RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Макетиране и техники на макетирането | All about layouts => Основни похвати в макетирането | Basic steps in creating a layout => Темата е започната от: XRISTO в 10 Декември 2007, 13:38:45
-
Имам релси,които се нуждаят от изчистване на по - дълбока ръжда. Въпросът ми е :
- Мога ли да се справя с ръждопреобразувател или има някакъв друг,по - сигурен начин?
-
След направени опити да се почистят петна от ръжда на язви по релси на старото Пико се намери един сигурен начин - замяна с нови. Всички други опити водят до неуспех. А с ръждопреобразувател е гарантиран начин релсите да загубят проводимост и да ръждясат по-бързо.
-
Ми аз си ги чиста от патина и ръжда с една машинка, детое като зъботехническа. има си приставка с финна месингова чека - става перфектно ! После и с една гумичка за полиране и става като нова, ама според мен няма нужда.
-
Слава Богу за сега не съм имал такъв проблем. Ама ми се струва, че Жоро е прав. Решението е замяна. Осдстраняването на ръждата чрез механична обработка не ми се вижда добра идея. За страничната част на релсата може би не е проблем. Обаче главата на релсата на ръка ми се струва трудна работа да се докара кат фабричната равна. После ще се получи нещо като при нащо БДЖ. Пътува си влака уж по безнаставов път пък целият се тресе нагоре надолу все едно се движи директно върху чакъла. И въобще изсъргването на ръждата премахва и покритието на релсите. И после ръждясват още по-лесно.
-
Като правих последното почистване, забелязах, че и по някои от релсите има потъмняване и съответно накъсване в равномерния ход на локомотивите.. Тъй като съм на стария "П" профил, мисля да ти пилна леко от горната страна с фина водна шкурка /1500 или 2000/, естествено на сухо и без да се увличам.. пък ще видя след известно време как се е отразило на състоянието на релсите... бтв, тоя проблем е май на по-новите релси на ПИКО - навремето, когато бях на НО, имах релси на траверси от пресован картон /преди появата на пластмасовите траверси/ и никога не съм имал проблем с корозия - всичко се е свеждало до почистване със спирт и релсите си блестяха... Сега май швабите освиниха технологията за галванизиране... :(
-
Да ви споделя честно ръждата прави линиите по автентични... Аз лично отгоре с много ситна шкурка съм за чистил най ръждясалите линии и после с парцалче напоено с машинно масло съм намазал линиите, и така си стои целия релсов път намазан. Когато реша да карам просто с сухо парцалче почиствам линиите.
-
Като правих последното почистване, забелязах, че и по някои от релсите има потъмняване и съответно накъсване в равномерния ход на локомотивите.
Да ви кажа честно,понеже все още си нямам макет и често си сглабям отделни отсечки(не кръг,защото ме болят колената да клеча по пода а и така не ме кефи) особено напоследък,с цел да си пробвам дигитализираните от мен локове,забелязвам същото прекъсване.Интересното е , че се забелязва при доста запазени релси(при такива проби избирам най-читавите релси).При допир на съединенията всичко се оправя,което ме води на мисълта,че ако искам да разчитам на перфектните ходови качества на локомотивите,ще се наложи да съединя релсите , споявайки ги една за друга ако не директно,то поне с по едно късо кабелче отдолу.В противен случай сигурно ще имам проблеми.Вие какво мислите по този въпрос,надеждни ли са самите щифтове от гледна точка електропроводимост или моето е някакъв единичен случай?
-
Прекъсването на контактната мрежа съм го решил с малки спойки между релсите... ;)
-
Voodoo, наистина спойките решават проблема с токопроводимостта, но ако си на макет и не разглобяваш линиите. .И аз като Xristo съм още в "насипно-разглобяем" вид и трябва да разчитам на контакта, осигурен от стандартните щифтове... Почва да ме "гложди смътното съмнение" /ако може да цитирам един стар съветски филм ;D/, че галваничното покритие на релсите с "П" профил се скапва и от вътрешната страна... >:( Ако изобщо там има...
-
За профилни релси ли говориШ, или за стария П профил на Пико?
