При някой от ремонтите по котела е твърде възможно приводът на сухопарния регулатор/вентил да е премахнат, както и лостът, който вече няма функция. За да не се кърпи котелът, на стената към будката е оставена планката за лоста с оста му.
Иван
Смятам, че е абсолютно възможно – даже най-вероятно точно така се е случило. Само че мисля, че е премахнат регулаторът за наситена пара, който се намира в „сухопарния дом“, защото регулаторът за прегрята пара, който е върху прегревателния сандък, е този, който се използва и до днес в 01.23 и 46.03.
Тук се вижда как изглежда регулаторът и как е монтиран върху димната камера на 01.23 с премахнат капак:
И наистина има колело върху "сухопарния дом"
И тук искам само да си изясня малко терминологията, защото, както казах съвсем в началото, интересът ми към локомотивите тръгна от западния свят и после се пренесе към България.
Аджеба, на кое казваме „сухопарен дом“? От написаното от инж. Д. Деянов:
Парният регулатор при локомотивите 46.01–46.12 се намира върху прегревателния сандък, а при локомотивите 46.13–46.20 – в сухопарния дом. И в двата случая регулаторът е тип Wagner, но при първите е за прегрята, а при вторите – за наситена пара.
Разбирам, че куполът, който се намира на котела, е „сухопарен дом“, въпреки че оттам се взема наситена (сатурирана/„мокра“) пара. Правилно ли разбирам? А мястото, където вече е реално прегрятата („суха“) пара, наричаме прегревателен сандък?
С други думи:
Сухопарен дом → регулатор за наситена пара
Прегревателен сандък / димна камера → регулатор за прегрята пара
Иначе за същите компоненти в двете различни немски статии, с които разполагам:
Предвидени са два парни регулатора: т.нар. спомагателен регулатор за наситена пара и регулатор за прегрята пара, и двата по конструкция на Вагнер.
Спомагателният регулатор за наситена пара е разположен в задния парен купол и служи за прекъсване подаването на наситена пара, както и за отвеждане на кондензата от преминаващата пара.
Регулаторът за прегрята пара е разположен в специален преден купол върху колектора на прегревателя, намиращ се в димната камера. Чрез използването на регулатор за прегрята пара прегревателните елементи се охлаждат от протичащата пара и се предотвратява прогаряне на тръбите на прегревателя.
Използването на регулатор за прегрята пара налага монтирането на спомагателен регулатор за затваряне на входящата тръба за влажна (наситена) пара. Той е разположен в купол на втория обръч на котела.
Регулаторът се състои от корпус, втулка и плъзгащ затвор (шибър), който може да се премества във втулката между двете крайни положения. В долната си част корпусът има фланец, чрез който втулката е херметично закрепена към входящата паропроводна тръба. Отгоре корпусът е затворен с оребрен капак, в който е вграден меден уплътнителен пръстен.
Плъзгащият затвор е изработен от бронз и е снабден с уплътнителни пръстени. Чрез задействане на регулаторния лост той може да се премества нагоре и надолу във втулката. В горното си крайно положение затворът опира с горния си ръб в уплътнителния пръстен в капака на корпуса и по този начин прекъсва подаването на пара към входящата тръба. При преместване надолу той отваря пръстеновидното пространство между горния си ръб и капака на корпуса.
Тук има и дълга статия точно за сухопарни регулатори; цитиран е дори горният източник („Die neuen Einheits-Lokomotiven der Bulgarischen Staatsbahn", Organ 1931, S. 411):
https://anno.onb.ac.at/cgi-content/anno-plus?aid=lok&datum=1943&page=32&Още не съм прочел статията в детайл, но на пръв поглед се виждат неща и схеми, доста сходни с нашата ситуация (особено тази на локомотив Т-12 на страници 24 и 25).
Има и този цитат:
Im Jahre 1930 rüstete die Hanomag drei für die Bulgarische Staatsbahn bestimmte 1 D1-Lokomotiven mit Heißdampfreglern aus, die etwa der in Bild 11 dargestellten Bauart gleichen. Nachbestellungen derselben Bahnverwaltung in den Jahren 1931 und 1935, an deren Lieferung neben deutschen auch ausländische Lokomotivfabriken beteiligt waren, erhielten Heißdampfventilregler nach Bild 7).
През 1930 г. „Ханомаг“ оборудва три локомотива тип 1 D1, предназначени за Българските държавни железници, с регулатори за прегрята пара, които приблизително съответстват на конструкцията, показана на фиг. 11. При последващи поръчки от същата железопътна администрация през 1931 и 1935 г., в чието изпълнение освен германски участват и чуждестранни локомотивни заводи, са монтирани вентилни регулатори за прегрята пара по образеца, показан на фиг. 7.
До фигура 11 е показано и как изглежда спомагателният вентил/регулатор.
Отново връщайки се към инж. Деянов:
Парният регулатор при локомотивите 46.01–46.12 се намира върху прегревателния сандък, а при локомотивите 46.13–46.20 – в сухопарния дом. И в двата случая регулаторът е тип Wagner, но при първите е за прегрята, а при вторите – за наситена пара.
От написаното разбирам, че той просто не смята спомагателния вентил за регулатор и затова не му е обърнато внимание.
Иначе при последвалите 46-ци от втората доставка ясно се вижда, че регулатор върху прегревателния сандък/димната камера непосредствено зад комина няма, а от схемите се вижда, че вретеното (ето нов термин, който не знаех) влиза директно в котела – предполагам към сухопарния дом, където е основният и единствен за подсерията регулатор за наситена пара.
И една много тъжна фотография с полуразрязана немска 46-ца, на която обаче ясно се вижда паропрегревателният колектор с трите си тръби – и никакъв регулатор:
