ВАЖНО !!! | IMPORTANT !!! > Представете се | Introduce yourself
Nenchev
Nenchev:
Здравейте,
Казвам се Ивайло Ангелов Ненчев. Роден съм 1975 г. в гр. Варна. Майка ми е от гр. Перник, баща ми- от Варна. Затова смея да твърдя, че съм Перничанин от Варна. Не смятам да Ви занимавам с моята скромна (и понякога не толкова скромна) особа, по-скоро си позволявам да споделя някои свои разсъждения. Ако вездесъщия Диспечер сметне, че са не подходящи - нека ги изтрие, но аз познавам функцията CTRL+C и в последствие CTRL+V във Facebook, там няма чак такава цензура....
От известно време разсъждавам над един житейски въпрос: "Защо средната възраст на ЖП моделистите е 45+...защо всички сме "чичковци"...Къде са младите, къде е бъдещето...поколение..."? И съвсем наскоро получик отговор: бяха ми на гости двама мои приятели - единият чичко, като мен (да не се засяга, няма лоши чувства), другият - младо момче на около тридесетина години. Той беше довел сина си- дете на 6-7 годинки. През цялото време момченцето се опитваше да излети от релсите с едно парно BR-че, подскачаше на около и се радваше на всичко, което види и пипне. През цялото това време по-възрастния колега му напомняше да внимава какво и как пипа, за да не счупи и повреди нещо.
Не издържах. Скарах се: "Остави го, то е само дете!!! Нека да играе!"...Ама то може да счупи или повреди някой модел. А моделите са скъпи...
И тогава си зададох следния въпрос: "Колко струва една детска усмивка? На колко е оценена радостта в детските очи?" - на 200 лв..на 500 лв... на 1250 евро (колкото последните модели на инж. Деянов)...
Неее.......казах си! Неоценимо е! Нека играе! Нека се забавлява! Нека бъде щастливо! Нека счупи нещо - ще го поправим или ще вземем ново. Но блясъкът в очите на това момченце - не можем да го купим, ако ще и моделът да е не от пластмаса, ами от тунгстен. Радостта в детските очи не може да бъде заменена и с най-прецизния модел. Всички сме чели статията, в която пише как наследниците на един господин продали негов модел за (не помня точното число) 100 или 200 хиляди евро. Модел, който господина е правил 10 години!!! Защо са го продали - закъсали за пари - едва ли. Продали са го, защото хии не им дреме за модела, за времето, за усърдието, за страстта с която е правен. Въобще не е важно, че баща им/ дядо им е отдал живот си на този модел. Защо ли...Най-вероятно, защото когато са имали нужда от внимание и да играят с баща си / дядо си - те са получавали отговор: "Внимавай, не пипай, ще го повредиш". И в края на краищата 10 години от живота на човека се превръщат в няколко хиляди евро, които ще бъдат изхарчени по предназначение от наследниците, а трудът, моделът, любовта, страстта - кеширани и забравени....Закупени от поредния чичко, който ще "удря през ръцете" децата, които искат да си поиграят с него, да не би да счупят някой парапет или пантограф....
И всичко това ми даде отговор на въпроса, защо всички сме чичковци. Защо няма млади хора, деца, които да за запалени по хобито, наречено ЖП моделизъм - защото 1250 евро за модел са по-скъпи от блясъка в детските очи. Защото идеалният модел, седящ в кутия под леглото или на специално изработена витрина с LED осветление е светая-светих, а малките деца - те не разбират от микрони, от мащаби - те само искат да си играят и да чупят....
Именно затова, уважаеми, ЖП моделизмът ще си остане като хобито на чичковците. Именно затова наследниците ни ще продават колекциите ни на търг или на антиквари и няма да разбират страстта ни, защото парапетът на една бракма серия 55 или пантографът на 44 са по-важени от 10 минути детско щастие...И не ми обяснявайте, че хобито изисква много време, много пари и тин-ти-ри-мин-ти-ри....защото всяко хоби го изисква. Важно е отношението към играчките и към децата, пречупено през собствения ни егоизъм.
