Автор Тема: Музикални поздрави :)  (Прочетена 304429 пъти)

gregary

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2029
  • Рейтинг: 1418
  • SBB, BLS, RhB, DB, БДЖ
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #960 -: 04 Март 2018, 23:30:36 »

gregary

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2029
  • Рейтинг: 1418
  • SBB, BLS, RhB, DB, БДЖ
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #961 -: 07 Март 2018, 10:20:19 »
Още е рано за такава музика, но сега разбрах, че Андре Рийо ще бъде в София през юни (16 - 17. 06) за първи път. Тук с Антъни Хопкинс правят представление...

п.с. Между другото, запознах се с Андре в една селска ферма в Холандия, в която той има участие и черпи вдъхновение близо до животните и природата...

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12257
  • Рейтинг: 1308
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #962 -: 07 Март 2018, 12:46:14 »
Утре празник или не, жените ни ще си го празнуват....
Така, че пуснете им сутринта този клип, и като свърши
го цитирайте - ...а аз ще измия чинийте!":
https://youtu.be/b2RHgyH-Nxo
...и не забравяйте поне едно цвете да поднесете на героините си!!!
 ;) :yes: ;D :girl_dance: :girl_in_love: :girl_wacko:

bazitov

  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 295
  • Рейтинг: 93
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #963 -: 16 Март 2018, 18:50:51 »
Музиката едва ли ще се понрави, но пък по-тематично от това не знам дали може да стане:
https://www.facebook.com/residentadvisor/videos/10155613444059480/

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 531
  • Рейтинг: 164
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #964 -: 22 Март 2018, 14:46:40 »
Лайбах: Капитализмът е по-тоталитарен от комунизма

Легендите на изкуството в разговор за Ницше, Свръхчовека и приликите между демокрацията и тоталитаризма

На 24 март в столичния "Терминал 1" ще гостуват легендите на световната сцена Лайбах (Laibach). Те ще представят новия си албум "Also Sprach Zarathustra" по едноименната творба на немския философ Фридрих Ницше - "Тъй рече Заратустра"*.

Провокативният творчески колектив, добре известен с политическата си сатира (колкото Хитлер е известен художник), наскоро доби нова популярност, след като стана първата западна рок група в историята, която изнесе концерт в Северна Корея. Сега словенците отново са в България, за да представят своето неповторимо политико-философско изкуство (думи, които трябва да бъдат разгледани в цялата им сериозност). OFFNews отново имаше честта да проведе интервю с колектива, което може да прочетете по-долу без повече бавене:

Новият ви албум, "Тъй рече Заратустра" (“Also Sprach Zarathustra”), е доста различен от "Спектър" ("Spectre") и предните няколко студийни албума. С него се завръщате към изначалните си творби или е по-скоро лирическо отклонение като музиката към филма "Желязно небе" ("Iron Sky"), тъй като "ТРЗ" е адаптация на музиката ви към пиесата на Матияш Бергер по Ницше?

И двете, всъщност; отнасяме се към всички свои албуми с еднакво внимание, но някои просто са създадени с определени цели, за театрални постановки - като "Заратустра" - или филми - като "Желязно небе".

Две от новите песни (“Die Unschuld II” and “Von Den Drei Verwandlungen”) имат пряка връзка с Трите превъплъщения** на Ницше, които са в центъра на неговата книга. Ако приемем, че подобно нещо като човечество съществува, кой етап най-добре го описва към настоящето и защо - камила, лъв или дете?

