Автор Тема: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)  (Прочетена 15342 пъти)

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« -: 21 Декември 2018, 08:49:25 »
Тема продължена от форума на scalemodels-bg. Понеже съм съвсем в началото, прехвърлянето тук не е много сложно. С разрешение на администрацията, тъй като работата е ориентирана към постигане на възможно най-голяма прилика с действителността.

30.05.2018

Започнах борба с предизвикателство което сам си отправих. Даже му се и поддадох без колебания. То като отвътре те чопли да видиш дали ще успееш така, от нулата...

Както подсказва заглавието, обекта е ЕМВ, БДЖ серия 32. Без да се занимавам с история - самите те вече почти са такава - описвам свързаната с работата специфика:
 - влакът се състои от т.нар. секции – двойка моторен и прикачен вагон, свързани с още една такава двойка. Разцепен по средата, той би трябвало да е обърнат огледално, ако е произведен като хората. Моите/нашите наблюдения и измервания не потвърдиха последното предположение, затова при проектирането имах свободата да избирам размери. Пак отиваме към събирателен образ...
 - най-характерната и създаваща основно главоболие (поне за мен) черта на тази серия, е типичното за съветската железопътна техника гофриране на стените. Защо го правят е друга тема, не вярвам да целят усложняване живота на моделистите и въпреки това успяват...
 - покрива е с лека крива, сгъваща се повече само по преходите към страничните стени, които иначе са си прави. Е, добре де, в долната си част и те се закривяват леко. Сериозният гърч ще е при оформянето на челната стена и, донякъде, покрива над кабината на машинистите.

Изброеното дотук, комбинирано с измервания/наблюдения, доведе до решението за външна детайлизация да бъде ползван фотоец, а останалото да се изпълни от полистирол. Поради повторенията в състава на влака, замислено е пресъздаването само на една секция т.е., два вагона. Размножаването им се планира да е чрез отливки от смола.
Така стигаме до основната цел в тази тема – изработването на мастер, с последващо отливане на добра основа за създаване модел на серия 32. Задвижен или стендов, степен на детайлизация, конкретен номер, момент от експлоатацията и др. – всичко е въпрос на избор от продължаващия работата. Аз ще опитам да създам условия за такъв избор. Под "добра основа" да се разбира стени, покрив, прозорци, основен интериор, рама, подвагонно оборудване, талиги. Останалото зависи от досадно потретващият се вече въпрос на избор и предпочитам да не налагам еднакво решение.*

Преценихме за удачно, основен да е външния вид на влаковете до 1975-а година. Причината: от проведеното разследване, там някъде се установи началото на българска рационализация – добавяне на електрическа връзка между пантографите на двете секции. Всъщност доколко е вярна годината няма значение, тук правим чиста машина. Логиката на избора: винаги може да се добави нещо към направеното, както е било и при истинските. Същото е и с наличието на държавния герб, което тогава пък е неоспоримо. Но на модела той може изобщо да не се поставя (и без това е отделен фотоец), ако се пресъздава нещо от годините на свободата и демокрацията.

Такива са идеите. Дали и какво ще стане – не се знае, но направеното към момента е:
 - отдавна си изпросих чертежите и ги сканирах. Бяха върнати със съответните благодарности, а след сверяване с намиращото се по релсите, ги определих като ориентировъчни и условни, но не успяха да ме изненадат с това. А пък всеки, започнал да работи само по чертежи, трябва да е готов и за коментарите после.
 - по някое време направих пробен фотоец за преценка на гофрите и други дреболии.
 - 21.04.2018 – първо пътуване до Пловдив. Общо 4 часа с влак; 3 часа завиране, мерене и снимане под, над и около вагоните (въртяхме се като маймуни около слон); час и малко за пътуване до/с/от метрото. Направо отиде един работен ден, а даже аз трябваше да си го плащам. Престоя и разходите в заведението са друг въпрос.
 - исторически справки, сравняване, осъзнаване на картинката, корекции, изработване проекта за фотоецване, проектиране на детайлите от полистирол и сглобяване някои от тях... сигурно има и още. Накратко (да бе, кратко - цял месец сериозно задълбаване), създаване на нещото от една идея, плюс натрупани цифри и снимки.
 - 26.05.2018 – второ пътуване до Пловдив. Основно за интериорно ориентиране, понеже миналия път не влизахме вътре. Пак толкова време, само че, един час от работата се прехвърли към пътуването – ползвах други влакове.
 - на следващия ден се засилих с интериора докато чакам фотоеца. Имам верните размери и след последните поправки, нищо не пречи да режа пластмасите.

И така, стигаме до сегашното положение. Спирам приказките за да добавя някоя картинка, само дето... преглеждам горното за изчистване на изказа и се сещам как преди време четох искане за предоставяне на информация (чертежи, файлове) от подобно начинание. Интересна беше реакцията след отказа, нещо като "добре, пазете си го само за вас, не давайте на другите". Като гледам каква съм я дробил в подготовка и проектиране (че и на други хора времето губих и губя), чудя се аз как бих отговорил на такова нещо. От друга страна, за действията по събиране на първоначалните данни не срещнах особени затруднения. Затова си мисля, че някой настина решил да създава нещо, няма да има големи пречки в това отношение. А за творческата част от задачата, вече не мога да пиша така свободно... При всички положения обаче, е по-добре да се побърза - все още наличните "български" жп возила не стават повече.

*Насоки към открити от мен детайли:
- колооси от RBmodel – за Н0, от тези с 10 или 12 спици. На истинското са 11, но пък предлаганото от RB е с друг диаметър. Според мен, точният брой е без значение – и без това там почти нищо не се вижда. Наличностите им куцат обаче и не отговарят на запитвания.
- пантографи от svettofor(точка)ru – има точно каквото е нужно за този влак: тип 5 по тяхната номенклатура или Л-13У (?) в мащаб 1:1. Трябва предварително да попитате хората отсреща за условията и да си сметнете крайната цена която ще ви се стовари. На мен не ми харесаха неописаните предварително разходи – и постъпката, и сумата.

