снимка.
016
Следващата глезотия... хм, да! Следващото съоръжение е напълно ненужно на този етап от строежа, но ме мъчи още отначало какво ли ще излезе от него. Особено когато го сглобявах мислено и подготвях проекта за фотоец. Е, успях да му обърна внимание сега.
А става въпрос за нещо от покрива на машината – филтър за предпазване от радиосмущения. Как, защо, какво – няма значение, тук имитираме само външния вид. Накратко това е: детайлите на платката, детайлите свалени и изчистени, детайлите запоени в едно цяло и снимани отгоре и отдолу. Според приложения референтен материал, остава едни шпилки да добавя когато се сетя. Как ви изглежда сателитната чиния? (И игнорирайте рулетката, този размер в момента не е важен.)
017
Може някой да се запита защо чопля дреболиите, а не действам по страничните стени и покрива, тоест, големите площи. Ами, тук отработвам навици и наблюдавам кое как се получава, усвоявам технологията, един вид. От друга страна, тези части са по-лесно заменими ако стане грешка. Обаче в никакъв случай не са лесни за детайлизиране - я вижте колко чупки имат за правене, както и стени за удебеляване. А и по важност са наравно с всичко останало, то нали не може просто да не направиш някоя стена на модела?
Изчезвам, че се отплесвам в спомени и разсъждения.
