Може би последна част от представянето.
Както Краси предположи, взех да чета за този вагон след като си го купих, а нен преди това. Оказа се че има сравнение на 4 модела в Eisenbahn Magazin No 5 от 2016 г. И без други надписи веднага се познава кой е вагонът на Exacttrain. Не било само моя сега да е така ...
С 1 съм показал непочистената отливка. Снимката е от списанието, на моя вагон е по-напред в темата. С 2 се виждат двете излишни дупки. Има и още една от другата страна на вратата. С 3 се вижда грозното залепване на дръжките. 4 са въпросните издатъци, несъществуващи на оригинала, и направени с друг цвят, сигурно за да са по невидими.
Разбира се списанието дава и вид, в който добре се вижда височината - 5. Нещо, което само споменах в бързината - номер 6 показва как са направени стъпалата. Добре че го видях в списанието, мислух че на моя са залепени накриво. А пък те са си били такива по замисъла на хер ...
От другата страна - отново грозната закачалка, излишните дупки, кривите дръжки. Обаче дължината между осите изглежда вярна, макар и дребна. Защо на нашия е сменена на 4.00 метра - не знам.
Сега малко за това как е направен вагона и как се разглобява. Погледнато отдолу се виждат доста детайли. Всъщност 1 е някаква щанга от спирачната система, една пластмасова пръчка залепена в две точки към рамата. 2 е вторият независим детайл от спирачната система - сп. цилиндър с елементите покрай него, както и дългата пръчка която стига до едната колоос. Този детайл също е залепен в две точки за рамата.
Рамата наистина е метална. Не знам какъв материал. И именно заради това този детайл 2 при мен се отлепи само от разглеждането на вагона (лепен е със същото белезникаво лепило за пластмаса). Останалите елементи от спирачните "детайли" са отляти заедно с рамата.
Номер 3 е един детайл, с който са изработени и четирите спирачни колодки (как ли се наричаха ...). Детайлът е захванат с четирите винтчета, които се виждат покрай колооста. Както се вижда на една от първите ми снимки винтчетата на моя са леко пренатегнати, което е усукало настрани тези елементи от спирачката. Това си го оправих елементарно, като просто разхлабих винтчетата и при стягането им с една пинсета придържах спирачките в правилното положение.
Номер 4 е втори детайл, който представлява двете букси на колоста и се държи за рамата със същите тези 4 винтчета.
При развиването на винтчетата тези два детайла се вадят, и тогава се вади и буферната греда - в комплект с буферите и стъпенките към тях. Всички тези черни пластмасови детайли са от някаква доста жилава и лъскава пластмаса, не прилича на тази от коша, не успях нищо да счупя, въпреки че се опитах тук - там да оправя формата на някой детайл. Но неуспешно - буферната греда от едната страна е крива, затова и буферът стои накриво - номер 7 на следващата снимка, но не успях да го изправя. Не знам дали няма да стане със сешоар, или горещ въздух.
Номер 5 са четирите щипки, с които към черната метална рама е захванат подът на вагона. Въпросният маслено кафяво зелен детайл. Тези 4 щипки не успях да отворя с леки движения, а и не ми трябваше. Не посмях да напъна повече, защото материалът на пода изглежда съвсем друг. За сметка на това има още 4 щипки - номер 6 - с които кошът е хванат за пода. За пода, а не за рамата. И понеже подът е от много тънка пластмаса, конструкцията става доста паянтова. Та тези щипки се отварят едва ли не от само себе си, само с леко подпиране с клечка за зъби и кошът е свален. Монтажът е малко по-пипкав, тъй като трябва да се наместят и въпросните зелени подпори за да захванат подвижните врати. Но всичко това става за секунди и без никакви щети.
Така стигаме и до снимката на рамата с пода. (с кривия буфер). При извадена буферна греда се оказва че пружиниращите буфери наистина работят, и то много добре в цялата си работна дължина (малко под 2 мм на буфер). Не че ми е толкова важно, но във всички проспекти се хвалят именно тези работещи буфери. Средната част е подпряна на пружинка, а опашката е захваната с въпросния щифт - едно медно телче. Но в сглобено състояние тази опашка почти опира в металната рама. С моя цифров приятел измерих дължината между буферите, след това натегнах шублера за да видя колко се мърдат. Делено на две (заради двата буфера) - получи се ход на буфера от 0.23 мм. Не е правописна грешка. На практика буферите не са работещи / пружиниращи, а само леко се мърдат. Мога да изпиля рамата зад буферите, с флексчето, т.е. дремелчето, но тогава ще погинат гнездата за 2 от въпросните винтчета. Всъщност тези детайли с винтчето не е нужно да са разглобяеми, може и да се залепят за рамата, рамата да се изпили и тогава буферите наистина ще работят. А кривата греда мога да я залепя за рамата и ще се изправи ... (някой ден). Механизмът на куплунзите остава между рамата и пода, така че със залепянето на тези две пластмаси за рамата нищо няма да загубя, но ще имам наистина работещи буфери.
И идва поглед отвътре. Покривът е захванат с добре виждащите се и през вратите щипки 8. Обилно залети с лепило, което на моята първа снимка съм показал как е излязло чак отвън на стената на коша. Номер 9 е въпросният кара таван, което всъщност е от самия кош на вагона - една цяла отливка. Вижда се какъв цвят е. Номер 10 е един хитър детайл, не знам дали е боядисан или си е кафяв, но отвън се вижда като релса / перваз над вратите. Всъщност отвътре между този детайл и между тавана 9 се плъзга Г-образно удължение на вратата, така вратата се отваря като се плъзга в горната си страна. Отдолу е подпряна на описаните преди два пластмасови зеленикави израстъка.
И накрая 12. Оказва се че челата на вагона са отделни детайли, които са залепени за коша. Като че ли добавянето на спирачна будка трябва да промени и челото ...
Мисля че стига толкова за това вагонче.