Гледах статистиката...на членовете на КЖМБ...поправете ме, ако греша относно средната възраст на членовете. Гледах и статистиките на стендовите моделисти - в София, Пловдив и Варна... Плаче ми се. Не искам да го коментирам. А всички ние, ЖП чичковци, би трябвало да помним времената на пионерските домове, на кръжоците и на детските усмивки...
И така, уважаеми, следващия път, когато детето / внучето Ви посегне към безценния модел, замислете се - кое е по-ценното - купчината пластмаса и/или месинг или блясъкът на щастие в детските очи....
п.п. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
п.п. 2: Ако някой иска да ме на нахока, напсува или анатемоса - може да го направи публично тук, или на GSM номер 0888 161 383
mgirginov:
Хубаво си го написал, дълбоко си се замислил, но бъркаш. Вероятно нямаш внуци/децата ти трябва да са пораснали вече/ все още и заради това не знаеш, че внуците ни /малките ни деца/ играят с влакове до насита и се усмихват постоянно. Но...внимават с колекцията на дядо/ татко/. Да, има сноби, които си стискат моделите и....Тихомир помага на вдовиците, ама ела в клуба няколко пъти/аз те каня/ и ще видиш децата и внуците ни как се кефят. Всичко е въпрос на осъзнати приоритети и отговорност към възпитанието на децата и внуците ти.
Някъде прочетох източноазиатска сентенция:
- Ако искаш да инвестираш за една година - насади ориз
- Ако искаш да инвестираш за десет години - посади дърво
- Ако искаш да инвестираш за сто години - възпитай и образовай децата си
Хареса ми.
Nenchev:
бъркам. Постоянно бъркам. Опитвам се да се поуча от грешките.
Идвах в клуба...скарха ми се...не било за игра, било за сериозен моделизъм...не ми се идва повече...
toniemi:
Освен да ти дам положителна оценка,искам и аз да ти споделя....
И тук където живея “Германия“,си имат същият проблем....
Аз си го обяснявам и с още нещо.
ВРЕМЕТО в което живеем.
Защо?
Взимам за пример моите деца....гледай само какви макети и влакове са имали и още имат плюс мойте които могат да карат по всяко време.
линк към техните влакове и макети... http://toniemi2.snimka.bg/hobby/detski-maket.463972
По цял ден си играеха...
От бебета непрекъснато съм ги возил на истински влакове,обикаляхме по депа и гари....
Знаят всички серии БДЖ локомотиви,мотриси....
И какво от това,сега не се интересуват изобщо,а са само на 11 и 14 г.
Дай им само интернет и плейстейшън...
ВРЕМЕТО в което израстват те не е онова което бе в нашето детство.НАЙ-ДОБРИТЕ играчки тогава бяха влакчетата.Мое мнение.Те ни плениха,развиваха въображението,а сега детският ум е засипан с визуални ефекти... :angry:
IKAR:
Точно по тоя повод фирмаджиите трябва да се замислят, че нещата не отиват на добре, респективно трябва да си променят стратегията. Защото ако през 80-те в Германия, и не само, няма дете без влакче, сега няма такива работи - дай им само игри в телефона, плейстейшън, стар трек и прочие простотии. И като един ден, рано или късно, чичковците станем дядовци и си отидем от този свят, на кого аджеба ще продават тогава? Така че популяризирането и масовизирането на хобито не търпи отлагане. Не разбраха, че ж.п. моделизмът не е снобизъм, само за богати и че колкото по-масово се развива и разпространява, толкова по-добре за тях самите - по-големи обороти и печалби. Определено бъдещето не е в скъпоструващи "уникални" модели в малки серии....Следва да се гони достъпна цена и едновременно с това добро качество, както бяха Роко и Флайшман докъм 2008-а и преди това. Нямаше многофункционални безжични централи, един куп простотии и дискотеки в звуковите декодери, дисплеи с поглед от кабината на машиниста, но имаше фино изпипани модели, при които няма какво да се хванеш, при това на цена горе-долу наполовина на сегашната. А специално матриците са си същите, нищо не се е променило, само периодично бъзикат по цветовете и надписите...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия