RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Главен форум | Main forum => Фремо | Fremo => Темата е започната от: emilchaushev в 20 Октомври 2013, 23:05:57
-
Започвам темата, защото по отношение на фремо май ентусиазма ни през последните години е бил в повечко.
След посещението на първата истинска фремо среща ми се иска да нахвърлям лични размисли и страсти, за да започнем дискусия в тази посока.
Като начало започвам с ТТ
За мен референтен стандарт, който трябва да се използва това е FKTT. Първата и единствена причина е, че са най-големите, с най много хора работещи по този стандарт. Втората причинае, че този стандарт е най- отворен- тук имам предвид, че за разлика от Забабов, полските и АКТТ, FKTT имат най- малко изисквания към ландшафта.
Относно механичната част и челата, трябва да отбележа, че има разминаване в планинските модули. Нашите са със заобляне, докато при FKTT планинската част е прав наклон http://www.fktt-module.de/de/node/73
Като наблюдение най-предпочитани са различните разновидности на равнинните модули.
Наблюдението ми е, че нашите модули са с по- дълбоки чела, което позволява изработване на релеф по южната и северната страна чрез изрязване. Тази възможност е голям плюс, защото дава възможност за разнообразяване на релефа извън стандартната права.
Краката на модулите.... Тук наистина може да се коментира много. Спрегнатите крака, моито ползваме не видях да се ползват почти никъде. Не знам дали причините се крият в богатия опит на чужденците и препатили от неравни подове са разработили единични крака във вариант на телескопични или просто с възможност за 10 см корекция при фиксация към модула. И двата варианта са с възможност за фина настройка подобна на тази на нашите крака с навиване на пета с резба в основата на краката.
Връзка на модули... Явно е, че на международни срещи винагии ма издънки, къде от незнание, къде от ентусиазъм, къде от непознаване на стандартите... Винаги мушкайте по някоя стяга в багажа, защото модули могат да се връзват и без болтове, а само със стяги, особено ако проектирането на трасето е било кофти, или съседния модул не е стандартен. Тогава стягите осигуряват добра механична връзка, така, че релсата да е годна да превежда подвижния състав.
Относно пиновете, които улесняват фиксацията на челата едно към друго ни се наложи да ги избием да се вържем в общото трасе.
Механичната част е най- леката част и наистина е хубаво да бъдем точни спрямо стандарта.
Електро част.
Както знаете Фремо разрешава единствената връзка между модулите да е с бананщекери само на лява и дясна релса. Забранени са прехвърляне на всякакви други сигнали , като управляващи локонет/експресбус, ~16V за захранване на принадлежности, дори се забранява върху модула да се монтират съоръжения като трансформатори до които достига 220 V, които трябва да седят на земята.
В този ред на мисли, започна да ми просветва защо управлението на стрелките например не е електрическо в голяма част от изработените гари, а се използват механични превключватели. Това обяснява и защо в повечето случаи по гарите липсва входна/изходна сигнализация, която да ес ветлинна или механична. Когато такава има тя се помества в специални кутии и се захранва с отделна инсталация, която е подвижна.
Тук си мисля, че използваните конектори по нашите стандартни са неудачни. Първо, защото се инвестира излишно в многожилни, многожични кабели, без да има гаранция, че проводниците ще се използват. В стандартите са предвидени проводници за локонет/експресбус, което е в разрез със фремо стандартите, където това е отделна мрежа.
Целта на фремо е лесно и бързо изграждане на трасе, особено когато трасето е голямо, без да се създават излишни проблеми и без да се налага те да се търсят и отстраняват, защото това е изгубено време.... Когато имате само два проводника, най- големия проблем е те да са разменени. Ето защо използването на конекторите в нашите стандарти е препоръчително да се спре и/или ограничи. За срещата в Унгария бяха направени преходни конектори DB25-bananschtecker.
Отделно бустери се слагат на всеки 10 модула.
Локонет мрежа.
Едно изключително удобно творение. Използваните локонет боксове могат да се ползват и за експресбус, като си ги караме с мултимаусите.
Ние опитахме да имитираме локонет с тройници за LAN, които са 8 пинови, за разлика от стандартизираните RJ12 конектори и бяхме смъмрени. Старндартите за това са стандарти за да се спазват. Цената на един LN Box е около 9 евро.
Локонет кабелите са ни готови.
FRED/FREDi - разработка на FREMO ма опростена мишка специално за фремо срещи. Всяка мишка се програмира с адреса на локомотива, които ще управлява. Тук проблема е, че се продават само на членове на ФРЕМО, но мисля, че ще намерим начин да си доставим такива. Разбира се, .е ще се изпозлват само на FReMO срещи, за да се избегне инвестицията за централа, модул за програмиране на FRED.
Ландшафт.
Във фремо наблюдението ми е, че се използва предимно късно лято, колкото и да ми харесва пролетта
Ако трябва да коментирам H0 стандарта, то бих казал, че това е моето много голямо разочарование. Разработеното двупътно трасе е в разрез с всякакви фремо стандарти. Двойното трасе трябва да е симетрично спрямо надлъжната ос на модула съгласно стандарта H0-Europe, като ширината на модула се увеличава до 546 мм, с между осно отстояние на релсите от 46 мм.
http://www.fremo-net.eu/index.php?eID=tx_nawsecuredl&u=0&file=uploads/media/FREMO_H0_EU_3_04.pdf&t=1382388343&hash=921339c5ada0197d991f5ed6cfe0c4ce5fc0f913
Приетия национален стандарт може единствено да експлоатира двупътните модули, като еднопътни, като за целта ще пробваме да ги включим в трасе на международна фремо среща в отделен клон и ако не станат да не проваляме срещата. Явно творчеството предните няколко години е било в творчески запек, след като се е стигнало до това положение. КЖМ спира да прави повече двупътни модули поради тази причина, като сътворените остават за клубно трасе, с лимитиране на участие на фремо срещи. Връзката на съществуващите двупътни модули към отделен еднопътен клон ще се осъществява с нов игрек модул. Ще се разработват единствено еднопътни модули.
Подобен коментар бих направил по отношение на електро частта, която като ТТ стандарта експлоатира конектор в разрез с фремо стандартите.
ОПЕРИРАНЕ НА ФРЕМО ТРАСЕ
Моделно време.
Моделното време, по което карахме беше с коефициент 3,5. При този коефициент не се налага да се юркат локомотивите и се кара наистина спокойно, като за новаци. Дори закъснения от час(моделен) могат да се наваксват.. Много важно е при правенето на разписанието да се има оредвид, че моделното време е приложимо само за междугария. За гарови маневри моделното време не важи и за това в разписанието трябва да се правят по- големи прозорци.
Разписание.
Технологията за правене на разписанието е тънка работа. Първо се строи трасето. Измерват се всички междугария с дължините на модулите и се умножават с коефициента на съответния мащаб на трасето. Например при междугарие от 5 метра, в ТТ, това ше отговаря на 600 м реален участък. Това число умножаваме по коефициента на моделно време 3,5 и получаваме 2100 м или 2,1 км. На база разрешената скорост за участъка и конструктивната скорост на подвижния състав се изчислява времето за пътуване. Например ако влака е с максимална скорост 60 км/ч, то междугарието ни от 5 модула/метра ще бъде изминато за 7,35 минути моделно време или 2,1 минути реално (2,1/60 *60= 2,1 минути).
Това правило важи при правенето на разписанието за транзитни влакове, кото се планират първи про правенето на разписанието. Следват локалните влакове.
За влакове, които имат маневрена дейност се калкулират времената за пътуване в междугарията. За маневрите в междинните гари се предвижда реалното време за извършване на маневрите, според това кои вагони къде трябва да се прекомпозират и се умножава по коефициента на моделно време. За да се предвиди необходимия престой в гара с маневра. Едва след това те се напъхват в разписанието между всички други влакове.
За всяка среща се изработва разписание на всяки клон от трасето-в схематичен вид, разписание на всяка гара, разписание на всеки влак. На всяка гара е добре да има разписание на гарата и на клона за да оже да се проследява движението на влаковете. Разписанията на самите влакове се носят от управляващоте влаковете.
