Сръбските еквиваленти серия 412 (ЭР-31) се произвеждат от 1980 г, общо 51 броя. Нашите 6 броя са произведени за бивша Югославия, но нестигнали до там заради югоембаргото. Почти идентични са с последната доставка, пристигнала там (всъщност са част от нея), но с някои промени по искане на БДЖ, като система много единици и затова получават ново заводско означение ЭР-33. След нашите и след края на ембаргото, в Югославия са доставени още два състава, които подобно на нашите също имат много единици, но и по-голяма мощност, означени като ЭР-35. Появяват се на базата на нашата серия 32 след поискани от сърбите промени и унификация с местното производство на някои възли, като спирачната система, пантографите, електропневматичните вентили, стандартен UIC винтов спряг и др. След разпадането на Югославия са разделени по заварено положение между страните, като повечето остават в Сърбия, четири в Македония, шест в Черна Гора. През 2006 в Черна Гора стана голяма катастрофа с много жертви с изпуснат такъв влак поради грешка на машиниста и последващи неадекватни негови действия. Подобни грешки между другото са ставали и у нас както със серия 32, така и с 33, за щастие с много по-леки последствия.
В Сърбия се движат около 20 бр, а още толкова са бракувани или изтърбушени и вагоните им наскоро бяха нахвърляни на купчина в ливадата до депото в Земун, за да освободят място на новодоставените Щадлери.
Като цяло са по-несполучливи от серия 32 - повече и по-капризна електроника, по-сложно управление, много по-твърдо окачване, по-чести повреди и др.
Серия 32 е с максимална скорост 130 км/ч, но у нас е експлоатирана най-много със 120 км/ч, след това 110 км/ч и накрая 80 км/ч. Имаше един период, когато серия 43/44/45 вече беше ограничена до 100 км/ч, а серия 32 все още беше до 110 км/ч и се случваше електричката да изпревари бързия влак в някое двупътно междугарие между София и Пловдив.
