Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models > Създаване, ремонти и усъвършенстване на модели | Creation, repairs and tuning up models
46229 ROMPETROL
LDimitrov:
Тема продължена от форума на scalemodels-bg. Леките редакции в нея са поради изчезването на малкото коментари и отговорите ми към тях. По историята на строежа нищо не е променяно.
04.01.2014
Здравейте и Честита нова година!
Да добавя нещо към WIP начинанията във форума. Започнато е, края не му се вижда, но се надявам да е интересно.
След издевателствата над Dm-ките нямаше как да не посегна и на нещо самоходно. Към момента то изглежда нормално съсипано, идеята е да му мине, остава да видим кога.
На прицел е електрическия локомотив 46229.1 от периода когато е бил “на въоръжение” в Пловдив. За самата машина какво да пиша, шестосен модернизиран румънец, предимно син на цвят през голяма част от живота си... информация по въпроса се намира, аз ще се съсредоточа върху модела.
229
АF
Ето снимка на машината и модела от Amintiri Feroviare кат.№ 10017, E-Lok Serie 060-EA с “камуфлажа” на ROMPETROL.
В няколко стъпки показвам докъде добутах нещата към момента, като за сравнение съм добавил тук-там по някоя снимка от реалния свят.
01
1.1 Още един поглед към машината, този път от другата страна
1.2 И пак от другата страна, обаче със свалено каквото може да се свали без рязане. Отиде повече от час докато го опосках целия. Всъщност за проба вече съм затрил и два от фаровете на рамата...
02
02a
2.1 Обърнат единия пантограф :haha:
2.2 Добавен е контакта за 110 V... (зелената стрелка)
2.3 свален всъщност от другата страна.
Вижда се и как проводниците са оплели платката, а идеята е да се добави декодер. Как точно са го мислели производителите не знам, аз ги нагласих от едната страна на по-късен етап.
03
3.1 Още една снимка при същото състояние, но в различен ракурс и тя е просто за сравнение с вида на покрива (3.2) след безкрайно количество пробиване и запушване на отвори. Наистина дупки пробиваме/запушваме всякакви!
04
4a (4а не е моя, намерих си я в мрежата)
Продължавам с работата по покрива. След като установих, че пантографите пасват на новите си места, трябваше да се погрижа за цилиндрите за повдигането им. Преработих малко дадените фабрични.
Може да си личи разликата между двата от 4.1, основата на долния е по-ниска, без да броим скъсяването с милиметър. Като цяло си беше малко игра на нерви – хем да влезе под пантографа, хем да не опре в покрива. Обръщането на пантографите избута напред цилиндрите (освен местенето им по осевата линия на машината) а също и климатика, както и отмести “свирките” встрани. Изобщо... не остана непипнато нещо по покрива. Сега като гледам по снимки, те цилиндрите не са по осевата линия, а леко вдясно... ще го имам предвид.
И ето го вече на място (4.2), изглежда да се е получило и на двете места даже (4.3). Обаче остана една голяма дупка която не можеше да зее така.
05
5.1 Ето една проба след като е определено новото разположение на оборудването. И на този самостоятелния (проходния) изолатор не му се размина рязане и местене.
5.2 За да не правя нови детайли, разрязах основата на панела с ГВП-то. Отделих плочката под него за по-нататъшно ползване, а двете изрезки съединих в нов детайл. Междувременно позатворих голямата яма.
5.3 И пак напасване... Новата основа на ГВП-то искаше доста изтъняване, ама накрая стана.
5.4 Тук пък се пробвах с всички изолатори. В новата конфигурация не достигаше една бройка и преправих един от тези до прекъсвача. Трите лежащи изолатора отдясно наляво са както следва: единия оригинален стоящ до ГВП, втория такъв но преправен, един от тези фабричните пръснати нарядко по покрива. На преработения си личи интервенцията – основата е намалена и му е резнато онова стърчащото.
За другото - китвана и шлайфана е голямата кръпка, китвана е и продълговатата основа на която мислех да запазя болтовете, но не се получи. Което доведе до малко повече работа...
06
6.1 Ето я с вече шлайфан кит и разпробити отвори за добавяне имитацията на болтовете. До основата се виждат изрязаните парченца, които след залепване и подравняване започнаха да изглеждат правдоподобно - 6.2, като тук вече всичко е залепено на мястото си.
07
И отново пробна снимка, добавен е разрядника (това бялото), а ГВП-то е полегнал малко... Това на малката снимка вляво е заготовка за ножовия разединител, за съжаление още не ми е дошло вдъхновение за довършването му.
08
Тук вече прекъсвача стои мирно, но това е след минаване със Surfacer 1000 по покрива. Изчезнаха следите от интервенцията, има надежда за модела... Също е пооформен и напреженовия трансформатор (големия кютук по осевата линия). И на него му резнах онова стърчащото и оформих основата, някак по-правоъгълна трябва да е и по-ниска също.
09
Нещото което ми вадеше очите още отначало вече е история. Или поне в по-голямата си част. Започваме да приличаме повече на серия 200. Нямаше как да боядисвам отгоре, щеше да остане едно ръбче със сигурност, а и върху черното как ли ще покрия с жълто.
10
Една заигравка и с талигите. Не знам дали ще се вижда после, ама си беше дразнител поне за мен. На средната букса пишеше CFR което поправих виждате как. (За справка с истинката картинка – 13б) Локомотива на заден план е още по-разголен...
11
Поредната и последна добавена невидимка по талигите – спирачните валове. Още не са залепени обаче си изглеждат като за там правени.
12
12a
Една корекция и на стъпенките:
12.1 Фабричен вид
12.2 Така започнаха да изглеждат след моята намеса, по-близо до истината пък и не беше сложно, на 12.3 се вижда използваната хватка.
13
13a
13 b
И на другите стъпенки не им се размина рязането. Разделил съм снимките на “преди” и “след”. При 13.1 и 13.2 разликата е малка и може би щеше да мине и без да пипам там. Но не мина.
Докато при 13.3 и 13.4 промяната е повече от видима. Дори си личи използването на друга машина за онагледяване. Какво да се прави, по-силно е от мен, рязах преди да снимам...
14
Последно включване по тема “Чистота” – нищо черно не остана от “камуфлажа” на ROMPETROL. Всичко приключи на пръв поглед успешно, цялото стъргане, чегъртане, шлайфане... той впоследствие грунда ще покаже де.
Засега това е положението. Има още задачи за решаване, по някои се работи, други още не са ме изненадали. В този ред на мисли благодаря на Васко, че ми обърна внимание предварително за ламарините над климатиците и “кръпките” на старите изолатори, спести ми известно време зяпане в монитора.
От предстоящите проблеми и решения се сещам за:
- буфери – идеята е да се струговат, че много специален модел се оказаха;
- тегличи – към момента в процес на изпитване е един вариант, като номера е да остане относително цял плуга;
- служебни надписи – декал, готови за печат, печатницата е спънка;
- надпис БДЖ и номера (тези големите жълтите) – маскиране на жълтата основа преди пръскане със синия цвят. Идеята е да се изрежат маските на лазер(?) от тиксото на Tamiya;
- интериор – още не съм поглеждал сериозно на това, вероятно няма да се размине без фотоецвани детайли;
- много допълнителни детайли за изработване пак чрез фотоец, предимно за покрива, но също някоя друга табела и крилца;
- промяна на ел. частта свързана с LED и зависеща от долната доработка;
- фарове – от един трябва да станат два... това е най-големият гъдел до момента.
15
Спрях се на варианта от две тънкостенни тръбички с две да ги наречем направляващи. По този начин се оформя една “двуцевка” която остава да се монтира на мястото си. След това направляващите ще водят инструмента за нанасяне на кит. Надявам се да сработи идеята и резултата да не е видимо крив. А пък и мястото за монтаж си е достатъчно проклето.
На схемата се вижда каква е замислената конструкция: хоризонтално са тръбичките, двата вертикални защриховани елемента са направляващите (изнесеното вдясно). Със зелено е показана стената на локомотива, а синьото е габарита на фара след китване. Поне в идеалния случай... (на 12а е желания резултат)
16
16а
И последен поглед към недовършения покрив заедно със снимка на истинския. Принципно покривите на модифицираните 46-ци били с два различни вида пантографи, всичкото друго оборудване е еднакво. Затова смело си ползвах 16а за справка след уверенията на човек който обикновено разбира от тези неща. Нищо, че се вижда другия тип пантограф. (Благодаря също за снимката, както и за първата.)
