- с какво (и от къде го купи) ецна платките?
- с какво отми тонера след това?
- с какво записа (и от къде е "уродката"), кода в чипчето?
И няколко доуточняващи - кода конкретно за този блок,
от испанския сайт заключва ли чипа окончателно или можеш да
презаписваш отново. Общия код - не адресите.
Здравейте! Ецнати са с железен трихлорид, купен от склад 1кг е около 10ина лева /по спомен, че преди 2-3 месеца го вземах/.
Тонера с чист ацетон пада за секунди. Чиповете са от китайския сайт sop8- 10бр. за 4,4$. Програмирах първо един DIP8 за тестова платка с JDM Programmer, но пристигна един usb kit150 за около 6$ /който преди да му сменя фърмуера, триеше на чиповете инициализационния бит сега н.п.. Другото което доста ме изпоти, е да тръгне под Win10. Китаеца е сложил в програматора PL2303HX и тази версия успях да я подкарам доста трудно под 10, под 7 и Xp няма проблеми./. Софтуера от испанският сайт не заключва нищо, по скоро може да влезе някой чип в кома, ако го превключиш на външен кварц, и затова да изглежда умрел :), ама това трябва да стане насила. Изобщо човека доста се е постарал и работят нещата. От там си направих BoosteR-CDE -мисля да го ползвам за осветленията на сгради, улични лампи /пробван е и работи перфектно/, и GenLI_USB :http://media.snimka.bg/s1/6062/038367789-big.jpg?r=0 (http://media.snimka.bg/s1/6062/038367789-big.jpg?r=0) което също работи /пробвано с Lenz CV-Editor, който го вижда като LI100F устройство/. Проблем му е само ,че работи само под slave на бустера 10764 /без мишка не става/, но във един румънски форум намерих решение, което още не съм пробвал, но мисля че ще стане /то и в мануала на max485 има съпротивления, които опъват нивата на комуникацията към + и маса, тези резистори в GenLI_USB ги няма засега :)/.
Благодаря момчета за отговорите, наи-вече на Pach понеже сподели още линкове на разработки :good:. На мен от доста време ми е ясно, че диодите се управляват по ток, но с направените преди това тестове над тази лента, на захранващ блок с директно право напрежение, най-ми хареса как светят на 9В , иначе на места светлината се вижда през пластмасата. И на платката не съм пробвал да им намалям или увеличавам времето на светене с cv та/дефолтно е 8на 8 ms/. Когато им регулирам напрежението в по ниско от номиналното им, забелязах огромна разлика в тока при по-нисък пад. Греене почти не се усеща за цяла вечер работа в неотопляема стая :). Отделно стабилизатора пази ако тая ULN пробие, тези изправени 20тина волта да не попаднат на процесорчето, че надали ще удържи. Пък и винаги е по добре, да има място за елемента на платката, и да му пернеш шунта. Иначе в един чешки сайтhttp://www.fucik.name/masinky/vagon/ (http://www.fucik.name/masinky/vagon/) , човека си ги управлява директно -мисля, че HEX са е същия, не съм сигурен.
ПП.
Отдавна моделистите по света знаят, че DCC централите и бустерите е най-добре да ги захранваш с импулсно стабилизирано захранване, а не с прост трансформатор. И ако ти трябват няколко бустера, използваш няколко еднотипни (еднакви) стабилизирани захранвания. Не е нужно да са от лаптоп, има достатъчно "адаптори" на 18V, за 2 или 4.5А, стабилизирани, филтрирани, със защита, малки и леки. И аналогово да искаш да правиш, ако разчиташ на 300 вата траф значи си доста далече от истината.
Pach е написал за AC . Там разните му релета и ключове няма ли да ги разделят галванично различните товари?