Преди точно 2 години ми попадна един хартиен модел на вагон циментова, който много ми хареса и реших да го направя в 3D модел и после да си го изработя. Тогава изглеждаше ето така:
Така и не стигнах да направя модела физически, понеже нещо неразбираемо какво, ми се струваше, че не е тамън. Две години по-късно реших да се върна към този проект. Сега вече гледах на модела с други очи и се получи ето това:
Има известни разлики и подобрения, нали
След проектирането, следва забавната (за мен) част - 3D принтирането:
Тук си поиграх малко с настройките на принтера - ширина дебелина на парапетите по 0.5 мм. Дебелината може и по-малко, ама няма смисъл. Колкото до материалът - много приятна, достатъчно гъвкава и достатъчно здрава ABS пластмаса с приятен сив цвят. И най-важното - лепи се с всичко. Дори и със сопол, макар да не е препоръчително.
казано по съкратен начин - отървах се от правене на филми, правене на джобве, експозиция с UV светлина, проявяване, химическо разяждане, промиване и стабилизация, рязане на ламарина, шлайфане, обезмасляване, поене, огъване, грундиране със специални грундове. Пръскам с Plastic Primer и после боя - простичко и лесно. Може би не става толкова хубаво, колкото ецваните детайли, а може би трябва да се види на живо и да се прецени...
Тъй като съм наясно, че колкото и добър да един 3Д принтер, то при определени детайли слоевете си личат и е необходимо да го пипне шкурка, от една страна, а от друга съм фен на поговорката "Една птичка пролет не прави", която перфразирана гласи "Един вагон композиция не прави", та се замислих: за една прилична композиция от 10-15 вагона ще трябват 40 - 60 бурета за цимент. АКо всичко това трябва да го шлайфам на ръка - ами бих се гръмнал, не по-късно от шлайфането трето-четвърто буренце. И отново дойде поредното доказателството на максимата, че мързелът стои в основата на прогреса:
Изтрясках един шестоъгълен или шестостенен и шестограмен отвор в центъра на буренцето. После измайсторих едно приспособление за акумулаторния винтоверт:
Запретнах ръкави, нарязах си лентички от водна шкурка 600, пуснах мивката в кухнята да църцори и засякох с хронометъра:
Точно 48 секунди за шлайфане на 1 буренце до идеалната повърхност. 4 минути за шлайфане на вагон - доста приемлив резултат. Следваха познатите скучни/интересни операции: напасване и лепене на отделните елементи. Само да вмъкна, че за целите на оптимизираното шлайфане се наложи да направя планките в основата, както и планките-уши за закачване на крана като отделни елементи. Но времето и усилията, необходими за тяхното залепване са нищожни в сравнение с пинкавежите по шлайвеане на буренце със включени такива детайли.
Целият процес не премина без непрекъснато чистене на дефекти и недостатъци. Все пак съм бързак и преди да огледам нещо внимателно още на 3Д модела, аз го пускам за производство на принтера. Това води до доста голямо количество скрап/фира, но хубавото в случая е, че ABS пластмасата не е скъпа и може да се рециклира.
Всички тези елементи от снимката по-горе няма да бъдат изхвърлени, ама ще си спретна вагоните с последователни номера, като най-малките номера ще бъдат най-първите разработки и колкото повече се увеличава номера, толкова повече ще се доближава до перфектния модел.
Тъй като не исках да наподобявам Bramos, реших вагонът да бъде модел с талиги Y25. Другото, което не ми допада в разработката на чехите е изпускателния шланг. Всеки път, като го погледна и се сещам за магарето на дядо ми, което се облекчава на поляната на село. Затова си избрах малко по-приличния (за мен ) модел. Та.....бях почнал за талигите, ама се сетих за висящото нещо на Bramosa-a, та се отплеснах. Връщам се:
Бай китаец произвежда и продава талиги Y25, специално разработени за един мастит европейски производител. И понеже оня (производителЪт) може да мрънкосва, че бай китаец му продава талигите самосиндикално, та го продават под марката RCOO. Аз не обичам да влагам много части, произведени от някой друг, та си направих собствена разработка. За набитото, мащабно око разликата е фрапантна, но като си знам технологичните ограничения смятам, че се получи доста прилично. Независимо от това, окачването е универсално - кеф ти риба, кеф ти паламуд - кеф ти Пи моделс талига, кеф ти Цян Хун Мън RCOO талига...
И накрая идва ред на надписите. Добре, че се намериха едни добри хора, които да споделят едни добри снимки на едни добри бракувани и ръждясали вагони, но за щастие с едни добри запазени и четящи се надписи. Нарисувах ги на бързо, но уви - колкото и да си настройвах мащабно окото, колкото и да му помагах с увеличително стъкло х8 и х12, някои надписи се оказваха не четливи и размазани. Тома неверни трябва да провери нещата. Извадих калкулатора и почнах да смятам:
1. Резолюция на принтера 600 dpi или в превод 600 точки на инч.
2. Един инч - 25,4 мм
3. Обърнато в милиметри, това прави 23.6 точки на мм
4. Височина на буквата от шрифта - 0,2 мм или 4,7 точки.
Е, нЕма такъв шрифт, който да направи буква, висока 5 точки. Минимумът е 8 точки. От тук се появи огромната дилема: дали да не си купя нов принтер с по-висока резолюция (моят е модел 2015 г, все пак) или да направя буквите с 60% по-големи, което е драстично и непростимо разминаване в мащаба, понеже буквите ще станат от 0,2 на 0,3 мм високи, но пък е доста по-евтино решение. И понеже финансирането си е изцяло за моя сметка - увеличих буквите. Ако някой иска малки букви, винаги може да подпомогне с един принтер с резолюция 1200 dpi и по-висока и една касета Ghost White Toner и веднага ги напечатвам - запазих стария шрифт, точно за такива случаи.
Моля, не се взирайте във фугите и кривините - това е опитния плъх - лепи се, маже се, размазва се, разлепва се по него, докато не се постигне желания резултат.
Сега предстои сглобяване на окончателния модел - като отстранени всички бъгове по допуски, отклонения, шрифтове и размери.
....следва продължение.
п.п. Дейно участие в изработката на прототипите взе и Жорката Станчев - вагонът от последните 3 снимки е негово дело.