Освен разписанията за движение, всяка гара има и разписание за маневрените дейности, ако са предвидени такива при планирането
FRED карти, локо карти
Всеки локомотив, с предварително определен DCC адрес е придружен от локо карта. Тя винаги седи до локомотива, когато той е в начален гаражен модул или в холдъра на съответния коловоз или в управляващия локомотива, когато той е в движение по трасето. Тъй като веки локомотив пък си има FRED, за всяка среща се изготвя FRED карта, която седи на гърба на Фред мишката с информация за управлявания локомотив и пълното разписание на влаковете обслужвани отт ози локомотив в 24 часовото моделно време.
Вагонни карти.
Вагонните карти се разпечатват за всеки вагон, който не влиза в състав на транзитен влак от край до край. Транзитените влакове изискват само Локо карта, която се носи от управляващия. Всички останали влакове се придружават от карта за всеки вагон, които се носят от управляващия влака, заеднос локо картата, и разписанието на влака. При маневрена дейност и откачане на вагони от състава, се предават на гаровия персонал картите на вагоните, които остават на гарата и обратно, вземат се карти на вагоните които се прикачат към състава на влака. Картите важат и за пътнически и за товарни вагони.
Трябва да се отбележи, че картите имат и цветови код, който зависи от администрацията, UIC номера на вагона и разни други неща, но тука имам да чета още.
Карти на товари.
Карането по фремо изисква сценарии. Знае се предварително коя гара какви товари може да обработва, какви товари може да получава и да и зпраща, какато и техните количества. Съобразно с регистрирания подвижен състав се изпработват карти за всички товари, които ще се разменят между гарите. Самоте товари могат да се поставят и изваждат от вагона, за да симулират заетостта на вагона. Всяка карта на товар описва изпращаща и получаваща станция, вида на товара и неговото количество.
Всички карти седят в холдъри към гаровите/гаражните модули, а FRED устройствата в холдъри за такива устройства.
За финал бих искал да обявя, че КЖМ започва работа по модули в мащаб N, като изцяло и без никакви национализации и изменения приема най- разпространения стандарт в Европа N-RE. Стандарта е наличен на немски, английски и шведски и за сега няма да се превежда и ще се ползва в оригинал. Единствената разлика със стандарта, която ще се допусне е възможността за експлоатация на DCC и DC.
-
...
След посещението на първата истинска фремо среща ми се иска да нахвърлям лични размисли и страсти, за да започнем дискусия в тази посока.
...
Похвална инициатива, в духа на форума. Надявам се, че ще стане истинска дискусия а не .......................
Нататъка за по прегледно и бързо, ще копирам само отделни изречения от изложението на Емчо,
за да се включа с допълнения и уточнения с наличната и до сега информация.
"За мен референтен стандарт, който трябва да се използва това е FKTT. Първата и единствена причина е, че са най-големите, с най много хора работещи по този стандарт. Втората причинае, че този стандарт е най- отворен- тук имам предвид, че за разлика от Забабов, полските и АКТТ, FKTT имат най- малко изисквания към ландшафта."
Модулите по BGTT са направени доста по-универсални като в добавка на отворите за този стандарт - FKTT, има свързавщи отвори и по другите два най-разпространени стандта - AKTT и Zababov. За останалите "проблеми" при свързване например с полски модули, сме оставили възможността давани от FREMO стандратите, които препоръчват и допускат направата на тъй наречените "преходни модули" като най-малката препоръчителна дължина на такъв модул е 300 мм. Счита се че при минимални разлики в съединяваните модули, тези 300 мм са достатъчни да бъдат с различни чела и достатъчно близки релсови трасета за коригиране.
Логично всяко чело е по съответния стандарт за модулите при които прави този преход. Но обикновенно преходните модули се правят с дължина около 900 мм. Тогава дори ландшафно може да бъдат "слети" две системи.
Чрез такива преходни модули и ползването на два проводника с бананщекери практически всички системи стават съвместими.
В тази светлина FREMO стандарта наистина е най-отворения към всички. (все пак той е майката в началото)
"Нашите са със заобляне, докато при FKTT планинската част е прав наклон http://www.fktt-module.de/de/node/73
Като наблюдение най-предпочитани са различните разновидности на равнинните модули.
Тук стандарта ни позволява да правим каквото на нас ни харесва. Още повече че немците явно предпочитаа по-плоските модули,
защото ги правят бързо, евтино и най-вече за каране. Докато нашите винаги са част от вътрешна (клубна) система и в тази връзка ние си ги правим с къде повече ландшафт и други подобни "екстри". Типичен немски модул е плосък, с трасе и едни ливади, като често не слагат дори едно дърво или храсче в добавка. Но този модул е свързващ (междугарие) и там само се кара.
На нас в България винаги ни се иска да имаме нещо повече по модулите, като на някои от тях дори успяваме да се "олеем" с прокалено много ландшафт, фигури, превозни средства и инфраструктурни сгради, тоест почти стигаме да самостоятелни диорами, та чак изглеждат претрупани.
Може да са ни претрупани малко, но на нас си ни харесват такива и може би за това всъщност представените модули са се харесали и на чужденците от Темофеста. За какво точно е дадено трето място на модулите на КЖМБ се надявам да разберем допълнително.
За краката на модулите - системата е отворена и всичко наистина е въпрос на натрупан опит.
Това за стягите е многофункционалното решение и наистина е добро попадение и напътствие.
Пиновете за фиксация на модулите са си наша българска разработка, доказала своята ефективност в наши условия
още с първите модули в Н0 и сега в BGTT, също върши перфектна работа. Логично е да бъдат демонтирани при липсата на прехидни модули за вклучване в други системи. В BGTT има идея да ги направим на пружини (плоски пластини отвътре на челата),
за да може автоматично да се "прибират" при натиск отвън. Така ще се избегне разбиването на челата при "избиването им" всеки път когато няма в наличност преходен модул.
Електро част.
Както знаете Фремо разрешава единствената връзка между модулите да е с бананщекери само на лява и дясна релса. Забранени са прехвърляне на всякакви други сигнали , като управляващи локонет/експресбус, ~16V за захранване на принадлежности, дори се забранява върху модула да се монтират съоръжения като трансформатори до които достига 220 V, които трябва да седят на земята.
Системата по стандарта на BGTT е направена така, че има такова прехвърляне на сигнали само в рамките на "нашите" модули.
Платка BGTT-М практически е изключително многофункционална, като позволява само с едно превключване на ключетата, при предварително направени връзки от клеморедите и до съответните връзки (били те релсови или други) да се получи именно изолирано управление извън побългарения вариант "рекордомани", тоест свързването чрез "два проводника с бананщекери".
Същото се отнася и за частта с конекторите за ExressNet или LocoNet. Всичко е въпрос на реализация от тези конектори (със съответния брой пинове) до клеморедите на платката и/или преходници до конекторите за нашата система на управление.
Всички проводници от системата на BGTT се ползват в един или друг случай, но е вярно щото не са по FREMO-стандарт. Те са приложени в кабелната форма на модулите по съответния стандарта на NEM. Именно за това са предвидени споменатите ключета на универсалните платки BGTT-M, за да става лесно преминаването от една система в друга.
Разбира се всеки моделист (и клуб) е свободен сам да решава как точно ще реализира модулите си.
От BGTT e дадена възможност за универсалност, подобно на челата ни, която обаче в никакъв случай не е задължителна.
Локонет мрежа.
Едно изключително удобно творение. Използваните локонет боксове могат да се ползват и за експресбус, като си ги караме с мултимаусите.
Ние опитахме да имитираме локонет с тройници за LAN, които са 8 пинови, за разлика от стандартизираните RJ12 конектори и бяхме смъмрени. Старндартите за това са стандарти за да се спазват. Цената на един LN Box е около 9 евро.
Локонет кабелите са ни готови.
FRED/FREDi - разработка на FREMO ма опростена мишка специално за фремо срещи. Всяка мишка се програмира с адреса на локомотива, които ще управлява. Тук проблема е, че се продават само на членове на ФРЕМО, но мисля, че ще намерим начин да си доставим такива. Разбира се, .е ще се изпозлват само на FReMO срещи, за да се избегне инвестицията за централа, модул за програмиране на FRED.