...

Хайде вече на албума!
Покрива на "пилотската" кабина: изрязах профили от милиметров полистирол, сглобих, китвах няколко пъти и с различен материал. За шкурката е ясно, а си изрязах и достъп до прожектора. Сложих и една хартия за проба. Нарочно съм оставил предния ръб прав, като му дойде времето ще го поправя.

001

Да обърна внимание и на целулозната промишленост, така и така я споменах. От файла за фотоеца, спретнах едни разгъвки – сверяване на размери, външен вид, сглобяване някакво. Всичко е само лист хартия, задържано от недостатъчно профили вътре, затова криво стои, но пък ми помогна много.

002

И минах на по-веществени изпълнения. Кривите на покрива са от отделни "ленти", като средната част не е от отделни парчета, а успешно се огъва по прорезите. То тук стана - колкото е материала, почти толкова и фирата от среза, ама... циркуляр. На снимката: събран покрив, втория на съставни части и между двата е "стапела" от профили по които се води сглобката. Подреждане, фиксиране, залепване последователно по участъци – не е трудно да се сети човек как става.

003

Продължавам нататък. Покривите сглобени, подготвени подовете и нарязани стените на вагоните. Тук се вижда един интересен ефект от фотото, на който името е без значение, но вярвате ли че стените може да са толкова криви?

004

И вече го писах – газ на интериора. Драскан с молив, поправян, рязан и чакащ чистене. А някои си застанали по местата даже... Общо се събраха 17 вътрешни напречни стени, остава да довърша и трите външни.

005

Обема текст ме впечатли, не знаех че съм го закъсал толкова много. Но пък по-добре да го изсипя накуп в началото и да не ви мъча после.
А на прочелите и разбрали материята до преди снимките – благодаря и браво, съответно!


02.06.2018

А добре дошъл! Настанявай се удобно и се запаси с търпение – това ще се проточи по разни причини, аз избързах да започна писането, че забравям какво се е случило.

Междувременно, благодарение на Nirahobby/NHdetail се появи фотоеца за моторния вагон. Красота, много съм задължен за услугата! Детайлите изглеждат безупречно, проверката ще е при сглобяване, но не вярвам да има забележки. Прояви се и неочакван технологичен "ефект", който ще бъде отчетен на другия вагон. Обаче се оправя с леко огъване.

006

И веднага се хвърлих да експериментирам малко. По позната схема, още преди месец, подготвих челната стена. Получи се без особен зор – при самото прорязване, листа се огъна почти до нужната крива. Съответните фотоецвани детайли изрязах, изчистих, огънах и залепих (не на снимката).

007

Но пък на тази сме в напреднала фаза. Груба проверка на сглобката. Poxipol-a свърши перфектна работа тук, жалко, че е неприложим за страничните стени. Прозорците ще се изчистят на място, след залепване към долната част. Не ми се рискува ненужно с такива тънкани.
Поне ме радва, че снимката е неоспоримо авторска...

008

И кратко пояснение: такава е идеята за постигане релеф по стените, запояване/лепене на детайлите в различни равнини. Иначе съм си създал улеснения – ограничител с отвор, откъдето да става запояването. Няма да цапам лицевата страна, я!

009

След, надявам се, успешно декориране на цялата стена, лепя върху полистирола. Нататък е оформяне с каквото трябва. Това, малко или повече, ще е основна играчка за доста време напред. Отделно, поне месец няма да пипна каквото и да е по тези вагони, съответно, няма и да пиша. Ангажираха ме предварително и дано е само за споменатия период, ама не ми се вярва...


02.07.2018

Ползвайки пролуки в програмата, успях да придвижа малко нещата тук. Имам известни затруднения с такива занимания когато не съм в България, ама се справям някак. Футбола също пречи, но края се вижда, а пък аз ще му обърна отново внимание след четири години. Евентуално. Само здраве да е.

В последните писания пропуснах една технологична операция, а бях приключил вече с нея. Приготвих едно шаблонче с чиято помощ докарах вътрешните стени по един размер. На снимката се вижда каква е работата, сега разликите са минимални или поне грешката е еднаква при всичките.

010

С нетърпение събрах двете половини на челната стена и, както бях обещал, доизчистих прозорците. Безпроблемно мина, значи правилно съм си разчел действията. Като цяло, опитвам да не си създавам трудности за в бъдеще, но едва ли ще успея навсякъде...
По познатата технология направих и прожектора – метал, Poxipol, полистирол, сглобяване на отделните парчета. Окончателната форма ще се получи на по-късен етап, с оглед горния подход.

011

Междувременно е готов фотоеца и за другия вагон. В този вид стоя точно колкото да го снимам, после го разфасовах. Затъвам сериозно...

012

Отделно се заиграх с предишния - запояване и лепене където както преценя. Например, детайлите които стоят пред стената, се старая да са запоени. Тези които са зад нея, може и не с толкова груб подход да закрепя, все пак се очаква да са подпрени с полистирол накрая.
На снимките за сравнение са готовата стена и незапочнатата отсрещна. Към тях и пластмасата съм приложил, като на нея личат каналите за изпъкващите назад части от метала. Сложих едни зелени неща за ориентация какво е добавено: крепежа на най-долното стъпало, разни врати и табели, вентилационни решетки, панти, планки... глупости всякакви. Първоначалната идея директно да запоя фабричната табела не се получи добре, много излизаше навън. Затова ползвах следващия вариант – окопаване. Ще я слагам накрая, както и планките около вратата за машинистите.

013


014

Тук един въпрос имам: трябва ми лепило с отворено време за работа поне 20 min и държащо стабилно месинг и полистирол. За мен Poxipol хваща идеално, но според часовника нямам възможност да го ползвам при такива големи площи. Опитах с течната стомана на Bison (сивия вариант) – обратното, време бол, обаче не държи. Започвам да се оглеждам за нашата си епоксидна смола... Някой нещо доказано/пробвано може ли да подскаже, че не ми се експериментира с всичко налично по сергиите?