С Трите метаморфози Ницше представя абсолютна метафора за човешката еволюция. Вглеждайки се в неговата теория, разбираме,че етапите на човешко израстване всъщност се случват в четири стъпки: Духът, Камилата, Лъвът и Детето. Метаморфозите са трите масивни промени на парадигмата, през които човек трябва да мине, за да се изкачи на следващото стъпало, докато накрая не се превърне в Дете (отново). Детеподобният дух е последното ниво и е жизненоважен за щастието, здравето и благополучието. Той притежава насладата от живота и невинността на вечното пресътворяване. Тъй като човечеството не се е развило на равни начала навсякъде, то едновременно съществува на различни нива от трансформацията, въпреки че мнозинството е все още на ниво Камила - носи огромни товари и оцелява в "пустинята на битието" - или Лъв. Камилата се превръща в Лъв, когато обектът на духовно превъплъщение, след като се е скитал в пустинята на човешките очаквания, открива, че "Бог е мъртъв" и започва да предполага, че всичко му е позволено. В този миг личността осъзнава, че няма нищо, което да ѝ забранява да създава свои-собствени ценности, да налага своята воля върху света. На това ниво по-голямата част от "развитото и цивилизовано човечество" е заседнала.

В интерес на истината, ако разгледаме идеята на Ницше за вечна повтаряемост на човешките изживявания, нима изобщо е възможно за смъртното човечество и неговата цивилизация да достигне най-висшата форма на съществуване, имайки предвид, че не само всяка личност е обречена да изживява случките от живота си отново и отново, но накрая умира и нейните деца трябва да започнат отново като Камили?

Да, никой не е пощаден от преповтаряне и единствено чрез вечно преповтаряне ние всички можем да достигнем мига на върховна мъдрост. И точно това проповядва Заратустра. Той предполага, че нашата първа реакция спрямо вечното преповтаряне ще е пълно отчаяние: човешкото състояние е трагично, животът е пълен със страдание; мисълта, че трябва да го преживяваме до безкрай изглежда ужасяваща. Но тогава той си представя друга реакция. Да речем, че човек би могъл да приеме радушно новината, да я прегърне като нещо желано? Това би било съвършения израз на жизнерадостна нагласа: да искаш този живот, с цялата му болка, скука и незадоволеност, отново и отново, и да си способен да приемеш в обятията си вечното преповтаряне е върховният израз на любов към живота. Точно тук идеята за вечно преповтаряне предлага различен поглед към безсмъртието от този на християнството.

Често, когато слушам Лайбах, дали заради електронните и машинни звуци, или всемогъщите послания на “B Mashina”, “The Final Countdown” и т.н., оставам с впечатлението, че технологията може да е ключът към бъдещето. В контекста на "ТРЗ", технологията ли е пътят към Свръхчовека (Übermensch)? Ако не, как може човек, който "дори сега е повече примат от всеки примат" да стане Свръхчовек?

Технологията е просто средство, създадено и управлявано от хората, за да повишат качеството на нашите животи и да ги опростят и рационализират. Но то може лесно също така да ги превземе и унищожи. Дистопични пророчества от филми като "Робокоп", "Блейд рънър" и "Матрицата" не са толкова далеч от възможното бъдеще. Технологията е полезен слуга, но опасен господар и затова трябва да сме изключително предпазливи с нея и да я ползваме с голямо внимание. От друга страна, ние не бихме посмели да подценяваме и омаловажаваме примата като потенциално по-високо развито създание по пътя на еволюцията. Може би приматът е истинският принцип на Свръхчовека, Дете, което ни трябва всъщност да последваме.

Говорейки за Ницше, няма как да не помисля над идеята за доброто и злото. По-голямата част от интелигенцията, политиците и обществата като цяло все още действат чрез дихотомия на добро и зло - злите Нацисти и добрите Съюзници, лошият Изток и добродетелният Запад (или обратното, зависи кого питаш). Не е ли време да разпознаем позитивното в Нацизма и грешките в "Американската мечта", да се вгледаме в недостатъците на западната култура на секса, вместо да се фокусираме на забулването на източната, и т.н. (без, разбира се, да изпадаме в крайна толерантност и самоомраза)? Просто да достигнем отвъд доброто и злото.