Именно тези LocoNet box-сове са реализирани на BGTT-M (платката) и именно защото стават да се кара и по системата на ExpresNet - най-разспространената DCC система у нас, заради роковските централи.
Може би тук е мястото да напомня една фактическа грешка в изговора ни, добила популярност в годините когато явно едва
българските моделисти прохождахме в DCC-системите. Всяка "мишка" при по-опростените системи практически се явява централа, която се включва съответно в усилватели за DCC (бустерите). Грешно е да се наричат самите бустери, централа, защото те нито изработват сигнала нито го формират. Те само усилват изработения управляващ сигнал от съответната централа.
Грешката е добила "гражданственост" заради употребата на големите управляващи станции от типа на ESU например, "умеещи" и да програмират, където в една кутия са поместени и централата (формираща сигнала) и усилватела (бустера) като често вътре е и самият захранващ блок, който при по-малките системи е външен траф или адаптор.
По въпроса за FRED и FREDI - сами да си изработим в България и двата вида "мишики". Всеки запознат с електрониката на средно ниво, а такива има много сред нас, може спокойно да "свали" от сайта на FREMO, не само схемите, но и оригиналите на печатните платки, съответно да ги поръча в която иска "платкаджийница" или да си ги направи по един от многото домашни способи с много добро качество, да монтира електронните компоненти (налични също в сайта им) и да стане горд притежател и на този вид централи. Впрочем в сайта на FREMO има дори програмируемия код за изработкат на двата вида, напътствия за оживяване и тестването им и също така ръководство за работа с тях. Тоест всичко необходимо. Въпрос на избор е за да се направят известен брой FRED/I за себестойност всеки от 20-30 лв, да се поръчат и закупят от по-опитни клубове у нас или в чужбина, или дори да се закупят готови "луксозни" такива от Конрад (99 евро)!
Тук трябва да вмъкна, че същото се отнася и за часовинците работещи по моделно време. Има два вида. "Електронни" които се "показват" на екрана на управляващи компютри и "механични", които са преустроенни електромеханични. Преустройството им се състои в елементарна електронна платка свързващат електромеханичния часовник с принтерния порт (най-често там се свързва) на всеки компютър благодарение на което часовника получава тактовия импулс със съответния коефициент.
По въпроса за тези часовници всичко необходимо зе изработката им (или програмата за РС-то) може да се намери в сайта на FKTT. Даже мисля, че в този хфорум вече веднъж съм показвал линка в отговор а подобно обсъжданне за моделното време.
В заключение искам да благодаря на Емчо за споделения опит (направих го и в оценъчната система на форума).
Много интересно и полезно е всичко до края в неговото изложение, за моделното време, вагонните, локомотивни и Фред карти,
коефициента 3,5 , който винаги съм мисли че е "застопорен" в 1 към 4, пък той се оказа също "универсален", както и начина на списване на разписание, карането по разсписание и въобще цялата организация, която явно в България тъперва ще има да усвояваме. Важното е че от КЖМБ направиха първата малка стъпка в голямото каране и се надявам на следваща (догодина) конференция двата клуба (а защо не и третия ...че и четвъртия да се включат) да направим първото (пробно) каране по тези правила!?!!!!!!
-
Аз си мисля , че смисълът на думата 'стандарт' е напълно ...обез-мислен ! Оказва се ,че вместо да има ЕДНА с-ма , има системен ХАОС ! Всяка с-ма е ПРЕДПОСЛЕДНА .
тотален ХАОС . Има ли смисъл да ги проучвам и прилагам ?! Направих модул - да , ам не става ! Направихте модулите , които стават - ама не стават . Всичко ми прилича на бой на негри в тъмна нощ !
Когато преправите модулите ще има вече ДРУГ стандарт .
-
Адри, учим се в движение, но понякога правилата се променят, особено ако се налагат от незапознати с материята,
но се почва винаги с думите "Защо да не ги направим така - по-удобни са и т.н. ..т.н."
Всъщност модулите в Н0 никога не станаха плътно по който и да е стандарт,
но пък си вършат перфектно работата за нашите условия и изисквания.
Ако някога се реши и те да бъдат включени на някаква среща - точно за това са предвидените FREMO-преходните модули! ;)
Модулите на BGTT са следваща стъпка напред в развитието, но и те имат още "хляб да ядат".
Стъпките следват съобразно натрупания опит и желание от страна на моделистите.
Важното е да се забавляваме заедно, пък модулите не са светая светих...и к`во от това?!!!!!
;D ;D ;D
-
Забравих да добавя няколко думи за куплунзите.
Тъй като много от влаковете имат маневрена дейност се оказва, че Тилиг куплунга е най- удачен ( както и БТТБ) за каране по фремо трасе. Просто ви трябва една магнитна откачвачка, като тези на БТТБ или пръчица с магнитче накрая за да откачите два вагона. Така влака може да продължи без да се налага да намествате вагоните по релсите.
Имах щастието да се запозная лице в лице с човека участвал в екипа по разработването на Тилиг куплунга.
За моделното време се ползват най- често коефициенти от 3; 3,5; 4; 4,5 до максимум 5 като последното явно е при затворени фремо срещи , където не се налага да се обяснява на новобранци. Но пък при 5 трябва да се пържат локовете здраво. Все пак при коефициент 3,5 се запълват едни 8 часа от изложението отворени за посетители, когато само се кара, с малка почивка (24/3,5), така щото едно 24 часово моделно разписание да се извърти. Та коефициента зависи колко и как ще се кара и колко са напреднали играчите
Иначе грешките на растежа трябва да си ги изпапаме.. хората от 30 години го правят това и още се учат, а ние искаме за 5 години да постигнем идеалното... ами не става... ще има грешки, ще има и прошки. Именно за това почнах темата, за да споделяме и да вървим по- близо до онези напредналите. Само, че се иска четене и ходене, диалог , питане и т.н. дето се викаше в една реклама "..не става само с ядене, трябва и акъл"
-
Моето мнение е, че няма никаква нужда от национални стандарти.... това води до излишни финансови разходи.
Национален стандарт се прави, когато има поне 100 активни члена, които правят модули. В сегашната ситуация националните стандарти само ни правят проблеми да ходим навън и водят до още допълнителни разходи..., а мераклии да правят модули като гледам в България няма или поне не сме възпитали.
За мен трябва да се спре правенето на модули по каквито и да е приети български клубни стандарти и да се упрятаме към един международен стандарт.
-
Аз съм много доволен, че изобщо почнахме да говорим за тия неща. И за момента това става, без да са започнали обичайните ни разправии, нека остане така.
В крайна сметка май все пак ще се случи едно тестово съвместно ТТ модулно каране в Пловдив. Аз лично не смятам, че ще има някакви сериозни проблеми, в крайна сметка модулите са с общ генезис, напрактика би трябвало да са еднакви.
Най-хубаво би било, чрез дискусия и съвместни усилия да решим, бъдещето на цялата работа какво ще е.
Лично моето мнение е, че колкото по-просто е едно нещо толкова по-лесно за употреба е.
-
Ето малко информация за туловете, които се ползват от TT и N фремо феновете. Това е т.нар. FreDL. Използва се за регистриране на локомотиви, вагони, модули,оборудване и срещи. Всичко това е една стройна система, в която при планиране на среща всеки член освобождава вагони, лококмотиви, модули, които се използват от човека планиращ срещата за да състави трасето, разписанието и т.н.
Освен това и дват атула позволяват да се генерират локо, DCC, вагонни и товарни карти
И двата тула съм ги превел на български.
Моля да се правят регистрации в тях само и единствено от хора, които имат планове да участват в международни фремо срещи. Изрично ме предупредиха, че собствениците на туловете не искат кухи регистрации и целта им не е да трупат потребители, а реални юзъри.
Например за КЖМ регистрацията е една и е на мое име и в двата тула. Това лесно се променя, вкл и прехвърляне на вагони, локомотиви ,модули и оборудване от потребител на потребител.