Засега съм на пауза. Имам да изобретявам няколко сгъвки и чак тогава е лепенето. А пък един локомотив ме чака за довършване...


17.08.2018

Продължавам с обобщена сводка по лепилата, вероятно с повторения. Всичките проби са на надрани, чисти и обезмаслени повърхности, с последващо притискане на залепваните детайли. Като по учебник.

1. Poxipol – лепи добре, времето е малко;
2. Bison от сивия – не хваща добре към полистирола, време има;
3. Bison от безцветния (всъщност, един леко бирен цвят има) – след два-три опита започна да държи прилично и към двата материала, има достатъчно време;
4. Лакпром, епоксидна смола АП-1 – така и не успях да я видя полимеризирана, без значение колко втвърдител слагам в повече от пропорцията. Вероятно трябва да взема друг, някъде по форумите бях срещал подобно нещо – некачествен втвърдител. Като цяло, ще пробвам когато имам желание, сега ми писна;
5. JB Weld Kwik – нито лепи, нито стига времето. Тук интересно се получи, на мен ми трябваше обикновено JB Weld и като такова го гледах обявено в един български магазин, даже със снимка. След доставка се оказа Kwik версията, чието изкълчено изписване на "бързо", подсеща за скоростно лепене. Не вярвам да е умишлено, просто това си е нивото у нас с повечето дейности – никой не желае да вниква в детайлите. А разликата между двата варианта, най-вероятно, е скъсеното време за работа, затова не смятам да се охарчвам повече за глупости.

В крайна сметка се спрях на безцветния Bison. Компромисен вариант е, но ще си помагам с Poxipol и цианоакрилат където се наложи.

Покрай цялото проучване за лепила, рових из мрежата и по форуми, особено руски. На няколко места намерих същия подход като прилагания от мен (тапет от фотоец на стена от полистирол). Даже са ме изпреварили с по 6-7 години в идеята, но не е изненадващо, нито неочаквано - на който когато му дойде на главата проблема. Да бях погледнал по-рано, щях да си спестя няколко проби ецване, ама... най ме радва, че са приели същото решение за удовлетворително. От друга страна, там не намерих информация с какво са лепили те, затова на вас се налага да четете тук.

И първото лепене с тази епоксидка - задната стена на моторния вагон. Както предполагах, трябва целия фотоец да се "маскира" с цел избягване цапането му със смолата. Аз го направих частично, но пък пробвах как се чисти после. Постижимо е, естествено, обаче не е приятно, следващите – изцяло облепени. Изрязах разните отвори, като дотук снимки няма.
Продължих с придаването на нужния релеф на стената, посредством разни полистироли. Откъм гърба повече личи идеята (извинявайте за фокуса), а нахвърлях и други детайли да видя накъде вървим. Долу вдясно е положението от днес. Снощи фугирах и придавах наклони с Milliput, очаква ме шкурка.

015

И така, всеки ден по малко пробутвам нещата напред. И да искам по-бързо няма как, то принципно работата си е такава една бавна...


20.08.2018

И все пак се движи!
Продължавайки с челната стена, оформих стените на прохода между вагоните. Откъм същата тази челна стена и онова другото, за което не мога да измисля име. Който е гледал "Ну погоди!", епизода с вълка, облечен като плашило, преследващ (отново) заека из влака, може да си спомни че проходите между вагоните бяха нарисувани като мостчета. За този възел говоря и ще взема и аз така да ги кръстя. Та, мостчетата удебелих с полистирол и добавих нужния релеф по тях. От другата страна пък им сложих ребра за уякчаване. Да не звучи като че ги конструирам наново - не, просто повтарям вече направеното. На вратата и челната греда също придадох обем и това е всичко по тази снимка.

016

Следващата глезотия... хм, да! Следващото съоръжение е напълно ненужно на този етап от строежа, но ме мъчи още отначало какво ли ще излезе от него. Особено когато го сглобявах мислено и подготвях проекта за фотоец. Е, успях да му обърна внимание сега.
А става въпрос за нещо от покрива на машината – филтър за предпазване от радиосмущения. Как, защо, какво – няма значение, тук имитираме само външния вид. Накратко това е: детайлите на платката, детайлите свалени и изчистени, детайлите запоени в едно цяло и снимани отгоре и отдолу. Според приложения референтен материал, остава едни шпилки да добавя когато се сетя. Как ви изглежда сателитната чиния? (И игнорирайте рулетката, този размер в момента не е важен.)

017

Може някой да се запита защо чопля дреболиите, а не действам по страничните стени и покрива, тоест, големите площи. Ами, тук отработвам навици и наблюдавам кое как се получава, усвоявам технологията, един вид. От друга страна, тези части са по-лесно заменими ако стане грешка. Обаче в никакъв случай не са лесни за детайлизиране  - я вижте колко чупки имат за правене, както и стени за удебеляване. А и по важност са наравно с всичко останало, то нали не може просто да не направиш някоя стена на модела?

Изчезвам, че се отплесвам в спомени и разсъждения.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #1 -: 21 Декември 2018, 08:52:03 »
27.08.2018

Да се похваля с един фалстарт: показаната горе челна греда, малко прибързано съм я лепнал към пластмасата. Има няколко детайла за запояване преди това, които някак съм проспал да монтирам. Увлече ме другата работа и по инерция продължих лепенето. То неслучайно се получи добре - нали сега се наложи да го развалям. Поправителния изпит се състоеше в разлепване, запояване и пак лепене. Този път няма нищо за добавяне или поне така ми изглежда. Покрай ремонта, взех че натъкмих и другите две от този вид. Историята им е на следващата илюстрация, в последователност обърнато Г: съставни елементи; всичко запоено по места; залепено по пластмасата и изрязан излишъка.
Тук съм сбутал и един фар, готов от поне 10 дена. На въгленовото блокче е приготвена за запояване сервизната вратичка (предполагам) към съответната стена. До тях лежи вече готовата друга страна. Това е един от петте детайла оформящи кутията на фаровете. А оформянето става чрез последователно облепване на една заготовка. (фокуса малко... ама всички такива станаха)

018

И ме обзе някакво желание да лепя пластмаси. Разкроих надлъжни стени разни и започнах, където може и не може, да сдвоявам напречни стени и сглобявам конструкции. Получи се каквото се вижда, само че от мерак си усложних малко живота – останаха за шкурка и полиране някои вече сглобени повърхности. Пак добре ги нагласих повечето да са външни, на другия обаче предварително ще ги обработвам.

