RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм

Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models => Създаване, ремонти и усъвършенстване на модели | Creation, repairs and tuning up models => Темата е започната от: LDimitrov в 21 Декември 2018, 08:49:25

Титла: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 21 Декември 2018, 08:49:25
Тема продължена от форума на scalemodels-bg. Понеже съм съвсем в началото, прехвърлянето тук не е много сложно. С разрешение на администрацията, тъй като работата е ориентирана към постигане на възможно най-голяма прилика с действителността.

30.05.2018

Започнах борба с предизвикателство което сам си отправих. Даже му се и поддадох без колебания. То като отвътре те чопли да видиш дали ще успееш така, от нулата...

Както подсказва заглавието, обекта е ЕМВ, БДЖ серия 32. Без да се занимавам с история - самите те вече почти са такава - описвам свързаната с работата специфика:
 - влакът се състои от т.нар. секции – двойка моторен и прикачен вагон, свързани с още една такава двойка. Разцепен по средата, той би трябвало да е обърнат огледално, ако е произведен като хората. Моите/нашите наблюдения и измервания не потвърдиха последното предположение, затова при проектирането имах свободата да избирам размери. Пак отиваме към събирателен образ...
 - най-характерната и създаваща основно главоболие (поне за мен) черта на тази серия, е типичното за съветската железопътна техника гофриране на стените. Защо го правят е друга тема, не вярвам да целят усложняване живота на моделистите и въпреки това успяват...
 - покрива е с лека крива, сгъваща се повече само по преходите към страничните стени, които иначе са си прави. Е, добре де, в долната си част и те се закривяват леко. Сериозният гърч ще е при оформянето на челната стена и, донякъде, покрива над кабината на машинистите.

Изброеното дотук, комбинирано с измервания/наблюдения, доведе до решението за външна детайлизация да бъде ползван фотоец, а останалото да се изпълни от полистирол. Поради повторенията в състава на влака, замислено е пресъздаването само на една секция т.е., два вагона. Размножаването им се планира да е чрез отливки от смола.
Така стигаме до основната цел в тази тема – изработването на мастер, с последващо отливане на добра основа за създаване модел на серия 32. Задвижен или стендов, степен на детайлизация, конкретен номер, момент от експлоатацията и др. – всичко е въпрос на избор от продължаващия работата. Аз ще опитам да създам условия за такъв избор. Под "добра основа" да се разбира стени, покрив, прозорци, основен интериор, рама, подвагонно оборудване, талиги. Останалото зависи от досадно потретващият се вече въпрос на избор и предпочитам да не налагам еднакво решение.*

Преценихме за удачно, основен да е външния вид на влаковете до 1975-а година. Причината: от проведеното разследване, там някъде се установи началото на българска рационализация – добавяне на електрическа връзка между пантографите на двете секции. Всъщност доколко е вярна годината няма значение, тук правим чиста машина. Логиката на избора: винаги може да се добави нещо към направеното, както е било и при истинските. Същото е и с наличието на държавния герб, което тогава пък е неоспоримо. Но на модела той може изобщо да не се поставя (и без това е отделен фотоец), ако се пресъздава нещо от годините на свободата и демокрацията.

Такива са идеите. Дали и какво ще стане – не се знае, но направеното към момента е:
 - отдавна си изпросих чертежите и ги сканирах. Бяха върнати със съответните благодарности, а след сверяване с намиращото се по релсите, ги определих като ориентировъчни и условни, но не успяха да ме изненадат с това. А пък всеки, започнал да работи само по чертежи, трябва да е готов и за коментарите после.
 - по някое време направих пробен фотоец за преценка на гофрите и други дреболии.
 - 21.04.2018 – първо пътуване до Пловдив. Общо 4 часа с влак; 3 часа завиране, мерене и снимане под, над и около вагоните (въртяхме се като маймуни около слон); час и малко за пътуване до/с/от метрото. Направо отиде един работен ден, а даже аз трябваше да си го плащам. Престоя и разходите в заведението са друг въпрос.
 - исторически справки, сравняване, осъзнаване на картинката, корекции, изработване проекта за фотоецване, проектиране на детайлите от полистирол и сглобяване някои от тях... сигурно има и още. Накратко (да бе, кратко - цял месец сериозно задълбаване), създаване на нещото от една идея, плюс натрупани цифри и снимки.
 - 26.05.2018 – второ пътуване до Пловдив. Основно за интериорно ориентиране, понеже миналия път не влизахме вътре. Пак толкова време, само че, един час от работата се прехвърли към пътуването – ползвах други влакове.
 - на следващия ден се засилих с интериора докато чакам фотоеца. Имам верните размери и след последните поправки, нищо не пречи да режа пластмасите.

И така, стигаме до сегашното положение. Спирам приказките за да добавя някоя картинка, само дето... преглеждам горното за изчистване на изказа и се сещам как преди време четох искане за предоставяне на информация (чертежи, файлове) от подобно начинание. Интересна беше реакцията след отказа, нещо като "добре, пазете си го само за вас, не давайте на другите". Като гледам каква съм я дробил в подготовка и проектиране (че и на други хора времето губих и губя), чудя се аз как бих отговорил на такова нещо. От друга страна, за действията по събиране на първоначалните данни не срещнах особени затруднения. Затова си мисля, че някой настина решил да създава нещо, няма да има големи пречки в това отношение. А за творческата част от задачата, вече не мога да пиша така свободно... При всички положения обаче, е по-добре да се побърза - все още наличните "български" жп возила не стават повече.

*Насоки към открити от мен детайли:
- колооси от RBmodel – за Н0, от тези с 10 или 12 спици. На истинското са 11, но пък предлаганото от RB е с друг диаметър. Според мен, точният брой е без значение – и без това там почти нищо не се вижда. Наличностите им куцат обаче и не отговарят на запитвания.
- пантографи от svettofor(точка)ru – има точно каквото е нужно за този влак: тип 5 по тяхната номенклатура или Л-13У (?) в мащаб 1:1. Трябва предварително да попитате хората отсреща за условията и да си сметнете крайната цена която ще ви се стовари. На мен не ми харесаха неописаните предварително разходи – и постъпката, и сумата.

...

Хайде вече на албума!
Покрива на "пилотската" кабина: изрязах профили от милиметров полистирол, сглобих, китвах няколко пъти и с различен материал. За шкурката е ясно, а си изрязах и достъп до прожектора. Сложих и една хартия за проба. Нарочно съм оставил предния ръб прав, като му дойде времето ще го поправя.
(https://farm5.staticflickr.com/4871/46393032691_89c20b0f76_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqiZ)
001

Да обърна внимание и на целулозната промишленост, така и така я споменах. От файла за фотоеца, спретнах едни разгъвки – сверяване на размери, външен вид, сглобяване някакво. Всичко е само лист хартия, задържано от недостатъчно профили вътре, затова криво стои, но пък ми помогна много.
(https://farm5.staticflickr.com/4845/46393033651_13648da3a1_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqAx)
002

И минах на по-веществени изпълнения. Кривите на покрива са от отделни "ленти", като средната част не е от отделни парчета, а успешно се огъва по прорезите. То тук стана - колкото е материала, почти толкова и фирата от среза, ама... циркуляр. На снимката: събран покрив, втория на съставни части и между двата е "стапела" от профили по които се води сглобката. Подреждане, фиксиране, залепване последователно по участъци – не е трудно да се сети човек как става.
(https://farm5.staticflickr.com/4899/32520752968_d587be0277_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmRo)
003

Продължавам нататък. Покривите сглобени, подготвени подовете и нарязани стените на вагоните. Тук се вижда един интересен ефект от фотото, на който името е без значение, но вярвате ли че стените може да са толкова криви?
(https://farm5.staticflickr.com/4900/46341960682_08149f5799_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dB5Eo7)
004

И вече го писах – газ на интериора. Драскан с молив, поправян, рязан и чакащ чистене. А някои си застанали по местата даже... Общо се събраха 17 вътрешни напречни стени, остава да довърша и трите външни.
(https://farm5.staticflickr.com/4830/46341960642_2b78f9f169_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dB5Enq)
005

Обема текст ме впечатли, не знаех че съм го закъсал толкова много. Но пък по-добре да го изсипя накуп в началото и да не ви мъча после.
А на прочелите и разбрали материята до преди снимките – благодаря и браво, съответно!


02.06.2018

А добре дошъл! Настанявай се удобно и се запаси с търпение – това ще се проточи по разни причини, аз избързах да започна писането, че забравям какво се е случило.

Междувременно, благодарение на Nirahobby/NHdetail се появи фотоеца за моторния вагон. Красота, много съм задължен за услугата! Детайлите изглеждат безупречно, проверката ще е при сглобяване, но не вярвам да има забележки. Прояви се и неочакван технологичен "ефект", който ще бъде отчетен на другия вагон. Обаче се оправя с леко огъване.
(https://farm5.staticflickr.com/4849/46393032611_207fc8bdc3_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqhB)
006

И веднага се хвърлих да експериментирам малко. По позната схема, още преди месец, подготвих челната стена. Получи се без особен зор – при самото прорязване, листа се огъна почти до нужната крива. Съответните фотоецвани детайли изрязах, изчистих, огънах и залепих (не на снимката).
(https://farm5.staticflickr.com/4822/32520752878_f7645bdb41_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmPQ)
007

Но пък на тази сме в напреднала фаза. Груба проверка на сглобката. Poxipol-a свърши перфектна работа тук, жалко, че е неприложим за страничните стени. Прозорците ще се изчистят на място, след залепване към долната част. Не ми се рискува ненужно с такива тънкани.
Поне ме радва, че снимката е неоспоримо авторска...
(https://farm5.staticflickr.com/4832/46393033441_c18be4d493_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqwV)
008

И кратко пояснение: такава е идеята за постигане релеф по стените, запояване/лепене на детайлите в различни равнини. Иначе съм си създал улеснения – ограничител с отвор, откъдето да става запояването. Няма да цапам лицевата страна, я!
(https://farm5.staticflickr.com/4894/46393032531_2874709187_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqge)
009

След, надявам се, успешно декориране на цялата стена, лепя върху полистирола. Нататък е оформяне с каквото трябва. Това, малко или повече, ще е основна играчка за доста време напред. Отделно, поне месец няма да пипна каквото и да е по тези вагони, съответно, няма и да пиша. Ангажираха ме предварително и дано е само за споменатия период, ама не ми се вярва...


02.07.2018

Ползвайки пролуки в програмата, успях да придвижа малко нещата тук. Имам известни затруднения с такива занимания когато не съм в България, ама се справям някак. Футбола също пречи, но края се вижда, а пък аз ще му обърна отново внимание след четири години. Евентуално. Само здраве да е.

В последните писания пропуснах една технологична операция, а бях приключил вече с нея. Приготвих едно шаблонче с чиято помощ докарах вътрешните стени по един размер. На снимката се вижда каква е работата, сега разликите са минимални или поне грешката е еднаква при всичките.
(https://farm5.staticflickr.com/4816/46341960552_033fa38027_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dB5EkS)
010

С нетърпение събрах двете половини на челната стена и, както бях обещал, доизчистих прозорците. Безпроблемно мина, значи правилно съм си разчел действията. Като цяло, опитвам да не си създавам трудности за в бъдеще, но едва ли ще успея навсякъде...
По познатата технология направих и прожектора – метал, Poxipol, полистирол, сглобяване на отделните парчета. Окончателната форма ще се получи на по-късен етап, с оглед горния подход.
(https://farm5.staticflickr.com/4897/46393033361_f49669fd5c_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqvx)
011

Междувременно е готов фотоеца и за другия вагон. В този вид стоя точно колкото да го снимам, после го разфасовах. Затъвам сериозно...
(https://farm5.staticflickr.com/4857/44575826580_aef2850c29_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1Lf9)
012

Отделно се заиграх с предишния - запояване и лепене където както преценя. Например, детайлите които стоят пред стената, се старая да са запоени. Тези които са зад нея, може и не с толкова груб подход да закрепя, все пак се очаква да са подпрени с полистирол накрая.
На снимките за сравнение са готовата стена и незапочнатата отсрещна. Към тях и пластмасата съм приложил, като на нея личат каналите за изпъкващите назад части от метала. Сложих едни зелени неща за ориентация какво е добавено: крепежа на най-долното стъпало, разни врати и табели, вентилационни решетки, панти, планки... глупости всякакви. Първоначалната идея директно да запоя фабричната табела не се получи добре, много излизаше навън. Затова ползвах следващия вариант – окопаване. Ще я слагам накрая, както и планките около вратата за машинистите.
(https://farm5.staticflickr.com/4815/31453362537_a8a47691ef_b.jpg) (https://flic.kr/p/PVqGS6)
013

(https://farm5.staticflickr.com/4915/32520752778_5acc40d524_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmN7)
014

Тук един въпрос имам: трябва ми лепило с отворено време за работа поне 20 min и държащо стабилно месинг и полистирол. За мен Poxipol хваща идеално, но според часовника нямам възможност да го ползвам при такива големи площи. Опитах с течната стомана на Bison (сивия вариант) – обратното, време бол, обаче не държи. Започвам да се оглеждам за нашата си епоксидна смола... Някой нещо доказано/пробвано може ли да подскаже, че не ми се експериментира с всичко налично по сергиите?

Засега съм на пауза. Имам да изобретявам няколко сгъвки и чак тогава е лепенето. А пък един локомотив ме чака за довършване...


17.08.2018

Продължавам с обобщена сводка по лепилата, вероятно с повторения. Всичките проби са на надрани, чисти и обезмаслени повърхности, с последващо притискане на залепваните детайли. Като по учебник.

1. Poxipol – лепи добре, времето е малко;
2. Bison от сивия – не хваща добре към полистирола, време има;
3. Bison от безцветния (всъщност, един леко бирен цвят има) – след два-три опита започна да държи прилично и към двата материала, има достатъчно време;
4. Лакпром, епоксидна смола АП-1 – така и не успях да я видя полимеризирана, без значение колко втвърдител слагам в повече от пропорцията. Вероятно трябва да взема друг, някъде по форумите бях срещал подобно нещо – некачествен втвърдител. Като цяло, ще пробвам когато имам желание, сега ми писна;
5. JB Weld Kwik – нито лепи, нито стига времето. Тук интересно се получи, на мен ми трябваше обикновено JB Weld и като такова го гледах обявено в един български магазин, даже със снимка. След доставка се оказа Kwik версията, чието изкълчено изписване на "бързо", подсеща за скоростно лепене. Не вярвам да е умишлено, просто това си е нивото у нас с повечето дейности – никой не желае да вниква в детайлите. А разликата между двата варианта, най-вероятно, е скъсеното време за работа, затова не смятам да се охарчвам повече за глупости.

В крайна сметка се спрях на безцветния Bison. Компромисен вариант е, но ще си помагам с Poxipol и цианоакрилат където се наложи.

Покрай цялото проучване за лепила, рових из мрежата и по форуми, особено руски. На няколко места намерих същия подход като прилагания от мен (тапет от фотоец на стена от полистирол). Даже са ме изпреварили с по 6-7 години в идеята, но не е изненадващо, нито неочаквано - на който когато му дойде на главата проблема. Да бях погледнал по-рано, щях да си спестя няколко проби ецване, ама... най ме радва, че са приели същото решение за удовлетворително. От друга страна, там не намерих информация с какво са лепили те, затова на вас се налага да четете тук.

И първото лепене с тази епоксидка - задната стена на моторния вагон. Както предполагах, трябва целия фотоец да се "маскира" с цел избягване цапането му със смолата. Аз го направих частично, но пък пробвах как се чисти после. Постижимо е, естествено, обаче не е приятно, следващите – изцяло облепени. Изрязах разните отвори, като дотук снимки няма.
Продължих с придаването на нужния релеф на стената, посредством разни полистироли. Откъм гърба повече личи идеята (извинявайте за фокуса), а нахвърлях и други детайли да видя накъде вървим. Долу вдясно е положението от днес. Снощи фугирах и придавах наклони с Milliput, очаква ме шкурка.
(https://farm5.staticflickr.com/4910/31453363907_42d4c208ae_b.jpg) (https://flic.kr/p/PVqHgH)
015

И така, всеки ден по малко пробутвам нещата напред. И да искам по-бързо няма как, то принципно работата си е такава една бавна...


20.08.2018

И все пак се движи!
Продължавайки с челната стена, оформих стените на прохода между вагоните. Откъм същата тази челна стена и онова другото, за което не мога да измисля име. Който е гледал "Ну погоди!", епизода с вълка, облечен като плашило, преследващ (отново) заека из влака, може да си спомни че проходите между вагоните бяха нарисувани като мостчета. За този възел говоря и ще взема и аз така да ги кръстя. Та, мостчетата удебелих с полистирол и добавих нужния релеф по тях. От другата страна пък им сложих ребра за уякчаване. Да не звучи като че ги конструирам наново - не, просто повтарям вече направеното. На вратата и челната греда също придадох обем и това е всичко по тази снимка.
(https://farm5.staticflickr.com/4889/46393033281_654ce8f81f_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqua)
016

Следващата глезотия... хм, да! Следващото съоръжение е напълно ненужно на този етап от строежа, но ме мъчи още отначало какво ли ще излезе от него. Особено когато го сглобявах мислено и подготвях проекта за фотоец. Е, успях да му обърна внимание сега.
А става въпрос за нещо от покрива на машината – филтър за предпазване от радиосмущения. Как, защо, какво – няма значение, тук имитираме само външния вид. Накратко това е: детайлите на платката, детайлите свалени и изчистени, детайлите запоени в едно цяло и снимани отгоре и отдолу. Според приложения референтен материал, остава едни шпилки да добавя когато се сетя. Как ви изглежда сателитната чиния? (И игнорирайте рулетката, този размер в момента не е важен.)
(https://farm5.staticflickr.com/4868/46341960462_504b2a490e_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dB5Ejj)
017

Може някой да се запита защо чопля дреболиите, а не действам по страничните стени и покрива, тоест, големите площи. Ами, тук отработвам навици и наблюдавам кое как се получава, усвоявам технологията, един вид. От друга страна, тези части са по-лесно заменими ако стане грешка. Обаче в никакъв случай не са лесни за детайлизиране  - я вижте колко чупки имат за правене, както и стени за удебеляване. А и по важност са наравно с всичко останало, то нали не може просто да не направиш някоя стена на модела?

Изчезвам, че се отплесвам в спомени и разсъждения.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 21 Декември 2018, 08:52:03
27.08.2018

Да се похваля с един фалстарт: показаната горе челна греда, малко прибързано съм я лепнал към пластмасата. Има няколко детайла за запояване преди това, които някак съм проспал да монтирам. Увлече ме другата работа и по инерция продължих лепенето. То неслучайно се получи добре - нали сега се наложи да го развалям. Поправителния изпит се състоеше в разлепване, запояване и пак лепене. Този път няма нищо за добавяне или поне така ми изглежда. Покрай ремонта, взех че натъкмих и другите две от този вид. Историята им е на следващата илюстрация, в последователност обърнато Г: съставни елементи; всичко запоено по места; залепено по пластмасата и изрязан излишъка.
Тук съм сбутал и един фар, готов от поне 10 дена. На въгленовото блокче е приготвена за запояване сервизната вратичка (предполагам) към съответната стена. До тях лежи вече готовата друга страна. Това е един от петте детайла оформящи кутията на фаровете. А оформянето става чрез последователно облепване на една заготовка. (фокуса малко... ама всички такива станаха)
(https://farm5.staticflickr.com/4824/46393032361_0b21d4d015_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqdi)
018

И ме обзе някакво желание да лепя пластмаси. Разкроих надлъжни стени разни и започнах, където може и не може, да сдвоявам напречни стени и сглобявам конструкции. Получи се каквото се вижда, само че от мерак си усложних малко живота – останаха за шкурка и полиране някои вече сглобени повърхности. Пак добре ги нагласих повечето да са външни, на другия обаче предварително ще ги обработвам.
(https://farm5.staticflickr.com/4808/31453362397_6656f932f6_b.jpg) (https://flic.kr/p/PVqGPF)
019

Друго не се сещам сега. Предстои шлайфане и малко ми е мъчно за всичкия кит който ще сваля, но пък това му е съдбата. Да си даваш парите за нещо, което знаеш че повечето ще изхвърлиш... абе това моделистите...


04.09.2018

След съвещание със схеми и снимки, продължих нататък. То пак стана компилация между реалност и компромис с мащаба, обаче също беше интересна комбинацията от липса на достатъчно информация и смисъла от подробна детайлизация на, на практика, невидимо място.

Подвагонна страна: канали имитиращи някакво гофриране; оформяне на „стъпало‟ за челните греди; частично затапване отдолу на прорезите за вътрешните стени. Наоколо са разхвърляни заготовки, както и един ограничител, но всяко нещо по реда си.
Изнесъл съм отделно и полуготовата конструкция на пода под кабината. От едно парче е дялкана и заслужава повече внимание.
(https://farm5.staticflickr.com/4810/44575826480_1643a17f81_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1Ldq)
020

Идеен изглед с натъкмени горе-долу чаркове. Единия под съм го сложил малко наобратно, ама няма значение. В случая е любопитно скупчването на онези правоъгълници. Те всъщност са преобразяване на дългата греда с канала в нея (от предишната снимка). Тук просто е нарязана (малко над 40 бр.) и това са основите на седалките, а канала е част от системата за точно позициониране на последните.
Вижда се и заготовката за централноболтовите греди, като в долната половина всичко по този етап на сглобяване, е залепено и изчистено. А преди лепенето, нанесох и местата на подвагонното оборудване. За да не стои много еднакво всичко, ей така – за вид, добавих прототипа на рамата на талигата, заедно с две колооси. Хм, заприличва!?
(https://farm5.staticflickr.com/4906/46393033091_07f0654d5a_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqqT)
021

И пода на вагоните – разграфено и залепено. Дотук отне един ден да се приготвят детайлите и по-малко от два часа за да ги наместя. Ееех, да имаше някой да ги произвежда, а аз само да събирам...
(https://farm5.staticflickr.com/4896/32520753338_c04fefe091_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmXL)
022

Ето какво помогна за скоростния строеж: ограничителя и два магнита. Горният е цилиндричен и  са удобни манипулациите с него, а другия е като тънко хапче и идеално се побира под пода като, естествено, беше постоянно там. Прекрасно държаха докато мацна лепило.
Вижда се част от процеса по сглобяване – две залепени, една позиционирана и една чакаща реда си. Личи какво върши и ограничителя.
И за да запълня картинката, добавих производството на стълбите. Нагънат фотоец с добавен по вътрешните ъгли припой. После се удебеляват отзад стъпалата с 0,75 полистирол. Отначало мислех да е половин милиметър, но така по-добре стана. И едно по едно, зад всяко стъпало залепих ивица (пак към 40 бр). Остава чистене и странични стени, но не ми стигна времето снощи.
(https://farm5.staticflickr.com/4880/32520752668_fc42f17311_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmLd)
023

И ви оставям засега, без да се оплаквам от мъките на серийното производство.


10.09.2018

Почивните дни ще се окажат хубаво нещо. От моето разпускане по празниците, комбинирани със събота и неделя, се получи следното:
- основите за седалките вече имат и по един надлъжен канал, с което приключвам системата за позициониране. В тази фотосесия няма такъв изглед, но ще се появи друг път;
- разкрояване на греди за рамата и лепене по места;
- нещо не ми върви с описанието днес, я да продължа направо с комикса.

Стълби, вече изчистени, с добавени странични стени, тестване за приличен изглед и изрязване на излишното от новите стени. Защо толкова труд за нещо на практика невидимо...
(https://farm5.staticflickr.com/4832/46393033001_87445437ea_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqpk)
024

Строителен материал и започнато събиране на рамата. Ползвах същата магнитна хватка с ограничители, за да позиционирам надлъжните греди – то се вижда. После напречните, но те вече почти на око.
(https://farm5.staticflickr.com/4882/44575825450_4c9cd711fb_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1KUE)
025

Стълбите залепени по места, материала намалява, лека-полека се запълва цялата скара. Онези греди с променливо сечение, бяха предназначени да оформят една кутия около автосцепката. После обаче ползвах други...
(https://farm5.staticflickr.com/4888/44575826310_e791f80d93_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1Lau)
026

И близък поглед към прекъсването в страничните (гръбначни) греди. То е заради стълбите, зад които са вмъкнати две кръпки. Залепил съм допълнителни профили към тях, които ще бъдат скосени след това. По този възел има още работа, затова прескачам обяснения сега.
(https://farm5.staticflickr.com/4829/46393032201_09ea3a4f03_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqax)
027

И почти финалната права на носещата конструкция. Освен споменатото, има още някои дреболии за доизпипване, които се надявам до края на седмицата да ликвидирам. Скарата стои малко неравномерна и накъсана, но това се дължи на подвагонното оборудване което предстои да се постави. Нарочно не съм слагал излишни греди там.
(https://farm5.staticflickr.com/4882/32520753248_89d6ca029c_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmWd)
028

Като цяло, подредбата отдолу е комбинация от една схема, измервания, снимки и спомени от завиране под машината, нагодени към ограниченията на мащаба. Например, стълбите са от ламарина, чиято дебелина намалена 87 пъти... малко не се получава нещо. В такава ситуация викам Неволята и продължаваме.
Сега обаче спирам.

P.S. Искам още такива почивни дни.


13.09.2018

Обещаното довършване на „кръпките‟. Запълних каналите с Milliput и, докато съхнеше, разкроих две планки. От тънък материал са (Tamiya Pla-Paper 0,1 mm) и щеше да пропадне на тези места. На следващия ден вече ги наместих и започнах оребряването отвътре. Сложих по два триъгълника и се зачудих дали да не го оставя така – на истинското са четири, но пък там и стъпалото го няма (да, ревах вече за мащабните затруднения). Обаче, интересна работа, докато гледах и се чудех, пробвах една неравномерна конфигурация и преди да се усетя - едно ребро до стъпалото и едно върху него. Така сумарно се получиха само две със зарязване, а това вече се търпеше (мързела надви). Пък и не изглежда зле и наистина, това е края на ненужното задълбаване на невидими места (за кой ли път го пиша). Остава технологичните изисквания да изпълня – кит където трябва и последващи операции.
(https://farm5.staticflickr.com/4867/44575825380_339f5beab7_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1KTs)
029

Доколкото все още си спомняте предната снимка (в зависимост от възрастта), в горното ляво има нахвърляни едни кръгчета. Едното е сложено върху централния болт, т.е. на мястото си или поне така си мислех.
Покрай строежа, трябва да съобразявам следващите стъпки и сглобки. Въпросните кръгчета трябва да са доста по-дебели и като цяло да не избързвам с лепенето им. Май прекалено близо до оригинала се движа и тук се получават същите особености - поради споменатата немащабна дебелина на стълбите, талигата ще закача в тях при завъртането си. Най-вероятно ще местя болтовете с по половин милиметър навътре, а и от стъпалото ще пиля малко, може и ръба на талигата леко да скося... Със сигурност ще стане, още повече, според снимките подобно нещо е правено в реалния живот.
(https://farm5.staticflickr.com/4845/46393032871_c5bd8be045_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqn6)
030

Това е по рамата на вагона, някога и с подвагонното ще се занимая и така... толкова си мога.

P.S. От друга страна установих със сигурност – фотоапарата ми доста криви долната част на заснеманото при макро режим.


19.09.2018

И друго забелязах във връзка с последния P.S., когато снимам бяло, нещо фокуса го няма. Тогава прилагам друг фокус - щракам и продължавам, каквото се получи, това е.

А се получи следното: от разни правоъгълни парчета, сглобявах какви ли не параналелямупипеди, които трябва да минат за подвагонно оборудване. Тук предлагам сглобени, грубо фугирани и шлайфани кутии/сандъци/шкафове(?). При сглобката ги минах с шкурка 600, сега са на 800, след последния кит ги чака 1000. Технологично, процеса вървеше така: едната вечер лепене, втората шлайф и кит, третата – шлайф на кита. Първият етап се разминава по дни, понеже не стига времето за сглобяване на всичко накуп. И резултата:
(https://farm5.staticflickr.com/4905/32520752598_ebd2f6c145_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmK1)
031

Тези изнесените отделно и завъртени за друг изглед компоненти, са видимо по-специални конструкции. Горното е една „етажерка‟, съставена от отделни парчета разположени под разни ъгли. Долното са всъщност две еднакви паракаквотоетам, с оформено стъпало преди да ги залепя заедно.

И нахвърляни по рамата. Вече се вижда (отчасти) защо не подредих съвестно цялата скара. Остават челните стени за разкрасяване.
(https://farm5.staticflickr.com/4889/32520753168_e678caaa69_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmUQ)
032

Първоначално мислех да залепя задните и страничните стените на шкафовете към пода и да отлея всичко заедно, оставяйки същите тези шкафове без челна и долна страна. Челната, с всичката детайлизация, трябваше да се лепи отделно, а долната нито ще се вижда, нито има значение, но после се сетих друго. Видя ми се по-лесно да отлея цял и детайлизиран шкаф, отколкото да усложнявам рамата. И по-леко се работи с по-едри детайли, и сглобката отива на невидимо място, и като цяло по-малко остава за доработване... май правилно и овреме се ориентирах.

Стискайте палци да съм на прав път.


21.09.2018

Ами това забелязвам сега и за него пиша. Може пък да е нормално, но когато гледам обектите пред мен, различно ги виждам (е това вече е нормално). Вероятно подхода ми към цялата операция е леко сбъркан, но едва ли ще започна да се обучавам още във фотографията сега. Особено, знаейки че си е почти цяла наука.

Иначе сапунерката е Canon SX110 IS и, като цяло, изкарва добри снимки.

И да проверя обратната връзка: в изложените досега снимки, има ли някоя на която не личи какво е заснето? Че аз го създавам и си го знам, ама останалите...


27.09.2018

Долните редове са готови от два дена, но имаше някакви сътресения във форума и писаното от 20.09 насам, заедно с двете снимки, го нямаше. Сега пак е тук, значи може да добавям още.

zam07, щом ги бива – продължавам смело и безотговорно. Благодаря!

Поредните поредни почивни дни. За модела е добре такова събиране, обаче откъм снимки работата куца. Отнасям се и забравям фотоапарата.

И все пак взех голяма засилка с подвагонното на прицепния: сглобени стените на шкафовете, спретнах някои цилиндрични заготовки, а и съм започнал най-кривото тук – един центробежен вентилатор (онова охлювидното).
(https://farm5.staticflickr.com/4897/46393031941_4f79065e39_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAq64)
033

Малко ретроспекция – разкроени и донякъде залепени листове. (Много обичам като се падне на греди, че ми улеснява живота после.) Продължавам и с вентилатора, а долу вдясно са всички неправоъгълни дреболии от този вагон. Вече готови, ето как се отразява отнасянето – няма проследимост на процеса.
(https://farm5.staticflickr.com/4856/44575826140_caf6e348e1_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1L7y)
034

Общ вид на пълния комплект и нещо повече. Всички шкафове вече си имат дъна и добавих ограничители по рамата за да фиксирам инвентара на точното му място. Няма да му разсъждавам и мисля после. Подготвени са и въздушните резервоари или поне най-видимите такива. Онова дребното горе вдясно изобщо пък не е за този вагон (то е нещото повече). За балоните също трябваше правилно позициониране, затова, където се наложи, разчиствах терена и копах канали.
(https://farm5.staticflickr.com/4864/46393032711_4e290088ac_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAqjk)
035

Задачата (почти) изпълнена двустранно – откъм рама и откъм резервоари. Наредих ги за снимка и тук се вижда как един лежи в нищото. Остана да му измисля (ако може) някаква конструкция, държаща го под съседния му еднакъв. Ще мине и с директно лепене, но искам да се пробвам с нещо по-красиво.
(https://farm5.staticflickr.com/4842/44575826020_0f4815d444_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1L5u)
036

Дори и без последния (само един) крепеж, вече живея по-спокойно. Да ти се мотаят по строителната площадка, количества хвърчащи компоненти с неустановено предназначение и разположение... сега чакат окончателно оформяне и детайлизация, но зора беше да има какво да се детайлизира.


28.09.2018

Чудесно, ARTU - подобрени условия за буен цъфтеж на моделизма! Аз така и предположих – технически промени, но не посмях да сложа новонаписаното в моментно несигурната обстановка. Гледам да спазвам някаква хронология и затова просто споменах наблюденията си.

Сега, вече на новия сървър, продължавам с последния резервоар. То няма много за обяснение: оформих едно парче полистирол и го залепих за резервоара. След кратки измервания и сметки, скалъпих една П-конструкция от няколко самоделни профила и това е. В момента резервоарите стоят плътно един върху друг, но при истинското сглобяване между тях ще има малко разстояние, както е в 1:1.
(https://farm5.staticflickr.com/4914/44575825240_89f4239e55_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aV1KR3)
037

С подготовката на оборудването – готов! Към двадесет парчета излязоха и следва моделистката работа по тях.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 21 Декември 2018, 08:53:10
01.10.2018

Съвсем набързо в началото на месеца: разкроих си долната част на централноболтовите греди. Направих ги съставни, защото не ми се усложняваше живота с фрезоване. Не че ми се размина, но поне беше само веднъж – вижда се на горната лява снимка.
От един лист изрязах лента и извадих средните части, другото профилирах, нарязах и накрая събрах заедно. Не изглежда зле както си седи на мястото, но по-доброто е че вече имам дистанция на талигата спрямо рамата. Ако пък не достига, винаги мога да вмъкна онези кръгчета от преди (пазя си ги).
(https://farm5.staticflickr.com/4885/32520753008_f763409c28_b.jpg) (https://flic.kr/p/RxKmS5)
038


12.11.2018

Работата продължава с неприятни и цапащи дейности– запълване, по козметични и технологични причини, на разни фуги и отвори. Оформяне на покривните криви по външен и вътрешен профил с основни действащи лица, пила и шкурки. Снимки ще приложа на по-късен етап, сега да вметна едно почти отклонение.

След срещи и разговори в извънфорумното пространство, останах с усещането че съм създал грешни впечатления и очаквания около „строежа‟ на модела. Ще опитам да внеса малко яснота:

- това не е търговско начинание или замаскирана реклама на такова! По мои си (и не само) разбирания, хобито е за удоволствие и не изкарва, а харчи пари и други ресурси. Забавлявам се когато имам желание и възможност, и го отразявам тук. Заради положителните емоции породени от четене на подобни материали из форумите, опитвам да допринеса с нещо подобно според способностите си и съм безкрайно благодарен на моделистите, които правят същото.
- срокове или „кога ще стане?‟. Ами – когато стане! Точно защото е хоби, има далеч по-важни от него неща, които във всеки един момент могат и го изместват. Дом, семейство, работа, почивка, бира (и други течности), с лекота го слагат на заден план. Винаги ми изглеждат странно задаващите подобен въпрос, но по ми е „странно‟ вманиачаването да се направи нещо възможно най-бързо. Въпреки моето неразбиране, желая успех на участващите в подобни несъществуващи състезания.
- относно матрицата (хипотетична поточна линия, бълваща композиции с губещ се зад хоризонта край): трябва да я направя, за да избегна повторно „забавление‟, което всъщност вече се явява серийно производство. А пък точно това мен не ме влече, ама хич, следователно е нужна технология за размножаване.
- да, напълно е възможно, ако се получи нещо което одобря, да има влакове за продан. Обаче съм далеч от мисълта, че ще има за всеки крайно нуждаещ се от серия 32. Причината е проста – няма да е готов модел и ще иска сглобяване, боядисване и докарване на вид „по желание на клиента‟. Но от самия клиент или някой, да го наречем, подизпълнител. И както начинанието не е търговско, така не съм и благотворително дружество, затова „работим с материали на клиента‟. И по-точно – заплатени от него, но избрани от производителя.
- във връзка с горното: модела не се прави с определена насоченост – задвижен или стендов, но според замислената степен на детайлизация, май клони към второто. Аз опитвам да пресъздам външния и вътрешен изглед на возилото, и то правилно, доколкото ми е по силите. Всякакво последващо развитие е въпрос на личен избор, като не е моя грижа къде и какви ще са двигателите, какви да са редукторите, набавянето на метални колооси, къде ще се поберат куплунзите, тежи ли достатъчно за движение по релси, ще се вписва ли в кривите на нечий макет и т.н. въпроси. Ако успея да направя замисленото, то винаги може да се подложи на преработка, още повече че предвиждам създаване на улеснения в тази насока. (Например, канали и отвори за проводниците на таванното осветление.)
В този ред на мисли, една от причините да се захвана точно с тази серия мотрисен влак е, че не трябва да се съобразявам с разположението на стандартните моделни куплунзи – нещо твърде забележимо и грозно, което обезобразява железопътната техника.
И съвсем да се отклоня от основната тема – ето „идея‟ за задвижване, която мисля да пробвам. Взаимствана от истинските машини, отлежава повече от година и половина и имам големи съмнения в резултатите, но понеже не съм попадал на споделени подобни експерименти, реших да опитам сам. Вижда се замисъла, а пък колоосите с индивидуално задвижване не са новост в железниците:
(https://farm5.staticflickr.com/4877/46393031821_bb44175832_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dFAq3Z)
039

- за финал, нещо необсъждано досега, което предполагах се подразбира понеже е част от процес - някои от детайлите към момента не са обмисляни как да се създадат и мултиплицират. Просто не съм стигнал до това място, а и считайки че първо трябва да съществува някаква основа с която да се съобразят, съм се концентрирал в тази посока. Обаче те пък са нещо което се добавя и при всички положения са отделен елемент, за който понастоящем нямам намерение да си разпилявам силите. Пример: по покривите е маркирано местоположението на изолатори, резистори и пътечки, но към днешна дата, тези дреболии хич не ме вълнуват. Показаното на горната снимка е идеална илюстрация за описания подход – когато му дойде времето...

Дано не насаждам негативизъм с написаното. Съзнавам че в него има и повторения, но установих, че има нужда от горните уточнения. Надявам се да не се налагат повече такива дълги и сериозни писания встрани от основната работа.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 21 Декември 2018, 08:54:29
21.12.2018

И засега сме дотук...
А пък от 12.11 до днес, има корекция на интереса ми към вписването в криви. След изчисления, в R360 не се очертават проблеми, но ще се потвърди ако някой притежател на Railjet се навие да премери три дължини на вагона.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: jopeto в 21 Декември 2018, 09:43:40
 :hi: :clapping: :clapping: :clapping: Бравос ! Изключително е !  Относно гофрата, според мен цялата идея е от другаде. Както всичкии знаем в тази част на света плагиатството си е творчески колективен процес. Първоисточникът на гофрата е летателен апарат! Този профил заздравява фюзелажът и има влияние върху турболенциите, предполагам прави хвъркалото по-стабилно. (https://pynop.com/ju-52.12.jpg)
После, тази идея е възприета и в колите:
(https://www.auto-press.net/gallery/article/images_middle/gallery_picture_0792749001510840070.jpg)
Дори, легендарният бус на Ситроен е в този дизайн!
(https://autoobserver.bg/assets/images/a/026d6546988213c_slidel-9bd937ca.jpg)
И тук вече стигаме до влаковете в СССР:
(https://komionline.ru/uploads/2016/02/node_71900_1.jpg)
Можем да я видим по всичките им локомотиви, например в добре познатите ни "Тайга", "Людмила" и т.н.- в България  07 и 32 серия. 
Следим темата за електричката с интерес, продължавайте! :hi:
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: mitko359 в 21 Декември 2018, 14:54:26
Нереално яко  :drinks: ще следя с интерес
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 23 Декември 2018, 13:32:04
jopeto, привет! Аз бях оставил настрана гофрирането, но хайде да го отметнем... да, прави се основно от якостни съображения – обшивката работи заедно с носещата конструкция и гофрирането ѝ придава допълнителна коравина. В авиацията най-често го срещам през преходния период „платнена-метална обшивка‟, като не мисля да е плюс за аеродинамиката. Предполагам е точно обратното, а пък изработването и манипулациите с гофрирани листове ми се струва по-скъпо и трудоемко занимание отколкото с правите. За мен доказателство е производството на летателни апарати през следващите години – там такива обшивки няма. С нарастване на скоростта допускам че даже става проблем, но пък SR-71 има оребрени участъци, които май бяха направени за охлаждане, значи там са търсели площ... При сухоземния транспорт, ситуацията със скоростта не е съвсем такава и затова си се ползва. В крайна сметка е въпрос на нужди, усвоени технологии и конструкторски решения.
А Юнкерса ми е един от любимите, нищо че точно този „камуфлаж‟ не е.

mitko359, благодаря за интереса! От миналия месец досега не съм спал, освен в обичайното време. Ако не вярваш - чети надолу  ;)

Следва част от споменатита предния път манипулации:
- оформяне на покрива – шкурка и кит, кит и шкурка - според мястото. От естетическа гледна точка, долната страна не е нужно да е гладка, тя няма да се вижда. Обаче ако сработи идеята за смолата, гладката повърхност (даже ще я полирам) ще улесни работата с матрицата. Ето проверка с шаблоните и почти готовата долна страна.
(https://farm5.staticflickr.com/4918/46429879671_b51492c640_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dJRgCK)
040

- работа с метал и ластик. Огънах металните странични стени на моторния вагон – скосяването на кабината и закръглението по долния ръб на коша. Същото направих и с полистиролните им съответстващи части. Като цяло се получи, на истинските ще се постарая повече - непреднамерено тези се случиха да са чернови, недогледах нещо...
(https://farm8.staticflickr.com/7850/44613455170_ae0b3a6306_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aYkBUW)
041
На технологията с ластика няма какво да описвам - проби.
(https://farm5.staticflickr.com/4839/46429879571_4cea971b8d_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dJRgB2)
042
(https://farm5.staticflickr.com/4809/44613455010_7d1f2ff3d7_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aYkBSb)
043

- покрива над кабината беше издълбан и оформен откъм таванната му страна. Ще остане с по-голяма дебелина от останалите стени – страх ме е да чопля повече, а и имам една идея за по-нататък.
(https://farm5.staticflickr.com/4888/44613455100_63d281f5fe_b.jpg) (https://flic.kr/p/2aYkBTJ)
044

- запълването на фуги по рамите и подвагонното оборудване, мога да го смятам за приключено. Естествено, всяка открита после нередност ще бъде поправена, но отсега я виждам като несъществена. Следват снимки от работата в някакви моменти:
*фиксирани с двойнолепящо тиксо към картони – очаква се грунд
(https://farm5.staticflickr.com/4894/46429879481_725fb886b7_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dJRgzt)
045
*някакво междинно състояние, кит и грунд се повториха 2-3 пъти, особено на покривите.
(https://farm5.staticflickr.com/4832/46429879421_5bba0036ec_b.jpg) (https://flic.kr/p/2dJRgyr)
046

Незаснето до момента е издевателството над шкафовете от подвагонното. Там, с помощта на скоро закупени инструменти и Milliput, всички вътрешни ъгли се сдобиха със закръгления с възможно най-голям радиус. Мисля, досещате се защо беше нужно, но ако трябва ще си призная.

Много е възможно да се включа чак другата година затова - Весели празници!
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 31 Декември 2018, 19:53:49
Да, по изчисления ми излиза към 14 mm прекосяване на конзолната част. Далеч съм в момента от сметките и така го пиша малко наизуст. Като му дойде времето ще го мисля...
И да продължа с основното:
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 31 Декември 2018, 19:58:23
Да, можеше и другата да е, но сега се случи. А се случи това, че един добър човек не искаше (и правилно) да ми дава новия фотоец – щял съм да го налепя. Е, позна! Загубих си времето с глупости и облепих подвагонното оборудване.
Това са част от сандъците, като в горния ляв ъгъл е единствения съставен детайл тук. Забравих да му оставя отвор за запояване и се наложи да импровизирам. Добавих му също и заключването – тел, месинг 0,3.
А горе вдясно е технологията за подготовка на лепене: очертаване, окопаване и после цианоакрилат, гел.
(https://farm8.staticflickr.com/7897/46543821461_446bea9915_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dUVfyn)
047

Следващото изпълнение са правите части на таваните. Тук е ясно: свалени, залепени, почистени от полистирола и поставени за проба по местата си. Фугата нарочно е по-голяма – ще ги напасвам после по-плътно.
(https://farm5.staticflickr.com/4882/46543821281_d2e549fd6d_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dUVfvg)
048

И тавана на малкия салон в прицепния вагон. Някой ден и той ще се сдобие с полистирол, засега пробата беше на огъване. Ясно на какво и май стана.
(https://farm8.staticflickr.com/7925/31603593937_df75bd9db8_o.jpg) (https://flic.kr/p/Q9GFqD)
049

Имаше и някои дреболии които не бяха планирани да ги финиширам с фотоец. Това успях да направя без него, като имаше известно объркване как точно да се оформи този най-десния шкаф. Е, долу се вижда как еволюира – оформяне на мястото; избор и рязане по размер на мрежа; лепене на мрежата и лепене на стена зад мрежата. Това което не се вижда, е заливането с Future – нали не искам при отливането на матрицата, силикона да обвие мрежата все едно му е арматура.
Все пак имаше включване на метал. Остатък от месинга се оказа почти подходящ, затова го ползвах, като му запоих напряко друго парче и под него още едно. При лепене на място, е по-навътре сигурно с две десети, но ще го преживея.
(https://farm8.staticflickr.com/7834/46491884822_2e0d27935c_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dQk4B5)
050

Така изглежда под вагона, като моята (метъл) самодейност изобщо не се вижда (но звучи постояно). На долната половина пък се същите дреболии, обаче след черния грунд на Gunze. Това че стоят накриво се дължи на двойнолепящото тиксо което ги държи за снимката.
(https://farm8.staticflickr.com/7904/46491884872_b16a93d304_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dQk4BW)
051

Да не помислите че съм грундирал само тези четирите? Всичко почерних вчера, като преди това месинга го минах и с грунд за метал, пак на Gunze (пропуснах да го спомена горе). Тук обаче са нахвърляни набързо само част от нещата. Някои ги има и на снимка 047.
(https://farm8.staticflickr.com/7807/46491884672_dc9c8d276e_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dQk4yu)
052

Та така! Предстои последна инспекция, като не вярвам невидимите кривини да поправям, но кой знае...
И това със сигурност е последното ми участие тук, тази година. Всичко добро през новата!
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 03 Януари 2019, 09:17:23
pach, честита нова година на теб и всички във форума!

pavlinbg, благодаря за позитивното отношение! Точно натам са ми насочени усилията. Аз, като увреден от стендовия моделизъм, се целя в най-голямата прилика с оригинала, съчетана с детайлизацията която мога да постигна. Затова, не считам, че хипотезите за задвижването имат място тук и по-долу съм пояснил.
(Лека корекция – в тази тема mitko0888 не е писал за донор.)

Малко закъсняло, но да, колега Nenchev, няма такива малки криви по реалния път. Имам предвид път, а не заводски или деповски линии. Да кажем, че минимума при нас, трябва да е 190 m, което в мащаб... нали!? И поради липса на достатъчно място за макета, трябва да се дялкат моделите. Тъжна картинка.

mitko0888, един безкупеен пътнически вагон е добра илюстрация на положението: прицепния е като оранжерия - няма как да скриеш нищо, да не говорим пък точно за тази Машима (имаш предвид МН-1632 вероятно?). Може да се ползва товарното отделение в моторния, но не съм задълбавал натам засега. Това нахвърляхме набързо преди време като най-безболезнени варианти на задвижване – индивидуално и в товарното. Всичко друго ще е на цена обезобразяване на интериора и нежелано разминаване с истината.

pavlinbg ме изпревари с малко, но ще го напиша трети път: точно така, задвижването и компромисите свързани с него не са моя грижа. Когато/ако се стигне до този момент, винаги нещо може да се изреже или издълбае. Целта ми в момента (заглавието на темата същото подсказва) е да направя нещото от което да се реже. Старая се модела да стане възможно най-близък до прототипа, а преди неговото създаване разговора е безпредметен (лично мнение). Повече подробности има в постинга от 12.11.

А сега моля, ама много моля, всеки усетил неудържим напън да пише за история и развитие на крива R360, мащаби, макети, комплекти, еволюция, фирми и всичко отклоняващо се от настоящата тема, да не се чувства длъжен да го прави тук. Съзнавам че писателската работа е сериозен труд и благодаря за положените усилия, но поне го вършете на подходящото място. Още веднъж – погледнете заглавието. (Честно, момци – обърнахте го на дискусия дали 360 е спомагателен и тръгна историческа и производствена сводка... защо?)

Преместих мненията не по темата ТУК (http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/topic,3412.msg114013.html#new)

Dispatcher
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 04 Януари 2019, 21:04:54
Ще погледна по-напред в бъдещето, за да съм готов когато/ако дойде. Крайния продукт се планира да бъде нещо като показаното на долните снимки,
(https://farm5.staticflickr.com/4890/31658757047_f735c88d91_o.jpg) (https://flic.kr/p/QezpuK)
Silverliner
(https://farm8.staticflickr.com/7863/44781884150_4acafeb8fd_k.jpg) (https://flic.kr/p/2bedRYS)
Silverliner2

надявам се обаче с качеството на смолата от този строеж (изключвайки кофти момента с въздухозаборниците): https://www.britmodeller.com/forums/index.php?/topic/234917891-172-cmr-hawker-siddeley-buccaneer-s2/ - всъщност след около седмица мога да потвърдя за качеството от първо лице, но отзивите до момента са повече от положителни.

Също така, насипните детайли се очертава да са повечко, като талигите би трябвало да приличат повече на истинските (за колоосите писах). Вероятно ще се наложи и някакъв минимален задължителен фотоец, може и допълнителен такъв по желание. За да е задоволителен комплекта, ще са нужни и служебни надписи по машините – значи декали.

Описвам това не като реклама на стока, а като виждане за резултата от усилията ми по темата и за да премина към същината на сегашното ми включване:
Във връзка с проектирането на декалите, да питам за означенията по ЕМВ серия 32, конкретно през НРБ периода - някой има ли снимки от това време и желание да ги сподели? Става въпрос за служебните надписи по тях, като трябва да сте сигурни, че снимката е от упоменатите години и се вижда исканото. Не вярвам да са снимани много такива неща тогава (то и сега така...), но се задава печат и ми се ще пробно да изкарам и едни такива надписи.
Иначе ето пример какво се търси, но това е съвременното надписване:
(https://farm5.staticflickr.com/4864/31658757317_fe94bfb85c_b.jpg) (https://flic.kr/p/Qezpzp)
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: bdz43r в 04 Януари 2019, 21:11:43
Старите надписи, специално тези двата, са същите, но спирачката маса е 210 тона.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 11 Януари 2019, 08:24:06
Благодаря за информацията! Да се надявам че и с останалите е така. В крайна сметка, ако няма снимки, няма и доказателства за погрешността на каквото и да съчиня по надписите.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: pach в 11 Януари 2019, 13:57:55
А дали ще те затрудни да направиш една скица
кой надпис (съдържание също)къде е шаблониран
по мотрисния състав? :give_rose:
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 29 Януари 2019, 10:21:40
Честно казано, никога не съм го поглеждал от страна дали ще или не ще ме затрудни. Аз не съм фактор, щом задачата го изисква - ще се прави, а тя ще го изиска и никой не ми е виновен че съм си избрал такова хоби :haha:. Все още събирам информация за предпочитания от мен период и искам тези надписи да направя.
Накратко - като му дойде времето, ще има надписи с инструкция.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: pach в 29 Януари 2019, 12:46:12
Това ще ми е най-ценната информация за тази мотриса!!!
И ако мога с нещо да ти помогна ще е хубаво ...за мен,(  :blush2: )
щото така се притеснявам иначе , че допълнително те ангажирам.
И предварително ти благодаря!
 :hi: :hi: :hi:
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 05 Февруари 2019, 16:43:08
pach, не бързай с благодарностите. Нека свършим работа първо. (При моите темпове "да доживеем" е по-точно казано. :haha:) Не се притеснявай по принцип за нищо. А пък ако конкретно нещо няма да се получи, ти казвам направо и пак няма да има за какво да се притесняваш.
За нужната към момента помощ писах – информация за лошите времена, когато имаше железница. Спъна ли се в нещо друго, ще питам веднага.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 08 Март 2019, 12:23:59
И така, два месеца по-късно, да си призная с какво си губих времето. По тази тема де, иначе другото не казвам засега (ще си започна отделна).

Действията може да се обобщят в три операции.
1. Огъване: оказа се може би най-приятната, въпреки първоначалните съмнения. Приготвих си „устройство‟ за огъване на долния ръб и даже му поставих ограничители – да стане всичко еднакво зле.
2. Запояване: почистване и всякаква подготовка на разни части (врати, панти, решетки, табели). Поетапно затискане и страхливо запояване на отделни участъци. Добре че за вратите си бях подготвил отвори за фиксиране и напасването не беше много сложно. Улеснението важи и за двата вагона, в зоната между пасажерските врати. А това са ползваните части:
(https://farm8.staticflickr.com/7877/46593313544_515df7fb45_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhUQ9)
053

При моторния обаче има едни допълнителни удоволствия в посока „пилотска‟ кабина, отнемащи време колкото за всичкото останало запояване. А съсипаните нерви са в пъти повече. Особено за пантите.
(https://farm8.staticflickr.com/7842/46593313344_1daab51b27_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhULG)
054
(https://farm8.staticflickr.com/7890/46593313504_939375fe20_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhUPs)
055

3. Лепене: искаше си подготовка на полистиролната стена, което се състоеше в освобождаване на място за запояваните отвътре детайли. Внимателна игра с фрезата реши задачата.
Отделно после ползвах огъвачката като равна основа, но си изрязах и едно допълнително PVC парче – да ми разпределя натиска. Всички повърхности които исках да запазя чисти, предварително облепих с тиксо. Нататък е повече от видимо, след нанасяне на избраната преди време смола, защипвам и зарязвам да съхне/полимеризира.
(https://farm8.staticflickr.com/7885/46593313484_01b4a413d5_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhUP7)
056

Като цяло, за мен тук убийствения елемент са повторенията на едни и същи прости действия незнайно колко пъти (24 на прикачния и 46 на моторния, знайно е :haha:). Аз затова и не се захващам със серийни преработки на машини – бързо ми омръзва.

И приключвам с повечето от горните операции при следните резултати:
- Прикачен вагон – запоено всичко към стените и залепено към полистирола.
- Моторен вагон – запоена всичката гадост и дребност, остава да ги почистя и леко да скося стената на кабината преди лепене.

Затова сега ще ви покажа приблизителните финални резултати за прикачния. То си иска още фини настройки, но това ще е като си отдъхна от всичките вредни съединения отделяни при запояването, както и от пластмасовите отпадъци.

Ето я стената освободена от щипките и непочистена от тиксото. След като го свалих и разкарах разтеклите се излишъци смола, пристъпих към отварянето на прозорците. По четири отвора и после шлайфмашинката със свободно избран фрезер, което сътвори споменатите отпадъци и то в ненужно големи количества. А пък на следващия ден същото направих и с втората. Дотук добре, поизчистих работилницата, но съм на средата – има още две такива мърлявщини.
(https://farm8.staticflickr.com/7858/32374687497_06625ea897_o.jpg) (https://flic.kr/p/RjQJFc)
057

Иначе станаха прави и даже си пасват с останалите части на вагона. Малко ластични проби и засега е това.
(https://farm8.staticflickr.com/7836/46593313324_79a386bcde_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhULm)
058

И всъщност леко ви изпързалях – има повторения на тема „челни стени‟. Пак досадни неща които не съм отбелязал навреме. То като се получи първото, престана да ми е интересно и  останалите трябваше просто да се направят, а пък вече споделих отношението си към сериите. Към момента са по-довършени, но ще сложа снимка когато вече наистина са готови и трите.
(https://farm8.staticflickr.com/7907/46593313234_0deb387fe5_o.jpg) (https://flic.kr/p/2dZhUJN)
059
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 11 Март 2019, 09:52:03
Закономерно продължение. Кратко и предимно фотографско. Съботно-неделна ликвидация на моторния вагон по отработената вече схема. Не се сдържах и вмъкнах междинни етапи от работата, но според мен това е красивото в подобни теми. А пък на някой може и да е от полза.
Също добавих и поглед към тавана с пробно заврян предназначения за там детайл.
(https://farm8.staticflickr.com/7873/33470309568_b2fd1a2f70_o.jpg) (https://flic.kr/p/SZE5WU)
060

Следва „полуразрез‟ и изглед на вече двата вагона. Така като гледам снимката се замислих над един разговор какво се вижда вътре. Ами, преценете сами, даже не е нужно да се смята какъв процент от площта на стената са прозорците. За мен се вижда всичко, значи следващата стъпка вътре ще е добавяне на седалки, тавани, осветление, масички, кошчета... а, и „етажерки‟ по желание. И то друго не остана.  :yes:
(https://farm8.staticflickr.com/7873/47293664302_6c19fa1ebb_o.jpg) (https://flic.kr/p/2f4boHd)
061

Следващата стъпка вън обаче, ще е „стапел‟ за покривите, че иначе не мога да докарам кривата. Уф, как ме домързя... пролетно.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: pavel75 в 11 Март 2019, 09:57:59
В моя телевизор ли има проблем или прозорците изглеждат "къдрави"?
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 11 Март 2019, 10:42:51
pavel75, наред ти е и телевизора и прозорците.
Просто остана неизвършена операция "фино почистване". Счетох я за по-маловажна от проверката колко съм сбъркал при изработката и затова пробвах сглобката в този вид. Сега, неизвестно колко вечери, ще играят нож, пила, шкурка... накратко - веселата част.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 15 Май 2019, 08:47:58
Да продължим все пак, а? Два месеца пауза са достатъчни, нали? Истината е, че следват резултатите от (последните) десетина дена работа, другото време е загубено, що се отнася до моделизма.

Изгладих къдриците – игра с разни плоски и кръгли пили. А отворите после „калибрирах‟ с еталонния прозорец. То всъщност си е рамка залепена за един полистирол, което означава че всички останали трябва да станат като нея. Ще се постарая, а междувременно си намерих две грешки, която трябва да отстраня.
Второто улеснение видно на снимката, е шаблон за позиционирането на масичката и кошчето под прозорците. Предполагам, това няма нужда от обяснения – отбелязах и направих фини драскотини.
(https://live.staticflickr.com/65535/32902177357_03ec0a9f48_o.jpg) (https://flic.kr/p/S8sg2X)
062

В долната част на стените има едни прозрачни надлъжни ивици, нарушавани от бели петна тук-там. Това място е кривата на стената, като прозрачното е смолата от лепенето, а бялото – Milliput ползван за корекция на формата. Да, не се получиха от първи път, но аз и не се надявах. Както и да е, вече имаме по-близка до истината форма, която обаче ще разгледам друг път. Сега се съсредоточавам върху интериора.
Прозорците на влака са със закръгления, но отвътре имат една правоъгълна рамка. Не ми се оставяше гола стената и затова нарязах 0,5 mm ленти от вече познатата PLA-Paper на Tamiya. Нататък стана така:
- подравнявам по дължина и слагам съвсем малко лепило в центъра на прозореца;
- режа на място (между прозорците) хоризонталните ленти и под свободните им краища подпъхвам вертикалните;
- с още по-малко лепило, фиксирам вертикалния център и след минута режа под ъгъл мястото където се пресичат.
- това е!
(https://live.staticflickr.com/65535/46929797205_54eb611e61_o.jpg) (https://flic.kr/p/2ev2tGz)
063

Естествено, после лепя всичко като хората и така 41 пъти. На следващия ден ползвам шкурка 2000 и считам декорацията за завършена.
(https://live.staticflickr.com/65535/47793979962_6202a7786f_o.jpg) (https://flic.kr/p/2fPoD8h)
064

За да съм сигурен в резултатите от изглаждането на стената отвътре, маркирането и рамкирането, грундирах всичко. След неизбежните леки корекции, премина успешно през  контрола по качеството и сега го чака само едно полиране. Когато се стигне до лепене към напречните стени и покрива, ще сваля грунда от конкретните места.
(https://live.staticflickr.com/65535/47793980002_4150b7afdc_o.jpg) (https://flic.kr/p/2fPoD8Y)
065

Още един интериорен елемент – вратите. Или поне тези със стъкла на тях.
Технологията набързо:
- премахване държачите на двете страни на вратите и решетките в долната им част;
- упражнения по почистване с четка и паста за зъби (в банята, на мивката);
- решетките запоих без много ядове;
- отдавна изрязаната полистиролна лента полирах с пастите пак на Tamiya и направих канали, двустранно заради запоените решетки;
- залепено всичко на лентата, като нарочно първоначално избрах едното лице – не ми се щеше после да установя, че съм залепил две еднакви на една врата;
- рязане, чистене, лепене от другата страна;
- и напасване на място.
За моя радост ги нагласих почти еднакви и няма значение коя врата на коя стена ще се сложи.
(https://live.staticflickr.com/65535/32902177307_2835a73521_o.jpg) (https://flic.kr/p/S8sg26)
066
(https://live.staticflickr.com/65535/47793979902_7be765ff67_o.jpg) (https://flic.kr/p/2fPoD7f)
067
Планирано е да се отливат от прозрачна смола, като при боядисването се пазят прозорците.

Днешното включване неволно се получи като реклама на Tamiya, но това са материалите които ползвам, а не съм уточнявал пък марката на споменаваните лепило и грунд...
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 31 Май 2019, 13:00:27
Съвсем кратко продължение на интригата с вратите.
Наличието на три служебни, но почти невидими, ми постави въпроса: дали има смисъл да ги правя? Започнах ги за проба (как ли ще върви?) и след около час всичко беше готово. Имало моменти в които няма какво да се мисли - щях да изгубя повече време в разсъждения. Иначе са изпълнени като рамките на прозорците, след което ги залепих по места. Явяват се почти чиста импровизация но, предвид споменатата видимост, са повече от добри.
Тук може да възникне въпроса „Абе, ****, защо изобщо си си играл да режеш тези стени, като сега пак ги запълваш?‟. Много просто - когато подготвях вътрешните стени, всички минаха по една технология. Съществуваха доста неясноти кое как ще е и, за да не се разсейвам, направих всичко по един калъп. Пък и това сега е детайлизация, а предната стъпка беше строеж, навлизаме значи в по-деликатна зона. Но все тая, позабавлявах се и вече е готово.
(https://live.staticflickr.com/65535/47970681867_6402661caa_o.jpg) (https://flic.kr/p/2g61hrR)
068

И подобна магария с вратите на тоалетните. Същото лепене като тези на купетата, само прозорци няма. На снимката: премахнати държачите, запоени решетки, почистени и изкъпани, подготвени стените и почти финалния резултат (остана малко за чистене в района).
(https://live.staticflickr.com/65535/47970736821_c9679e10ff_o.jpg) (https://flic.kr/p/2g61yMk)
069

Сега трябва да сглобя покривите и да залепя всичко заедно – покрив, стени външни и вътрешни. Стискайте палци да се получи, а останалия интериор са отделни части.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 23 Април 2021, 15:25:41
Без малко две години. Ще се направя, че няма такова нещо и се закачам за първата задача от последните изречения.

Заедно с рязането на едни дървени части за 63-та серия преди време, през лазера мина известно количество от същия материал и за тук. По аналогичен начин, събрах горната част на форма, в която ще стегна покрива. Долната, е от ползваното някога приспособление за изработка на пластмасовата покривна част. За да я направя по-солидна, просто запълних празнините с гипсово лепило. С помощта на различни кръгли заготовки, огънах метала и лепих всичко по описана и вече утвърдена технология.

По снимките: части, форми, момент на лепене, пробна ластична сглобка. Прилично стана.
(https://live.staticflickr.com/65535/51133372658_dfe712373c_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kUtUeq)
070

Докато правех покрива на моторния вагон, не се усетих че накрая трябва да е по-тънък и залепих пластмасата докрай (на снимката личи). После я изпилих внимателно, но предпочитам да бях избегнал тази дейност. Което и стана при немоторния – няколко тънки ленти полистирол и процесите протичат спокойно. Огъването по малките радиуси, съвсем очаквано, не беше идеално и няма как да е, понеже не съм машина. Шкурка (отдавна не съм я споменавал), Milliput и пак шкурка, изправиха и изгладиха крайните участъци на покривите. При големите покривни криви, не се забелязват отклонения. Аз на това се и надявах – да не се налага бъркане между гофрите, но ще видим след грунда.
(https://live.staticflickr.com/65535/51133935289_b185acc6ae_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kUwMtX)
071

Има и още, ама няма да е сега.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 28 Април 2021, 22:32:28
А сега ще е още-то.

Ивици, чието предназначение няма да описвам. Хронологично по долната снимка:
- както са на рамката, плюс по една резерва (останаха) от всяка;
- запоени (сантиметър по сантиметър), тези с правите краища (преди месец) и подготвени тези със скосените (готови от вчера).
На по-долната снимка, са във финална фаза на изработка, като отделен детайл. Разположението им подсказва какво са и къде трябва да отидат.

Отворите които бях предвидил по покрива, съвсем естествено, са запълнени със смола. За около два часа, им придадох известна дълбочина и се заиграх с шкурка 2000 около тях – за проверка дали смолата не е излязла и нагоре. То аз бях залепил тиксо, но... Това също вчера.
(https://live.staticflickr.com/65535/51145123778_37fbb073f3_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kVw8qW)
072

Днес започнахме с миене на зъбите, или поне пастата ползвах, за почистване на повърхността. И сапун, и химии разни, и механично въздействие, и др. Продължих с полиране (трите пасти на Tamiya), постоянен оглед, контрол и корекция на резултата. И неколкократно междинно миене пак със сапун. Получи се нещо лъскаво, като казан (за ракия) на бакърджия и, сигурно, също толкова тънко. А отражението на близкия план са пръстите на ръка, вдигната за поздрав. До това доведе ползването на японски материали.

Дойде време за грунд. Обезмасляване, грунд за метал, черен Surfacer1500 (да покрие по-бързо), сив Surfacer1200. Дотук работех без да знам какво ще прояви грунда и съм доволен, че не се вижда нищо притеснително и криво след тези операции. Повече от приемливо се получи. Най-вероятно ще полирам и го броим готово.
(https://live.staticflickr.com/65535/51144218877_42fc4b28ea_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kVrurc)
073
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 10 Май 2021, 13:40:35
Промяната от предното включване, съм събрал в две снимки, зад които обаче стои доста работа. Ще опитам и обясненията по тях да са малко.

Към покрива на прикачния вагон, залепих споменатите предния път ленти. Също така, залепих и някои от вътрешните напречни стени. Това беше предшествано от внимателно прострелване, прогонване, напасване, наместване, нагаждане или каквото там го наречете, съпроводено с производството на прах. На този фон, ми се прищя да видя нещо чисто, затова полирах външните стени на вагоните (по технологията ползвана за покривите). Отстраних и грешка допусната при проектирането, която ми вадеше очите откакто са произведени – премахната е долната гофра (от двойката преминаваща под прозорците) в областта след пасажерските врати. Малко по инерция (от чертежите) съм я оставил тогава, но вече са поправени нещата.
Следващата игра е с моторния вагон: събирането на кабинния покрив с покрива на целия вагон. Тук си личи изрязването на ламарината, подгъването ѝ и залепването на малкия детайл. Остана да се нагласи мястото на сглобката.
(https://live.staticflickr.com/65535/51170371324_cd7301c4cd_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kXKwDs)
074

Много ми се щеше, тези лъскави стени на прикачния вагон да си отидат на мястото завинаги. Обаче технологията не позволява. Всъщност позволява, но ще е за сметка на удобство при работа. Имам предвид таваните, за които сегашното положение е изключително удобно за прилагане на процедурата с много имена от по-горе.
На долната снимка са разположени замесените детайлите – веднъж до покривите, веднъж по местата си. Изключение са залепените вече двойки стени, те дори са със закръгление на сглобката. Какво е направено:
- напасване височината на стените;
- определени и почистени местата за залепване на стените;
- поставяне и нивелиране на опори за хоризонталните тавани (от стена до стена);
- оформяне и нивелиране на малките хоризонтални тавани;
- коригиране дължината на големите тавани;
- маркиране на всеки детайл и мястото (и посоката) за което е предназначен – гравирано и после повторено с маркер за да го чета по-лесно.
Тук пролича, че съм прибързал с лепенето на стените. Маркирането не беше никак удобно и напомни за смисъла от спазване на реда. Изглежда, външните стени няма да се слагат, докато не приключа с големите тавани.
От друга страна, се получи нещо непреднамерено: напречните стени са позиционирани и лепени според пода на вагона, без и да помисля за тавана. Сега, тези големите таванни секции се явиха като проверка на проектиране и изпълнение. Корекциите са минимални, значи сме наред.
(https://live.staticflickr.com/65535/51170681680_be2f839fb2_o.jpg) (https://flic.kr/p/2kXM7Uq)
075

Не се получи кратко. Какво да се прави – мащаба на бойните действия доведе до този обем.
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: pach в 11 Май 2021, 09:36:10
Цитат на: LDimitrov link=topic=5170.msg121592#msg121592 date=1620643235
....
На долната снимка са разположени замесените детайлите – веднъж до покривите, веднъж по местата си. Изключение са .. .

Както се казва  -"обичайните заподозрени...от  1ОО1 детайла!".
Та и ние се чувстваме като в приказка от 1ОО1 нощ!!!
Е, може би само като деца, пред уличната витрина на сладкарницата.... тоест има какво да сънуваме и за какво да мечтаем!!!
 ;D :hi:

Едно питане имам - доволен ли си от мястото където качваш снимките - дай малко предимства и недостатъци, моля!?

Аз доскоро ги качвах в рicbg, и бях изключително доволен
(макар да се оказаха база на известен продавач на банани),
но те прекратиха визуализацията на снимките ни, тъй като се продават. Албумите и описанията са ни там. Папките също и всичко останало, само линковете на снимките се отварят, но няма
образ.
 Надявам се като се продадат, да "отворят" снимките от запазените ни албуми, но дотогава ми трябва алтернативно място.

И още един въпрос - съдейки по заглавието на темата, значи ли това, че някога ще има "по серийно" пускане на няколко бройки?

С нетърпение чакам евентуално и начина на задвижване на този модел!
Останалото може би утре в ж.к.Младост!?
 ;D
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 11 Май 2021, 16:00:27
Пламене, качвам на flickr. Натам ме насочи Митко (Stefanoff), от което съм доволен и благодарен. Снимките са си там, сривове няма досега и друго не ми трябва. За безплатни паразити като мен, има ограничение от 1000 броя, в което възнамерявам да се вместя. А допустимия размер на качваните фотоси е далеч над моите нужди (по спомени). Повече за платформата може да се намери из мрежата, аз нямам знанията да обяснявам смислено по въпроса.

За заглавието: то неслучайно сочи само мастера. Какво ще става нататък, не е много ясно, но определено излиза извън темата. Аз затова така съм го ограничил. Иначе има четири твърди поръчки още от преди двугодишната пауза. Представяш ли си какви доверчиви хора има? Само ме чакат в засада...  :lol: :lol: :lol:

На 12.11.2018, съм писал нещо, което прехвърлих тук с останалото съдържание на 21.12.2018. Виж предната страница и утре може да говорим повече. (И за смисъла на нещата, че пак изпревари събитията с това питане за заглавието.)
Титла: Re: ЭР25 – опит за мастер (of puppets?)
Публикувано от: LDimitrov в 05 Юли 2021, 13:19:30
 Продължавам с илюстрации на нещо доведено до това състояние преди месец. Разни строително-ремонтни дейности пречеха да рапортувам навреме, но сега се отвори кратък промеждутък... И така:

За изработка на таваните, отново имаше нужда от калъп, надявам се вече последен за този модел. Ламарина, полистирол, обезмасляване, смола, щипки и затискане в калъпа – този филм е гледан, тук съм показал само състояние преди и след.
И после залепих надлъжните стени на прикачния вагон! Този удивителен знак не е случаен, най-после да се види резултат от досега разхвърляните по много снимки детайли. Всичко пасна идеално, дори и маркираната със зелена стрелка фуга (е, тук вече я няма).
Челните стени, заедно с вратите, са подготвени за монтаж и гледах да ги наместя бързо, че ме притесняват разни свободни краища, предполагащи лесно съсипване на току-що направеното. За тях се забелязват едни ограничители, които са временно явление. Махнах ги след фиксиране в няколко точки, понеже пречеха на лепилото да отиде където трябва.
(https://live.staticflickr.com/65535/51290898171_06d2833d39_o.jpg) (https://flic.kr/p/2m9pg5x)
076

Един изглед на сглобения вагон. Колкото да се види, че сам си стои цял (стига ластични крепежи). Между другото, корава конструкция се получи, не го очаквах такова, но това само може да ме радва.
И няколко изгледа на челните стени. Всичко е нагласено и фугирано – отвътре и отвън. Без или със закръгления, зависи от спецификата на мястото.
(https://live.staticflickr.com/65535/51290153367_ea98192017_o.jpg) (https://flic.kr/p/2m9krF6)
077

Засега така...

P.S. Интересна работа, докато го проектираш и събираш, не може да си представиш как ще изглежда. Щом започна (чак сега) на мен, дето не се радвам много на 32, да ми харесва, значи може наистина да изглежда.