Засега съм дотук. Когато има развитие ще се включа с продължение, междувременно ще наглеждам темата за евентуални въпроси, препоръки и коментари.
11.01.2014
Малко реконструкции и експерименти...
17
Заиграх се с теглича нещо, не ми хареса как сериозно е изрязан плуга и го подхванах, с идеята да стане по-малко грозно цялото съоръжение.
Спретнах си една схема на която се вижда (доколкото се разбира) идеята за преработка. Двете хоризонтални прекъснати линии, които при мен се виждат с цвят около розовия, бележат разстояние в което трябва да се впиша. Или поне долната... Оранжевото е рамата на машината, тъмнозеленото – куплунг шахтата, тъмносиньото е самия куплунг, а със светлосиньо е показана челната стена на локомотива. Черното е габарита на плуга в това сечение, като дебелата зелена и крива линия минаваща през него е моята добавка. Материала е месинг, нагънат и продупчен където трябва.
По този начин се надявам да ползвам целите плугове на машината, като им направя само един малък прорез.
18
Последва задълбочено проучване на концепцията. Тук от по-лесен за работа материал изработих елемента и направих приблизителна проверка. (Може би става малко по-ясна схемата 17.) На малката по-голяма снимка драснах една линия да видя накъде върви работата. Изглежда ми задоволително, ще опитам с истинските детайли като му дойде времето.
19
Тук личи запушването на плуга, просто няма как да режа целите за една проба с неясен изход. Една черна хартийка закърпи положението. Другото което набелязах и опитах, е промяна на ръкохватките (не дръжки) под буферите. По лявата такава на снимката е пипано, прорязах я малко и залепих 0,3 проводник. Вече не прилича толкова на шанцов инструмент.
20
21
Нещо което осъзнах в последствие: обърнали са ни резервоарите. А може и да не са, просто за другите локомотиви да е правилно, не ме интересува. Новите места съм ги отбелязал, обаче нещо увисва детайла на два винта. Струва ми се да не е проблем, като спасителния вариант с лепилото винаги го има.
Първоначално загледах дали има място да се добави междуталиговия съединител, но без сериозно разваляне няма как да стане, а и без това той не се вижда кой знае колко. Обаче забелязах горното и на него няма да му се размине, само време да има...
01.02.2014
След известно затишие, да се включа пак за малко. Разни други занимания и проблеми, един от които сериозен компютърен (компютърна му работа тъпа), ме държаха настрани от работа по машината и развитие там засега няма. Но пък разузнаването докладва за разлики и липси във вече направеното. Най-после се сдобих/направих 8) с читави снимки на покрива и то точно на същия локомотив. И някои други...
22
Изолаторите по покривите са различен тип, зелените и червената стрелка показват някои от тях. Две различни машини - две различни конфигурации. И това не е всичко:
23
Ето го нашият герой, самият той. И там където сочи зелената стрелка виждаме трети тип изолатор. :roll: А!? Два броя за правене, а мислех че съм приключил с това. Отделно червената сочи едни кръпки на предишните места на пантографите, това поне лесно ще се добави. Има също за корекция разположението на цилиндрите за вдигане на пантографите - не са по оста на машината както мислех, а леко вдясно по посока на движение. Също и ламарините над климатиците на кабините са с различна форма...
Накратко: написах си домашното, целите са набелязани, остава да имам време за действие. Дано не се получи като предния път, ама кой знае.
LDimitrov:
16.02.2014
Кратко включване с малко доработки:
24
Заплахата за детайла от снимка 20 се оказа по-страшна от предвиденото :D. Покрай главните резервоари, изгоряха и малките "бомби". Гледайки снимка 21 нещо ми трепна ръката (два пъти) и виждате резултата. Подготвих и едни картончета за запушване на отворите, както и две по-малки след като снимах. Вдясно се виждат две заготовки за малките резервоари. Наложи се да ги правя, понеже единия от свалените в процеса на модифициране престана да съществува в нашето измерение. Докато го мъчех изхвърча и след час и десет минути търсене реших, че явно е в някоя паралелна вселена. По-дребни от него съм откривал бързо, ама този...
Да продължа нататък все пак:
25
Веднъж залепени картончетата, допълних отгоре с Milliput и на следващия ден повторих с кита на Tamiya. Дали има смисъл от толкова подравняване не знам, то нищо няма да се вижда там, но пък от обратната страна (която не съм показал) оставих нещата без корекции. От Milliput оформих и дъната на резервоарчетета, после малко и шкурката помогна.
Залепих едното "балонче", вързах го прилично и му добавих въздухопроводи. (Това кривото изправих след като игра фотото, ако не вярвате :P ще се потвърди като снимам всичкото готово.) След това лепнах и единия от големите - вече няма на какво да пречи. Остана другата двойка резервоари, но понеже принципа на изработка е приет, ще ги довършвам като мога.
И същото от различни ъгли:
26
Пропуснах една подробност - резнах две парчета от 1 mm квадратен профил за имитация на закрепването видимо на снимка 21. Някак не ми се навлизаше чак толкова в детайли и спрях дотам. Пак е по-добре от фабричното изпълнение, може би съвсем закономерно изчезна малкия. Надявам се до седмица да му видя сметката, ако задържи така времето ще се грундира скоро до прозореца.
23.02.2014
Малко довършителни работи по "корема" (поне на пръв поглед).
27
Скалъпих и втория резервоар, на 27.2 са двата сравнени с родния такъв. На височина съм ги докарал, само дължината малко дойде в повече, ама не личи много :D.
Обаче гледайки полученото забелязах нещо друго. Тази ръбатата кутия вдясно (380V) излиза настрани от основата и коша на машината стъпва върху нея. Оттук до идеята да изместя резервоарите навън не мина много време, а също бързо стана и рязането на почти всичко вече направено. Снимки от прехода не съм правил, само крайния резултат показвам. Ако се бях усетил по-рано нямаше да преправям, ама...
28
Ето какво се получи.
28.1 - проба върху рамата, има още малко за оформяне но ми писна и ще чака по-добри времена. Междувременно се заиграх с междуталиговия съединител, точно колкото да си докажа, че няма да работи. Просто няма накъде да се завърти конструкцията. Това не пречи да сложа някакви статични очертания, колкото да не стои празно мястото. Едни рамчици там да направят релеф мисля да лепна.
Времето тук е мокро и се отказах от грундирането, а добре го бях замислил...
14.05.2014
Чета последното писано и се чудя: 23 февруари - 14 май... как лети времето. И не само, че остана мокро от тогава, ами направо не се спря, ей го и сега вали. 22:47, вече почти спя, затова спирам със сводката за времето. Той този форум не е за тази работа и ще продължа накратко по темата. А той напредъка и е, и не е малък:
29
Буфери и втулки! Най-после! Благодарности на човека който ги изработи и на другите покрай които стигнаха до мен! Може пък и да се задвижи машината някой ден, важното е ликвидацията на най-голямата спънка. Има още една (надписите), ама тя е друга тема.
Така както съм закрепил нещата само за снимките, ми изглежда буферите да са нещо малко несъразмерни. Интересна работа, правени са по размери от истинските и после в мащаб. Ама то и без това следват доработки... Ще видим, честно казано още не съм се загледал сериозно в картинката, надявам се да им придам достоверен вид. Иначе предстои да се добавят още няколко детайла към тях, а също така и покрай втулките вече фаровете ще трябва да правя.
А стига, че се размечтах нещо! Засега толкова, ще ви държа в течение на събитията, колкото и бавно да се развиват :D
28.05.2014
Какво се получи с шлайфане по 30-на минути на ден от началото на седмицата:
30
Заоблих ръбовете на талерите - шкурка 320, след това 1000 - и някак започнаха да изглеждат верни нещата. 30.1 и 30.2 са за сравнение със предишната снимка, а на 30.4 се виждат два готови и два за довършване. На този по средата и другия вляво, защипания, им предстои търкане. Може и да си личи разликата, но това зависи от моите фотографски способности, та може и да не е съвсем видна.
Другото което мисля да опитам, е една химия наречена "патинатор". Оцветява метала в цвят близък до черния и ако покритието достатъчно здраво се "държи" за основата, ще ме улесни с боядисването после. Както и да е, ще го пробвам на резервните буфери.