019

Друго не се сещам сега. Предстои шлайфане и малко ми е мъчно за всичкия кит който ще сваля, но пък това му е съдбата. Да си даваш парите за нещо, което знаеш че повечето ще изхвърлиш... абе това моделистите...


04.09.2018

След съвещание със схеми и снимки, продължих нататък. То пак стана компилация между реалност и компромис с мащаба, обаче също беше интересна комбинацията от липса на достатъчно информация и смисъла от подробна детайлизация на, на практика, невидимо място.

Подвагонна страна: канали имитиращи някакво гофриране; оформяне на „стъпало‟ за челните греди; частично затапване отдолу на прорезите за вътрешните стени. Наоколо са разхвърляни заготовки, както и един ограничител, но всяко нещо по реда си.
Изнесъл съм отделно и полуготовата конструкция на пода под кабината. От едно парче е дялкана и заслужава повече внимание.

020

Идеен изглед с натъкмени горе-долу чаркове. Единия под съм го сложил малко наобратно, ама няма значение. В случая е любопитно скупчването на онези правоъгълници. Те всъщност са преобразяване на дългата греда с канала в нея (от предишната снимка). Тук просто е нарязана (малко над 40 бр.) и това са основите на седалките, а канала е част от системата за точно позициониране на последните.
Вижда се и заготовката за централноболтовите греди, като в долната половина всичко по този етап на сглобяване, е залепено и изчистено. А преди лепенето, нанесох и местата на подвагонното оборудване. За да не стои много еднакво всичко, ей така – за вид, добавих прототипа на рамата на талигата, заедно с две колооси. Хм, заприличва!?

021

И пода на вагоните – разграфено и залепено. Дотук отне един ден да се приготвят детайлите и по-малко от два часа за да ги наместя. Ееех, да имаше някой да ги произвежда, а аз само да събирам...

022

Ето какво помогна за скоростния строеж: ограничителя и два магнита. Горният е цилиндричен и  са удобни манипулациите с него, а другия е като тънко хапче и идеално се побира под пода като, естествено, беше постоянно там. Прекрасно държаха докато мацна лепило.
Вижда се част от процеса по сглобяване – две залепени, една позиционирана и една чакаща реда си. Личи какво върши и ограничителя.
И за да запълня картинката, добавих производството на стълбите. Нагънат фотоец с добавен по вътрешните ъгли припой. После се удебеляват отзад стъпалата с 0,75 полистирол. Отначало мислех да е половин милиметър, но така по-добре стана. И едно по едно, зад всяко стъпало залепих ивица (пак към 40 бр). Остава чистене и странични стени, но не ми стигна времето снощи.

023

И ви оставям засега, без да се оплаквам от мъките на серийното производство.


10.09.2018

Почивните дни ще се окажат хубаво нещо. От моето разпускане по празниците, комбинирани със събота и неделя, се получи следното:
- основите за седалките вече имат и по един надлъжен канал, с което приключвам системата за позициониране. В тази фотосесия няма такъв изглед, но ще се появи друг път;
- разкрояване на греди за рамата и лепене по места;
- нещо не ми върви с описанието днес, я да продължа направо с комикса.

Стълби, вече изчистени, с добавени странични стени, тестване за приличен изглед и изрязване на излишното от новите стени. Защо толкова труд за нещо на практика невидимо...

024

Строителен материал и започнато събиране на рамата. Ползвах същата магнитна хватка с ограничители, за да позиционирам надлъжните греди – то се вижда. После напречните, но те вече почти на око.

025

Стълбите залепени по места, материала намалява, лека-полека се запълва цялата скара. Онези греди с променливо сечение, бяха предназначени да оформят една кутия около автосцепката. После обаче ползвах други...

026

И близък поглед към прекъсването в страничните (гръбначни) греди. То е заради стълбите, зад които са вмъкнати две кръпки. Залепил съм допълнителни профили към тях, които ще бъдат скосени след това. По този възел има още работа, затова прескачам обяснения сега.

027

И почти финалната права на носещата конструкция. Освен споменатото, има още някои дреболии за доизпипване, които се надявам до края на седмицата да ликвидирам. Скарата стои малко неравномерна и накъсана, но това се дължи на подвагонното оборудване което предстои да се постави. Нарочно не съм слагал излишни греди там.

028

Като цяло, подредбата отдолу е комбинация от една схема, измервания, снимки и спомени от завиране под машината, нагодени към ограниченията на мащаба. Например, стълбите са от ламарина, чиято дебелина намалена 87 пъти... малко не се получава нещо. В такава ситуация викам Неволята и продължаваме.
Сега обаче спирам.

P.S. Искам още такива почивни дни.


13.09.2018

Обещаното довършване на „кръпките‟. Запълних каналите с Milliput и, докато съхнеше, разкроих две планки. От тънък материал са (Tamiya Pla-Paper 0,1 mm) и щеше да пропадне на тези места. На следващия ден вече ги наместих и започнах оребряването отвътре. Сложих по два триъгълника и се зачудих дали да не го оставя така – на истинското са четири, но пък там и стъпалото го няма (да, ревах вече за мащабните затруднения). Обаче, интересна работа, докато гледах и се чудех, пробвах една неравномерна конфигурация и преди да се усетя - едно ребро до стъпалото и едно върху него. Така сумарно се получиха само две със зарязване, а това вече се търпеше (мързела надви). Пък и не изглежда зле и наистина, това е края на ненужното задълбаване на невидими места (за кой ли път го пиша). Остава технологичните изисквания да изпълня – кит където трябва и последващи операции.

