Тръбите се явяват само носещ кожух на прътовете (тягите),
които пък са просто като удължители на оста от различните,
шибърни крановете, чрез които се управляват различните режими
Подаване и отпускане на пара, пускате на въздух, пясък и т.н.
Практически в будката на машиниста, "врътките" за управление,
завършват въпросните прътове. А действителното управление,
се осъществява на място, от споменатите различни кранове.
Тоест не само свирката се управлява с въже, но и целия парен локомотив също...било с въжета или прътове.
Както казах, тези прътове, са удължени оси на кранове.
Не е ефективно, пара взета от парния дом да се пуска по тръба,
към будката, където дебита и се управлява посредством шибърен
кран и от там да се пуска по друга тръба, към входа на пароразпределителя!!! Излишно дълго и охлаждащо, с твърде
много връзки и т.н.
Всъщност точно това обикновенно е вътрешно монтирано и не се
вижда отвън, но подобно е с пясъка който се спуска пред/зад всяка водеща колоос идвайки от пясъчника над котела (на което тук му казахме "тенджери")! За сгъстения въздух е също така - крановете са в непосредствена близост, до управлявания агрегат,
а "врътките" са в машинистката будка!
То подобно е при дизелите - клапаните за въздух например (което си е кранчета)
са електрически управляеми от кабината, а те самите са
монтирани по двигателя, компресора и т.н.
Май го обясних много сложно..
ПП. Митко, Краси е прав за омазването...а ако се вгледаш, повечето тръби завършват с неподвижни фланци, които ги държат и позиционират на място, за да могат прътовете в тях да са точно по оста
на крановете!