За TT: http://www.grischan.org/fredl/login.php?lang=1
За N: http://fredl.jacons.de/login.php?lang=2
И двете фремо организации имат yahoo групи:
За TT: http://de.groups.yahoo.com/group/ttmodul/
За N: http://de.groups.yahoo.com/group/fremo160/
И в двете групи има достатъчно информация човек да се изгуби. Освен това пичовете отговарят достатъчно бързо при поставени въпроси.
Официален календар на фремо събитията: http://www.fremo-net.eu/termine.html
Мисля, че на националната среща можем да продискутираме темата със стандартите, за да видим на къде ще вървим.
Надявам се да запазим темата чиста. Който няма атрибут да си играе с него си е негов проблем, но ако някой все пак реши да цапа темата просто ще спра да пиша. Уви имайте предвид, че снощи получих мейл от унгарците, че следят какво пишем тук през гугъл транслейт, защото те имат подобни проблеми. Така, че ще помоля да запазим конструктивния тон. Очаквам да ми изпратят тяхното мнение по въпроса, което помолиха да публикувам, защото и те не са я втасали с техния нациоинален стандарт.
-
Чудесно!!! Почва да става наистина интересно и конструктивно.
Надявам се на националната среща да се нахвърлят въпросите и евентуално техните възможни отговори,
но не и да се взимат решения. Може да е национална, но не събира (за голямо съжаление) дори представителна извадка.
Хубаво е да се предвиди някаква и организира специална среща на която всички,
които правят и ще правят модули да се съберем и да обсъдим така поставените въпроси.
Нямам нищо против да ползваме опита на чуждестранните клубове в модулостроенето, но не смятам, че трябва сляпо да се
откажем от нашия стандарт който е създаден до тук и да се придържаме спрямо някакви чужди директиви по няколко причини:
1. Никой чужд стандарт не може да предвиди родните условия за модулостроене, в които се включват много фактори, като
опит в модулостроенето, опит в електротехниката, опит в електрониката, видове материали и съответно техните цени,
национални особобености у нас (по-горе дадох пример ние какви модули харесваме и какви се харесват от немците например),
желания на българските клубове за определени проекти и системи, както и още много други фактори, повтарям - свързани с нациналния ни моделизъм. А той всъщност не е от вчера и не е толкова млад, колкото си мислят някои.
2. Идеята на български национален стандарт, не е да покаже един клуб над друг (каквито мнения вече витаят в пространството) а да надградим върху опита на до сега създаденото от чуждестранните моделисти, нашите виждания и стремехи към по нататъшно усъвършенстване на постигнатото. Не виждам смисъл да се отричаме от нашето създавано в момента и да се присламчим, към стандарти създавани дори с оглед на това, че не са знаели за нашето съществуване. В частност почва да ми писват правилата на европейския съюз, които трябва "непременно" да следваме сляпо като държава, а сега и като моделисти.
Не всичко зад граница е перфектно и ли дори добро, така че не е желателно сляпо да се правим на "по-светци от папата".
3. Това, че сме едва около 40-50 моделисти от които активните са наполовина
30), а едва една четвърт...значи около 10-12 човека са и активни модулисти, не е недостатък е едно ограмна продимство.
Много по-лесно е да събереш на една маса1 0-12 наистина знаещи модулисти, от колкото да кажем 50-100 каквито са минималните числа в другите страни.
Събирайки се наистина с познанията си и на основата на българските стандарти създадени до сега
(добри или лоши - вече ги има), да се доизчистим и доразвием един общ национален стандарт дори не за един,
ами направо за трите стандрарта, щом има дори N-джии, желаещи да правят модули.
4. От чуждите стандарти и клубове е хубаво да вземем само доброто + опита в направата и карането по разсписание, както евентуалните капани и тънкости при организирането на модулни срещи от всякакво естество - от хотела,посрещането, нареждането на модулите, та до самия край - например кой ще почисти залата след нас. Всичко това ако го приложим спрямо българската действителност (спонсори, цени, наеми и дори големина на заплати) ще можем да получим много по-добри резултати от сляпото придържане към стандрати , съвети и директиви от чужди (дори и положително настроени към нас хора) за родната действителност. При това ще получим с оглед на местните условия, много по-добри резултата с гаранция!
Има и доста още щекотливи въпроси, но смятам, че за една дискусия нахвърляното до тук е едно добро начало!
-
Ето един хубав отчет за преведената миналия месец фремо N сбирка в Прага по случай честването на 25 годиншнината
http://blauthermik-rostock.de/Praha2013/
-
Моето мнение е, че няма никаква нужда от национални стандарти.... това води до излишни финансови разходи.
...
Това заключение сега го видях. Любопитно ми е на какво се базира?
Не сме плащали стотинка за национален стандарт. Себестойността на модулите не е от значение,
защото всичко е въпрос на изработка, а не на стандарт.
Може по чужд стандарт да излезе и по-евтино, но и по-скъпо, защото всичко е относително.
Дори тук е мястото на националния стандарт - все пак ние по-добре знаем както финансовите възможности
на българските моделисти, така и истинските тукашни цени на материалите влагани в един модул.
Виждал съм да се продават комплект дървени части за модул (равнинен, плосък и тънък) за 50 евро и нагоре!
Така, че както казах това не са критерии, та за това питам, защо смяташ, че национален стандарт е по-скъпо?
-
Паце, сам каза, че хората правещи модули са 10-12. При такъв интерес към модулирането и наличие на национален стандарт максималния брой модули, които ще се реализират едва ли ще надхвърли 40. Представяме си, че някой ще иска да участва в международна среща.... Ще е необходимо да адаптира неговите си модули в част електро от D25 към бананщекер, да инвестира в локонет, евентуално да пооправи краката, защото транспортирането на голям брой сдвоени, спрегнати крака си е изисква доста място за транспорт. Освен това дори за национални събирания, ще трябва да си подготви преходници, заради конекторите, в случай че имаме среща на мъжки с мъжки и женски с женски... И според мен това са си разходи, необходими за да се докараме до големите.
А до кога ще правим опити? Не мисля, че някой от споменатите 10-12 човека разполага с финансовия ресурс да твори за да установи след 2 години че е сгреши и да започне с поредния опит.
Освен това Адри беше много прав.... Тези ни опити по- скоро отблъскват хората да правят модули, за това само можем да си мечтаем да имаме фремо срещи като на запад.
Споделям горчив опит... При пускане на трасето в унгария единия коловоз не даваше контакт.... И се започна врене под модула да се търси повредата.... Е ако само бяхме на банан щекери без изискване да може да се кара и аналогово, нямаше да има конектори от пулта за управление за връзка с модула, на който е управлението... Повредата се оказа, че се е получила от вибрациите по пътя, просто краче в единия конектор се е бил разместил...
Да припомням ли втората среща в Търново, когато едното трасе след разследване тръгна на втория ден....
Фремо е направено за да няма проблеми, да се сглобява бързо, да се кара, а не да се губи време в откриване на проблеми.... Уви за мен националните ни стандарти внасят проблеми. Именно това искам да се избегне. Всяка забежка от основния стандарт може да се счита за нов потенциален проблем. И защо трябва да сме различни, след като международните стандарти са изпитани и развивани има няма 30- 40 години?
-
Според мен сега след Пловдив, ще имаме малко по-ясна и точна представа как стоят нещата на местно ниво, поне в ТТ. Смятам че основата за момента е добра и по-лесно ще можем да уточним какво правим занапред.
За мен обаче не по-малко интересно е какво ще правим и ще се случва ли изобщо нещо на в Н0. В момента ситуацията не е съвсем розова. Налични са:
1. Клубното трасе на КЖМБ;
2. Определен брой идивидуални двупътни модули, които на теория би трябвало да могат да се закачат към него, но на практика не е баш така. Да не говорим, че поне половината от тия модули са си за бракуване или вече бракувани.
Каквото и да си говорим, потенциала на Н0 за разрастване извън тези, които вече по някакъв начин сме ангажирани е най-голям.
Макар и по отделно, явно сме стигнали до извода, че еднопътните модули са за предпочитане. Чудя се дали най-добрия вариант не е да започнем изцяло на чисто Н0?
-
В интерес на истината КЖМБ е единственият клуб който се опитва да създадде конфорт на клубните си членове и търси поле за комуникация с всички! Желанието ни е да се разширяваме до финансовите ни възможности които са ограничени.