029

Доколкото все още си спомняте предната снимка (в зависимост от възрастта), в горното ляво има нахвърляни едни кръгчета. Едното е сложено върху централния болт, т.е. на мястото си или поне така си мислех.
Покрай строежа, трябва да съобразявам следващите стъпки и сглобки. Въпросните кръгчета трябва да са доста по-дебели и като цяло да не избързвам с лепенето им. Май прекалено близо до оригинала се движа и тук се получават същите особености - поради споменатата немащабна дебелина на стълбите, талигата ще закача в тях при завъртането си. Най-вероятно ще местя болтовете с по половин милиметър навътре, а и от стъпалото ще пиля малко, може и ръба на талигата леко да скося... Със сигурност ще стане, още повече, според снимките подобно нещо е правено в реалния живот.

030

Това е по рамата на вагона, някога и с подвагонното ще се занимая и така... толкова си мога.

P.S. От друга страна установих със сигурност – фотоапарата ми доста криви долната част на заснеманото при макро режим.


19.09.2018

И друго забелязах във връзка с последния P.S., когато снимам бяло, нещо фокуса го няма. Тогава прилагам друг фокус - щракам и продължавам, каквото се получи, това е.

А се получи следното: от разни правоъгълни парчета, сглобявах какви ли не параналелямупипеди, които трябва да минат за подвагонно оборудване. Тук предлагам сглобени, грубо фугирани и шлайфани кутии/сандъци/шкафове(?). При сглобката ги минах с шкурка 600, сега са на 800, след последния кит ги чака 1000. Технологично, процеса вървеше така: едната вечер лепене, втората шлайф и кит, третата – шлайф на кита. Първият етап се разминава по дни, понеже не стига времето за сглобяване на всичко накуп. И резултата:

031

Тези изнесените отделно и завъртени за друг изглед компоненти, са видимо по-специални конструкции. Горното е една „етажерка‟, съставена от отделни парчета разположени под разни ъгли. Долното са всъщност две еднакви паракаквотоетам, с оформено стъпало преди да ги залепя заедно.

И нахвърляни по рамата. Вече се вижда (отчасти) защо не подредих съвестно цялата скара. Остават челните стени за разкрасяване.

032

Първоначално мислех да залепя задните и страничните стените на шкафовете към пода и да отлея всичко заедно, оставяйки същите тези шкафове без челна и долна страна. Челната, с всичката детайлизация, трябваше да се лепи отделно, а долната нито ще се вижда, нито има значение, но после се сетих друго. Видя ми се по-лесно да отлея цял и детайлизиран шкаф, отколкото да усложнявам рамата. И по-леко се работи с по-едри детайли, и сглобката отива на невидимо място, и като цяло по-малко остава за доработване... май правилно и овреме се ориентирах.

Стискайте палци да съм на прав път.


21.09.2018

Ами това забелязвам сега и за него пиша. Може пък да е нормално, но когато гледам обектите пред мен, различно ги виждам (е това вече е нормално). Вероятно подхода ми към цялата операция е леко сбъркан, но едва ли ще започна да се обучавам още във фотографията сега. Особено, знаейки че си е почти цяла наука.

Иначе сапунерката е Canon SX110 IS и, като цяло, изкарва добри снимки.

И да проверя обратната връзка: в изложените досега снимки, има ли някоя на която не личи какво е заснето? Че аз го създавам и си го знам, ама останалите...


27.09.2018

Долните редове са готови от два дена, но имаше някакви сътресения във форума и писаното от 20.09 насам, заедно с двете снимки, го нямаше. Сега пак е тук, значи може да добавям още.

zam07, щом ги бива – продължавам смело и безотговорно. Благодаря!

Поредните поредни почивни дни. За модела е добре такова събиране, обаче откъм снимки работата куца. Отнасям се и забравям фотоапарата.

И все пак взех голяма засилка с подвагонното на прицепния: сглобени стените на шкафовете, спретнах някои цилиндрични заготовки, а и съм започнал най-кривото тук – един центробежен вентилатор (онова охлювидното).

033

Малко ретроспекция – разкроени и донякъде залепени листове. (Много обичам като се падне на греди, че ми улеснява живота после.) Продължавам и с вентилатора, а долу вдясно са всички неправоъгълни дреболии от този вагон. Вече готови, ето как се отразява отнасянето – няма проследимост на процеса.

034

Общ вид на пълния комплект и нещо повече. Всички шкафове вече си имат дъна и добавих ограничители по рамата за да фиксирам инвентара на точното му място. Няма да му разсъждавам и мисля после. Подготвени са и въздушните резервоари или поне най-видимите такива. Онова дребното горе вдясно изобщо пък не е за този вагон (то е нещото повече). За балоните също трябваше правилно позициониране, затова, където се наложи, разчиствах терена и копах канали.

035

Задачата (почти) изпълнена двустранно – откъм рама и откъм резервоари. Наредих ги за снимка и тук се вижда как един лежи в нищото. Остана да му измисля (ако може) някаква конструкция, държаща го под съседния му еднакъв. Ще мине и с директно лепене, но искам да се пробвам с нещо по-красиво.

036

Дори и без последния (само един) крепеж, вече живея по-спокойно. Да ти се мотаят по строителната площадка, количества хвърчащи компоненти с неустановено предназначение и разположение... сега чакат окончателно оформяне и детайлизация, но зора беше да има какво да се детайлизира.


28.09.2018

Чудесно, ARTU - подобрени условия за буен цъфтеж на моделизма! Аз така и предположих – технически промени, но не посмях да сложа новонаписаното в моментно несигурната обстановка. Гледам да спазвам някаква хронология и затова просто споменах наблюденията си.

