Пламене, това синьото не е 43-та серия. Това е един от модернизираните с резервни части за 43/43р-та серия локомотиви серия 41. Инициатор на тази модернизация е инж. Йордан Василев, човек с доста противоречива според различни източници репутация. Модернизацията се извършва в депо Подуене, всички такива локомотиви са боядисани в синьо и са с т.нар. юбилейни номера. Този на снимката мисля, че е 41.100 - модернизиран през 1982 г. по случай 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. В книгата на Деянов всичко е описано детайлно, колко локомотива са модернизирани и какви юбилейни номера са получили. Всичките са обявени като произведени изцяло в България електрически локомотиви. Последното явно е било разтръбено из целия соцлагер, възможно е някои машини да са показани и на Пловдивския панаир, в следствие на което Шкода за известен период прекратява доставката на резервни части за нашите ел. локомотиви. Същият Йордан Василев вече през 90-те, като началник на локомотивно депо София според инж. Деянов е пряко отговорен за съсипването на възстановената музейна дизелова мотриса Фиат. По-късно въпросната личност взема участие в съвместното предприятие БДЖ-Кончар, извършващо модернизациите на 46-та серия.
Снимката е направена от влака за Кулата, и по-точно от първия вагон - директния за Кулата/Атина (другите ги откачваха за Петрич), собственост на гръцките железници, полско производство. Не помня колко пъти лично съм пътувал с него още през ония години и след това - понякога гърците пускаха второкласен, а друг път - смесен първа/втора класа, като кондукторите пускаха гювеч и нямаше проблем да се пътува в първокласната част без добавка за първа класа. Тези вагони бяха с доста по-приятен интериор от нашата 47-а серия с това противно зелено, като в болница, - вътрешните врати на купетата и почти всичко метално вътре беше направено от светло-оксидиран алуминии, имаха много удобни седалки, сгъваеми столчета в коридора, както и индивидуални лампички за четене. Тези столчета си бяха доста полезни, защото тогава почти винаги за Кулата друг вагон нямаше, а хора за там имаше бая, понеже повечето села, обслужвани от Кулата си бяха живи, не като сега, и за всеки влак имаше автобус. Чат-пат пътуваше и втори, наш вагон, но от произведените в ГДР, понякога втора, понякога първа класа, като в последния случай също се пътуваше с него без доплащане.
Електричките серия 32 с този бяло-син кант си ги имаше навсякъде, не само по линията София-Банкя.
