Колкото повче, толкова повече, както е казал Мечо Пух
Шегата настрана, към настощия момент мога да кажа, че съм доволен от постигнатото в живота. Не е кой-знае какво, на много хора постигнатото от мен би изглеждало безсмислено и глупаво, но това не ме интересува ни най-малко. Аз си знам защо съм го искал, за какво ми е било, какво съм вложил и какво съм получил. Разбира се, имам още много мечти, които искам да успея да осъществя и работя по въпроса. По-важното е, струва ми се, че не трябва да се вземаме насериозно, както правим често пъти, а да си дадем сметка, че животът е като казино - влизаш, получаваш определена сума жетони, някой те запознава с казиното, с различните игри, които се предлагат, правилата и т.н., след това те пуска да се оправяш. Дали ще се веселиш, или ще гледаш с разпенени уста и оцъклени очи топчето на рулетката - няма никакво значение: когато работното време свърши, нощта изтече и навън се зазори, ще трябва да напуснем казиното, като ще бъдем длъжни да върнем всички жетони - както онези, които сме получили, така и тези, които евентуално сме спечелили. Единственото, което ще ни остане, когато излезем обратно навън, е хубавият спомен от добре прекараната нощ или от оскубаните от яд по неусепехите коси. Казват, че не е важно толкова постигането на целта, колкото път към нея. И е така, защото предпочитам да виждам щастието не в морния досаден неделен следобед, от който след време ти додява, колкото в - както се изказа един познат - в блясъка на щитовете, в плющенето на хоругвите, в звука на фанфарите, в тътена на барабатните, в грохота на броните...
Що се отнася до хобито - също съм доволен. Успях да събера основнин неща, вече мисля за макет, нещата вървят малко по малко, какво повече? Наиситна винаги може още и винаги ще има още не едно и две неща, които бихме искали да имаме. Това му е хубавото, иначе ако едно хоби предполага краен момент, що за хоби би било?
Хе, сега някой може да каже - я го пък тоя щастливец
Е, естествено, че има много неща, които ми липсват, котио бих искал да имам, които бих искал да променя, но важното е, че не съм се предал и че продължавам да живея с желание и вдъхновение. Някъде попаднах на мита, че в Древния Египет, когато душата на човека стигнела небесните селения, й били задавани два въпроса и от отговора на тези два въпроса зависело дали ще бъде допусната отвъд Вратите:
- Ти беше ли щастлив в живота си?
и
- Направи ли другите щастливи с живота си?