Сега, вече на новия сървър, продължавам с последния резервоар. То няма много за обяснение: оформих едно парче полистирол и го залепих за резервоара. След кратки измервания и сметки, скалъпих една П-конструкция от няколко самоделни профила и това е. В момента резервоарите стоят плътно един върху друг, но при истинското сглобяване между тях ще има малко разстояние, както е в 1:1.

037

С подготовката на оборудването – готов! Към двадесет парчета излязоха и следва моделистката работа по тях.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #2 -: 21 Декември 2018, 08:53:10 »
01.10.2018

Съвсем набързо в началото на месеца: разкроих си долната част на централноболтовите греди. Направих ги съставни, защото не ми се усложняваше живота с фрезоване. Не че ми се размина, но поне беше само веднъж – вижда се на горната лява снимка.
От един лист изрязах лента и извадих средните части, другото профилирах, нарязах и накрая събрах заедно. Не изглежда зле както си седи на мястото, но по-доброто е че вече имам дистанция на талигата спрямо рамата. Ако пък не достига, винаги мога да вмъкна онези кръгчета от преди (пазя си ги).

038


12.11.2018

Работата продължава с неприятни и цапащи дейности– запълване, по козметични и технологични причини, на разни фуги и отвори. Оформяне на покривните криви по външен и вътрешен профил с основни действащи лица, пила и шкурки. Снимки ще приложа на по-късен етап, сега да вметна едно почти отклонение.

След срещи и разговори в извънфорумното пространство, останах с усещането че съм създал грешни впечатления и очаквания около „строежа‟ на модела. Ще опитам да внеса малко яснота:

- това не е търговско начинание или замаскирана реклама на такова! По мои си (и не само) разбирания, хобито е за удоволствие и не изкарва, а харчи пари и други ресурси. Забавлявам се когато имам желание и възможност, и го отразявам тук. Заради положителните емоции породени от четене на подобни материали из форумите, опитвам да допринеса с нещо подобно според способностите си и съм безкрайно благодарен на моделистите, които правят същото.
- срокове или „кога ще стане?‟. Ами – когато стане! Точно защото е хоби, има далеч по-важни от него неща, които във всеки един момент могат и го изместват. Дом, семейство, работа, почивка, бира (и други течности), с лекота го слагат на заден план. Винаги ми изглеждат странно задаващите подобен въпрос, но по ми е „странно‟ вманиачаването да се направи нещо възможно най-бързо. Въпреки моето неразбиране, желая успех на участващите в подобни несъществуващи състезания.
- относно матрицата (хипотетична поточна линия, бълваща композиции с губещ се зад хоризонта край): трябва да я направя, за да избегна повторно „забавление‟, което всъщност вече се явява серийно производство. А пък точно това мен не ме влече, ама хич, следователно е нужна технология за размножаване.
- да, напълно е възможно, ако се получи нещо което одобря, да има влакове за продан. Обаче съм далеч от мисълта, че ще има за всеки крайно нуждаещ се от серия 32. Причината е проста – няма да е готов модел и ще иска сглобяване, боядисване и докарване на вид „по желание на клиента‟. Но от самия клиент или някой, да го наречем, подизпълнител. И както начинанието не е търговско, така не съм и благотворително дружество, затова „работим с материали на клиента‟. И по-точно – заплатени от него, но избрани от производителя.
- във връзка с горното: модела не се прави с определена насоченост – задвижен или стендов, но според замислената степен на детайлизация, май клони към второто. Аз опитвам да пресъздам външния и вътрешен изглед на возилото, и то правилно, доколкото ми е по силите. Всякакво последващо развитие е въпрос на личен избор, като не е моя грижа къде и какви ще са двигателите, какви да са редукторите, набавянето на метални колооси, къде ще се поберат куплунзите, тежи ли достатъчно за движение по релси, ще се вписва ли в кривите на нечий макет и т.н. въпроси. Ако успея да направя замисленото, то винаги може да се подложи на преработка, още повече че предвиждам създаване на улеснения в тази насока. (Например, канали и отвори за проводниците на таванното осветление.)
В този ред на мисли, една от причините да се захвана точно с тази серия мотрисен влак е, че не трябва да се съобразявам с разположението на стандартните моделни куплунзи – нещо твърде забележимо и грозно, което обезобразява железопътната техника.
И съвсем да се отклоня от основната тема – ето „идея‟ за задвижване, която мисля да пробвам. Взаимствана от истинските машини, отлежава повече от година и половина и имам големи съмнения в резултатите, но понеже не съм попадал на споделени подобни експерименти, реших да опитам сам. Вижда се замисъла, а пък колоосите с индивидуално задвижване не са новост в железниците:

039

- за финал, нещо необсъждано досега, което предполагах се подразбира понеже е част от процес - някои от детайлите към момента не са обмисляни как да се създадат и мултиплицират. Просто не съм стигнал до това място, а и считайки че първо трябва да съществува някаква основа с която да се съобразят, съм се концентрирал в тази посока. Обаче те пък са нещо което се добавя и при всички положения са отделен елемент, за който понастоящем нямам намерение да си разпилявам силите. Пример: по покривите е маркирано местоположението на изолатори, резистори и пътечки, но към днешна дата, тези дреболии хич не ме вълнуват. Показаното на горната снимка е идеална илюстрация за описания подход – когато му дойде времето...

Дано не насаждам негативизъм с написаното. Съзнавам че в него има и повторения, но установих, че има нужда от горните уточнения. Надявам се да не се налагат повече такива дълги и сериозни писания встрани от основната работа.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #3 -: 21 Декември 2018, 08:54:29 »
21.12.2018

И засега сме дотук...
А пък от 12.11 до днес, има корекция на интереса ми към вписването в криви. След изчисления, в R360 не се очертават проблеми, но ще се потвърди ако някой притежател на Railjet се навие да премери три дължини на вагона.

jopeto

  • Trade Count: (16)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1339
  • Рейтинг: 206
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #4 -: 21 Декември 2018, 09:43:40 »
 :hi: :clapping: :clapping: :clapping: Бравос ! Изключително е !  Относно гофрата, според мен цялата идея е от другаде. Както всичкии знаем в тази част на света плагиатството си е творчески колективен процес. Първоисточникът на гофрата е летателен апарат! Този профил заздравява фюзелажът и има влияние върху турболенциите, предполагам прави хвъркалото по-стабилно.
После, тази идея е възприета и в колите:

Дори, легендарният бус на Ситроен е в този дизайн!

