От този модел имам много весели детски спомени. Брат ми беше още пубер, а аз бях може би на 7-8-9 години. Моделът много ме кефеше, защото беше най-бързият локомотив от тези, които имахмe (E11, E69, BR 89, BR 55 и M61). Бяхме леко "бутнали" трафото (FZ1 на Пико), така че да даде малко по-високо напрежение на максималната позиция на врътката - да хване последните витки на вторичната намотка. Редяхме от старите релси на Пико (с П-профила) - с различни радиуси, за да видим на кой радиус локомотивът ще изхвърчи от релсите в кривата. Това ставаше на R380. На R440 залиташе, но не успяваше да падне извън кривата. Тези експерименти ги правихме няколко десетилетия преди Калояновец, така че БДЖ-то ряпа да яде!
Заради описаните експерименти, както и поради други експерименти, които си правихме с първия M61, той не оцеля дълго време. Години по-късно отново пуснаха M61 на Млад техник и веднага купих 2 броя - идеята беше да изпозлвам роторите, четките и крушките за ремонт на E11 и E44, чиито ротори (колекторните пластини) и четки бяха много износени от доста каране. Поради това двата M61 не видяха много каране и оцеляха в кутиите си.
И така 40-тина години по-късно брат ми изрови двете М61-ци и събра от двете една работеща, която ми изпрати. Като я получих ѝ направих ново осветление със светодиоди, но само като заместител на оригиналните крушки, които светеха с бяла светлина само напред и едновременно и в двете посоки на движение. Със светодиодните светлини светеше само в посоката на движение, но иначе локомотивът си остана в оригиналното състояние.
Преди няколко дена реших да монтирам декодер в локомотива без да преправям задвижването (механиката), която си остана в оригиналното състояние. Почистих задвижването основно. Изглеждаше сухо и чисто, но като взех да чистя с изопропиловия спирт, взе да пада чернилка. Изглежда е имало някаква заводска смазка, която е засъхнала напълно и затова ми изглеждаше сухо и чисто. При сглобяването използвах минимално количество смазка, колкото зъбните колела и осите да не са сухи, за да намалее шума от тях. Махнах дроселите и опроводих талигите наново така, че да е удобно за свързване на декодер:
Преработих основно светлините. Оригиналната крушка е монтирана на картонче, за което са закрепени две подходящо профилирани метални пластини. Махнах картончето и направих нови платки за светлините със светодиоди с мека бяла светлина за предните светлини и за подсветка на "кабината" и червени светодиоди за задните светлини. Направата на новите светлини ми отне значително повече време, отколкото почистването на задвижването и опроводяването на декодера.
За разлика от E42 (BR 242), при M61 реших да експериментирам само с един декодер. Първо свързах моторите на талигите в паралел към декодера. Наложи се да си поиграя доста с настройките на декодера за управление на мотора и най-вече с тези за обратаната връзка по ЕДН и успях да постигна задоволително движение на малка скорост, както и да регулирам добре максималната скорост и скоростта при 50% положение на тротъла.
След това реших да изпробвам поведението на модела, като свържа моторите на талигите последователно. Успях да постигна по-добър ход на локомотива без товар на малки скорости, ОБАЧЕ... независимо от скоростта, при натоварване на локомотива с вагони, ако едната от талигите започне да буксува, а това става и при сравнително малко натоварване, втората талига се разтоварва напълно, колелата ѝ спират да се въртят и съставът (локомотив и вагони) спира. Увеличаване на позицията на тротъла води до увеличаване на оборотите на буксуващата талига, докато другата талига си остава разтоварена и не се опитва да развърти мотора/колелата.
При паралелното свързване на талигите (моторите), натоварването на локомотива води до подобрено движение - точно обратното на това, което наблюдавам при последователното свързване.
Другият недостатък на последователното свързване на моторите на талигите е, че не успях да достигна максималната мащабна скорост. Максимумът беше 86-90 км/ч мащабна скорост, което силно варираше в зависимост от товара. Локомотивът беше особено чувствителен, когато вагоните влязат в кривата (пробите бяха на овал с криви с радиус 559 мм) и скоростта падаше с 4-5 км/ч (мащабни). Скоростта измервах с един от моите измервателни вагони.
Поради описаните проблеми с последователното свързване на моторите на талигите, възстанових паралелното свързване и настройките на декодера, които бях направил за този тип свързване.
Декодерът е DZ126 на Digitrax, като го преработих така, че да има 4 функционални изхода (за светлините). Оригинално декодерът има само два функционални изхода (F0F и F0R), но на платката на декодера има площадки за запояване на втори двоен MOSFET, както и площадки за проводници за двата изхода от MOSFETа. Запоих един двоен MOSFET (NX3020NAKS) на предвиденото за това място и два проводника и така декодерът стана "DZ146".
Изводите F0F и F0R управляват през баластни съпротивления катодите на всички светлини, общият плюс е свързан към анодите на предните светлини, а изводите FA1 и FA2 управляват анодите на задните светлини през PNP транзистори. По този начин мога да паля задните светлини с един бутон (използвам бутона F1), а подсветката на "кабините" с друг (при мен това става с бутона F3). В следващо мнение ще пусна и схемата на светлините - след като я начертая, защото в момента е само в главата ми.
Опроводяването на декодера:
Електрическата връзка между талигите и светлините:
Рамата на локомотива в коша, вижда се къде се е побрал декодерът:
Сглобеният локомотив - визуално не се отличава от оригиналното състояние:
Клипче от движението с малка скорост:
Иван