-
Старото пико-вско "П"...
-
Относно старите Пиковски релси,с които са ми всички макети в НО,за подобряването им правя следното:Първо,преди да направя някой макет,нареждам фигурата на земята,след това прибирам излишните релси.Второ,разглобявам фигурата и тъй като релсите ми са втора употреба,пристъпвам към отремонтирането им.В какво се състои рециклирането?!
Първо поставям релсата на равна повърхност на нивото на очите,обърната с траверсите нагоре и я изправям идеално.След това оправям ушичките,които държат релсите към траверсите(разчеквам ги с отверка) и ги почуквам отгоре,по този начин релсата се уплътнява по траверсите и не дрънка като я пуснеш на масата ;DТрето действие е поправка на гнездата на свръзка на релсите.Там обикновенно се наблюдава разчекване на отворите,с помоща на клещички,те трябва да възвърнат правоъгълната си форма.И четвърто действие е поправка на прастинките,които влизат в отворите.Те трябва да бъдат изправени по посока на релсата,като същевременно трябва да имат характерните малки чупки,които служат за контактуване в страниците на отворчетата.
След такова рециклиране и поставяне на макета,не съм имал загуба на ток.Въпреки това,под макета пускам инсталация която през метър е вързана за релсите,това е двойно осигуряване.
Пия Миринда-портокал от 2 литра ;D
-
Правя същото като toniemi само,че меря с уреда и правя спойки ако някъде няма връзка. Разбира се и аз имам няколко места по макета от където идва ток. Също ползвам "П" профилен път, с малки изключения. ( един от коловозите ми е в "Т" профил - за него важат същите правила )
-
Ето как процедирам и аз :
1. сортирам всички прави 1/1 , 1/3 , 2/3 ; криви 880 и 760 съответно 1/1 , 1/3 , 2/3 ; ръчни стрелки ; автоматични ; и т.н.
2. слагам им една прилична цена
3. и ги продавам/подарявам на приятели
с печалбата правя малък банкет за тесен кръг самодиви, за да не си спомням на сутринта за ужасът, наречен П-профил на Пико
-
Брях мааааму , а аз си купих от Адри "П" -профил , но си е в идеално състояние....
-
Смяната с Т профил е най-доброто решение. Макар че и това не трябва да се абсолютизира. На макета съм положил релси на Лима от един попаднал ми техен стар комплект и и си имам само проблеми с тях - свързващите пластини са скапани и не осигуряват добър контакт, а релсите потъмняха и се намали електропроводимостта. По съвет на Васко и аз като Best Ripper леко с много фина шкурка ги изчистих и се получи блясък и чистота. Обаче след време пак потъмняха. А пластините с фини клещи затегнах и стана като че ли по-добре.
Друг пример: върху моста имах хроничен проблем с прекъсването на минаващите състави. Един ден се реших, разглобих мостовата конструкция и изцяло замених релсите върху й. Вече нямам проблем!
Трети пример: Y стрелката, за която говорих по-горе, освен че джонтът и беше малък, пластините й също не контактуваха добре. Решението - демонтаж и смяна на всички контактни пластини. Вече нямам проблем!
Като завършек ще обобщя: смяната трябва да става само с нови релси Т профил. Кои са добри обаче и кои не, не мога да кажа. Аз ползвам само Пико, А глайс, код 100 и съм доволен, но ако бях започнал в момента да правя макет и финансовите ми възможности бяха по-добри, щях да взема Тилиг, код 80. За Роко и сие нямам мнение, защото не ги познавам добре. Тъй че който, както и защото... или който и както иска да избира по свое усмотрение.
:)
-
абе нямаше ли отделна тема за 'избор на релси' ?? - тази е за избор на ръжда - да има или не
-
Ьми за флайшманските не съм ги видял тия с призма :-\
пък пеко не са ли само в N... :-[
А точно на Тилиг , си ги имам (вече) и както ми казваха преди това - те си имат доста приличен цвят (като слаба ръжда) а по главата на релсата като се тръкнат малко , става лъскаво с "ръжда" отстрани точно като при истинските в 1:1.