И тук вече стигаме до влаковете в СССР:

Можем да я видим по всичките им локомотиви, например в добре познатите ни "Тайга", "Людмила" и т.н.- в България  07 и 32 серия. 
Следим темата за електричката с интерес, продължавайте! :hi:

mitko359

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (11)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 683
  • Рейтинг: 31
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #5 -: 21 Декември 2018, 14:54:26 »
Нереално яко  :drinks: ще следя с интерес

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #6 -: 23 Декември 2018, 13:32:04 »
jopeto, привет! Аз бях оставил настрана гофрирането, но хайде да го отметнем... да, прави се основно от якостни съображения – обшивката работи заедно с носещата конструкция и гофрирането ѝ придава допълнителна коравина. В авиацията най-често го срещам през преходния период „платнена-метална обшивка‟, като не мисля да е плюс за аеродинамиката. Предполагам е точно обратното, а пък изработването и манипулациите с гофрирани листове ми се струва по-скъпо и трудоемко занимание отколкото с правите. За мен доказателство е производството на летателни апарати през следващите години – там такива обшивки няма. С нарастване на скоростта допускам че даже става проблем, но пък SR-71 има оребрени участъци, които май бяха направени за охлаждане, значи там са търсели площ... При сухоземния транспорт, ситуацията със скоростта не е съвсем такава и затова си се ползва. В крайна сметка е въпрос на нужди, усвоени технологии и конструкторски решения.
А Юнкерса ми е един от любимите, нищо че точно този „камуфлаж‟ не е.

mitko359, благодаря за интереса! От миналия месец досега не съм спал, освен в обичайното време. Ако не вярваш - чети надолу  ;)

Следва част от споменатита предния път манипулации:
- оформяне на покрива – шкурка и кит, кит и шкурка - според мястото. От естетическа гледна точка, долната страна не е нужно да е гладка, тя няма да се вижда. Обаче ако сработи идеята за смолата, гладката повърхност (даже ще я полирам) ще улесни работата с матрицата. Ето проверка с шаблоните и почти готовата долна страна.

040

- работа с метал и ластик. Огънах металните странични стени на моторния вагон – скосяването на кабината и закръглението по долния ръб на коша. Същото направих и с полистиролните им съответстващи части. Като цяло се получи, на истинските ще се постарая повече - непреднамерено тези се случиха да са чернови, недогледах нещо...

041
На технологията с ластика няма какво да описвам - проби.

042

043

- покрива над кабината беше издълбан и оформен откъм таванната му страна. Ще остане с по-голяма дебелина от останалите стени – страх ме е да чопля повече, а и имам една идея за по-нататък.

044

- запълването на фуги по рамите и подвагонното оборудване, мога да го смятам за приключено. Естествено, всяка открита после нередност ще бъде поправена, но отсега я виждам като несъществена. Следват снимки от работата в някакви моменти:
*фиксирани с двойнолепящо тиксо към картони – очаква се грунд

045
*някакво междинно състояние, кит и грунд се повториха 2-3 пъти, особено на покривите.

046

Незаснето до момента е издевателството над шкафовете от подвагонното. Там, с помощта на скоро закупени инструменти и Milliput, всички вътрешни ъгли се сдобиха със закръгления с възможно най-голям радиус. Мисля, досещате се защо беше нужно, но ако трябва ще си призная.

Много е възможно да се включа чак другата година затова - Весели празници!

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #7 -: 31 Декември 2018, 19:53:49 »
Да, по изчисления ми излиза към 14 mm прекосяване на конзолната част. Далеч съм в момента от сметките и така го пиша малко наизуст. Като му дойде времето ще го мисля...
И да продължа с основното:

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #8 -: 31 Декември 2018, 19:58:23 »
Да, можеше и другата да е, но сега се случи. А се случи това, че един добър човек не искаше (и правилно) да ми дава новия фотоец – щял съм да го налепя. Е, позна! Загубих си времето с глупости и облепих подвагонното оборудване.
Това са част от сандъците, като в горния ляв ъгъл е единствения съставен детайл тук. Забравих да му оставя отвор за запояване и се наложи да импровизирам. Добавих му също и заключването – тел, месинг 0,3.
А горе вдясно е технологията за подготовка на лепене: очертаване, окопаване и после цианоакрилат, гел.

047

Следващото изпълнение са правите части на таваните. Тук е ясно: свалени, залепени, почистени от полистирола и поставени за проба по местата си. Фугата нарочно е по-голяма – ще ги напасвам после по-плътно.

048

И тавана на малкия салон в прицепния вагон. Някой ден и той ще се сдобие с полистирол, засега пробата беше на огъване. Ясно на какво и май стана.

049

Имаше и някои дреболии които не бяха планирани да ги финиширам с фотоец. Това успях да направя без него, като имаше известно объркване как точно да се оформи този най-десния шкаф. Е, долу се вижда как еволюира – оформяне на мястото; избор и рязане по размер на мрежа; лепене на мрежата и лепене на стена зад мрежата. Това което не се вижда, е заливането с Future – нали не искам при отливането на матрицата, силикона да обвие мрежата все едно му е арматура.
Все пак имаше включване на метал. Остатък от месинга се оказа почти подходящ, затова го ползвах, като му запоих напряко друго парче и под него още едно. При лепене на място, е по-навътре сигурно с две десети, но ще го преживея.