Иначе на 30.3 са втулките след обработка с пила на отвора. Не бяха съвсем концентрични, но се оказаха най-"приятни" за изработка на струга, а майстора се е постарал. След козметичната интервенция от моя страна, започнаха да ловят окото и остават така. Дотук добре, май ще имаме фарове...
02.06.2014
Благодаря за окуражителния коментар, колега Rosev! Железницата във всякакъв мащаб е интересна, но в 72 наистина къса сърцето откъм цени. Не че това дето го мъча е евтино, но за момента ми е без пари :D
А това са пробите с почернянето:
31
Опитах една домашна рецепта прочетена из форумите - 2:1 сода каустик и сяра + малко вода. За съжаление не помня къде точно я гледах, за да похваля "готвача", но проработи като за първи опит. Два часа кисна бракувания буфер вътре, като го разбърквах периодично. След изваждането, беше покрит с матова чернилка, която се забърса лесно с едно парцалче и остана това което (донякъде) се вижда на снимката. Ще опитам пак когато не ме притиска времето, а е интересно и дали ще се държи добре боята върху покритието. Както и на чист буфер, всъщност...
(И да напиша за всеки случай - при работа със сода каустик, не е лошо да се ползват ръкавици и очила, че "малко" агресивна си пада и не прощава ако капне някъде. Също така отвореният прозорец е препоръчителен... Не вярвам някой да се засили да си оцветява така детайли, но аз да предупредя.)
20.02.2016
Тук беше материала за 40 0534-4
08.07.2016
Кротко и леко да задвижа локомотива...
Покрай включването за машината на БЖК, научих че има зрители следящи сериала 229. Това, в комбинация с ненадейно споходилото ме деструктивно настроение, ме подтикна към започването на новия сезон от поредицата. Защо деструктивно, – може да се запита някой – нали тук се създават нещата? Точно така, - бих отговорил - обаче като започнеш работа излиза малко по-различно и... абе, сèди гледай мача сега:
Захванах се с кабината. Нарочно пиша в единствено число, веднъж напасвана едната, другата е почти повторение на готовата и там няма какво да се мисли толкова. Обаче си има „козметични“ разлики... Стартирайки малко на сляпо, махнах седалките и „волана“, подравних пулта, изрязах пространството за краката на машиниста.
32
Без да разсъждавам и гледайки детайла, ме мъчеше нещо в стил „не знам как е, ама и така не е“. След вглеждане в картинката и малко измервания, мъглата се вдигна – височината на кабината е сбъркана. Подът трябва да слезе на около 6 mm надолу, за да дойде всичко в мащаб. Това обаче ще доведе до промяна конструкцията на модела и изобщо се забивах в голямо приключение. А не исках. Компромисното решение беше сваляне с 4,5 милиметра - лесна работа що се отнася за първите 2,5 mm. Другите два обаче, се явяваха под формата на излишен метал.
Смело надрасканото желязо от снимката показва най-добре ситуацията. Най-лявата и долна линия (тази при централния болт) е реалното ниво на пода, ако искаме да сме изкопирали точно височината. Под тази линия следва дебелината на пода.
33
Тук ме обхвана деструктивен креационизъм или креативен деструкционизъм (все диагнози, подскажете кое е вярното) и подготвих модела за фрезоване. За тази цел играха отвертки, поялници и други неизброими инструменти. Ако има собственици на такива модели, които случайно не са ги отваряли и разглобявали, може да се подготвят за гледката: от това са съставени вашите машинки.
34
Тук направо резултата давам, няма документирано използването на уреди от асортимента на Светата Инквизиция. Изкопах и едно каналче в средата за жиците от осветлението. Според мен всичко се получи, като финиш го пръснах с остатъците от един Тамийски грунд във флакон. След което естествено, събрах всичко обратно, даже не ми останаха излишни винтове.
35
С железата добре, да се върна сега към пластмасата. Усещайки накъде духа вятъра с всичкото рендосване, преработването на фабричните кабини ми се видя неудачен подход. Това рязане, наставяне, кит, шлайфане, отново сглобяване и напасване... реших, че е по-добре: взрив, булдозер и да строя къщата на чисто. Основен материал – листов полистирол 1 mm. Малко конструкторска работа и последва проба на място показваща колко са опасни тънките сметки – не само в буркана не влява, ами и сглобените заедно стена и под, не позволяваха затваряне на локомотива. Тя работата ясно в каква посока отиде и не точно с песен на уста (ама имаше там някакви думи), повторих упражнението с фрезата, отнемайки още 0,5-0,7 mm. Това повлече намаляване дължината на винтовете държащи пластмасовата част носеща теглич, стъпенки и други глезотии, но това е допълнителна интервенция. Настоящата ми струваше точно един час от разпояване на първата жица, до прибиране на прахосмукачката в кашона.
36
След поредната суха проба, капака щракна и си отдъхнах от металообработването в този му вид.
Вариант за избягване на тези занимания не предвиждах. Все пак, в бъдеще като погледна през прозорците няма да оставам с впечатление, че е възможно машиниста да си завре краката под пулта само ако седи на пода. Поне така ми изглежда спрямо фабричната кабина. (А пък, „нали тук се създават нещата?“)
Продължих вече по-спокойно с оформяне на кабината. Ето как изглеждат стара, стара преработвана, нова недоработена и нова несглобявана кабина. Като ги сравнявам отделно: пулт за управление, под и задна стена, е съвсем естествено да са големи разликите - при пултовете например, новият (освен формата) трябва да слезе на около милиметър под ръба на челните прозорци (предишният е наравно). Обаче, изключвайки корекцията на пода, не мога да се въздържа: а задната стена!?! Това поне можеше да се наподоби по-добре! Хайде, височината е такава заради конструкцията на желязото и кабелите, а стената какво я възпира от детайлизиране? Най-вероятно - технологията на производство. Все едно, няма кой да ме чуе, аз ще се постарая да го направя прилично и сигурно няма да успея, но със сигурност ще е по-правдоподобно.
37
38
Вглеждането по снимки, показа едно нарастване на колонката между челните прозорци при пресъздавания локомотив. Дали цялата модернизация 200 е доработвана или всичките 46-а са такива, не съм проверявал. Това е несъществено, но на модела го няма и беше добавено. Забелязващите се линии по фабричната колонка са мое дело, драсках го като подготовка за лепене.
39
И за финал – заклещените по местата си части оформящи кабината. Отказвам да поема отговорност за това какво се вижда и разбира по последните снимки, но пък тези малки прозорчета ще крият някои създадени от мен криви работи.
40
41
42
Засега толкова. Предстоят повторения на вече показани действия, ще се отчета като има нещо направено. Междувременно трябва да се изработят някои дреболии – „обков“ на вратите, някои уреди по таблото, както и детайли по екстериора т.е., ще добавя още нещо към подготвяния фотоец. Спирам с надеждата да е било поучително, полезно или поне забавно. (Предвид колко глупости изписах, все нещо ще породи усмивка.)
LDimitrov:
18.07.2016
Хайде пак да се включа. Чета, гледам нагоре последните писания и се чудя някои неща.
- защо не съм погледнал предишни снимки, за да не излизат такива огромни и загрозяващи номерата?
- как така не съм сложил някоя снимка от истинския живот? Все пак трябва да има база за сравнение и да е ясно къде съм сгафил или опростил нещата.
Отчитайки това, добавям малко изобличителен материал и после продължавам с безчинствата.
Три снимки от първа кабина
43
44
45
Задната стена на втора (да се види разликата)
46
Вътрешното тяло на климатика - не ми е известно коя е кабината и едва ли има значение. Не знам и дали такова му е правилното наименование, но ще си го наричам само „климатик“.
47
Обща снимка на детайлите, преди да разделя работата по две направления: таван и управление. Кое за къде е, ще стане ясно с развитието на разказа.
