RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Общ форум | Chit-chat => Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby => Темата е започната от: misan в 18 Февруари 2012, 20:22:06
-
Не знам доколко обичате кънтри музиката. Аз лично много я обичам. Като цяло в САЩ, влаковете и всичко свързано с тях ,много често присъства във фолклорната музика.това мисля че не се среща никъде другаде по света.
Напишете The wreck of the old 97-Johny Cach,Casey Jones -Johny Cash ,Wabash cannonball -johny Cash.
Песните са много хубави,а клиповете към тях са уникални.Ако някои по кадърен от мен,направи линкове,ще съм му много благодарен.
Първите две песни са направени по действителни случай,за съжаление железопътни катастрофи.
Великолепни картини с влакове може да се видят ,като напишете Howard Fogg и Gilbert Bennet
-
Wreck of the Old 97 - Johnny Cash (http://www.youtube.com/watch?v=FHKxk719AMc&feature=fvst)
Wabash Cannonball - Johnny Cash (http://www.youtube.com/watch?v=UL_l--ukptk)
Casey Jones - Johnny Cash (http://www.youtube.com/watch?v=mJCiPl-V6h8)
-
Ето линкове към клиповете :ok: Наслаждавайте се :dance1:
[url]http://www.youtube.com/watch?v=nIljB865Pkw[/url]Линкове се качват по този начин като оградиш линка с тези урл тагове в квадратни скоби или просто натиснеш третата иконка на долния ред от ляво на дясно "Земното кълбо с подвид лист хартия"
ЕДИТ: махнах линковете :) господин Топаловъ ме е изпреварил :clapping:
-
Много благодаря и на двамата.
-
Той получи заповед,в Монро-Вирджиния
Стийв ,ти си много закъснял
това не стария 38,това е стария 97 и ти трябва да го закараш в Спенсър на време
и тогава той се обърна към своя черен ,омаслен огняр
-само хвърляй малко повече въглища,и когато минем Планината на белите дъбове,тогава ще покаже какво може стария 97
Н о е много труден участъка от Спенсър до Данвил
с надолнище три мили дълго
и в това надолнище той загуби своята въздушна спирачка ,и да видите какъв скок направи
Той се движише в надолнището с 90 мили в час,когато свирката на локомотива се превърна във вик
и беше намерен с ръка на регулатора,обгорен до смърт от парата
И така ,скъпи дами ,имайте едно на ум
никога не изпращаите любимия си с лоши думи
защото той може да замине ,но никога повече да не се върне
-
И Джон Лутър -"Кейси" Джоунс и Стийв Броуди са исторически личности. Първия е машинист на компанията Ilinoys Central ,а втория на Southern Railway. И двамата загиват в катастрофи,опитвайки се да наваксат закъснение ,предизвикано не по тяхна вина. Кейси се удря във вагони на закъсал товарен влак,последните вагони на които са били на междугарието. Стийв Броуди е преминал с прекалено голяма скорост през кривата,разположена върху дървения мост при Денвил.
Малко преди фаталния сбъсък,Кейси е успял да предупреди своя огняр,които скача от локомотива и се спасява.
Тези трагедии вдъхновяват написването на две от най хубавите и известни песни в кънтри музиката,увековечавайки завинаги и паметта на загиналите машинисти.
-
Ето как твореца пресъздава митичното и религиозното през погледа на железницата в стенопис на гара Келети, Будапеща
(http://media.snimka.bg/s1/1088/028420317-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/1088/028420318-big.jpg?r=0)
-
Шоколад! Ммммммммммм, вкусно! Влак!
Шоколадовият влак, показан на Южната гара в Брюксел, е дълъг 34 метра:
(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL1BBTkNITy9jaG9rb2xhdGUwMV8yMDExLmpwZw==&w=375&h=249)
Сладкарят Андрю Фаруджия направи 34-метров влак от фин белгийски шоколад за Седмицата на шоколада в Брюксел, съобщи в. "Дейли мейл". Поразителното творение на сладкаря от Малта тежи 1285 кг и съдържа 6,5 милиона калории. Изработено е за 784 часа.
Служители на "Книгата на рекордите на Гинес" и десетки репортери присъстваха на представянето на шоколадовия влак на Южната гара в Брюксел, за да регистрират постижението.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5305251
-
(http://picbg.net/viewpic.php?u=678497COxA&i=677624)
Колкото пъти мина покрай тази картина винаги и се кефя.Не е на Пикасо ,Рембранд ,.......но.....
-
(http://www.bgphoto.net/photos/37794/o634897293614461250.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/37794/o634897294423367500.JPG)
Кефещи графити
-
Една картина, нарисувана от Иво Русков. Локомотивът е серия 50, някъде в Германия
(http://www.bgphoto.net/request/photo/39538/139405/8639110/.jpg)
-
Картината е на инж. Иво Русков от локомотивно депо София.