050

Така изглежда под вагона, като моята (метъл) самодейност изобщо не се вижда (но звучи постояно). На долната половина пък се същите дреболии, обаче след черния грунд на Gunze. Това че стоят накриво се дължи на двойнолепящото тиксо което ги държи за снимката.

051

Да не помислите че съм грундирал само тези четирите? Всичко почерних вчера, като преди това месинга го минах и с грунд за метал, пак на Gunze (пропуснах да го спомена горе). Тук обаче са нахвърляни набързо само част от нещата. Някои ги има и на снимка 047.

052

Та така! Предстои последна инспекция, като не вярвам невидимите кривини да поправям, но кой знае...
И това със сигурност е последното ми участие тук, тази година. Всичко добро през новата!

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #9 -: 03 Януари 2019, 09:17:23 »
pach, честита нова година на теб и всички във форума!

pavlinbg, благодаря за позитивното отношение! Точно натам са ми насочени усилията. Аз, като увреден от стендовия моделизъм, се целя в най-голямата прилика с оригинала, съчетана с детайлизацията която мога да постигна. Затова, не считам, че хипотезите за задвижването имат място тук и по-долу съм пояснил.
(Лека корекция – в тази тема mitko0888 не е писал за донор.)

Малко закъсняло, но да, колега Nenchev, няма такива малки криви по реалния път. Имам предвид път, а не заводски или деповски линии. Да кажем, че минимума при нас, трябва да е 190 m, което в мащаб... нали!? И поради липса на достатъчно място за макета, трябва да се дялкат моделите. Тъжна картинка.

mitko0888, един безкупеен пътнически вагон е добра илюстрация на положението: прицепния е като оранжерия - няма как да скриеш нищо, да не говорим пък точно за тази Машима (имаш предвид МН-1632 вероятно?). Може да се ползва товарното отделение в моторния, но не съм задълбавал натам засега. Това нахвърляхме набързо преди време като най-безболезнени варианти на задвижване – индивидуално и в товарното. Всичко друго ще е на цена обезобразяване на интериора и нежелано разминаване с истината.

pavlinbg ме изпревари с малко, но ще го напиша трети път: точно така, задвижването и компромисите свързани с него не са моя грижа. Когато/ако се стигне до този момент, винаги нещо може да се изреже или издълбае. Целта ми в момента (заглавието на темата същото подсказва) е да направя нещото от което да се реже. Старая се модела да стане възможно най-близък до прототипа, а преди неговото създаване разговора е безпредметен (лично мнение). Повече подробности има в постинга от 12.11.

А сега моля, ама много моля, всеки усетил неудържим напън да пише за история и развитие на крива R360, мащаби, макети, комплекти, еволюция, фирми и всичко отклоняващо се от настоящата тема, да не се чувства длъжен да го прави тук. Съзнавам че писателската работа е сериозен труд и благодаря за положените усилия, но поне го вършете на подходящото място. Още веднъж – погледнете заглавието. (Честно, момци – обърнахте го на дискусия дали 360 е спомагателен и тръгна историческа и производствена сводка... защо?)

Преместих мненията не по темата ТУК

Dispatcher

« Последна редакция: 03 Януари 2019, 10:20:46 от Dispatcher »

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #10 -: 04 Януари 2019, 21:04:54 »
Ще погледна по-напред в бъдещето, за да съм готов когато/ако дойде. Крайния продукт се планира да бъде нещо като показаното на долните снимки,

Silverliner

Silverliner2

надявам се обаче с качеството на смолата от този строеж (изключвайки кофти момента с въздухозаборниците): https://www.britmodeller.com/forums/index.php?/topic/234917891-172-cmr-hawker-siddeley-buccaneer-s2/ - всъщност след около седмица мога да потвърдя за качеството от първо лице, но отзивите до момента са повече от положителни.

Също така, насипните детайли се очертава да са повечко, като талигите би трябвало да приличат повече на истинските (за колоосите писах). Вероятно ще се наложи и някакъв минимален задължителен фотоец, може и допълнителен такъв по желание. За да е задоволителен комплекта, ще са нужни и служебни надписи по машините – значи декали.

Описвам това не като реклама на стока, а като виждане за резултата от усилията ми по темата и за да премина към същината на сегашното ми включване:
Във връзка с проектирането на декалите, да питам за означенията по ЕМВ серия 32, конкретно през НРБ периода - някой има ли снимки от това време и желание да ги сподели? Става въпрос за служебните надписи по тях, като трябва да сте сигурни, че снимката е от упоменатите години и се вижда исканото. Не вярвам да са снимани много такива неща тогава (то и сега така...), но се задава печат и ми се ще пробно да изкарам и едни такива надписи.
Иначе ето пример какво се търси, но това е съвременното надписване:


bdz43r

  • Trade Count: (5)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1012
  • Рейтинг: 257
    • bgrail.info
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #11 -: 04 Януари 2019, 21:11:43 »
Старите надписи, специално тези двата, са същите, но спирачката маса е 210 тона.

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #12 -: 11 Януари 2019, 08:24:06 »
Благодаря за информацията! Да се надявам че и с останалите е така. В крайна сметка, ако няма снимки, няма и доказателства за погрешността на каквото и да съчиня по надписите.

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12256
  • Рейтинг: 1308
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #13 -: 11 Януари 2019, 13:57:55 »
А дали ще те затрудни да направиш една скица
кой надпис (съдържание също)къде е шаблониран
по мотрисния състав? :give_rose:

LDimitrov

  • Trade Count: (0)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 123
  • Рейтинг: 279
Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
« Отговор #14 -: 29 Януари 2019, 10:21:40 »
Честно казано, никога не съм го поглеждал от страна дали ще или не ще ме затрудни. Аз не съм фактор, щом задачата го изисква - ще се прави, а тя ще го изиска и никой не ми е виновен че съм си избрал такова хоби :haha:. Все още събирам информация за предпочитания от мен период и искам тези надписи да направя.
Накратко - като му дойде времето, ще има надписи с инструкция.