48
Имах идея да сложа климатика в кабината. Дотук добре, само че тавана е усложнен с две надлъжни ребра и световоди за прожекторите, а върху последните беше залепено нещо черно. Като тиксо, но от дунапрен. Това се сещам като най-описателно в момента, понеже как се казва... все тая! Доста релефен се оказа. За щастие имаше място за поредната интервенция – един гладък „панел“, криещ всички изброени неравности. Естествено не мина без клопки: сложен на място и следвайки ребрата, панела застава под ъгъл спрямо горния ръб на прозорците (леко пресилено – 49.2). А реално е успореден. Наложи се едно плавно коригиране на реброто от нула на задния край до 0,5 mm на предния. Всичко си личи на следващата снимка, тя е комбинация преди-след. Кабината е симетрична, затова съм драснал поправките в лявата половина (49.1, 49.3). Червеното са ребрата, синьото – едни чупки които запълних с Milliput. Нямам идея дали и доколко се виждаха последните, но сега се виждат по-малко. Белите лепки са разни ограничители: предните за да не пропада тавана (и му придават кривина при контакта със стената), задните - да подпират стената на кабината. Има по един и за плота на кабините, пази го да не пропада покрай челната стена.
49
И една пробна снимка от преди поправките. То оттук така ще си изглежда и след тях. Сложих ориентировъчно и наподобяваща климатика изрезка. Като стане фотоеца, ще монтирам истинската духалка.
50
Тук повече работа май нямам, продължавам с управлението. По-точно пулта с контролните уреди съчинявах. От няколко полистиролни ленти, сглобих пръчка с нужния профил и после можех да си режа колкото искам (по-скоро колкото има). Предварително съчиних как да бъде конструкцията на целия пулт – тънка основа следваща формата и профилни парчета сглобявани върху нея. Е, и неизбежните кит, шлайф, грунд... Взе че стана! Ето малко сглобки:
51
Още една снимка на фона на пултовете (да, вече започват да се множат), доколкото са готови.
52
---
И сега да вмъкна едно отклонение. Обсъждах с един приятел работата по модела и той подхвърли еретичната (не еротична) идея таблото да е светещо. Защо ми се стори недопустимо - нали ще свети само като се движи, а като се движи няма да се вижда? Да ама това важи за такива като мен, заседнали в спокойствието на аналоговата ера (абе той света е аналогов, ама това е друга тема). При едно цифровизиране на машината, би могло да се добави още една ламБа и за тази глезотия... но няма да го правя аз, от мен – потенциала.
Вероятно от мързел или от страх дали ще успея да направя второ табло, бях решил да го отливам от смола. Комбинирайки го с горната идея, нещата отидоха към прозрачна смола. „Все равно“ както казват французите, за мен дали е прозрачна или не, няма значение – работата е същия обем. Е, като цена се променя малко, но предизвикателството... Избрах си Pebeo Crystal resin, 150 ml за проба. Доставка до офис на куриерска фирма, ми излезе по-евтино отколкото да си я взема сам от магазина. С тези нови цени на билетите, съвсем ще се залежа.
Опитах леенето по изпитания метод – с пластилин. Тук номера не мина добре, кофти отпечатъци стават и естествено излизат разни криви неща. Ще се ориентирам към препоръчан от човека с идеята силикон за такива форми. Не се получават балканските хитринки, явно козата наистина си сака пръч.
---
Един общ поглед към всичко налично за кабините. Панелите за тавана са с добавени лайсни, по задните стени също има нови детайли, довършен е пулт кабина две, като грозната дупка на неговата стена е за правоъгълника пред него, всъщност това е вратата за хладилника.
Тук някой вече може да се досети защо трябваше да страда следейки отклонението – това е оправдание за кривата еротика върху плота. Обещавам да се поправя.
Единствено не съм споменал наличието на кран-машинистите, оставих най-хубавото за накрая. Този за директната спирачка си чака ръкохватката, а другия - влаковия - го броя готов.
53
54
Свършиха снимките. Обаче работата продължава, всичко е грундирано, започнал съм пожарогасителите... снимки – някой друг път.
Резултатите вече има как да се оценяват, надявам се да не бъдат подминати някое мое недоглеждане или объркан подход.
08.08.2016
Съвсем накратко няколко снимки от споменатото в последните изречения:
Пълнеж с доработки
55
Установих нуждата от запълване на още чупки около прозорците – този път от долната страна. Нали съм му свикнал вече, не беше много сложно. За да не хабя мястото с излишни снимки, добавих на тази завършените пожарогасители и кран-машинисти. Разликата в цветовете на последните не е случайна – такива са си, а на въпроса дали такива са били тогава... е, да предположим че да!
56
Тук са подготвени високоговорителите (диаметър 1,5 mm), механизмите задвижващи чистачките и стола на помощника – добре се вписва, нали? Столовете са огъвани приблизително еднакви, трябваше някакви шаблони да правя ако ги искам перфектни, но за два броя нестоящи един до друг... нещо ме домързя. Креслото на машиниста нещо не се получи по ширина. Изял съм материала при обработка и сега наново ще дялкам.
57
Има още, но нямам снимки. Хайде в следващия епизод.
16.08.2016
Малка стъпка в положителна посока – ще опиша приключения от опити за отливане на детайли. Разделих ги на две части, засягащи участниците в процеса и въпреки разделянето, пак се преплитат събитията. Няма как да е другояче.
Уточнявам, че резултатите се отнасят само за тези два материала и при извършените от мен прибързани или погрешни действия.
1. МАТРИЦА: използвах силикон СИЛАСТ Д2-П3. Принципно бил за гипсови отливки, ама ставал и за смола, даже повече от посочения за целта П30. На сайта е посочен П3 като по-мек от П30.
Понеже имах само една форма, отливах матрица на два пъти. Идеята беше даже четири да направя, но нали някой трябва и да лежи. Донякъде беше удобно – отливаш днес след работа, утре вадиш мастера и лееш втора матрица. Лошото е, че 24 часова матрица не е добре да се ползва за отливане, даже май видях някъде нещо, ама естествено не обърнах достатъчно внимание. По-късно пак прочетох (на сайта), че е точно такава работата – 5-7 денонощия до окончателно вулканизиране.
Насипах си аз смолата, утре след работа тръгнах да я вадя и... резултатът от експеримента по непукизъм е:
- матрица 48 часа – чиста работа, отливката се изважда като по филмите, а даже не ползвах отделител;
- матрица 24 часа – прилепване на силикона към смолата. Чисти се на цена унищожаване на матрицата. Отлагане на изваждането с още 24 часа не помага на отлепянето.
Като повърхност и детайли (не че има много такива при мен), силикона се справя много добре. Даже тук съм показал отляти за един приятел прозорци за същия тип локомотив. Изчезнал му един джам и ползвах двата налични за да помогна. Тънкостенна отливка, прозрачна, вдясно е фабричната стъклария. На снимката се виждат и остатъците от матричните проби – основно кутията в която правих матриците. Все пак един силикон оцеля.
58
2. СМОЛА: споменатата преди време епоксидна PEBEO CRYSTAL RESIN
Доста е течна и се разлива добре, остава прозрачна. Само че след 24 часа (необходимото според инструкцията време за обемно втвърдяване) стои като гумена. Вярно – като твърда гума, но като че ли не трябва да е така и се съмнявам в няколко неща:
- не съм спазил пропорцията смола/втвърдител;
- производителя е объркал рецептата;
- смолата е стара (не пише никъде кога е произведена, само че е жива 6 месеца след отваряне).
Може също и самите химикали да не са това което трябва да са, но става сложна конспирация вече и най-вероятно истината е около първото тире.
За втори път пробвам отливане с тази смола. Предполагам не целя добре съотношението и слагам малко втвърдител. Писано е 1:2 в полза на смолата, а аз, за да не стегне по-рано може би, ползвам по-малко или просто ми се вижда че правилно съм отмерил... знам ли, уж следвам указанията за работа.
Иначе, ето какво се получи. След два-три дена извън матрицата, взе че стегна смолата. Това обаче не означава, че следващия път няма да сложа повече втвърдител. Тук вече е с обработена долна част – рязане, шкурки и полиране, всичката радост в моделизма.
59
Такъв е натрупания опит до момента с тази конкретна комбинация силикон-смола.
Резултатите от наблюдението на експеримента са: за фини (че и прозрачни) отливки задължително трябва да минат през вакуум и силикона, и смолата. За грубото става, обаче иначе криви образа на прозорците. Матрицата е пълна с балончета, които не са се пукнали на повърхността ѝ, но все пак се деформира повърхността на отливката.
Наложи се генерален извод от цялото начинание – ще сглобявам някакъв "смукател" за тези химии. Пак си отворих работа, вече нямаща общо с подвижния състав.