По отношение на НО - трасето е факт и не бихме задоволи желанията на всички хобисти извън клуба. Считам че трасето е налично и когато се появи клуб с подобно трасе и желае съвместно да оперираме тогава бихме могли да коментираме, но за сега алтертернатива няма.
За ТТ нещата са на друга плоскост. Бяхме в Будапеща на Темофест видяхме, очаровани сме трябва да избистрим приоритетите си и оценим финансовите си възможности като Клуб и да кажем можем, имаме потенциал и финансови възможности и тн.
-
И моето е мнение се препокрива с това на Гервасий.
За ТТ според мен е ясно,че ще се работи в стандарта определен в момента.А трасето в НО какво да го прави?Не можем да го бракуваме и "изхвърлим",само защото не е по международни стандарти.То е налично,функциониращо и напълно задоволяващо нуждите на клубните членове и фенове на НО.Най-удачно е,да се изработи преходен модул (според мен може и само на дървения) който да служи за свръзка с други модули изработени в международни стандарти.
-
Паце, сам каза, че хората правещи модули са 10-12. При такъв интерес към модулирането и наличие на национален стандарт максималния брой модули, които ще се реализират едва ли ще надхвърли 40. Представяме си, че някой ще иска да участва в международна среща.... Ще е необходимо да адаптира неговите си модули в част електро от D25 към бананщекер, да инвестира в локонет, евентуално да пооправи краката, защото транспортирането на голям брой сдвоени, спрегнати крака си е изисква доста място за транспорт. Освен това дори за национални събирания, ще трябва да си подготви преходници, заради конекторите, в случай че имаме среща на мъжки с мъжки и женски с женски... И според мен това са си разходи, необходими за да се докараме до големите.
...
Всичко от тук нататък го давам с примери за ТТ-модулите и чеТТата, по обясними причини.
И така :hi:
До тук нищо съществено, защото при наличието на 10-12 човека, само в ТТ са вече 22 модула (BGTT) + 14 модула (КЖМБ)
което всъщност прави 36 модула от начало. Не знам вашата политика по въпроса (в КЖМБ), но в BGTT сме се разбрали, че който
желае да стане член на клуба ни трябва да изпълни едно от условията - да изрази желание и направи поне един модул в ТТ по стандарта BGTT-S3.
Имаме запитвания (на ранен етап са, за това без подробности)
от трети клуб за N-брой такива, както и планове за наши още бройки с доста "екзотичен" вид.
Тоест от тук нататък модулите смятам, че ще отминат числото 40 сравнително скоро.
Колкото до международна среща, не е необходимо никакво адаптиране от DB-25 към "бананщекери".
Вече ме заболя устата да говоря (и ръцете да пиша), че системата DB-25 (както ти я "прекръстваш") е всъщност стандарт
BGTT-S3, която е универсална система, като част от нея е и за управление било по аналогов или цифров път.
Все пак има полска система която на принципа "банащекери" управлява свойте модули дори аналогово.
За това при нашият BGTT-S3, преминаването на система "бананщекер" е включено и има две условия - да е изпълнен точно и изцяло стандарта,
и да се направят съответните лесни превключвания с наличните ключета на платка BGTT-M1. Това всичкото се вижда от документацията
на стандарт BGTT-S3. Аз не мога да разбера, защо чужбинските сайтове се четат (дори с гугъл транслатора) "от кора до кора",
а нашето родното само се "вижда и прочита", но всъщност съдейки по коментарите - не е ясно въобще за какво точно се говори.
Може би все пак трябва да се прочете BGTT-S3, и да се асимилира точно какви са възможностите му, преди да се говори за него,
че "това не може, онова било скъпо..." и т.н. Останалото е проява на една много "хубава" българска черта - национален нихилизъм.
Всъщност в тази връзка се сещам за италианския станрадт в ТТ - те също са предвидили подобна универсална платка, със сходни функции.
Значи не само ние се опитваме на базата на чуждия опит, да надградим нашите технически виждания!
Впрочем самият стандарт BGTT е опит (за сега доста успешен) да се надгради и допълни това което не успяхме да направим,
с модулите в Н0. Тогава бяхме още по "зелени" и доста хора не пожелаха да направят някои начални стъпки за точно е единно изпълнение.
Причините сега няма да ги говорим - това е минало, което само ни поучи, какво да не правим...или какво да правим! :hi:
Ако всъщност въпроса е да отричаме до тук постигнатото в България, защо ли всъщност "клатим" тази дискусия?
Никой не е задължен да изпълнява какъвто и да е национален стандарт (особено ако не го е прочел и проумял),
и всеки сам решава (в това число и всеки клуб) как и защо точно да "прави тези или онези" модули по съответно немски,
полски, унгарски, чехски, италиански или български стандарт!
Това до тук е казано все пак в частност за ТТ-модули, като за Н0 и N системите, могат да се произнесат и другите - тоест по запознатите.
...
А до кога ще правим опити? Не мисля, че някой от споменатите 10-12 човека разполага с финансовия ресурс да твори за да установи след 2 години че е сгреши и да започне с поредния опит.
Освен това Адри беше много прав.... Тези ни опити по- скоро отблъскват хората да правят модули, за това само можем да си мечтаем да имаме фремо срещи като на запад.
Споделям горчив опит... При пускане на трасето в унгария единия коловоз не даваше контакт.... И се започна врене под модула да се търси повредата.... Е ако само бяхме на банан щекери без изискване да може да се кара и аналогово, нямаше да има конектори от пулта за управление за връзка с модула, на който е управлението... Повредата се оказа, че се е получила от вибрациите по пътя, просто краче в единия конектор се е бил разместил...
...
Тук според мен се бъркат две различни неща - едното е грешки и поправки от "растежа".
Защо се смята че останалите модулисти в Европа не са правили подобни "глупости" и съответните корекции след правилните изводи?
Сигурен съм че всички които имат свой стандарти - немци, поляци, чехи и т.н. също са минали по този път.
Най-малкото защото никак не са искали чуждите стандарти, по ред причини. И не става само за национално самочувствие,
ами и за ред чисто икономически и технически причини. А може би не са и харесвали всичко в даден "готов" стандарт от другите,
което ги е накарало да го "пречупят" през своето виждане и желание за собствено развитие, например.
Причините бих казал, че са комплексни, като самия живот или малкия свят - модулите, които са отражение на големия свят в железницата!
Колкото до горчивия опит в Унгария, или предишен такъв във Велико Търново,
"То ако има нещо което да се счупи, то непременно ще се счупи!" - Козма Прудков
(или май един закон на Мърфи беше...)! Тоест дори да се дадат 100% гаранция за качествено (подчертано)
изпълнение както на механичната конструкция, така и на електровръзките, ще се намесят законите за ентропията и
...някои ще трябва да се завираме под модулите за ...текущ ремонт.
Той за това се казва така и е предвиден навсякъде в живота!
За липсата на повреди по система "бананщекери" си е чист популизъм - винаги има нещо да се прави, поправя или доправя.
Всичко друго е "заглеждане в една посока". Нали не смятате, че немците са се отказали да правят разклонителни модули,
само защото са си забравили един такъв за срещата в Унгария и са сглобили временен набързо? :spiteful:
...
Фремо е направено за да няма проблеми, да се сглобява бързо, да се кара, а не да се губи време в откриване на проблеми.... Уви за мен националните ни стандарти внасят проблеми. Именно това искам да се избегне. Всяка забежка от основния стандарт може да се счита за нов потенциален проблем. И защо трябва да сме различни, след като международните стандарти са изпитани и развивани има няма 30- 40 години?
Фремо наистина е направено така. Сглобява се лесно, бързо и се кара без проблеми.
За теб националните стандарти може да внасят усложнения, ама като цяло.
В частта например на BGTT-S3, точно така нашия клуб направи на трета национална среща (първата в Пловдив).
Сглоби механично, свърза електрически и започна каране (пробното) на влакове за има/няма едн час.
Без никакви проблеми, освен кой точно модул, къде да бъде съединен в системата. Впрочем това показва, че ако
има налице добре изработени модули, както механично, така и електрически, проблеми няма!