Проблеми с контактуватено нямам - това тръкване съм го направил около месец и нещо назад и за сега не забелязвам да имат и най-малкият отенък на окис (основният виновник за лошият контакт на стариият П-профил) защото както казах някъде наоколо ;) - те са от някаква по-специална месингова сплав (месинга е различен според отношението м/у медта , цинка и още няколко части от процента на други метали :-* в съдържанието ) която ги прави , гъвкави но доста жилави, една идея преди да се окаже че са "пружина" и същевременно много благоприятни както за финна и прецизна обработка с пила за "нокти" така и с хоби електроинструменти , пък са и с цвят близък до истинският ...
При П-профила , въпросният окис на метала , довежда първоначално до леко ръждясване , което мигом затруднява контактуването , а при по фрапантни случай , води до опадване на повърхностния слой (който пък си е сплав на калая) и до тъй нареченото "почерняване" на профила.Това почерняване се дължи на оголването на основният "носещ" материал на "бялото тенеке" от каквото всъщност са изработени тези П-профили.Основата на всяко бяло тенеке всъщност си е най-обикновенно черно желязо , в случая вив вид на тънка ламарина (тоест не е декапирана).
За това винаги ви се чуда ,че си позволявате да ги търката с каквито и да е абразивни инструменти (дори да е шкурка с №2000) тъй като при таково "почистване" се сдобивате освен с по-добър контакт (но с временен успех - убедили сте се) и със ускорено изтъняване на защитният калаен слой.Калая е с такова атомно число , че лесно се окислява (получава по сив отенък и губи блясъка си) дори от атмосферата - особено в градовете дето е много "чиста".За мен е абсурд да ги търкам с нещо чисто механично - те са и без това неравномерно "надрани" още при сгъването им с машината която ги прави .На практика тя с един удар на работният инструмент (по-точно в неговото начало) ги щанцова (сиреч отрязва) а в завършващата фаза на този удар ги сгъва в познатият П - профил.Това надиране на мекият материал по-твърдите инструменти си личи най-добре от страни на профила в областта на крампонните болтове по траверсите - вгледайте се и ще ги видите.Ето още една причина да "сдават багажа" по-бързо отколкото ние сиги купуваме!!!В областа на тези надирания също е истънен защитният слой. Защо се правеше от калай - това си остава един от най-добрите електропроводиници ! Пък на нас това точно ни трябва.На производителя му е ясно че тока тече не само по повърхността на този проводник (за това изчисляваме сечението на проводниците според тока който искаме да тече през тях безпроблемно) , но при релсите повърхностният слой който както казах се окислява от въздуха всъщност се явявява и прехода от релсата към токоснемащата колоос.К...
Ще продължа след малко че смачкаха кола на паркинга. :o >:(
-
Напълно съм съгласен с pach! Просто П профилът вече е отживелица и трябва да заеме своето място в... историята. А Тилиг наистина са добрият заместител! ;D
-
абе нямаше ли отделна тема за 'избор на релси' ?? - тази е за избор на ръжда - да има или не
Аз съм за РЪЖДАТА
-
Мда , за най - голямо съжаление БМВ-то не оцеля след среща с ТИР на заден ход - но всичко е о`кей - тенекии се купуват важната е хората да са живи и здрави !!!
----------------------
надявам се че мога да продължа...ако не е в темата , моля Владо деа го премести , че се обърках...
...м та за ръждата и как се боря с нея...
Друг основен проблем за нарушаването на цялостта на калаеното покритие при П-профила , е от замърсени релси и колооси .При такава лоша комбинация при движение на особено по-старите (с по-голяма консумация на ток) и по-мощни локомотиви най вече , вследствие на замърсяването се нарушава както всички знаем и токоснемането , което ако е за много кратко време ,и на къс участък от пътя - тоест локомотива преминава (в най-лошият случай на тласъци) но отдолу се получава искрене , подобно при четките на двигателите .Става едно главоломно натрупване на отрицателни фактори , колкото по искри , толкова по-замърсява (опушва) това "опушване" вече не е с нужната електропроводимост , и влошаването на електрокантакта е още по-голямо .ПРи такова влошаване , ако все още преминаването на локомотива е възможно , понякога се произвеждат такива искри ,че се пробива калая от покритието , става микродупчица , и подобно на човешката рана (отворен вход за гадюхи) това е вече още една предпоставка за сдобиване с истинска ръжда.