26.08.2016
Много ми се иска да си седя и човъркам по модела, но препятствия от рода на планини и истински локомотиви, ме възпират от това удоволствие. Връх Ботев и локомотив Orion отнеха от моделното време. Машината няма какво да се коментира, но върха... едно леко отклонение – Ботев Е възможно да се изкачи от Калофер за един ден. Вмъквам го като информация, понеже срещах различни мнения из мрежата и беше една несигурна екскурзия. За 13 часа става отиване и връщане, като мечки не срещнахме или настигнахме. Ще си позволя да сложа няколко снимки от пътя, не може това да остане несподелено.
60
61
62
Orion
Поради горните занимания, по модела няма много бутано:
Опит за пресъздаване на системата за ВДРВ (разкодирано - Влакови Диспечерски РадиоВръзки), или поне телефонната част. Радиото е модел MESA (някой вариант), което е много добре, но този факт не ни касае никак. Кабела на слушалката е от волфрама на изгоряла крушка. Не е с нормалните си навивки, аз ги правих наново върху опашката на 0,3 свредло и въпреки мен, се получиха добре. По-тънко и подходящо нещо от това свредло, за тази цел, вкъщи не намерих. А пък поставянето на място е гадна задача: телта се съпротивлява, размерите не позволяват да я захванеш и оформиш добре и успях да намачкам допълнително навивките. Сега като гледам снимките, макрото ми става все по-омразно – изобщо не е такава картинката на живо (там нищо се не види). Пластмасите криви, проводника още повече... ще преценявам какво да правя след боята.
Иначе пневмомеханизмите за чистачките са поприключени – определих кое ми трябва, изрязах излишното и добавих дръжки/ръкохватки за ръчното задвижване. Започват да ми харесват, само трябва да се посинят малко.
63
И издевателства над готови детайли: изчоплени отвори за вероятни светодиоди и издълбани канали с няколко отвора. Това последното отразява идеята да не се разтича излишното лепило в нежелана посока. Виждат се и отворчетата за позициониране на телефоните, както и пробно поставен един от тях. Нещо кабела при това увеличение прекалено крив изглежда... решението съм споменал по-горе.
64
Ще намина пак като имам нещо за казване.
LDimitrov:
29.09.2016
Да видим докъде добутахме работата... Малко след последната излагация тук, дупчих и дълбах канали по плотовете, след което, залепих прозрачните детайли по местата им. Добавих им по една ламаринка откъм стената – има я, пък и не е голяма философия да се резне. Подготвих им и козирките, които залепих и китвах стабилно.
65
66
След цялата свинщина (кит, шкурка и пак шкурка), замазах положението с грундиране, като междувременно изрязах отвори за обдухването на челните стъкла. Там едни ламарини трябва да се огънат и засадят...
67
Поиграх си и с добавянето на една лайсна на прехода от тавана към стените. И нея я има в реалния свят, а и ще отвлича вниманието от снадката таван-стена (доколкото се вижда де ;) ). Изфабрикувах тази камуфлажна лента от алуминиево тиксо – голям мързел ме е налегнал, не ми се ползва лепило даже.
68
Дотук добре, обаче започнаха едни прекъсвания като катерене по планини, празнични или съдбовни (зависи от коя страна си) инциденти наречени сватби, безумието от трупане на много почивни дни накуп, както и по-дребни задачки. Също и изчислителната ми техника се разболя и след подобаващи изследвания, монитора се оказа с проблемни вътрешни органи. Имал там подути кондензатори (май е развил "остър кондензит") и не изкарва образ и картина... още се лекуваме след трансплантация на нова карантия и дано му е само това.
Последните редове не са отклонение от темата - добре че успях да предам навреме проекта за фотоеца, защото се появи вчера в heavy metal ("плът и кръв" ми се стори неподходящо) и горното време не е съвсем изгубено.
69
Голяма благодарност за съдействието на колегите от NH Detail и всички свързани с "метализирането" на файла. Проекта е едно, но нали трябва и да се изработи, а тук резултата ми се струва, че е това което ми трябва – красота във формат А4.
Ето отблизо детайли засягащи 229: изолатори, стъпенки, буфери, табели, моето виждане за пресъздаване на фаровете, както и някои дреболии извън жп темата.
70
И тук: рамки на врати и прозорци, климатици, котлон, пулт, ламарините от отоплението споменати преди малко и прочая мелочь.
71
Отново браво на NH team (нещо се поамериканчих) за изпълнението, само дето вече нямам оправдание да не работя по темата...
10.10.2016
ARTU, искаш – получаваш. Е, не всичкият фотоец е за локомотива, но поне с интериорната част май приключих.
Показвам в малко обратен ред, морят ме фотосесиите и затова не е представено хронологично. Първо стъкмих кабина едно, после подготвих дреболиите за втора и тогава снимах всичко заедно.
Свалени и изчистени, готови за монтаж. С червено съм мацнал ориентировъчно място за запояване, а зеленото показва къде трябва да се прегъне детайла. За ръчната спирачка има добавен един пръстен, набързо свит от проводник (не е включен в комплекта ;)).
Тук се е промъкнал и вторият климатик вече залепен към полистиролна основа.
Запълних пространството с интериорната платка за кабината. Дублиращи се явяват само котлона за втора и превключвателите на обдухването, всичко друго се ползва без остатък.
72
Подготвената за облепване с железа втора кабина: издълбани и шлайфани местата за детайлите – не ми харесва развалянето, но пък по не обичам да лепя върху грунд или боя. (Не че не се налага понякога, ама като може да се избегне...)
73
И няколко погледа към готовата първа. То има всъщност за фугиране, но откъм фотоец е приключено. За точно определяне височината на ламаринките за обдухване, трябваше да освободя стъклата на отделните прозорци от фабричната им конструкция. И без това развалих всичко около мястото на което се монтират.
74
75
Задна стена с ръчна спирачка на която е добавена ръкохватката в прибрано положение (да не пострада някой пътьом). Трябва да се добавят брави и едни други глезотии... Открих си грешка гледайки фотото, без него всичко беше наред. Ако някой ми я посочи, ще се наложи корекция.
76
Последно – външната врата на кабината. И тук довършителните работи са като на горните врати.
77
След сесията продължих да си лепя - към момента за втора остават да се добавят само вратите. От картинки не виждам смисъл, още повече, последните страници все едни табла и кабини ми се въртят по снимките и започна да ми писва от едно и също. Само ще добавя някоя след грундиране и вече боядисан "сичкото ентерьор".
Един бърз поглед в бъдещето показва, че няма да пиша тук сигурно до края на октомври. Дано поне успея да понаправя нещо с модела. Желая на всички успешен остатък от месеца!
04.11.2016
Привет отново! Като изпълнено обещание се получи – до края на месеца, че и отгоре. Остава въпроса "Къде сме ние?"
Ами... захванах се с най-видимото и отличително нещо по муцуната. Да, фаровете! Следвайки замислената и споделена тук преди години концепция, сглобих един комплект. То така лесно звучи "сглобих", но си искаше сериозна подготовка. За целта съчиних един "стапел" гарантиращ ми достатъчно еднакво позициониране на детайлите и съответно, много сходни резултати. Без да влизам в подробности (ако има интерес – обяснявам технологията), долу е резултата от първите запоявания (78.1). После всички готови (78.2) и даже замазана с Milliput фуга и срязани тръбички в резултат от напасване на място (78.3).
78
Е, междувременно запоих и гривните на буферите, като не се сдържах по някое време за една суха проба.
79
Съвсем в движение: маркиране за и вече готови отворите на другата челна стена. Както и проби на една от стъпенките. Трябва да огъна останалите...
80
Но да се върна на осветлението. Подготвените по горния начин фарове плеснах на място пак с Milliput. Следва подравняване което е видно от следващите снимки, като окончателното фиксиране стана с цианоакрилат на предварително предвидени места. После Milliput-а остана да стяга колкото си иска. Не ми хрумна друг начин за подравняване, освен наличното парче ламинат и правия ъгъл.
81
Поддадох се и на друга проба – с парче двойнолепящо тиксо и малко огъване се получи следния гъдел:
82
Продължението е стандартно – запълване, грунд, кит, пак грунд с промеждутъци шкурка, когато и както се налага и не задължително в този ред. Има още за изпипване, но няма да се спирам вече на темата, основната форма е докарана. Резултата е задоволителен, само ще имам предвид друг път да ликвидирам напълно тъмната боя под бъдеща светла такава. Подвежда в картинката. Като цяло, фаровете ми изглеждаха криви в едната посока, след грундиране отидоха в другата, по снимки е съвсем различно, а като го гледам пред мен – нищо криво не личи. То нали и правия ъгъл така казва, ама...