Картината е много хубава, рисувана е с маслени бои,а и най интересното е,че той е напълно самоук.
Надявам се,да намери време да рисува картини и на българска железопътна тематика.
-
При многобройните си пътувания из българските земи през 60-те и 70-те години на XIX век, Феликс Каниц прави стотици скици и рисунки на природни забележителности, антични руини и др.
По-късно, австрийски художници оцветяват някои от неговите рисунки, благодарение на което до нас достигат безценни акварели като този, изобразяващ пейзаж със железницата край Провадия:
(http://media.snimka.bg/s1/4859/035961511.jpg?r=0)
Между другото, Хенри Баркли - един от проектантите на жп линията Русе - Варна, още през 1876г. написва книгата "Между Дунав и Черно море, или пет години в България".
Цели 137 години по-късно книгата е преведена и отпечатана в България, но за съжаление намирането й се оказва трудна задача.
-
(http://www.duma.bg/sites/default/files/2201_130813.jpg?1376661176)
-
Привет на всички съфорумци. Твърде дълго не бях писал във форума...
Преди време споменах за книгата от горните два поста. След това я намерих, купих си я и останах неприятно изненадан от анотацията (отпечатана е на на задната корица):
„Записките на Хенри С. Баркли „Между Дунав и Черно море или пет години в България” са издадени в Лондон през 1876г.
Хенри С. Баркли (1825-1895) е английски строителен инженер, написал още "Моето юношество" (1877) и "Разходка през Мала Азия и Армения; скици на героите, маниерите и обичаите на мюсюлмани и християни" (1891).
Дневникът му "Между Дунав и Черно море" в голямата си част са записки на ловец, но още и записки и наблюдения на ловец на човешки нрави и бит от онова време. Времето на строителството на ж.п. линията Кюстенджа - Русе - Варна.“
Нямам представа кой е написал тези четири изречения, но не мога да кажа нищо хубаво по негов адрес. Явно аворът на тези няколко реда нито е чел книгата, нито е виждал картата на България, и вероятно дори не знае как се влиза в Интернет.
Автор на книгата е Henry Charles Barkley, чиито живот е протекъл между 1837 и 1903г., така че човекът, за който се говори в анотацията вероятно ще да е някой друг.
Едва ли има смисъл да споменавам, че няма жп линия Кюстенджа - Русе - Варна, тъй че книгата няма как да описва времето на нейното строителство. И въпреки, че дори и в предговора на българското издание пише за прокарването на линията Русе - Варна, а на корицата е нашия локомотив 148, в самата книга Хенри Баркли описва само построяването на линията Черна вода - Констанца в края на 50-те години на 19-ти век.
Освен това, в тази абсурдна анотация се споменава, че Баркли е писал и други книги, но защо е пропуснатa най-важната за нас - „Bulgaria before the War - during seven years’ experience of European Turkey and its inhabitants”? Това е друга, малко известна у нас книга на Баркли, която наистина разказва за строителството на жп линията Русе-Варна през 60-те години на 19-ти век. Друг е въпроса, как за 140 години не се намери кой да я преведе и издаде в България...
Няколко думи и за самата книга. В „Между Дунав и Черно море или пет години в България” Баркли описва живота в Добруджа преди 160 години, така че тя би била интересна на всички, които се интересуват от история. Естествено, има и някои интересни моменти свързани с железницата.
-
Какво ли нямат американците. Ето я въпросната книжка (https://ia801407.us.archive.org/15/items/betweendanubean00barkgoog/betweendanubean00barkgoog.pdf), в pdf, в оригинал от 1876. Линкът е от тук (https://archive.org/stream/betweendanubean00barkgoog#page/n10/mode/2up), има и други формати. Който иска да си я чете директно от гуугъл, цък тук (https://books.google.bg/books?id=bnkBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false).
-
И другата (Русе - Варна) я има тук (https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=njp.32101073673517;view=1up;seq=7), ама не ми дава да си я сваля, само онлайн.
-
Ми чак сега си спомних, че тук сме обсъждали тази книга.
Хубаво е че Rado, изяснява една заблуда сред читателите.
Може би защото съм се ровил по въпроса из английските
парламентарни архиви, цифровизирани и публикувани в
мрежата от ония времена, не съм обърнал внимание на конкретната книга. Практически работа по ровенето в тези
архиви е много трудоемко и понякога с несигурен резултат.
Пустите му "ингилизци" имат понякога странни виждания
за това кое, как и в какъв ред да бъде публикувано в мрежата.
Това е меко казано за тях. Все пак тези парламентарни протоколи
от скандала "за пари" около българската железопътна линия,
имат друга цел, спрямо нашите нужди.