А всъщност проблеми има при първоначално пускане на нови модули - винаги има нещо сгрешено.
Това, че с национален стандарт се стига до усложнения, не мога да се съглася.
Да не слагаме "национален стандарт" на равно "с лошо изработен модул (примерно).
Че то каква е гаранцията, да се направят Фремо модули по системата с "леките" чела и с "бананщекери" ,
а те няма пак да се "изложат с влизане под тях"????? Сам казваш, че на срещата в Унгария,
си видял дърводелски стяги защото може някой модул меанично да не пасне.
Сигурен съм, че си видял и поялници и други инструменти там, носени за всеки случай на нужда.
Защото Фремо или не, национални стандарти или не, клубни модули или индивидуални,
никой не може да "избяга" от ентропията или да даде 101% гаранция че всичко е наред...пък било то и само след транспротиране
в рамките на града-домакин, а да не говорим за 500-1000 км изминати от гостите му!!!!
По същата логика става "национален стандарт = проблеми",
............................ следва "Фремо-стандрат=проблеми",
само защото ................. "лоша изработка=проблеми"!!!!!!!!!!!
;D ;D ;D
А ако говорим нататък за BGTT-S3, който всъщност е само Български ТТ стандарт за модули,
хубаво е да се попрочете и вникне в действителните му параметри, за да може да се говори
стойностно и качествено по неговото усъвършенстване!!!
Да, да, никой не е казал, че той е безгрешен или че няма какво повече да се развива в него.
Ама да се говори че той бил "скъп и трудоемък", звучи толкова вярно колкото и за "Фремо-модулите" или инвестицийте в LokoNet.
Всъщност не знам някой в България у дома да кара с мишкапо системат на LokoNet! Всички май по стечение на обстоятелствата,
вече сме инвестирали в роковската система ХpressNet, без дори за знаят че има две системи.
Така практически се налага нова инвестиция, за да имаме и LokoNet-система за каране.
Но всъщност аз вече го казах - бустерите са същите, databus са същите
само протоколите на двете системи се различават. Да не говорим че има мишки, които с превключване работят
по двата протокола - LokoNet или ХpressNet. А инвестицията в една нова мишка, не е чак толкова голяма все пак,
че да ни решава радикално въпроса - "Да или не, на национален стандарт. Да не измисляме топлата вода - тя е измислена
както казваш Емчо, от хората с опит и се нарича - преходни модули! Каква по-широко скроена система?
Позволява всяка домашна или клубна система от модули, да се "разграничава" със свойте предимства или недостатъци,
само в една "гранична зона" - преходния модул. Така практически всякакви "ама това...ама онова..." си остават "зад границата",
дори и да има каквито и да е било проблеми в зоната!!! ;)
Съдейки по изказванията на Гервасий и Грег, подобно положение май се очертава и в Н0.
Само за N-модулите, може би именно сега е момента за точен начален избор на стандрат, тъй като още не е положено началото!
;D :hi:
ПП. Разбира се ако някой клуб в България, реши и подаде документи за официално членство във Фремо-организацията,
то струва ми се тогава на всеки е ясно, че пътят е само един и еднозначен.
Впрочем една малка поправка - Фремо организацията не е на 30-40 години, а по-точно на 31 години - първият FREMOdul e направен през 1982година. А пък външния му вид не като сегашния стандарт!!! :haha:
(http://www.fremo-net.eu/uploads/pics/02_03.jpg)
Снимка: Bruno Oebels
Нито пък моделите им на масата са като сегашните!!!!! ;D ;D ;D
(http://www.fremo-net.eu/uploads/pics/03_03.jpg)
Ние пишем за 1982 г.: Първото годишно общо събрание на ФРЕМО.Снимка: Bruno Oebels
;D ;D ;D :hi:
-
Няма да развалям тона на разговора и ще приема, че не съм се изразил ясно. Никой не се "оглежда" в модулния макет в Н0 на КЖМБ той е прекрасен и дано се развива и радва членовете още дълги години.
Коментарът ми за Н0 беше във връзка с това.
(...)
Ако трябва да коментирам H0 стандарта, то бих казал, че това е моето много голямо разочарование. Разработеното двупътно трасе е в разрез с всякакви фремо стандарти. Двойното трасе трябва да е симетрично спрямо надлъжната ос на модула съгласно стандарта H0-Europe, като ширината на модула се увеличава до 546 мм, с между осно отстояние на релсите от 46 мм.
http://www.fremo-net.eu/index.php?eID=tx_nawsecuredl&u=0&file=uploads/media/FREMO_H0_EU_3_04.pdf&t=1382388343&hash=921339c5ada0197d991f5ed6cfe0c4ce5fc0f913
Приетия национален стандарт може единствено да експлоатира двупътните модули, като еднопътни, като за целта ще пробваме да ги включим в трасе на международна фремо среща в отделен клон и ако не станат да не проваляме срещата. Явно творчеството предните няколко години е било в творчески запек, след като се е стигнало до това положение. КЖМ спира да прави повече двупътни модули поради тази причина, като сътворените остават за клубно трасе, с лимитиране на участие на фремо срещи. Връзката на съществуващите двупътни модули към отделен еднопътен клон ще се осъществява с нов игрек модул. Ще се разработват единствено еднопътни модули.
(...)
Оставам с впечатлението, че бъдещото развитие ще е различно от настоящето трасе на КЖМБ.
Оттам и въпроса ще го помислим ли заедно този въпрос за Н0, така че евентуално да разширим популярността или "КЖМБ като единствен клуб който се опитва да създадде конфорт на клубните си членове", ще го реши самостоятелно за себе си изолирайки от процеса останалите моделисти/клубове в България.
Понеже преди две години се опитах да закача модул към клубното трасе без да съм член на клуба и си спомням много ясно колко трудно беше това, нищо че модула беше екс КЖМБ (голямо благодаря на Васко и Иво), се питам не може ли към днешна дата да погледнем малко в бъдещото и направим нещата ясни и прости, така че всеки пожелал да може да участва сравнително лесно, или отново претенциите за ексклузивност и желание да си натриваме взаимно носовете ще ни попречат.
-
Здравейте
направих си труда да преведа N-RE стандарта на български, защото дава много ясна представа от всички области на регулиране във ФРЕМО. може да се напише още много, но в такъв синтезиран вариант трудно може да се намери.
Не претендирам за най- правилния превод и не това е целта на този пост. Просто искам повече хора да се запознаят, за да са ясни правилата.
Очаквам одобрението на авторите за публикуването. Ако не го получа, ще сваля цялото съдържание от страницата.
www.n-re.hit.bg
За чист форум! Без баластрата в постовете!
(http://farm4.staticflickr.com/3797/10588846105_2b6363904d_o.png)
-
Супер ... айде сега същото в TT и HO ;D ... и >> 1<<
-
Сдружение "ЖП Моделисти", отдавна има идея за изграждане на Фремо в 1. Релсовият материал с който разполагаме, може да покрие трасе от ВТУ ''Тодор Каблешков до гара Пионер :prankster: На Националната среща на живо видях постиженията в ТТ. Силно съм вдъхновен и мотивиран да работим в 1:32. Благодарности за готовността на "печените'' да ни съдействат. :hi: Вече получихме и стандартите за челата, така, че действаме!
-
Здравейте,
Тъй като срещата наближава решихме да поместим малко повече информация за FREDi - Или мишката, с която се кара влака.
На срещата ще има 10 бр FREDi версия 1.8, които изглеждат по следния начин:
(https://farm4.staticflickr.com/3892/14195270209_b2a1550329_b.jpg)
С голямата черна врътка се определя скоростта на локомотива. Превключвателя под него (с зелената шапка) обръща посоката на движение.
Бутона стоп за разлика от RocoMultimaus действа единствено за аварийно спиране на локомотива асоцииран с тази мишка. При натискане всички останали влакове по трасето ще продължат да се движат!!!
Функционален бутон F0 служи за спиране/ пускане на фаровете.
На долната картинка се виждат три светодиода около врътката:
(http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred2/FREDI-1_8-render-klein.png)
При поставяне на кабела на мишката в LNBox започва синхронизация, при което горния червен светодиод мига. През това време мишката не е активна и не може да се управлява все още. След около секунда-две тя се синхронизира и започва да свети някой от зелените светодиоди. Тогава вече контролът е във ваши ръце.
Останалите функционални бутони, както и двата бутона със стрелки служат за управление на функциите на звукови декодери и действието им зависи от програмираните функции в декодера. За срещата няма да се налага да ги използвате. Най- често това са свирки на локомотива.
Бутоните със стрелките добавят функции към всеки от фунционалните бутони.
За срещата ще бъдат донесени FRED/FREDi и от Германия, като техния вид може да бъде различен, като например:
FREDi версия 1.7:
(http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred2/fredi_both.jpg)
Описание на FREDi: http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred2/fredi_d.html
FRED версия 1.3:
(http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred/scan.jpg)
Работа с FRED: http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred/manual.en.html
Описание на FRED: http://fremodcc.sourceforge.net/diy/fred/fred_e.html
-
Тъй като срещата мина искам да опиша един сценарий за каране на товарен влак и маневрена дейност, който беше заложен в разписанието. Особено ще е полезен за гаровия персонал и за тези, които им се е паднало да карат товарни влакове с номера FT300x (x=1-8)
Първо да покажа картите на вагоните, които трябваше да се носят заедно с тези влакове.
Лице на карта на товарен вагон:
(http://media.snimka.bg/s1/3597/033437171.jpg?r=0)
Гръб на карта на товарен вагон:
(http://media.snimka.bg/s1/3597/033437169.jpg?r=0)
Карго карта (Карта на товар):
(http://media.snimka.bg/s1/3288/032819888.jpg?r=0)
Сценарият е следния:
От Мината тръгват натоварени с товарите си два влака с по 6 вагона, които се прекомпозират във влак FT3001 на гара Свобода.
Измежду тези вагони има по два вагона за всяка гара по пътя на FT3001. За да улесня оперирането направих всички карти еднакви, за да не се търси кой вагон къде е в композицията.
Разглеждам случая, когато FT 3001 пристига на гара Гавраилово. Две от картите на товари са обърнати с горната си половина на лицевата част на картата на вагона и се вижда, че тези два вагона пълни с въглища са за гара Гавраилово. В случая последните два вагона се откачат при пристигане на влака и се маневрират до глухия коловоз.
Влаковия персонал оставя картите на тези два вагона на гаровия персонал и отпътува с FT 3001. Гаровият персонал след маневрата трябва да свали въглищат аот дват авагона и да ги върне на мината за следващото зареждане на влак FT3003. Гаровият персонал изважда картата на товара и я обръща в джобчетона картата на вагона така, че да се вижда долната половина, която казва, че гара Гавраилово изпраща празен вагон на Мината.
Така картите и вагоните са подготвени и чакат влак FT 3002, който пък събира всички празни вагони по пътя си, а гаровия персонал при закачане на вагоните на FT3002 предава картите на вагоните на машиниста. На гара Свобода влака се разформирова на два товарни влака FT70003 и FT 70004, Които карат по 6 празни вагона на Мината.
При пристигане на вагони на Мината, гаровия персонал слага въглищата по вагоните, като товари и обръща картата на товара в джобчето да се вижда горната и половина, която показва, че се превозват въглища от Мината за съответната гара.
И така сценарият започва от начало.
При този сценарий, трябва машиниста добре да е огледал картите на всички вагони в състава на влака, преди заминаването от началнагара, за да знае на коя гара кой вагон трябва да остави.
По принцип оперирането на товарни влакове е доста по- сложно и това беше най- лекия възможен сценарий.
Едно от правилата за опериране е, че на трасето се определят хъбове или товарни центрове, между които се движат транзитни товарни влакове. На картинката това са гари A и Б. По правило това са гаражни модули за да не се запушват гарите по трасето.
Всеки хъб има назначени локалнин товарни влакове до близките му гари (оградени в синьо), които обслужва.
(http://media.snimka.bg/s1/3597/033437732.jpg?r=0)
Нека да разгледаме сценарий, в който гара C иска да изпрати стока за гара D.
1. Гара С подготвя карта на товара, в който вписва крайната гара, D за която е доставката и вида й. Слага картата на товара в джобчето на картата на вагона и изчаква следващия локален товарен влак за гара А. Закача вагона и го изпраща на гара А.
2. В гара А се взимат всички вагони предназначени за гарите обслужвани от хъб В и се композират в транзитен влак от А до В.
3. В гара В се разкомпозира транзитния влак и се композира локален влак , който доставя стоката ни до гара D.
-
Въпрос относно искането на гара С да изпрати товар към гара D
Кога възниква това желание за изпращане на вагон - когато се подготвя разписанието Х дни преди срещата или в вече в самата среща?
Ако е второто то този вагон как се определя в кой влак да замине?
-
В разписанието се предвиждат локални регулярни товарни влакове между всеки хъб и гарите, които той обслужва. Това е задължително. Ако гарите нямат какво да изпращат, тогава влака се състои от изолирана машина :)
Другата възможност е, ако самата гара С разполага с маневрен локомотив, да изпрати влак извън разписанието и да си прибере изолираната машина после, за да не запушва нечий коловоз на гара А.
-
Ето отново един анимиран сценарий. Двете крайни гари (гаражи) са хъбовете
http://www.youtube.com/watch?v=eJiCMqPYXPQ
"Acsa-Erdökürt" поръчва стоманенни тръби от "Dunaföldvar"
1) Поръчка на Товарен вагон (Acsa...)
-попълване на карта на товара,
- Занася товара до стартовата точка (Dunaföldvar)
2) Изпращащата гара поръчва празен вагон (от Fiddleyard Györ)
3) Празния вагон идва с локален влак от Györ
4) натоварване на товара и транспортиране до "Dunaföldvar"
5) Тръбите пристигат със следващия локален влак до Györ
6) Товарен влак от Györ до Fiddleyard Szombathely
7) Маневра/ локален влак пристига от Szombathely до Acsa с тръбите
8) Празния вагон може да се изпрати обратно до гаража или да се използва за собствени цели
-
Емо,
от твойте обяснения и това клипче, горе долу поне аз добивам представа, но нека го направим на някоя закрита за външни хора среща и на практика.
-
Ето едно хитро решение, което ще освободи ръцете Ви, които са само две, а трябва да носят Карти на локомотиви и вагони, разпписания на влака и на локомотива, мишка
... или пък когато имате голям престой, а няма стойки за мишки по гарите
... или трябва да помогнете на гаровия персонал с разкачане на вагони за извършване на маневра...
Все ситуации, които изискват поне още една свободна ръка:
(http://digitalzentrale.de/prodimg/yl-399005-1.gif)
-
Малко дефицитна радост и спестени около 70 евро...
Уикенда си поиграх и направих 6 единични и 2 тройни стойки за FREDi. Единичните са за от страната на каращите и съм ги направил да се захващат посредством скобата на LocoNet кутията, а тройните са за гарите и персонала им, където да се държат FRED на локомотивите на съответния коловоз, за влак, който ще се поеме от някой каращ.
Единичните:
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722373.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722374.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722375.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722376.jpg?r=0)
Тройните:
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722382.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722380.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3739/033722379.jpg?r=0)
-
Ето малко лесни и необходими подсказки... А вие имате ли ги и знаете ли ги?
Освен модула сам по себе си са необходими още няколко неща за да се превърне първата среща в истинско удоволствие.
За всеки участник:
-Устройство за разкачане на вагони.
За всеки модул
-Достатъчен брой болтове, перчати гайки и шайби с голям диаметър за механичното свързване със съседните модули,
подходящи кабели ≥ 0.75 mm² с 4 мм бананщекерни конектори за връзка със съседните модули,
-поне един loconet кабел с дължина 3м и един loconet box (ако няма интегриран в модула).
-За всеки един собственик на модул: почистващ инструмент за релси (да се използва само за собствените модули), например парче плат с почистващ препарат, гума и т.н.
За гари и гаражи допълнително
-Поставка за документи,
-поставка за мишки (FREDs),
-стойка за карти (вагони, локомотиви),
-стойка за разписания,
-мобилен телефон, батерии, зарядни,
-Знак на гарата със стойка за часовник,
-кабел за часовник 10 m бял, ≥ 0.75 mm², двоен, 4-mm-бананщекери мъжки/женски,
-поне две допълнителни LN Box-а и подходящи кабели,
-контейнер за товарни карти,
-контейнер за товари
-
fremo, fremo, fremo ...;)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/10533901_10205686293371257_9002388230478655823_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/t31.0-8/10848607_10205686294611288_4757072694873452375_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/1973400_10205686294771292_6786703097754870411_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/11958111_10205686295411308_864627023594342748_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/t31.0-8/11157519_10205686295491310_6883056034410621884_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/10482862_10205686297331356_5611621162491371137_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xtp1/t31.0-8/11950172_10205686297211353_5991808248692941111_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xtf1/t31.0-8/11026266_10205686297531361_1784241636353408411_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/10945886_10205686297811368_3739423145383961632_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/11914733_10205686297771367_5032219631454271831_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/11893741_10205686297651364_5073269345380997424_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xtf1/t31.0-8/11951611_10205686298331381_6626957612465134463_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/11894592_10205686299131401_1714055595074781212_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/11947877_10205686299411408_9152202907434672372_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/11952942_10205686300011423_3781497648503810902_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xlt1/t31.0-8/11953509_10205686301051449_3679879552660168441_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/11891409_10205686302491485_3554309466557897601_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/11937461_10205686300691440_4273173375695051412_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/10987619_10205686301011448_1802713791423955722_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xtp1/t31.0-8/10873458_10205686302371482_3640380507978462469_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/t31.0-8/11922820_10205686302651489_8598720014159018840_o.jpg)
(https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/t31.0-8/11942113_10205686302171477_1234191807978863717_o.jpg)
-
https://www.youtube.com/watch?v=NI8QcoLOXfU&feature=youtu.be
-
И така...
Не знам дали е за тук, защото H0 модулите са коментирани поне в 4 теми...
Начесахме красти с ТТ и N.... и дойде време да си говорим пак за H0- все пак е основен за КЖМБ мащаб. Изтече доста вода, гледахме другите клубове, мислихме как да продължим. Най- лесния вариант е с еднопътни H0 модули. Само, че и тука пътищата се разклоняват на няколко... тясно, дълбоко, полудълбоко чело... и след като за всяко си изказахме аргументите, които ще ви споделя се спряхме на чела, които да ползваме. Ето и основните им характеристики:
1. Челото е средно-дълбоко, като запазва горния ред от три отвора. Оказа се, че тази конфигурация при градежа на трасето е достатъчна.
2. Челото е с предвидена "дръжка". - Отвора "дръжка" е важен, както за носене, така и при прокарване на LocoNet мрежата, захранващите кабели, телефонна мрежа, евентуално часовници и по този начин проводниците не висят като простори.
3. Челото не е дълбоко, защото това внася излишни килограми, които при транспорт и хамалуване си тежат. Освен това мястото при транспорт винаги е важно и вместо да се вкарат 2 дълбоки,могат да се транспортират в същия обем 4 плитки модула... а в колите обема е ограничен.
4. Челото е съгласно стандарта H0-Europa (https://www.fremo-net.eu/index.php?eID=tx_securedownloads&u=0&g=0&t=1477578396&hash=dcdcc1c139f07a869d7d0db4ffa389ad15e3bd7e&file=fileadmin/_migrated/content_uploads/FREMO_H0_EU_3.pdf (https://www.fremo-net.eu/index.php?eID=tx_securedownloads&u=0&g=0&t=1477578396&hash=dcdcc1c139f07a869d7d0db4ffa389ad15e3bd7e&file=fileadmin/_migrated/content_uploads/FREMO_H0_EU_3.pdf)), с изместване на дръжката.
Ето и линк към челата:
Равнинно еднопътно:(http://media.snimka.bg/s1/5645/037533762-big.jpg?r=0)
Планинско еднопътно:(http://media.snimka.bg/s1/5645/037533763-big.jpg?r=0)
За двупътните ще трябва още време да "втасаме", за да ги печем. :) , но използвайки същия стандарт и същите принципи не е трудно да си ги представим как ще изглеждат.
Относно електрическата част ми се иска да вярвам, че бананщекера ще е единствения използван конектор :)
Мисля, че с това можем да сложим ново и чисто начало в H0 модулостроенето.
-
Най- накрая FREMO успяха да синтезират един клип, в който да не се налага човек да чете немски и да представят FREMO идеята като такава...
То това си е направо за отделна тема или за началото на тази, но не намирам по- подходящо място:
https://youtu.be/uDsWfdaHBvg (https://youtu.be/uDsWfdaHBvg)
Насладете се ... по едно време даже и чакалчето се вижда от срещата в Рииза :)
-
На 0:24 се вижда гаровият персонал да оперира с някакви превключватели. Това какво е?
На 0:33 се вижда, че има малък часовник на гарата. Трябва и ние да помислим за нещо такова. Трасетата вече ни стават големи и една кула с часовници вече е неудобна, а съвсем скоро може да стане недостатъчна.
-
На 0:33 се вижда, че има малък часовник на гарата. Трябва и ние да помислим за нещо такова. Трасетата вече ни стават големи и една кула с часовници вече е неудобна, а съвсем скоро може да стане недостатъчна.
Мислили сме го вече (http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4838.0.html) ;)
-
Мислили сме го вече (http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,4838.0.html) ;)
Имах предвид да пристъпим към реализация.
-
Павка,
ако въведем използването на RgZm, там часовника е интегриран в приложението и моделното време се предава към всички компютри.
Трябва ми време за да се научим да подготвяме файловете и централния комп, който играе сървър за всички останали.
-
На 0:24 се вижда гаровият персонал да оперира с някакви превключватели. Това какво е?
...
Павка, това са ръчази за разклонения и семафорите,
моделни имитации на действителни ръчази за управления по
гарите от II, III и IV епохи. Не са в определен мащаб, нито пълни копия, но имат основните частти като на истинските.
Въртят се само при "отключване" именно с мини ръкохватката на тях. Моделните са преди всичко с електрически ключета, но
доста моделистти ги правят с верижки, въжета и стоманени удължения, тоест превключват управляваните устройства досущ
като истинските. Електроключетата дават обратна връзка към електрическите (или електронни) схеми.
А мнозина моделистти ги допълват с кутии в които има система
от рейки, които управляват всичко спрямо избран коловоз,
Като чисто механично останалите ръчази се "заключват".
Нещо като цдп с механични средства. За съжаление тук
само професора изрази желание да си монтира такива,
http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,587.msg49757.html#msg49757
и съответно останаха само на чертежи (моделните)...
(http://media.snimka.bg/7641/021537489-big.jpg)
Поради цената им от 27 евро на брой, не се стигна до изработката дори на пробна "серия".
Но при проявен интерес винаги може да размразим проекта...
&bgflag
-
Тогава за да смени стрелката с този ръчаг, това става с разни въженца отдолу под дъската. Така ли е?
-
Да, въженца или телове като на вашия модул...с патериците.
Май имахте такъв!? :nyam:
Но това е "висш пилотаж", щото обикновенно ползват електроключетата им, за управление по електрически начин
-
...това с RgZm, не го ли играхме в Рииса тази есен? Програмата или каквото ида е там още ми е в лаптопа ...и беше много лесно и интересно...
-
Шатовче, ти го гледаш от гледната точка на потребител... Да лесно и практично е, без кабели, без допълнителни часовници, без листове хартия с разписание...
Само, че за да се подкара те това RGZM се изисква за конкретната среща да се подготвят едни конфигурационни файлове - първо за цялата мрежа с всички връзки , междугария, на второ място след като е готово разписанието, за всяка гара се генерира файл, който да се зарежда с разписанието на конкретната гара. На трето място трябва да се подвърже часовника към компа, който играе сървър, да се определят IP адреси/портове за всеки компютър на гарите....
Хванал съм немците за ушите.
едната ми идея е на клубното ТТ трасе да направим разписание и да пробвам да създам всички тези файлове и конфигурации и да видим дали ще тръгне. Ако е ОК, на следващата национална среща, просто всяка гара ще е с лаптоп, защото е лесно и удобно.