Мдам... Спомням си и съществуването на "Показен магазин" - бакалия/зарзаватчийница, където веднъж в годината можеше човек да види що е това банан и да си купи - разрешаваха само по две кила ... имаше и виц за човека, който си купил банани и после коментирал: "Бе какво му се кефят толкова, то като му изхвърлиш костилката хем нищо не остава, хем едно безвкусно такова!..." Добре, че нещата се промениха (не в добрата посока за съжаление) и сега все пак може да се радваме и по отношение на хобито си на всевъзможни неща. Иначе щяхме да си караме на "Пико" и ако някой се сдобиеше с нещо друго, нямаше да смее да гъкне, че го има, защото - както писа br118 - "пак при малоумниците в районното да пишеш обяснения" това откъде го имаш, кой ти го донесе... От друга страна все си мисля, че колкото и да сме малки, колкото и да не представляваме интерес за ЕС, няма да ни оставят току така нашите търгаши да си разиграват коня, щото верно ще им прогнием и техните държави. А че начини има - има, но са "неофициални" и няма да се появят като информация. От друга страна ми прави впечатление, че работна ръка вече не се намира или поне се намира много трудно. В едната ми работа от една година търсят хора и така и не могат да намерят. В резултат на това работодателите започват малко помалко да кротват и да ценят хората, които им изкарват хляба. Факт - за една година двапъти съм искал увеличение на заплатата, и не само не ми отказаха, но и не промрънкаха по никаъв начин. Същото го чувам от различни приятели, които работят в различни области. Е, разбира се, човек трябва да натиска, но да бъде относително умерен в исканията си, защото ако поиска 2000 лева, едва ли ще стане. Обратната страна на монетата в този случай е, че причината да няма достатъчно работна ръка се корени в масовата емиграция на хората в активна работоспособна възраст. Така или иначе, сега - поне до известна степен - зависи да натискаме работодателите да се нормализират в представите си за заплащане, а не да ми обясняват, как няма пари, докато си карат мерцедесите. Отмира времето, в което можеха спокойно да ни казват: "Ако щеш; ако не щеш - аре вън, щото на улицата - гладни бол!"