Тук ще си позволя да публикувам малка извадка
от един по-рано публикуван мой материал в:
http://railwaymodel.blog.bg/hobi/2013/06/25/pyrvata-jelezopytna-liniia-v-bylgariia.1123888 )
Тенденцията да се вземе решение за прокарването на железопътни връзки, се засилила много след поражението на Цариград в поредната Руско-Турска война на Кримския полуостров през 1853-1856г. Така се стигнало до решението за строеж на първите железопътни линии в поробените земи, което гарантирало бърз и лесен транспорт на войски и оръжие, в защита на границите на Империята и най-вече ефективно подтискане на поробените народи. А везирите както винаги виждали още една възможност да забогатяват от западните търговци, чрез подкупи и съучастия в проектите.
Карта на балканския полуостров – 1878/1910г и трите основни направления за жп-връзка според Цариград.
(http://railwaymodel.blog.bg/photos/121375/01-1878-Balkans-1910.JPG)
Турция на първо време решава, че ще трябват три основни направления - Цариград-Белград, Одрин-Провадия и Русе-Варна. Ясно е, защо тези направления имат не само военно-стратегическо значение, но и чисто политическо. Посоката към Белград е най-практично насочената – за връзка с всички богати страни от Европа. Одрин-Провадия освен връзка към житата в Добруджа, гарантирала и сравнително лесно маневриране с войски в защита на западните черноморски брегове, които при едно завладяване от страна на Русия, биха били добър изходен пункт за завладяване на Босфора и отрязване на Империята от поробените и земи на Балканите. Третото направление Русе-Варна, правела лесна и бърза връзка с река Дунав по която идвали всякакви стоки от Европа и предполагало също идеалната защита при нахлуване по суша от североизток – посоката която на Балканите била доста често употребявана за военни набези още през ранните векове след Христа.
Първата построена железопътна линия в България - карта от Ф.Каниц, издадена през 1880г.(1870-1874).
(http://railwaymodel.blog.bg/photos/121375/02-1870-KANITZ-1874.JPG)
Така се стига до строежа на първата железопътна линия в нашите земи, започнал с издаването на ферман от Султана през септември 1861г. Но Турция нямала нито парите, нито кадрите да се справи сама с тази задача. Първите „кандидати“ които искали да и помогна в този строежа и експлоатацията на линията били Стефан Богориди и Димитър Гешов, които си били дори осигурили подкрепата на великия везир Рашид . Но английските съюзници на Портата, виждали как печалбите напускат джобовете им и под техен три годишен натиск (в Османската Империя нищо не става бързо), проекта бил даден на сънародниците им, братя Бъркли.
Хенри и Тревор Бъркли и тяхното акционерно дружество „Rustshuk - Varna Railways Company”, получили 99-годишна концесия през октомври 1863 г. и започнали строежа в следващия сезон – на 21 май 1864г. първата копка направил сам валията на Русе – Ариф паша.
Идеята е чрез книгата на Баркли в оригинал, да проверим
какво от горния цитат и пост в блога, ще се окаже вярно,
или поне близко до действителността от онова време!?
Специални благодарности на Митко за бързите и точни
линкове и към двете книги в оригинал.
Файловете са надлежно записани и вече тече превод на
книгата която ни интересува всъщност
"БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ВОЙНАТА" - от Хенри Чарлз Баркли.(1837-1903)
( може би ще бъде публикувана на части в едно списание).
За сега всичко е на етап превод.
Eто началото за нетърпеливите - да разберем
за какво ще става на въпрос:
(http://picbg.net/u/16413/62661/869193.jpg)
(http://picbg.net/u/16413/62661/869194.jpg)
(http://picbg.net/u/16413/62661/869195.jpg)
(http://picbg.net/u/16413/62661/869196.jpg)
(http://picbg.net/u/16413/62661/869197.jpg)
(http://picbg.net/u/16413/62661/869198.jpg)
Всичко е в доста суров вид, защото има стремеж да се
запази оригиналния изказ на автора в максимална степен.
(Понякога сякаш Йода се е постарал и обучил ;D )
:hi:
-
— Татко, ти работиш много,
уморен си, татко,
почини си, каза Гого,
аз ще карам влака.
Най-напред ще си намажа
с сажди двете бузи,
а след туй ще сложа важен
синята ти блуза.
Видят ли ме там на влака,
още отдалече
да си кажат: „Тоз юнак е
машинист изпечен!“
Мислиш, че не зная, татко,
влака как се кара?
Нека дойде чичов Владко
да смени огняра,
нека грабне във ръцете
здравата лопата
и погледай как ще цепи
влака през полята!
Гара стигнем ли — спирачка
удари веднага,
да не може нито крачка
влака да избяга…
Гледа уж бащата строго,
но му става ясно.
машинист ще стане Гого,
нека да порасне!