Ницше, разбира се, е написал цяла книга по точно този въпрос, която си струва да се прочете. Но макар и да не е толкова трудно да свържеш "позитивното в Нацизма" с "Американската мечта", да се достигне отвъд доброто и злото изисква мъдрост, която човечеството все още не притежава съвсем. Състоянието на любов е най-близкото до подобна мъдрост и всичко, сторено от любов, винаги се случва отвъд доброто и злото.

През последните години доста хора започнаха да се шегуват, че западните власти, в името на свободата на словото и толерантността, активно и систематично цензурират тези, които се противопоставят на възгледите им за миграция, национализъм, пол и прочие. Възможно ли е в борбата ни срещу дискриминацията и фанатизма ние самите да станем дискриминативни и фанатизирани?

Да, както Ницше казва: "Взирайки се в пропастта, пропастта също се взира в теб". Дори Европейската комисия се опита да забрани наше участие заедно със Словенския симфоничен оркестър в Брюксел по повод церемонията по предаване на Европейска зелена столица преди две години. Представлението ни имаше много общо с темата за бежанците и извинението на ЕК бе, че "изглежда, че съществува значителен риск иронията в основата на музикалния стил на Лайбах да бъде погрешно разбрана от публика, която е незапозната с жанра. По тази причина, може да е благоразумно да се хвърли още един поглед и вероятно да се поеме курс към по-традиционен стил на развлечение". Разбира се, ние не можехме да толерираме подобна нетолерантност и успяхме да се представим на това събитие въпреки всички препятствия. Понякога всичко, от което се нуждаеш, е употребата на малко сила и добрата стара "воля да надделяваш"***, и всичко си идва на мястото.

Като някого, живял в тоталитарна държава и изучавал и пресъздавал/преконфигурирал тоталитарно изкуство, идеи и история, смятате ли, че е редно Тръмп да бъде сравняван с тоталитарни вождове, настоящи или минали?

Не съвсем; тоталитарните управляващи имат пълен контрол над властта в ръцете си, което не е така с Тръмп. Той е по-скоро политически некоректен стендъп комедиант в Белия дом; кукла на конци в служба на тоталитарна система, която създава правила и дърпа конците отзад и отвътре.

Нима неговата демонизация е реакция на т.нар. поколение на "снежинките", разглезено от твърде удобен живот, което е неспособно да приема критика и преодолява препятствия? Забравили ли сме как изглежда истинският тоталитаризъм?

Въпросът е какво представлява истинският, ефективен тоталитаризъм. Западният капитализъм надделя над сталинизма и комунизма, тъй като бе по-ефективно и колективистично организиран отколкото комунизма, и защото имаше по-добра пропаганда и по-привлекателна поп култура. С други думи - защото бе по-тоталитарен от комунизма. Западната демокрация по принцип е власт на мнозинство над малцинство. Тя е система, която узаконява диктатура на консуматорството; диктува свобода на избора, но не може да приеме "не" за отговор. При демокрацията хората вярват, че действат спрямо техните собствени воля и желания. Но демокрацията заробва консуматорското общество чрез утопично инжектиране на страсти и фантазии в социалното кръвообращение. Нейната подкожна игла е забавлението и информационно-развлечението, и цялата културна индустрия. Това е споделена игла и демокрацията няма цяр срещу собствената си болест. И това всъщност е съвършеният тоталитаризъм, че не можеш да се пребориш успешно с него, защото болшинството от хората го обожават. Колкото до Тръмп - той е лесна мишена, но, ако трябва да сме честни, е част от развлечението; хората обичат да го мразят, или да го подкрепят ирационално. Но Тръмп не е демон; той е просто едно лице на демона.

Накрая нека се върнем към музиката. Как бихте перифразирали думите на Ницше: "Без музика, животът би бил грешка"?

И без "грешка" животът не би се случил и музиката не би съществувала.


*Авторът се извинява, ако в превода на интервюто е допуснал несъответствия с официалните преводи на Ницше на български, но е чел философа само на английски и немски. Смисълът обаче е запазен.

**Според Ницше хората, напускайки своето детство (а и донякъде тогава) започват живота си с духа на Камили - събираме възможно най-много товар върху гърба си, белези, опит и т.н., бродейки из пустинята на живота. Проблемът е, че ако човек остане твърде дълго Камила, той ще бъде смазан от товара си, който мъкне безпрекословно - ще се огорчи от битието, ще се отчая и ще поиска своето отмъщение срещу живота. Преди това да стане, човек трябва да се превъплъти в Лъв - да стане господар на себе си. Камилата става Лъв, когато открие, че "Бог е мъртъв" и всичко е позволено. В пустинята на битието Лъвът се изправя срещу змей, върху всяка от чийто люспи е изписано "Ти ще" (Du sollst / Thou Shalt). Змеят представлява социалните норми. Лъвът е редно да победи змея и да открие своите собствени ценности, за да процъфтява. Вечната борба със змея също обаче смазва човек и затова той трябва да се превърне в Дете. Да преоткрие сериозността, която е притежавал като дете. Духът на дете е "невинен и забравящ/прощаващ". Той не утвърждава своите ценности срещу социалните норми, срещу "Ти ще". Вместо това духът желае своята воля, не да се бори срещу чуждата. Така животът спира да бъде реактивна борба с цел покоряване на чужди сили. Вместо това животът се превръща в празник на собствените ти сили и ценности. Редно е да се отбележи, че не всеки човек претърпява всички тези превъплъщения, доста хора дори остават Камили. Също така е редно да се прочете цялата книга на Ницше, за да се разбере напълно идеята му, не разчитайте само на съкращението по-горе.

***Der Wille zur Macht / The will to power. Друга концепция на Ницше, която общо взето говори за волята да се развиваш и да си издръжлив. Според него амбицията и желанието за доказване са водеща сила, която движи хората. Както и страданието, но това е друга тема.
offnews.bg

Boris 2-12-4

  • Trade Count: (7)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 531
  • Рейтинг: 164
  • Еп. І,ІІ,III; вагонни фабрики; кранове; военни
    • rocklokomotive.blogspot.com
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #965 -: 14 Май 2018, 08:25:57 »
IN MEMORIAM: Блус за Румен Янев



Напусна ни Румен Янев – в аудиторията на изкушените от БГ рока закачаме черен креп и от аудиото звучи „Хляб и мармалад” на Гошо Минчев. Трябва да е блус, може и да е от Делтата, може на живо, акустично-вживяващо да го свирят приятели-блусари от клубовете, гдето Румен бе желан гост (докато патериците го крепяха).
Отидоха си и доста по-млади приятели-рокаджии, музиканти, колеги, животът си тече и ежедневно ни подсказва, че ако имаме още някакви творчески намерения – трябва да бързаме. Да упорстваме да ги започнем поне. А иначе каквото вече сме създали: семейства, наследници, врагове, приятелства, книги, блогове, предавания…, някъде при (за) някого нещо все ще остане. О, не по шаблона, не вечно; може би вечни са Библията, пирамидите, доброто и злото – но в ерата на човешкото отчуждение, технологичната дигитална мрежа, „облаците” и хардовете, eternity-то е пожелателна надежда и реклама. Ето, от книгите на Янев за „Щурците”, за „Атлас”, вече няма бройки и при издателите. Общата ни книга за „цветята от края на 80-те” е само на няколко години, намират се бройки в склада, както в душевните ни хранилища отлежават парченца задоволство, че свършихме нареченото, че колкото/както можахме – подредихме в архива едни песни, имена, групи, дати, събития, спомени, емоции; няколко години от младостта ни. За някои от нас (които са от „нас” ще знаят, другите не като „нас” да не четат нататък) са истинска цяла епоха. Такъв ни е satisfaction-а.

Непоносимо е, когато в един момент от съществуването на човек, тялото те предаде, а духът остане витален и дори се изостря, вероятно да компенсира отказа на „чарковете” да служат физически на ума. И идва следващ миг, и нататък вече не е достатъчно духът да те пренася със скоростта на светлината напред към мечтите или назад в спомените. Щом патериците – от плът или метал – се окажат трайно неподвижни. Какво от това, че някъде се подготвя за печат новата му (този път) поетична книга. Че поръчаните илюстрации са готови. Че поне е отредактирана и видяна в почти готов вид…
И си мисля, че добрите хора – не идеалните, не достигналите житейска хипербола в собствените си очи или в мненията на другите; грешни в едно, праведни в друго, реални в пристрастията и колебанията си – хора, които не са пили от злото и знаят, че има и ад и рай, такива нормални хора страдат недълго. И „онази”, или „Онзи” дарява на тях и близките им мъничко успокоение навреме. Доколкото нормалните човеци знаят също, че има време да садиш и време да прибираш. И после, един ден, времето свършва. Когато се видяхме (оказва се: за последно), стори ми се, че Румен се е примирил със счупената си черупка, но не и с плановете си, с житейските си избори, с тръпката в блусовете на Дечо, Кацата или Гошо Минчев. Мислеше за новата си книга, тя беше в главата му (понеже нямаше лаптоп край него). А в тялото му се стичаше студът, но Янев не искаше да мисли за него.
След края на 80-те (той в „Ритъм”, аз в радиостудиото), страстта и каузата на БГ рока бяха ни събрали съвсем близо – примерно на 17-я етаж в първата сграда на „Дарик”. Там за 2-3 години се извъртя толкова български рок на знайни и незнайни наши банди, колкото всички т.нар. „бг радиа” не са пуснали от тогава до днес. Концерти, фестивали, медии, емоциите от рока на 2-то наше поколение след доайените: това беше и работата и живота ни (каквото успяхме, събрахме в Рок Антологията „Цветя от края на 80-те”). Спомените са ярки и многобройни, но това дори не са просто спомени, минало, хроника. Те бяха дните и годините ни, те са в книгата и това е единствения опит да ги сложим в рамки.
Двете години преди излизането и́, докато събирахме текстове, снимки, изрезки от вестници и списания, докато преслушвахме отново и отново старите касетки, бяхме заедно и в новата Медия и пак канехме групите с албумите им (вече дигитални, еех) в ОффРоуд Радиото. Бяхме се подмладили. Героите от намислената Антология-Хроника ни бяха връстници, но в студиото идваха съвсем актуални нови герои. И ние им се радвахме и – колкото можем – гледахме да им помогнем да се чувстват така. И да продължават да правят музиката. А Доротея (издателката ни от „Парадокс”) ни събираше регулярно да отчетем докъде сме, срокове, обем; първо ни убиваше ентусиазма с граматика, правопис, подредба, а после (около преполовено шише) ни караше да се чувстваме значими с труда си и ни уверяваше, че ще излезе подобаващо. Подновявахме интервюта, ходехме по клубове, срещахме се отново с този и онзи, сетне и на премиерите с готовата двукилограмова тухла с 250-те песни и хрониката на рока от прехода. За него и Гошо Минчев изпя: „Хей, музиколози, дойде нов етап…” Когато после някъде ни питаха с Янев колко време сме я събирали нашата книга, Румен със смях отговаряше: „Ами над десет кила ракия.” А Буги Барабата на едно свирене по 24 май в клуб обяви между парчетата: „Добре дошли на ония двамата там. Те са Кирил и Методий на българския рок.” Другите неща: правото, балканистиката, модата, телевизията, поезията, немския, китарата… са допълнения в личното ти „СиВи”.
За мен, творческата треска около „цветята” бяха най-хубавите ми няколко години с теб, друже!

В едно интервю (с М.Димова, „Сега”, 02.02.2012), още безпроблемно движещ патериците насам-натам, Румен Янев доверява: „Мечтая си ние да имаме свое място. "Ние" – това сме една прослойка хора, които все още поддържат връзка, които се обичат, но които са във вътрешна емиграция – аз, Емо Братанов, Милена, Васо Гюров, Пепи Писарски, Васко Кръпката, Камен Кацата... много сме. Искам някъде да се събираме, да си говорим, някой да посвири... като едно време на "Синьото кафе", когато наистина имаше рок общество.”
Там, където си, не си сам. Наоколо са и Джон и Гошо. Рано или късно, и ние ще се присъединим; такъв е векторът, няма измъкване. Нека поне волумето да е на мах и да тече блус и рок, от „Стоунс” до „Контрол”, в необятна делта.

Сбогом, Румене!

ПС. Случи се така, че краят на музикалните предавания в ОФФРоуд Радио бе през ноември 2012 г. с уникалното студио "3 в 1": Хляб и мармалад на Р.Янев, заедно с Музикалната кутия на Братанов и гост Евг.Дайнов с още топлия албум на неговите "Магистри".


© 2013-2018 offnews.com

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12257
  • Рейтинг: 1308
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
R.I.P...в Музикални поздрави :)
« Отговор #966 -: 21 Август 2018, 15:51:32 »
Тъжна новина от днес...
 ФСБ са с един по-малко вече.
Почина на 57 г. Ивайло Крайчовски.



https://youtu.be/blfdQFt6txE
 :hi:

« Последна редакция: 21 Август 2018, 15:54:14 от pach »

pavlinbg

  • Trade Count: (8)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 735
  • Рейтинг: 265
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #967 -: 21 Август 2018, 18:16:37 »
Страхотен музикант, нека почива в мир!  :hi:

https://youtu.be/jSE3oV1UkVk


pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12257
  • Рейтинг: 1308
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #968 -: 04 Септември 2018, 14:29:01 »
Най-новата и популярна японска група (вокална):

и албумът им "BDZ":
https://youtu.be/CMNahhgR_ss
 :drinks:

...в един от автоматичните преводи за BDZ  от японски го преведе
като " булдозер"!!! :spiteful:
 :lol:

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12257
  • Рейтинг: 1308
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #969 -: 18 Септември 2018, 09:02:24 »
Да започнем сутринта с клип в който има доста БДЖ:
https://youtu.be/0IqLvWypj34
 :dance1:

"Last train to Paris" KDDK ARILENA

jopeto

  • Trade Count: (16)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1339
  • Рейтинг: 206
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #970 -: 23 Октомври 2018, 09:27:35 »
Две песни писани специално за БДЖ-то ! Втората, прераства в лек драматичен филм. Поздрав за всички пушачи !!! https://www.youtube.com/watch?v=V03qADFAnt4
https://www.youtube.com/watch?v=KZIFLM8xI74
Митко Таралежков !!!  :clapping: :clapping: :clapping: :clapping: :clapping:


Сaprycorn

  • Trade Count: (52)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1774
  • Рейтинг: 134
  • НО DRG II епоха София
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #971 -: 23 Октомври 2018, 20:58:13 »
Откъде го намери този "бард"?

jopeto

  • Trade Count: (16)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1339
  • Рейтинг: 206
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #972 -: 23 Октомври 2018, 22:29:32 »
Ми, че той си е световно-известен, най вече в Бургас! Специален поздрав за тебе!
https://www.youtube.com/watch?v=H-tPyLSzZ_g
https://www.youtube.com/watch?v=eUqDbyzwciQ
https://www.youtube.com/watch?v=qbEt5t4N-_Y
Велик !!!  :music: :music: :music: :music: :hi: :hi: :hi:
« Последна редакция: 23 Октомври 2018, 22:33:06 от jopeto »

dred77

  • Trade Count: (2)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 386
  • Рейтинг: 328

gregary

  • Trade Count: (37)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2029
  • Рейтинг: 1418
  • SBB, BLS, RhB, DB, БДЖ
Re: Музикални поздрави :)
« Отговор #974 -: 10 Януари 2019, 22:55:23 »