83
В промеждутъците когато съхнеше грунда, се занимавах с кабините. За задната стена: от тънка гланцова хартия си изрязах ленти с подходяща (според мен :-)) ширина. Залепих ги с Extra thin лепилото на Tamiya, много добре се получи, лепилото мокри хартията и разтваря пластмасата само под лентите. Добавих имитация на панти на едната врата – изтеглен литник, какво друго. На по-късен етап грундирах стените и плотовете, смесих си бои на око и минах разредена първа ръка на четка. Междинните резултати не са за пред хора, обаче човека запознат с цветовете там, каза че са достатъчно близо. Значи остава втора ръка и добавяне на финални щрихи, дреболии разни, но най-съществени.
84
Заиграх се и с друго, този път по покрива. Има останали белези след модифициране към подсерия 200:
1) затапени отвори от предишните изолатори;
2) очертания от опорите на пантографите при предишното им разположение;
3) нещо като заваръчни шевове ми се виждат отгоре, едни такива линии неясни около троицата изолатори и разрядника...
Реших задачите така - за 1) бяха предвидени ецвани "тапи", виждат се две-три от тях; 2) имитирах с някакво месингово фолио, а за 3) отново ползвах изтеглен литник при предварително издълбани места за лепене. После стъргах излишъка до приемлив (пак на око) размер, а какво се е получило ще разбера след време.
85
Засега толкова, пак се очертават две-три седмици тишина, а може и повече...
Хайде чао!
21.11.2016
Нещо не върви, ама хей така, между другото, нагласих следната работа. Плочите на гилзите откъм челната греда ми се виждаха тънки и им запоих по една 0,15 месингова пластина. По-добре стана, но не личеше преди следващата интервенция. А тя беше почерняне на готовата продукция. Топих материала във фабрична химия предназначена за такива безобразия. Не ми се забъркваше домашен коктейл, още повече содата ми каустик я дадох преди месеци за сваляне на боя от стъкло и още не се е прибрала и изобщо... това е друга работа. Та накратко – ето:
86
87
Тези малките "дръжки" са за локомотивната спирачка. Едното е чисто ново, след като предшественика му излетя във въздуха и не се приземи повече. Беше готово за почерняне, но невнимателно захващане с пинсетата го изличи от моя свят. Трябваше да изработя друго и ми беше много приятно от цялата история, която коментирах своевременно с малко (като разнообразие) думи.
Затварям сергията до някой друг път с идеята да е дори тази година.
28.11.2016
Да, тази година е, даже следващата седмица. Успях да си открадна три съботни часа. Другите ги изпихме с чорбаджията, който ненадейно (но не и неприятно) за мен намина към София. Огледа и одобри постигнатото, то друго не може и да каже - като е така разфасована машината смее ли да гъкне, не се знае какъв краен резултат ще му предложа след време...
Но да се върна към работата, че пак се отплесвам: "пилотското" кресло - има ли смисъл да описвам снимка? Части за седалка и готова такава. Първоначално мислех да я насадя на един 2 mm квадратен профил, но естета в мен надделя. Сега гледайки по-правдоподобното окачване и представяйки си варианта "гъба пачи крак", съм доволен от навреме дошлото ми желание за работа:
88
И сравнение с обикновените столчета в кабините. Тях ги грундирах с тамийски флакон, после минах със синята боя и понеже сивото прилича на истинския сив цвят, мисля да не пипам повече тук. Иначе вляво е първия вариант на седалката, вижда се разликата с новото, сякаш не е за този мащаб... дали да не изградя локомотив около нея – копчето го има, сега само балтона остана.
89
Трите ми часа пък даже бяха прекъснати със споменатото гостуване, затова след бирата някак сглобих онези пръснати части, а то пък успя да се получи втора седалка. Направих и заготовки на скоростомерите, манометрите и осветлението на пултовете. И естествено проба на място:
90
По снимките няма резултати от други дейности, като: синя боя по седалките, изработка на лостовете за отваряне на прозорците и някои довършителни, които ми е по-лесно да не изброявам. Но ще се хваля най-безсрамно когато му дойде времето. Като цяло локомотива май започва да ми харесва, дали да не си го задържа докато и без това е при мен...
Няма повече. Сега тръгвам и когато – тогава. Чао и успехи!
12.12.2016
Упражнението за тази седмица може да мине под общ знаменател "вапцане". Как другояче да го нарека като беше основно това? Оцветяване на показваните по-горе съчинения и пълнеж, съчетани с някои финални украшения.
Първи пример: кресла, телефони, високоговорители и т.н. Тази пръчка горе е една заготовка от 0,5 полистирол, ще я спомена след малко пак. Между другото, телефоните май ще оставя така – чудех се дали не трябва да се правят отново, но като ги гледам ще свършат работа.
91
Предпоследен поглед към недоправените кабини, на следващата снимка (когато и да е) ще са готови. Тук е малко обърнато разположението, дясната колона снимки е кабина 1, а лявата – 2. Та, поиграх си с мазане и (д)ефекти: малко разминах цветовете на различните панели, очертах ги с едни прахчета, с молив имитирах леко разни скрепителни елементи и ключалки, колелата за ръчната боядисах и протрих на места (добре че отдолу бяха черни), мазах боя и по пода, като го очаква разкрасяване тези дни... А, да не пропусна – имаме си брави :)
Там на стената на кабина 1 има един отвор за онази горната заготовка, това ще е имитация на някакъв ключ, който за момента не ми е интересно какво точно прещраква, важно е че е на видимо място. Другата доработка е имитацията на гуменото уплътнение около вратите – взе ми здравето тая гад! Боядисана в черно тел, която проврях през отвор под вратите, като преди това ги обиколих с нея. Не искам да си спомням как застана на място...
За пултовете няма какво да пиша, едно сравнение с предишни снимки е достатъчно, а пък аз си чакам декалите за таблото (печатащият, чуваш ли ме, чакам...). А под пулта, там където стъпва машиниста не са ефекти, това се получи от пинсетата и мисля да не го закачам, не ми пречи.
Към момента всичко е запечатано в с лак сатен, мисля да освиня малко стените и да коригирам каквото не ми харесва (много черна стана гумата).
92
Тук пък няма какво толкова да се пише, същите изпълнения на ново място. Долу вдясно са лостовете за прозорците, почти готови, остава да ги резна и една топка на върха да издялкам.
93
Е това е, до края на годината мисля да приключа с интериора и дано не остане като пожелание.
20.12.2016
Вероятно последното за тази година включване и със сигурност последното за задните стени на кабините - нямам намерение да пипам повече там. Но какво довърших все пак: мераците описани предишния път ги осъществих – пода наплесках със смес от черен и тъмносив патинатор, стените също но с друга концентрация на материала, цвета на гуменото уплътнение “загасих” леко с бяло прахче и според мен стана по-истинско.
Това е до момента на описанието: кабина 1 и 2 преди запечатването със сатен.
94
95
Последва лакиране и чакане, като междувременно изпъкнаха по-тъмни тонове от прахчетата. Финалните щрихи са прозорците на вратите и техните уплътнения (пак черна гума). За стъклата ползвах 0,8 вералит или поне за такова ми го продадоха. В крайна сметка ги издялках на ръка, а мислех на струга... обаче времето за подготовка на нужните приспособления и съмнителния краен резултат ме разколебаха. Определено така стана по-бързо. Залепих ги с Ц-200 и не ги мисля повече.
Но с гумите беше различно откъм интелектуален напън. Както и при обществените поръчки (е не винаги де) имаше няколко варианта. Проиграх един, друг направо отхвърлих и остана медната тел - 0,3 mm, с обгорена изолация и самият материал поизпечен, навит на подходяща окръжност, рязан по размер и киснат в почернящата химия. Нарочно го гласих леко по-широк за да може да щракне на място като зегерка. Така и стана, даже си стоеше самичък там, но аз се застраховах с малко Future и приключих задачата. Живея със заблудата че съм избрал най-добрия вариант за гумата, ама ако беше обществена поръчка сигурно щеше да е още по-добро (както винаги де). И пак 1 и 2:
96
97
Приятни и спокойни празници ако не се появя пак тази година!
