Основен мотив на жп. макета
/тема/
Всеки моделист, който иска да построи истински жп макет, трябва да подчини планирането, строежа и експлоатацията му на един основен мотив. Той трябва да съдържа в себе си времето, в което става действието /експлоатацията/, мястото, което се пресъздава, както и тематиката на макета. Тези три съставки са свързани помежду си и само ако се спазват може да се направи истински модел, а не макет за игра, който не отговаря на действителността.
Епоха и период на макета
Всичко в макетите трябва да отговаря на точно определена епоха. Колко смешно би изглеждал съвременен макет на гара Перник, ако наред с модерните дизелови локомотиви, по улиците видим хора, облечени с аби и потури от началото на века, а на площада – пленени рицари на Балдуин.
Железопътните епохи са нормирани от МОРОП, като е отчетен индивидуалният облик на всяка страна. За България са валидни следните четири епохи:
Жп епоха I – 1866-1925 г.; Жп епоха II – 1926-1944 г.;
Жп епоха III – 1945-1970/71 г.; Жп епоха IV от 1970/71 г.
Всяка епоха се състои от отделни периоди, от които трябва да се ръководим. Те обхващат само няколко години, но именно изборът и спазването на даден период е основното условие при постройката и експлоатацията на жп макета.
Както се вижда от диаграмата на фиг. , жп епоха I се състои от пет периода.
През първия период 1866-1878 г. се поставя началото на жп делото в България, като през 1866 г. се открива жп линията Русе-Варна.
Периодът 1879-1888 г. Се характеризира с борбата на новоосвободената държава за собствени държавни железници.
През 1885 г. Е приет историческият закон за железните пътища – прогресивен акт, с който се утвърждава държавното начало при експлоатацията на жп линии.
През третия период 1889-1908 г. Се слага началото на БДЖ, пускат се в експлоатация първите парни мотриси.
През периода 1909-1914 г. България най-после става собственик на всички линии на своята територия, а в годините 1915-1920/25 започват да се строят и две нови междуре-
лсия – 600 mm и 760 mm, в началото само за военни нужди.
I епоха е много интересна в техническо отношение, но моделистите трябва да направят много неща сами.
Заслужават внимание следните локомотивни серии /обозначени според изискванията след 1936 г. /: 08.00 – първата бързоходна; пътническите 17.00 и 19.00; товарните 26.00, 27.00 и 28.00. С пускането в експлоатация на серия 45.00 БДЖ се нареди сред най-смелите и напредничеви администрации в света.
Жп епоха II /1926-1944 г./ обхваща три периода.
Първият период 1926-1929 г. Е преходен. През тези години БДЖ не внася нито един локомотив. Разработват се нови технически изисквания за подвижния състав – унифициране и взаимно заменяемост на детайли и възли. Кошовете на пътническите вагони се изработват от метал и заваръчна техника измества нитоването.
Вторият период 1930-1939 г. е връх в развитието на парната тяга – въвеждат се в експлоатация новата генерация парни локомотиви, от 1935 г. се използват и мотриси, а през 1936 г. се приема ново означение на подвижния състав.
През периода 1940-1944 г. в развитието на жп транспорта има застой.
Тази епоха може да се възпроизведе по-лесно от първата,тъй като в момента за нея има повече модели на вагони. Гордост за нас от това време са сериите 01.00, 03.00, 05.00, 10.00, 12.00 и 46.00 – гальовно наричана ,,Баба Меца”.
През периода 1945-1948 г. на жп епоха III – 1945-1969 г., БДЖ преминава в ръцете на народа и е построен първият парен локомотив.
През периода 1949-1962 г. България започва да произвежда масово собствени вагони и се полага началото на тежкотоварното движение. Открита е и подбалканската линия.
През 1963-1969/70 г. се въвежда дизеловата и електрическата тяга, а през 1969 г. е закрита последната дековилка у нас.
III епоха може да се възпроизведе на макет отлично. По това време се срещат почти всички фабрично произвеждани модели: парни, дизелови и електрически локомотиви, двуосни, триосни и четириосни вагони, нова и стара конструкция.
Жп епоха IV – от 1970/71 г.е период, който се характеризира с качествени изменения – вагонният парк е основно модернизиран, от 1972 г. се въведоха голямо-тонажните контейнери, а през 1978 г. бе открита най-голямата в света фериботна линия Варна-Иличовск.
Време
При възпроизвеждането на годишните времена трябва да се има предвид, че зимните пейзажи, особено в планините, са много красиви, но доста трудно се осъществяват моделно, есента е трудноосъществима цветово. Най-достъпни са лятото и ранната пролет.
Дните от седмицата са важни при характеризиране на събитията върху макета. В празнични, съботни и неделни дни картината е по-различна от тези през работните дни. Тези разлики могат да се изобразят на макета чрез променящо се оборудване.
Часовото ограничаване също е от значение. Нощната експлоатация е за по-напреднали моделисти.
Място на действие
На жп макетите не трябва да съществуват несъвместими по отношение на мястото на изобразяване, например жп линия в равнината да минава през високопланински мост, близо до пристанище да има речни прагове и др. Това трябва да се избегне още при планирането. При моделиране на мястото може да се изобрази точно определена линия от действителността с местността около нея – 100% моделност; да се вземат предвид типични черти на даден ландшафт и местност, както и начинът на преминаване и постройка на жп линията; или мястото и коловозното развитие са построени по
фантазия.
За първия начин, макар и 100% моделен, трябва да разполагаме с обширни пространства. Това е възможно само за клубни условия. При втория начин можем да се съобразим с мястото, с което разполагаме за постройка на макета, и мястото на действие върху него. Това е най-правилният начин за моделиране у дома. Третият начин няма нищо общо с понятието ,,модел”.
Борис Д. Чакъров - сп. "Млад конструктор" кн.7 / 1988
