Хубаво е да се прочете историята на този клуб, за да може да (се) коментира(ме) адекватно,
щото иначе някак видяла бълхата че подковават коня и тя вдигнала крака....Започват седем човека през 1966г. на площ от около 50 m² наети в една малка зала от спортен клуб. Следва преместване на ново място вече с площ от 350 m² на етаж от малка фабрика на улица Siemens!!! В следващите месеци стават към 15 члена. Без отопление, през зимата протича покрива над макета им през 1969г. Поради разрушаване на сградата се преместват с много зор в едно мазе на Потсдам, където въпреки парното през зимата тръбите са едва 33 градуса. Макета им от 50 m² получава непоправими изкривявания в конструкцията си, нарушение в нормалната работа на релейното управление (DC) и други проблеми.
Следва нарастване на членската маса след 10 години. През 1976г, като помощ и подкрепа получават от пощите, общината и други местни клубове. Помещението отново бива определено за разрушаване във връзка със строежа на нов булевард. През 1982 г. с много трудности и помощта на директора на пощите се настаняват в поредната зала в Темпелхоф, която се намира в учебен център по телекомуникации. Там макета им нараства на 115 m² площ. Вече е компютърно управляем на основата на програмиране чрез компютър Apple 64K RAM – с 8-битов процесор CPU 6502 - цветни и черно/бели монитори, принтери, флопи, за предаване на данни линии (V.24 CCITT), 80 локомотиве всеки с 15 стъпки за контрол на скоростта, 200 бутонно управление и индикаторо табло с дисплей от 150 светодиода, също на основата на собствена разработка от клубни членове. През 1989 г., вече имат:
- 770 метра коловози.
- 210 ралклонения.
- 250 стълба за КМ.(нямали контактна мрежа Адри)
- 135 метра опроводена КМ.(!!!!)
- 45 светофора и 9 семафора.
- 3 видими второстепенни гари (освен 1 основна).
- 4 видими спирки.
- 4 скрити гари.
- 45 автоматични блок сигнала с осигурителна инсталация.
През 1989г получават специалната награда от BDEF!!! Във връзка с политическите промени след 1989г. отново им се налага да се преместват. Преместват всичко в един склад в северен Берлин, където го съхранявет до 1991г. ПРез следващите години преминават през много перипетии включително и разрушаване на завода в който е склада. Едва през 1993г намират ново помещение където общата площ е 150 m². Така за 30 годишния рожден ден на клуба през 1996г. започват цифровизирането на целия си макет.
Междувременно успяват да се договорят с телекомуникационно компания и се настаняват в таванско помещение (настоящето) което е без нужда от отопление (над сървърите на телекома) и подписват 5 годишен договор с опция за ежегодно подновяване.
По макета – удължават коловозите в гарите и включват нови коловозни развития („включват“ вече бившата ГДР). Инвестират много пари (по техните думи) в нови системи за управление и заради скритит гари планинските им масиви на макета достигат 2 метра височина (!!!). Запазват част от стария макет под изцяло аналогово управление, където често сега е детския кът в дните за посещение на клуба им.
На модернизираната част пускат въглищен терминал, Faller Car Systeм с обособени градски автобусни лини и изцяло нови трамвайни маршрути. Толкова по въпроса за реализма в макета – направо строят по законите на съвременно градоустройство.
На 1 януари променят името си от „Postsportverein Berlin e.V “ на „Pro Sport 24 Berlin e.V“.
Като мисля, че въпроса за епохите е изяснен още в името може би...
В тази светлина и крайна сметка, Владо е максимално близо до мотивировката на този макет!
Повече за заинтересуваните, може да се намери тук...например фотоалбума им:
http://www.modellbahnpsb24.de/coppermine/index.phpЗа съжаление в сайта им са публикували снимки от последния проект започнат през 2001г.