LDimitrov:
30.12.2016
Не познах – имам да добавя финала (почти) на тавана тази година. Отляво-надясно на следващата снимка:
1. Климатиците – грундирани с белия Surfacer, мацнати с някаква бяла боя, пръснати със сатен лак, решетките обработени с черен прах, завършено с мат лак. Не съм целял да останат чисти, те и не са.
2. Съставни части за таванното осветление. В името на моделизЪма преди време се пожертвах да открия алуминиева ламарина с подходяща дебелина. Голяма мъка беше намирането на нужната бирена опаковка, но се справих и сега направо ползвах материала. От това са направени шайбичките, след което от един флакон на Dupli ги хромирах малко (не личи заради кофти разположението спрямо светлината). “Плафоните” пък са от 3 mm прозрачни заготовки на Lion Roar. Май ще ги мина с една разредена бяла боя, леко матови да станат.
3. Лостовете за отваряне на прозорците – готови! До тях са разни лостчета и контролери за пулта, който още си чака декалите (да, все още!).
98
Ей така ще изглежда тавана като свърша с него. Тук само съм подредил някак нещата, без да съм съвсем сигурен в точното разположение на ламБите. Може би трябва да са малко по-прибрани към климатика, но едва ли е толкова важно – така ми изглеждат по-равномерно наредени по ширината на кабината. Ако се търси по-голямо сходство би трябвало да се мести осветлението на истинския 229, аз тук приключих. И то защото два пъти ги позиционирам вече – някаква глупост ме обърка, та ги бях нагласил към челните прозорци (разбирайте: отвори на тавана). Последва “дупки запушваме всякакви” с целия комплект кеф към тях, ама вече не личи, нали?
99
Сега наистина приключвам работа чак до другата година. Весело посрещане са същата и пожелавам на всеки каквото му е нужно с червени ботушки.
16.01.2017
Тъй като се появявам за пръв път тази година – да ви е честита! То май ѝ посвикнахме вече и поне аз не виждам да е много по-различна засега от старата, но... това е положението. Да видим все пак какво допринесе към темата до момента.
Декали! Най-после! Поглед към листа и започнатото лепене.
100
След поставяне на всичките, игра четката с черна боя (за корекции) и им пръснах един сатен лак за да не ми блестят много. Съхнене, помотване и накичих всичката карантия предназначена за пултовете. Както и седалките...
101
Поглед отгоре. Гледайки снимката, се зачудих как така се отварят стените в горния край. Нали нещо там прави ъгли, мерене, гласене, а пък то – зяпа? Е, усетих се че съм усилил сглобката стена-под с една лента която повдига задния край и... това е. Грешката е вярна.
102
И самички
103
Дотук добре! Кабините са готови с две изключения – таванното осветление може би ще стане работещо (какви идеи им идват на някои нахали) и една дреболийка обмислям дали да не добавя. Нея ще коментирам друг път, сега записвам: интериор – 2.
А да си призная какви гадни идеи ми идват пък на мен (май не са патент само на нахалите). Успокоен от приличния финал на кабините, или успокоен от финала по принцип, разгледах по-обстойно покрива. Да не го бях правил по-добре – промених си първоначалните намерения да нахвърлям обратно сваленото по-рано и да се размина с минимални корекции. Оказа се доста различен вида на модела и реалното нещо. Освен споменатите по-рано "тапи" и заварки, се отвори още работа:
- повдигане на изолаторите (едни пластмасови шайби си направих);
- модифициране на фабричните изолатори;
- изработване на няколко вида нови;
- нов напреженов трансформатор;
- нова част на ГВП;
- "скобите" за повдигане на секциите от покрива;
- различни връзки за заземителни въжета;
- една редица дребни правоъгълници (озориха ме гадовете, особено при рязането);
- двата замрежени отвора за въздуха – тотално различни, явно от Кончар вече са модифицирали там;
- заличаване отворите за болтовете държащи пантографите на място.
Сигурно съм изтървал нещо, затова при работата ще внимавам повече, то всъщност нали там е важното. Последното тире обаче, отваря цял раздел в психологията (или психиатрията?), повдигайки темата за пантографите. Лудостта започна от различните изолатори и може да ми се доверите, че моите са по-истински. Снимки 104.1 пантограФ (фабричен) и 104.2 пантографМ (модернизиран) сравняват история и настояще/бъдеще. Също така намерих приложение на разни изостанали литници :)
Тихата ментална нестабилност катализира към по-невъздържана от поглед над изолаторите – конструкцията на пантографа. Фабричните имат нещо общо с вида на истинските, но от само себе си се наложи решението – режи! (Така бъдещето от горните снимки стана история и цялата ситуация само показа колко кратко трае бъдеще времето.) Замисълът прозира на 104.3 и предстои не много дълбока модификация, вече означена като М2. А иначе на снимката се вижда какво се получава от малко пластмасови профили, тел и един хухавел.
104
Всичко се разваля нарочно, с идеята собственика да се откаже скоро от мен в "Държавен вестник" и да си задържа машинката.
Това е, засега сме дотук, ще е добре ако успея да понаправя нещо преди март месец, но не ми се вярва (както и отказването).
P.S. За кофти фокуса на някои снимки се извинявам – първоначално не личи на апаратния телевизор, а и обектите са на различно разстояние и снимачката се чуди къде да гледа. Ако има някой с читав апарат, може да нагласим и по-добри.
15.03.2017
Работата тихичко продължава без да се отразява тук. Нищо тайно няма, просто тотална липса на писателско вдъхновение. Снимки обаче се правят своевременно и нищо не се губи.
Към списъка с изредените през януари промени следва да се добавят неизброими дреболии разкрасяващи покрива. Е няма да стане, ще се споменават в движение – не мога да ги следя повече. Вместо това ще описвам работата по отделните покривни елементи (в малко разбъркан хронологично ред).
Едно зяпане и заничане по климатиците реши съдбата им – въ̀рти с ножа! Подмяната на участъците с решетки беше лесна, повече време отне "просветването" на отворите. Едно шлайфане и внимателно чистене на метала, позволи да ги ползвам. Долу, на 105.1 и 2, се виждат готов (към момента на снимката) и полуготов климатик. Разликата с изходния материал е... е, има такава. Следващото рязане се оказа, че трябва да е по дължина – искаха разширяване, понеже не пасват като картинка под ламарините които ги пазят. Отначало се зачудих, после ми светна: на модела са някакви си румънски, докато нашите са поставяни в Кончар. Няма как да станат, та, триона и - разцепих единия. Две дебелини листов полистирол решиха задачата. На 105.3 са разширената и нерязаната версия, а 105.4 показва втората в процес на "ремонт".
105
На следващата снимка някои етапи можеше да ги няма, но аз трупам обем публикации тук и ще защитавам дисертация някой ден. Поред: готови и замазани с кит, от който голям смисъл нямаше понеже не се виждат шевовете, но го мацнах по навик (технологията трябва да се спазва!). Имитирах сглобката на горна и долна половина – теглен литник обикалящ цялото съоръжение. За хоризонтиране на същото, залепих полистирол с подходящи размери на подходящото място. На следващия ден игра фрезата и се получи каквото се вижда. (А по някое време се появиха и основите за пантографските цилиндри, като им предстоят довършителни работи.)
106
Вътре също понапълних малко, къде с провиждащо се през решетките, къде с фантазия. Няма особено значение обаче. И изгледи от полуготовия възел, повече – след часа по рисуване.
107
Чарковете по покрива: ГВП, разрядник, трансформатор, фабричните изолатори с лека доработка и цилиндъра с неговия си изолатор. Личи си как е правено, няма какво да се обяснява, даже става ясно защо така бавно действам – низането на шайби с различен диаметър е гадна работа.
108
Почти безразборно детайлизирах покрива т.е., налепих си разни железца тук-там. Основно крепежа (фланци?) на различните изолатори. Променени са и отворите за вентилацията.
109
За пантографа който се промъква на някои снимки ще има отделна глава в книгата, а аз засега си пробвам силите с това:
110
Към момента вече е конкретизирано как да подходя за изчистване на концепцията за коректно асемблиране на детайлите от... егати глупостите, а? Ползвайки нормален речник – ясно ми е какво да направя. Не знам какво ще стане, но просто няма да руша преди да съм сигурен. (А как ме влече...)
P.S. И нещо за разведряване, че много навлязох в подробности - "български" локомотиви рамо до рамо. Е, само на единия задния край се губи в далечината :)
111
12.10.2017
Как лети времето... а аз идвам седем месеца по-късно и то с въпрос. Първо обаче оправданията: 4-5 планини, едно море, 2-3 командировки и някои други задачки (+ лежане), изядоха моделисткото време. Е, то не че иначе щеше да се свърши кой знае какво – продължението изискваше проучване и избор на подход към работата. Тук се връзва и моя въпрос: предстоят модификации (сервозадвижвания, електроники, осветление, пантографи) които не са пряко свързани със стендовия моделизъм. От друга страна, ще публикувам само конструкция и разположение на споменатите елементи, без движение и без оливане в обясненията. Да ги добавям ли към темата или да се придържам строго към заглавието на форума? Ще ли представлява интерес цялостната реконструкция на машината или не ще? (Да прескоча тази част, а?)
За да илюстрирам какво имам предвид, прилагам картинка от борбата с осветлението за което едни невъзпитаници се сетиха впоследствие. Цялата беля е, че под таванната плоскост съм залепил едни, да ги нарека, дистанционери (на предишни снимки се виждат). Те пък пречат на светодиодите да си застанат спокойно на мястото. Конфликтните зони съм ги обозначил на половината таван, червеното е дистанционера, синьото – пътечката на светодиодната конструкция.
След известни разсъждения и опити, се стигна до касапския метод който избягвах – рязане през тавана. Рязане, лепене, кит, шлайф, боя (мисля че замазах положението) - не са нужни повече коментари към снимката, сигурен съм ще се ориентирате кое какво и кога е. За чистенето под тавана също не ми се отваря дума: изкъртих го тук-там, минавах с едра шкурка за да стане проходимо мястото... ей такива едни работи.
Подмених и ограничителите на кабинната стена, понеже предишните станаха неподходящи при развоя на събитията.
Към илюстрацията съм добавил самата осветителна инсталация: две калайдисани и огънати жила от телефонен кабел, диодите и тънкото мостче между тях. Някога ще се свържат някъде.
112
Като има още – ще го споделя. Разчитам на няколко отговора за да се ориентирам в интереса към описаните промени.
25.10.2017
zam07, благодаря за отговора! Един – един, не е съвсем безинтересно значи. Споделям позицията ти, като накратко ще вмъкна: на мен няма да ми се размине и борбата с осветлението и електрониката. Затова беше забавянето – запознаване с новата материя и подготовка на материална база за продължаване напред. (Не е само лежане, както се закачах миналия път.)
В общи линии, мислех да се придържам към стендовата политика, като отбелязвам влиянието на нетипичните за тук елементи, върху външния вид и конструкцията на някои възли. Има такива - например, идеята за пантографите претърпя основна ревизия. Това идва точно от бъдещото натъпкване на вътрешността с електроника. Ако се приеме, ще правя нов "вид" пантографи, но всяко нещо по реда си...
И без повече отклонения сега, а надявам се и в бъдеще, да продължа по същество: към борбата за достоверност добавям долните снимки. Една скара, прозираща през мрежата на отворите на вентилаторите за охлаждане на съпротивленията. Всъщност, подочух че това били самите те, но не ми се проверява. Интересното е, че и на модела май пак ще има съпротивления на същото място.
Картинката е ясна, няколко "гребенчета" подредени едно до друго. Фиксирани са със запояване, но само по външната страна на конструкцията. Така опазих чисти видимите сглобки, а пък си стана здраво. Подравних лицевите страни върху лист шкурка и пробно ги заклещих по места. Те взеха че застанаха точно – като за там правени изглеждат.
113
Сега да им намеря една мрежа като на следващата снимка и ще чакат момента на окончателно сглобяване.
114
Кратко включване, но за сметка на това ще прекъсвам, че ме чака каляваща или разстройваща нервите занимавка с детайли за модела. Надявайте се на положителен резултат. Аз правя същото.
P.S. А за 19-ката... не е съвсем изостанал, просто други напреднаха повече. Един Виген с подобно качество засилих и даже е по-напред от МиГ-а, но правя когато за каквото ми дойде вдъхновение. Поне тук (хобито) мога да си го позволя.
07.11.2017
Продължавам напред с леко връщане назад. Тук ще последва една разбъркана разходка из времето – идеи, прототипи, опитни образци... хм, как звучи само, човек ще си помисли че нещо истинско се прави.
Някъде бях споменал пантографи и борбата с тях. Започвам отначало: целта е да се постигне максимална прилика с истинските. Или поне аз колкото мога, с оглед ползваните елементи от фабричните съоръжения. На снимка 104 най-добре се вижда започнатото, 1,5 mm кръгъл пластмасов профил, усилен надлъжно отвътре с арматура, като същата служи и за сглобяване в едно на трите основни части. Предимствата са лесна обработка и сглобяване, недостатъците се предсказуеми – трябва внимателно да се работи с цялата конструкция. А работа по нея има: разни крепежи към покрива, връзката на рамената с основата, механизъм за застопоряване на пантографа в свалено положение, "закачалки" за пружините... даже преработих далечната опора, тази самичката. Изрязах канал и обиколих с тънък проводник арматурата вътре, беше нестабилно иначе. После виках шпакловчици, то се знае. Имаше някакви преходни варианти и напасване на цялата конструкция, обусловени от желание да намаля обема работа, но не стана. Криви пружини, грозен вид, кофти заключване... На снимките се вижда какво е постигнато, като е добре да се помни фразата "Отрицателният резултат, също е резултат!".
115
Какво му е отрицателното? Ами тази основа няма да се ползва. Изобщо. Направо смених концепцията и отпаднаха вариантите за заключване в долно положение. Бях замислил един толкова хитър, че съвсем естествено не стана достатъчно надежден, втория се получи, но пък по други причини няма да се ползва... вижте сами.
Като привърженик на heavy metal-a, преминах лесно на тази вълна (принципно я избягвах умишлено). Тук беше обратното, обработка и сглобяване не особено лесни, готовата конструкция обаче е друга работа. Използвах опита с пластмасата и се получи каквото се получи. Ще си спестя буквите, понеже картинките говорят повече. Може да са разбъркани хронологично, което пък не ме притеснява хич.
116
117
Грозно изглеждащите спойки са поради изтичане на припоя някъде във фугите, затова пък се получи здраво. Има как да ги разкрася после ;-)
Шарнира за малката щанга (имената си ги измислям): лента отпадъчен материал от фотоец, ширина милиметър, отвори 0,4. После рязане и оформяне на закръгление с пилата. Междувременно прорязах канали където трябва да застанат. Упражнения с поялника завършиха изработвания възел. Май се получи... то важното е да е различно от предишната версия и да не позволява на щангата да ходи където си иска – само ротация около оста.
118
А така изглежда недообработено и недовършено, но на място. Поне ги напасвах и белязах кой е 1 и кой 2.
119
Всичко е запоявано, като пак тази опора, самичката далечна, е изпълнена от месингова тръба, с идеята през нея да минава нишка с която да се вдигат и свалят пантографите. Това ми се видя добра идея, понеже повечето време и без това са свалени (няма да личат отворите). Тук избягах малко от достоверността, в името на работоспособността. Очакват ги финални щрихи, когато успея.
За момента толкова относно основата на съоръжението, следва подвижната част: рамена, каретки, лайсни... Малко закъсняло разделяне на задачите, добре споменах разбъркване в началото, че няма как да се опише цялата игра около пресъздаването. Та – подвижната част отгоре-надолу! Два фотоецвани детайла запоени един за друг, които после фиксирам заедно с тънък проводник за да не се разбягат при следващия етап. От фабричното нещо, се изрязва където съм посочил, и се получава нещо такова.
120
После ясно какво се случва, запояване на "винкелите", махам фиксажа от каретката, и нанизвам обратно новата конструкция. Остава само да се огъне по правдоподобен начин, но тук съм в стихията си – да кривя, дупча, режа и т.н. Към поредицата технологични процеси не съм добавил пилене и игра с шкурка, но те са неописуеми и може да се обобщи просто: когато и където има нужда.
121
Има още един детайл за добавяне, това са "закачалките" за пружините. Ще ги покажа в процеса на производство. Както и самите пружини естествено. Не че няма готови, виждат се по снимките, а просто се явяват нещо като прототипи – както пластмасовата основа.
Няма повече, значи стига толкова и чао засега!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия