Джопе, може.... ама ...не е!!!! :lol:
:hi: :hi: :hi:
ПРи това епохата Тони(еми) едва сега започва...било то в маделите или ...технологийте за тяхната изработка.
----------------------
Сега сериозно...
Ivan Negrevski
aha ами отворих го 92 но известно време имаше друга деиност
пурво електроника , после прибавих играчки, към края на 92 купих от една фирма модели на Матчбокс и Ревел , това е един Маноло които се занимажал и с летящи модели.
така реално 93 началото започнахме с хобитата
после 95 се премести на Кирил и Методи мисля септември
а закрихме 96 около април , след обира 10-14 март
Ето Иван Негревски (Джони) какво ми писа за магазина :ЦитатIvan Negrevski
aha ами отворих го 92 но известно време имаше друга деиност
пурво електроника , после прибавих играчки, към края на 92 купих от една фирма модели на Матчбокс и Ревел , това е един Маноло които се занимажал и с летящи модели.
така реално 93 началото започнахме с хобитата
после 95 се премести на Кирил и Методи мисля септември
а закрихме 96 около април , след обира 10-14 март
Може би трябва да споменем Цар Борис III, който е бил голям фен на железниците, както и неговият подарък от ...........
Доколкото знам има хора които държат тясна връзка с човек от екипа на Симеон ІІ и се учудвам защо
просто не попитат за по-точни данни поне за неговия баща (Борис ІІІ).
Цитат на: pach link=topic=4183.msg86979#msg86979 date=1361262532Доколкото знам има хора които държат тясна връзка с човек от екипа на Симеон ІІ и се учудвам защо
просто не попитат за по-точни данни поне за неговия баща (Борис ІІІ).
Ето оттук ще е най-сигурно! С интерес ще чакаме информация от тези хора! :good:
...И не е адвокатът, а личният биограф на Н.В. - д-р Ивайло Шалафов.
Историята на хобито и моделизма започват 1859 г. със създаването на Мерклин, Германия и ние като стари съюзници след 1878 се включваме активно.
Цитат...И не е адвокатът, а личният биограф на Н.В. - д-р Ивайло Шалафов.
...още по - добре тогава . Значи пиеш вода от извора и информацията е от първа ръка.
Ще разчитаме на теб да използваш връзките си и да ни осветлиш относно пресечната точка между Техни Величества и хобито ни ...
Нали ?
в този клуб от около 30-тина човека:Паце, да не би да говориш за Георги(Жоро) Дончев?
- Димитър Деянов.
- Стойко Алексиев.
- Георги (Жоро) Чернев.
- Борис Шопов.
- Йордан Андреев.
- Стефан Стоичков.
- ..........
Във втората половина на 90-те професор Тасев започна постепенно да разпродава колекцията, и до към 2008 година я разпродаде цялата.
Цитатв този клуб от около 30-тина човека:Паце, да не би да говориш за Георги(Жоро) Дончев?
- Димитър Деянов.
- Стойко Алексиев.
- Георги (Жоро) Чернев.
- Борис Шопов.
- Йордан Андреев.
- Стефан Стоичков.
- ..........
...Всъщност БДЖ купи останките от колекцията на Тасев. Аз присъствах на предаването на 75 локомотива от Тасев на БДЖ. Беше доста интересна сцена- един кабинет на ул.Иван Вазов 3, от страна на БДЖ имаше комисия -една госпожа май се казваше Поборникова и двама непукисти, единият от тях си беше купил току що дигитално апаратче и много се забавляваше да снима локомотивите. От другата страна присъстваха Йордан Тасев, синът му Петър Тасев и аз. На масата в кабинета беше наредена около един метър права релса, по която трябваше да преминат всички локомотиви напред и назад и да им светят светлините. Моята задача беше да извършвам експресни ремонти на локомотивите, които се проваляха на теста :) За целта си носех някои най-необходими инструменти като отверки, пинсети, клещи, поялник, фино масло, спирт и т.н. На един от локомотивите се появи пликче с прикачни- дръжки, чистачки, маркучи и други дреболии, и тогава избухна голям спор между госпожата и Тасев, дали Тасев е длъжен да монтира въпросните части на локомотивите или не! В крайна сметка се наложи аз да ги монтирам, като за целта Пепи трябваше спешно да излезе и да купи някакво лепило за пластмаса!
Бях чул, че колекцията на проф.Тасев е изкупена от БДЖ. Вярно ли е това? Ако е вярно, къде се намира сега?
А в представянето на Борето наистина има много имена. Някои се повтарят с вече написани, но има и много нови, които следва да се включат във фактологията. Пък намерим ли и малко биографични данни - безценно! :)По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.
Цитат на: Vlado link=topic=4183.msg87006#msg87006 date=1361274649А в представянето на Борето наистина има много имена. Някои се повтарят с вече написани, но има и много нови, които следва да се включат във фактологията. Пък намерим ли и малко биографични данни - безценно! :)По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.
По-важно би било да отбележим точно каква хоби дейност е развивал въпросният човек.
Жоро , а драсни някой разказ де , за мен ти си living legend ?Баси, още не ме бяха титулували така :swoon:
:) ей Яска колко хубаво разказана приказка ... ama тъжна бре :(Да ви разкажа още една :yes:
Ако ще е интересно мога да изровя снимки на макети и модели правени тогава ( период 1970-1985г.),
По-скоро трябва да следваме логиката на един учебник по история - там има описания на събития, организации и личности, като за последните (и то за много малка част от тях) следва да има повече биографични данни само ако са допринесли с нещо значимо за каузата или участвали в нещо основополагащо.
Да напиша и аз нещо в тази тема, което не знам до колко би ви било интересно. Вече съм на 34год., а "запалването" ми към това хоби датира от 3-4 годишна възраст. Като син на хобист (Борислава Шопов), нямаше как да не бъда увлечен и аз. Това увличане стана именно на сбирките на тогавашните хобисти. Става въпрос за годините от 1980-1990г. От това време много ясни са ми спомените за Стойко Алексиев и Жоро Дончев. Сбирките тогава се провеждаха в жилището на някой- най-често при този който имаше макет. "Търкаляха" се много влакове от всякакви епохи. Естествено почти всичко беше PIKO, просто защото нямаше достъп до друго. Няма да забравя идванията на Жоро Дончев- винаги идваше на гости с по няколко куфара влакове, всякакви размери. Именно негови бяха първите ROCO-вски и FLEISCHMANN-ски неща, които съм виждал и събираха очите на всички. Спомням си пускането на влаковете с парни локомотиви, ритуалното слушане на грамофонната плоча "Von 01 bis 99" ( по старите хобисти я знаят), която огласяше целият блок.
За разлика от сега, тогава като че ли хобистите нямаха толкова ясни и конкретни интереси (насоченост в определена епоха, колекциониране само на дадена администрация и т.н.) -просто се купуваше всичко поради ограничения достъп по магазините.
Сбирките продължаваха до "малките часове на деня" и бяха поне веднъж седмично. В онези времена беше доста трудно да изработват модели, а малко се осмеляваха да "бастисат" 1-2 локомотива в опит да сътворят нещо. Спомням си баща ми и Стойко правеха тендери и котли от кофички за кисело мляко и кутии от филми "ORWO" ( май така се пишеше).
Тогава всички творяха в посока БДЖ. Режеха преправяха и всеки бързаше да покаже на другия до къде е стигнал на следващата сбирка.
Ако ще е интересно мога да изровя снимки на макети и модели правени тогава ( период 1970-1985г.), включително модели които реално не съществуват, а са творчески плод ( например компилация от мотриса VT135, тендер на BR 52, прозорци от SCHIHT-ов вагон, части от къща на VERO, в резултат на което се появява маневрен локомотив ;)).
... В паметта ми се е запечатал и един не много приятен спомен- по това време един локомотив серия 11 стоеше в депото, обраснал целият в храсталаци и плевели, дори едно дърво растеше през котела. Ние решихме по време на четвъртъчните сбирки с триони, брадвички, лозарски ножици и други такива сечива да го почистим доколкото е възможно от нежеланата растителност. Тази мисия ни отне цял месец всеотдаен труд, и когато работата беше почти приключила и вече можеше да се види машината в цялата и красота, дойде охраната на депото, въоръжена с пушки, и ни изгони най-позорно, сякаш сме някакви крадци на скрап, а не ж.п. любители...
Чисто и просто сме възприели ценностната система от по-старите хобисти, и се опитваме да я предадем (дано да е така) на по-младите!
В онези времена Тихомир смяташе, че Пико е единственият производител на ж.п. модели
Ясене, за протокола само - уточни статията и снимката за коя година се отнася... :hi:Трябва да е 1995, щом пише, че съм 26 годишен... :)
И още малко за бат' Стойко - един такъв негов вагон се състоеше от 50 и няколко (май) отделни части,
които той търпеливо запояваше с големия поялник. Наклонените страници отвън вертикално са подсилени с малки,
тесни триъгълници - и това е отделна част, която тряваше да бъде запоявана. Тенекията, дококлкото си спомням,
беше от консервени кутии или нещо от сорта. Колелата дори сам си отливаше, а като го попиташ защо и тях произвежда,
а не вземе готови от Пико, отговорът беше - "Ако ще правя нещо, най-добре ще е то да е от-до..."
Друг случай: Бат' Стойко прави пластмасов модел на БДЖ 03 в мащаб 1:20 (български мащаб), гледам пили бандажите
на голямо колело наръка с пила и твърди, че за един цял ден прави едно такова колело. Питам го - "Защо поне това
не го врътнеш на струг?" - а той отговаря - "Защо да го правя на струг, кaто мога и на ръка!?!"
Това се казва хоби за удоволствие ...
Та бат' Стойко, тези гондоли, както ги наричаше, ги направи и в 1:45, типоразмер 0.
От бяло тенеке с жълт цвят ги правеше. Големи,около 40 см високи кутии разрязваше, изправяше ги с п
рофесионални точилки фурнаджийски с голямо фи и бавно и методично ги разкрояваше.
Преди това всичко на милиметрова хартия, детайл по детаил, по детайл беше начертал. И
ги поеше с един голям, неудобен поялник...(Как се работи и в НО с този поялник?!?, не питай...)
Всичко това на балкона. Никакви екстри в оборудването за направата им...Най ми беше, и сега е така,
чудно, как без да прави шаблони за извивката на коша, извиваше ламарината на око!!! Проверочни
шаблони от милилитрова хартия залепени върху кортон имаше, но те бяха само сред като го извие, да провери...
И всичко бе точно! Та който си го може, си го може...И ресорите пружинираха и вратите се отваряха и
цялото окачване беше като по конец, и ходовите качества супер - ходихме да вземаме стари довоенни 0 релси и от Емил Бабев,
той имаше смешни разкачвачки,които не вършеха работа, защото витловият спряг си беше истински, само,
че в 1:45 и от Еди Диранов.
Очите ми изтекоха и с ентусиазъм казвам: "Те това е мащабът!". "Не, малък е! Просто реших да се пробвам и тук.
Требе да се опита по-голям!!!" И при следващото отиване в София - първо у тях! Чакам да видя нещо в І, 1:32.
Гледам ,гледам ми то междурелсието къдее по-голямо от 45 мм - цели 72мм. "1:20, казва, кефът тук е най-голям..."
Напереният чирак, моя милост,
- " Ми то как ще ги караш, това е музеен мащаб, такива релси няма по изложбите в чужбина."
- "Аз ги правя за себе си и такива гламави като теб:). Има и други моделисти в този мащаб...Наш си е."
(Виж и Сашо по-горе и разни други постове отпреди години...).
Само дето в 1:20 приоритет имаше пластмасата, като материал...