Учудвам се и на "смазването" на релсите с масло , което не е ли отмито ссъс спирт , също остава в минимален тънък слой , който не е толкова добре електропроводим като металите например.Тоест масло на релсите , било съзнателно или не (защото не се препоръчва то да "капе" от локомотивите ), положено там където не му е мястото, е още една предпоставка за искрене , а ако маслото е в повече , дори до истински димни ефекти.Много хобисти ползват за смазване на ходовите части тънко машинно масло , но то трябва да се полага винаги с една идея по-малко , защото особено при по интензивно движение , винаги има малка (или по-голяма) промяна в температурата вътре в коша , съответно и в механичните предавки , вследствиена това допълнително 4подгряване" на маслото , то става по-летливо (по-течно) и съответно да "шурне" надолу по законите на физиката (особено ако локомотива и спрял на место (ефекта е подобен и при истинските локомотиви - освен течовете им по ред още причини).Други колеги ползват тъй наречената "бяла" грес каквато се слага например при видеомагнетофоните и ДВД-тата , тъй като тя е във вид на паста .Според качествата на тази паста , тя също има свойствата да стаа по-течна от загряването и при работа.Това първо - второто е че не всяка такава паста е предназначена да работи и с метални части .Повечето съвраменни пасти са предназначени да работят с пластмасови части които освен това са и самосмазващи се до известна степен ,защото са на силиконаво основа.ПРи попадането на такива пасти върху метал , особено месинг , понякога се забелязва образуването на окисна смес от метали смазваща паста ,най-често със зеленикав цвят.Това не е желателно , тъй като зеленикавия цвят означава ,че пастата действа като слаба киселина на месинговите части (даже на по-старите зъбни колела си е задължително) , което също не е хубаво.Тоест трябва внимателнов краен случай чрез проби) да се подбират смазочнета материали , били те масло и ли "бяла" грес.не всяко нещо е подходящо.За количествата грес , правилото е същото като при маслото.
Каква е мойта практика , като и тя не е най-ефективната , но поне намалявам някой от по-горе изброените фактори , влошаващи движение и токоснемане , както произвеждането на предпоставки за образуване на ръжда.не казвам че моят метод е най-добрият , но и аз като всеки нормален човек , се уча докато съм жив...
На първо място , както разбрахте , не "жула" релсите с нищо по-твърдо от тензух.Не ползвам никакъв друг тип мтъканна материя (особено памучна -колкото и да е мека) защото само самата технология на изработката на тензуха , не позволява пускането на влакънца (което пък си е проблем за колоосите и свързаните или не с тях задвижвания.
Тъкмо по тази причина , за превързочни материали се употребявяи да ден днешин тензух.
Обикновенно него го напоявам със 80-95 градусов чист спирт , който също не е агресивен към метал.Ако е с по-малко градусово съдържание , значи има други примеси (най-много вода) което вече не е хубаво.Домашняркат си я пазете за пиене и разстриване , по същите причини - не е идеално чиста химическа смес ;).
Бензин,ацетон, АМВ,МРТ и други органични разтворители ,пък са агресивни към пластмасата , с каквато изобелстваме в моделизма въобще.
Когато се налага почистване в тунели при макетите , за това си има фабрично или самоделно направени специални вагони , които противно на снимки и всеобщо мнение , се бутат (а не теглят) от локомотива.Дори и най-скапаният ни локомотив ,отделен от колекцията в "службата по чистотата" също има право на чисти колооси! ;D
БРоя на преминаванията на такава композиция е обратно пропорционален на тежеста на почистващият вагон.Колкото е по-тежък ,толкова по добре "обира мършляците" и съответно - колкото е по-лек , толкова по трудно се справя с работата си.
На второ място , в борбата с ръждата , разполагам на скрити но достатъчно близки места до металните части (било то в макет или кутий с подвижен състав ... :P а от скоро и във витрините с колекции от такъв) на доста голям брой малки пакетчета със "силикагел"(Силикагела и силно хигроскопично вещество (май на минерална основа) който има способността да "смуче" влагата от въздуха.Впрочем много домакини го ползват със същата цел в бюфети и шкафове , където си държат брашно ,сол , захар и т.н.
Айде искарахте довечера една ... от жените (или гаджетата) си!!! ;)
Колкото този силикагел е в цвят различен от снежно бял , толкова е по - "насмукал" се подобно на квартален пияница.Но и той като кварталният алкохолик се нуждае от почивка за "презареждане".Аз лично едно време (соцвремето) използавх насипен , който като станеше въз розов , го събирах и изсушавах на пряка слънчева топлина.Сега тъй като е вече на малки пакетчета направени от влагопропусклива хартия , е не виждам цвета му , го вадя на "припек" един път на 1,5-2 месеца.как съм определил - според "режима" на помещението в което е "семейното съкровище" ...е не съм го херметизирал, нито влизам в него през въздушен шлюз , и скафандър не нося , но все пак има определни фактори който го правят поне малко по-затворено откъм промени ,тоест има си определен режим (пример - не държа саксиий в него , това също е предпоставка за влага , втори пример - внимавам да не се запотяват прозорците - изпотят ли се , там си е направо реки от влага , трето ...абе все такива индивидуални за всяко помещение и човек нещица , които поне съм се сетил!!! ::)) и след като съм установил нещо подобно на елементарен повтарящ се във времето режим , съм разкъсвал пакетчета със силикагел , положени по едно исъщо време ,но отваряни последователно през седмица .Когато стигнах до "розовият" цвят открит в последното отворено пакетче (но не и последното в наличност на местата им) засекох времето и сега операцията я правя по подсушаването , я правя в рамките на така определеният срок.ПРозорец за проветрение там отварям само в случай на сухо и топло време навън.
Така от части имам резултати в борбата със корозията (другото име на ръждата :P) с много по-добро от средното ниво.
Този опит го натрупах в продължение на доста време , но това не ми попречи да се наложи , постепенно да изхвърля кашон с релси в ТТ от старият п-профил с обща дължина около 50 метра релсов път! За случая имам вина не само аз , но това е друга бира...
Или както казват - "всяко зло , за добро" - сега вече имам от новият релсов матириал - Т-профил на Тилиг , който ги наблюдавам от 1-2 месеца и съм много доволен (за сега ) от състоянието им...
Така че както казва Владо - спасението е в подмяната на старите релси с нови технологии.
Направих си труда , да опиша това толкова подробно , защото релсите са най-видимата част от състоянието на хобито ни.Тях всеки ги сменя според възможностите си и желанията , но борбата с корозията се води не само върху релсите , но и при всичко останола свързанио с моделизма!
Тоест горните елементарин изводи и малки правила са си валидни...
;D Приятна вечер ! И прощавайте ако съм ви накарал да се замислите и съм ви отнел съня! :P
;D ;D ;D
-
Адриане, ти си пълен мискинин... :P
-
Ми както се вижда, моя макет си е целият от "п" ,щото толкова са ми финасовите възможности. Ако трябваше да го правя с "Т" нямаше да е в тия размери, определено! Може би нямаше и да го има. За добрия контакт съм прегледал всяка една релса и съм оправил с финни клещи връзките между тях. За по добър контакт се грижа с една гъбичка за полиране и финно шлайфане на лак, която се изпозрва от бояджиите. върши страхотна рабоата.
-
Профилните релси са доста по-добри от П профилните във всяко отношение. Обаче тоя проблем с оксидацията на главата е направо отврат. Уж релсите изглеждат чисти, обаче окисния слой е толкова тънък че практически не се вижда. Чак когато минеш и леко пришлайфаш главите изведнъж положението се променя. Винаги съм се чудел, защо примерно РОКО продават толкова много шлайфер вагони, а то причината е, че без тези вагони да се движат по релсите почти непрекъснато, оксидацията на месинговите релси започва практически веднага след пускането им в действие. А окиса с бърсане не пада! Или си трябва механично отстраняване с шлайф гъба или се налага да се пречи по химически път на оксидацията. Полагането на маслен филм вероятно помага, но би било по-добре да се търсят продукти, подобни на WD-40 примерно, които(поне по табела) ги дават, че и подобряват електро-контактните способности. Решил съм да направя някои експерименти по този въпрос, и като имам резултат ще пиша пак.
-
Имам релси,които се нуждаят от изчистване на по - дълбока ръжда. Въпросът ми е :
- Мога ли да се справя с ръждопреобразувател или има някакъв друг,по - сигурен начин?
пробвай с водна шкурка 1000 просто отиди в най-близката железария и си я купи ;)
-
Това обаче е временно решение - с водната шкурка , колкото и да е финна се сваля покрай ръждата и калаеният слой, които визира П-профила като "бяло тенеке" а отдолу си е черно желязо , което с огромна сила и с удвоена скорост почва пак да ръждясва... :swoon:
Радикалното решение ,е след изтичане на окончателната годност на П-профила, да се изхвърли и да се подмени с новите релси! :spiteful: ;D
-
А новите релси не се окисляват, но за сметка на това.... сулфатизират. Затова иска почти непрекъснатото лангъркане на поне един вагон с шлайфер. От една страна шлайфера свършва доста бързо и трябва да се заменя(купува), а от друга малко по малко главата на релсата заминава. Обаче както се казва няма пълно щастие ;D. При всички положения профилните релси са за предпочитане, ако имате достатъчно средства да ги купите ;D
-
В момента продават доста добри спрейове за по добра електропроводимост, никой ли не е пробвал с тях? Нямам предвид wd 40, защото това си е една проста разпалка за печки според мен и за нищо друго ;D
-
Открих една био-паста , която чисти добре окиса от старите П образни релси в ТТ.
Пастата се казва Паста "Метал"- за почистване на окиси от метал.Няма как да покажа опаковката , защото от тази нямаше и човека ми даде негова , която мъничко използвал .Каза , че в Понеделник ще има от всичко . Цената - 7.80 .Подробности - www.ekomakc.com
http://www.ekomakc.com/products.php?page=himiq&list=78
-
Тук отдавна мисля да задам един въпрос, но досега се въздържах, щото някой може да го приеме като заяждане, а то не е. Та значи при мен за 36 години нито за ден не е преставало да има макет в стаята (било то 25 год. на земята или както е сега) и НИКОГА не съм имал нито една ръждясала или потъмняла релса или проблеми с токоснемането. Дори съм искал от Жоро (ако помни) ръждясали релси да си правя глухия коловоз за изоставените парни локомотиви. Как се сдобивате с тия железни окиси, сулфати и прочее нежелани химични съединения? Единствения възможен отговор за мен е, че в стаята има парно т.е. няма влага. И може би това е и отговора на самата тема "Как да реша проблема с ръждата"
Вашите мнения?
-
Ами може и да си прав, ще ти кажа като си направя макета.Засега релсите, които имам са в кашон и не забелязвам да ръждясват, па макар и стаята, в която стои да не се топли постоянно, а когато я отоплявам не е с парно. :good:
-
Пиниза е, че трябва влаковете да се карат! Като се карат редовно проблемите се решават от експлоатациата. Обаче оставиш ли ги за една-две седмици примерно и ако има влага или релсите са пипани, проблемите почват. За съжаление освен влаковете на повечето от нас на главата ни седят доста други проблеми и чак кога шапката те стегне до пръсване, вместо да идеш на психо доктор, теглиш майната на всичко и пускаш влаковете. Пък до тогава процесите изброени по-горе действат с пълна сила, особенно в по-влажни помещения. Все пак месинга се води активен метал и като такъв влиза в тая или оня реакция. Виж, Тилигските релси са с нойсилбер покритие, което на практика ги защитава от този вид реакция, като по този начин не влошава контакта, и предполагам(тъй като имам тяхна само една НО+НОе част) седенето не им пречи.
-
Тилиг нямат никакви проблеми, проверено е. Аз имам само такива.