Привет отново! С нова дата, нова тема, нова идея и старите муцуни!
Покрай разни пътувания и задачи, успях да напредна и с нещо което отдавна е в програмата.
Кратка история на обекта за чоплене: пътеизмерителна мотриса ЕМ120, произведена за БДЖ от фирма Plasser & Theurer през 1989-а. В годините на развиващата се демокрация, преминава към НИИТ (или с каквото име е бил тогава), впоследствие става собственост на TINSA, където мина и ремонт в Експрес Сервиз (преобуване и други). Отделно (не в ЕС) се добавиха камери за наблюдение състоянието на пътя – лека модернизация.
Предназначение: да измерва различни параметри на железния път, като за тази цел първоначално е оборудвана с измервателна система включваща доста механични части, различни преобразуватели, както и електроника обработваща и записваща входните сигнали. Принципно това е возило с три талиги, което за мен веднага го прави обект на интерес. Грабва ме схемата с измервателните ролки, колкото и да са доставяли нерадостни моменти на работещите с нея.
Понастоящем се извършва преоборудване на мотрисата със системи за безконтактно измерване. Същевременно ще се увеличи броя на проверяваните параметри.
Тъй като ни интересува основно външния вид на возилото, спирам дотук с описанията. Те бяха нужни за да конкретизирам кой точно момент от живота на мотрисата ще опитам да пресъздам.
Спрял съм се на периода когато вече беше на TINSA, все още не са сменени надписите БДЖ отстрани и преди ремонта и камерите, т.е., най-близкия до оригиналния вид до който имам достъп. И за да не останат просто думи:

ЕМ120_001

ЕМ120_002
Какво ми е разбирането за изработката: рамата и задвижването се изпълняват като отделен елемент, за коша и карантиите ползвам отработени вече технологии и всичко това се прави при възможно най-пълно пресъздаване на интериор и екстериор.
Събраното до момента:
- рама – рязани на лазер части от различни дебелини ламарина. Всичките имат отвори по които да се водя при сглобяването. Принципно са нужни, но рязането го оценявам на повече от добро и можеше и без тях (ако не трябваха за друго). Рязах при 10х. Насока за там ми дадоха Слави и Митко, за което благодаря.
- талиги – пак на лазера. Специфичното е, че са различни като, да го нарека, устройство, въпреки почти еднаквия им външен вид. Е, отчетох го при проектирането.
- двигател – предвид мястото с което разполагам и изискването да взема възможно най-големия двигател, накрая се спрях на Mashima MH-1626.
- трансмисия – няколко китайски зъбни колела свалят момента под рамата, а към колоосите предаването става с двойката червяк-колело от фирма kbscale. Разните кутии за тези редуктори също станаха с помощта на "Лазар".
- колооси ходови – 33" на фирма Reboxx. Подлежат на съответните модификации.
- колооси измервателни – поради малкия диаметър и изнервеността ми от ровене из нета в този момент, реших тези да си ги спретна от няколко "шайби" и стандартна месингова тръба.
- кош – позната история: фотоец и полистирол в бъдеще. Формата не е особено сложна, дано не е измамно усещането.
- интериор – нищо подготвено засега. Очаквам да е най-забавната и лесна част.
- надписи – служебни и фирмени. Има напечатани отдавна служебни, фирмените също, но последните трябва да прегледам пак.

ЕМ120_003

ЕМ120_004
И така! Предстои доработване на наличното, като има допълнителни заигравки: добавяне на маховик, изработка на още фотоецвани детайли, включително жалузите на машинното, буфери, винтов спряг... опа, това последното го докопах от Weinert. Но има, има за разкрасяване, както и работа има.
Това е заявката за бъдещи действия и е отклонението за което споменах в темата за 32 серия. (Случи се покрай служебното рязане, да свърша и малко частна работа на лазера – така и така съм там.) А аз отворих темата, за да не забравя какво съм правил, че колекционирането започна преди четири години. Нека си седи писаното, все по някое време ще стигна и до мотрисата.
И да споделя нещо: скоро видях, че към плюсчетата които се появяват като оценка за нещо публикувано, има и коментари. Благодаря на всички за поощренията! Моля, не се засягайте ако трябва/може да се отговаря, а аз не го правя, въпреки че съм безкрайно признателен за позитивните настроения!