RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Общ форум | Chit-chat => Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby => Темата е започната от: toniemi в 06 Февруари 2008, 19:17:07
-
"Разкажете за онова време" е тема в която да споделим спомените си за "Млад техник" и другите магазини за влакчета.Прочетох няколко изказвания по тази тема,а за мен тя е безкрайно интересна и носталгична.Като се събираме на сбирки и я зачекнем,винаги слушам с интерес ;D.Най-атрактивни разкази съм слушал от Васята,Ясен и др знайни и незнайни стари,износени и амортизирани хобисти ;D ;D ;D.В София си спомням че съм пазарувал от "Млад техник","Дет Маг","ЦУМ"не съм сигурен за магазин "София",голямият магазин в кв"Люлин" и повече не се сещам.Тъй като съм бил дете без собствени доходи,пазарувах скромно но от сърце :).Всичко което получавах от накъде го влагах там.Чак когато влязъх в техникума и получавах стипендия-60лв месечно,се почуствах хобист.След като вземех парите,последователно обикалях магазините и пазарувах.Интересно ,още помня когато си купих шкодата е499.Тогава нямах пари,просто обикалях с колелото,видах я в мл тех,беше след обяд някъде час до затваряне,газ с колелото до "Красно село",където живеех 15 минути молби към майка ми за 30лв заем до стипендия и газ обратно.Очаквайте продължение ;D.В последният момент,преди да затворят си го купих,какво блаженство бе ::) ::) ::).Тогава не знаех че това е ХОБИ,и се чудех,защо толкова бързо се разпродават нещата за влакчетата.Много пъти видя нещо и отивам на другият ден да го купя :o :o :o :( :( :( >:( >:( >:( няма.Имам още спомени,как си купих първият трансформатор,първата 118ка,как я настъпи баба ми >:(,купих си втора(помните ли онази блаженна миризма на нова машина),помня когато си купих120ка(много красив лок)и т.н.Ще ви споделя още нещо интересно... чакате ли?Веднъж се връщам от бригада с 112лв в джоба,от гарата през мл.тех,нищо не си харесах,обаче в дет маг синя130ка с 5 пътника,бях ги виждал само на картинка,85лв к-кта,като се прибрах що мрънкяне слушах...мани.После си купих и червена.Това бе до казармата 90г.После чак 97 отново започнах та да се стигне до http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=27802
-
Мале , че сладко разказваш - направо надуших миризмата на новата машинка !Вярно с оригинала - гарантирам!Е ех върна ме много назад , ама сърцето пак така се вълнува - аз пък търчах като изоглавен отиване и връщане цели общо шест километра по дестинацията "млад техник - пирогов -млад техник " за да купя три пътнически вагона и вагон ресторант , всичките "Пулман" , четириосни , керемидено червени в "НО" със свое много готино жълто осветление и интериор вътре в бледо жълто (впрочем "РIKO"), като измолих от баба ми със страхотни молби (почти до плач) 10 лв - вагоните дори тогава на мен ми се видяха много евтино - по 2,50 лв бройката.Тогава бих си ги купил и по 25 лв/бр.!!!
Това е една от причините да ми става тъжно като се сетя , че ги продадох в комплект с всичко и смених мащаба - в "ТТ" и до сега не съм срещнал този модел.Но онези сякаш са ми пред очите :'(
-
Тони, ти направо изби рибата с тази тема. Представям си как ще се получи, като на среща между приятели и се почнат лакърдии за казармата. Мноого благодатна тема.
Пламене сигурно имаш впредвид от този тип по-долу, но червени.
Като се има в предвид, че всички двоосни в НО бяха по 3лв., за 2,50 си е направо подарък. Още имам от тези вагони и не мисля да се разделям с тях. Между другото те се казват "оберлихт"-и или вагони с горно осветление. В началото то е било на газ, по-късно го заменят с електрическо.
-
Тони, ти направо изби рибата с тази тема. Представям си как ще се получи, като на среща между приятели и се почнат лакърдии за казармата. Мноого благодатна тема.
Пламене сигурно имаш впредвид от този тип по-долу, но червени.
Като се има в предвид, че всички двоосни в НО бяха по 3лв., за 2,50 си е направо подарък. Още имам от тези вагони и не мисля да се разделям с тях. Между другото те се казват "оберлихт"-и или вагони с горно осветление. В началото то е било на газ, по-късно го заменят с електрическо.
Винаги има още риба ;D
-
Тони, ти направо изби рибата с тази тема. Представям си как ще се получи, като на среща между приятели и се почнат лакърдии за казармата. Мноого благодатна тема.
Пламене сигурно имаш впредвид от този тип по-долу, но червени.
Като се има в предвид, че всички двоосни в НО бяха по 3лв., за 2,50 си е направо подарък. Още имам от тези вагони и не мисля да се разделям с тях. Между другото те се казват "оберлихт"-и или вагони с горно осветление. В началото то е било на газ, по-късно го заменят с електрическо.
Точно,точно , ама времето не прощава :-[ червен бе вагон ресторанта ,който имаше нощни лампи по масите до прозорците (светеше само тавана - светодиодите не ги знаехме даже) страхотна красота . А цената и на тези , и на съвременните четириосни пътника си бе по 2,50 лв , но свършваха за ден и ги доставяха 1-2 в годината , който вземе,вземе -другите мечтаеха.Товарните двуосни си бяха по тово време по1,20 до 1,80 според преценката на ценообразуващите които хал хабер си нямаха - за тях си бе просто играчки...Пък имаше и двигатели за авиомодели и радиоуправления които не се продаваха на под 18 годишни , в най-добрия случай продавачките казваха да дойдем с родител е ще ни ги продадат .Абе годините на тъпия социализъм...Годината не е помня точно , но е в периода 1972-1979 , там някъде!
-
Спомних си една история; Тъкмо щтях да се прибирам от Ленинград за България. Сесията ми беше свършила, ПАРИТЕ също! Влизам в един голям магазин"Детски мир" и гледам на щанда за влакчета BR 01-5 и BR 52 (оня с големия тенер, кадето двигателчето е в него а колелата на локомотива са паразитни). Цената не помня точно 40-50 рубли за бройка! :o Ами сега какво да правя, кат няма пари :( няма и от кого да заема :( Сетих се че билета ми за самолета е за отиване и връщане ??? След много молби цветя, бонбони и др. обещания...... :-X :-X момичето от авиобюрото ми го смени с еднопосочен ;D Сигурно вече се досещате какво направих с върнатите пари от разликата в цената на билетите? Миризмата им е все същата като на нови!!!
-
Всичко е кристално ясно в твоята история , само моментът с : "...и др. обещания...... " звучи мистично . Може ли да го уточниш , вместо да ни баламосваш с 52- ки и 0-ли ;D
-
Адри, небих искал да нарушавам првилника на форума ;) ;) ;)
-
:) Разбира се , всичко е в рамките на добрата шега :)
-
Ето и от мен една история " от онова време"
Бях 10 годиШен, когато в цум пуснаха Е11. СтруваШе цели 20лв. Първата ми мисъл беШе "Тези са луди", и по4ти веднага след това запо4нах да ме4тая (по то4но да копнея) за този локомотив. Съгласете се 4е за 10годиШно мом4е е много, ама много трудно да събере 20лв. На мен това ми костваШе няколко месеца, докато една събота отитдох в ЦУМ с парите."Дайте ми, казвам, този локомотив от 20лв". А продава4ката ме изгледа лоШо и каза" Какво, от 20лв? Кой ти ги даде тези пари? Ште дойдеШ с майка си." А майка ми естествено не знаеШе 4е имам тези пари, и нямах намерение да и казвам. Тогава отидох при баба ми, а тя като 4у, 4е Ште дам 20лв за влак4е, само дето не умря. То бяха молби, то бяха обеШтания, 4е Ште слуШам, 4е Ште у4а, 4е не знам какво и не знам Што... И накрая баба ми се съгласи, но...условието беШе да се подстрижа. А аз тъкмо бях пуснал малко косица през ваканцията и даже малко прили4ах на Бийтълс. Но това беШе условието...или Е11 или коса.......Сега след близо 30 години в моята витрина с влакове, стои на официалният коловоз Е11 с дълга редица модернизирунг вагени
-
Това е първият ми локомотив който бащами ми донесе от ГДР, 1964г. Много си го харесвам! Като си помисли човек само; машинката е на 44 години и още върви перфектно!
-
()
Това каква машина е,и в кой мащаб е?
-
НО на PIKO. Oт френските железници. Нещо беше СС и някакъв номер. Ще проверя после с точност. А така изглеждат вагоните към локомотива от този "сет"
-
На тази снимка се вижда по-добре. Вагоните са 3 на брой в "сета". Само че са 2 класа.
-
как бе , култов к-кт си беше този !
Както и Е244 ките с 2-та мечтовоза .
Бях си купил и двата , спомням си че после пуснаха Е244 в отделна кутия - 12,50 лв ми се върти в главата .
Един ден ходих да си купя модернизиран 1/2 кл и беше свършил - лелее, щях да умрЪ !И таман да си тръгна и едната продавачка казва на другата - дали е извадила някакъв кашон на Пико , който бил сгрешен - ама управителят казал да се продава ; питам с какво е - електровози - и вади познатия вездесъщ Е244 --хахахх , и аз пак си затръгвах , ама с периферното зрение меркам - бе нещо има различно на кутията , дайте да го видя - отварям го и веднага виждам : ЧЕРНИ талиги ?! - оппа , гледам номерация E144 Дойче Бундесбан , малииий , прималя ми!! Та познайте ;
а/ натопих продавачките в МВР за западна пропаганда ?
б/ прежалих парите за модернизирания ваген , залагайки съдбата му под въпрос
в/ или писах писмо на деда ви Мраз
-
Ами "ДетМаг" - зад Шератон , откъм Св.Петка ? И там имаше щанд с влакчета, и то с много яки неща ; последното което си купих оттам бяха 8 4-осни цистерни Texaco - едни сребърни с черна лента от край до край - красота ! Спретнах як влак ; по това време дебнех комплектите с BR 110, циментовоза и този с капаците отгоре ; от Млад Тех-к бях взел 2 и някой ми каза ,че в ДетМаг-а ги имало "под щанда" а ми се искаше дълъг влак циментовози - нямаше ги отделно : за мен най-красивият вагон на Пико от онова време !
прил 2-осната версиа на Тексакото , която май не е идвала в БГ
-
за мен най-красивият вагон на Пико от онова време !
прил 2-осната версиа на Тексакото , която май не е идвала в БГ
[/quote]А този с многото малки буренца?
-
Да , също мн атрактивен - приложих го горе ; и до ден днешен имам 6 броя ; бяха 12 - но заминаха навремето по преднзаначение
-
Да , също мн атрактивен - приложих го горе ; и до ден днешен имам 6 броя ; бяха 12 - но заминаха навремето по преднзаначение
Аз имам само 3 ;D
-
Адри, като спомена за 110та и се сетих; Виждам я в магазина и много ми хареса (то от НО всичко ми харесва но нали така му е думата) беше в "сета" мисля с още 5 вагона. "Сета" беше отворен като мостра а прдавачкат ми казва че това е последната бройка. Застояла била от много време и цената и е намалена защото едното ъгълче на покрива на кабината е счупено! Ти сега познай коло секунди мислех за да взема решение? 0 , 1 или 2 ;D ;D ;D
-
Здравейте!
Четейки тази тема се сетих и аз за нещо преди 10 - 12 години. Отивам на гости на мой чичо, жалко че не е вече между живите, старите хобисти ще се сетят за него Любомир Пенков, работеше в БНТ. Та той ми вика правил съм леща да хапнем и ще те водя на едно място. Каде, що непожела да каже! Само рече: ще си доволен много. Той знаеше , че и на мен ми е болест ТТ. Ама кой да се сети. Заведе ме в едно малко магазинче да една уличка зад "Исул". Останах като гръмнат виждайки вътре за какво става дума. Адри, предполагаш за какво става дума, на ли? На другия ден бях там и ме посрещна един с огромна кичара - а познайте кой!? ??? ;) Въртях се, суках се може би час вътре и накрая излязох с колекция от 24 броя двуосни цистерни за ТТ. И до сега си ги разхождам по релсите закачени една за друга теглени от един или два BR 92 - красива гледка за окото! След време някой беше оставил и каталога на "Tillig" за 1994 - 1995 година, та й него пазя до сега ксерокопиран. И за капак на всичкото това казано и написано от мен, това лято на "Бургас Фест" си чесахме езиците с един колега и толква сме се разхубавили. че не можахме да се познаем след години, а тука във форума се засякохме. Кой е бил той оставям на вашето въображение да гадаете....................... ;)
-
Здравейте!
Четейки тази тема се сетих и аз за нещо преди 10 - 12 години. Отивам на гости на мой чичо, жалко че не е вече между живите, старите хобисти ще се сетят за него Любомир Пенков, работеше в БНТ. Та той ми вика правил съм леща да хапнем и ще те водя на едно място. Каде, що непожела да каже! Само рече: ще си доволен много. Той знаеше , че и на мен ми е болест ТТ. Ама кой да се сети. Заведе ме в едно малко магазинче да една уличка зад "Исул". Останах като гръмнат виждайки вътре за какво става дума. Адри, предполагаш за какво става дума, на ли? На другия ден бях там и ме посрещна един с огромна кичара - а познайте кой!? ??? ;) Въртях се, суках се може би час вътре и накрая излязох с колекция от 24 броя двуосни цистерни за ТТ. И до сега си ги разхождам по релсите закачени една за друга теглени от един или два BR 92 - красива гледка за окото! След време някой беше оставил и каталога на "Tillig" за 1994 - 1995 година, та й него пазя до сега ксерокопиран. И за капак на всичкото това казано и написано от мен, това лято на "Бургас Фест" си чесахме езиците с един колега и толква сме се разхубавили. че не можахме да се познаем след години, а тука във форума се засякохме. Кой е бил той оставам на вашето въображение да гадаете....................... ;)
Това магазинче откога до кога е съществувало,какво е предлагало и кой го е държал(хобист ли)?
-
Сега зададох въпрос в "сигнали" , та се сетих за една случка:
Трябва да беше някъде 1978 или 1979 година.С трима приятели (от който само аз останах заклет фен на моделната железница) се занимавахме освен с моделиране и с фотография.Една неделя сутрин , се въоръжихме с фотоапарати (лентови разбира се ;D) около десетина черно - бели с различна чувствителност фотоленти и две цветни , които по това време си бяха дефицит (като много други стоки >:() и се насочихме към Централна гара , да направим снимки на подвижния състав там който видим.
Речено - сторено. Тичахме по пероните да снимаме всичко което ни хареса от различни ракурси , ама най-голямото бягане направихме за една маневра отсерия №52 , щото много ни хареса със "старите" щанги , дизел с очарованието на парна машина . Е почти - пушека бе слаб и пара няма , ама пък тромбите бяха друго нещо ...Да ама хората си вършеха работата и въобще не се спряха на място да станат фотомодели покрай локомотива.
Е накрая ,успяхме да заснемем всичко , но изплезихме езиците до земята - гарата се оказа доста дълга . При това железничарите почнаха да ни гледат подозрително (тогава циганите не крадяха както сега , но пък се пазехме от "врагове" на соц.строителството >:() и за да "потулим" зараждащите се шамари и други дебати на тема "има ли ж.п.моделисти в България и какво по-дяволите правят те с това тук!?", се оттеглихме , скрито на "прибежки и припълзявания" до оградата на ж.п.завода зад последните коловози.Седнахме на една купчина (като в макета на Владо :)) траверси , потънали в бурени , които ни скриха и почивайки си обсъждахме кой какво е снимал и какво не е успял.В този момент наблизо минаваше влак и ние , забравили за прикритието си , го демаскирахме - изкочихме на върха на купчината , за да направим по-хубави снимки на горните чести на минаващия локомотив.Машиниста ни изгледа учудено , показа се на прозореца и извика да се махаме и да не се катерим по-стълбовете.Това не бе лошо (човека реши че може тия глупави хлапета да се изпържат на "високото"...) , но лошото бе , като ни отмина може да е алармирал диспечерите (тогова май вече имаха радиовръзка вече - не знам :-[) а ние глупаците обръщайки се съзряхме зад стените на ж.п.завода две прекрасни парни машини (за едната съм сигурен че бе серия №15 , ама другата нещо по-малко, но не помня какво точно) .
Така и не знам кой предложи да прескочим оградата и да направим след презареждане на фотоапаратите нова "фотосесия".Е ясно ,не се забавихме и миг.Прехвърлихме се , и внимателно отърчахме до близките ъгли да огледаме обстановката и възможните направления за появата на "врага" - тоест охраната.Всичко бе спокойно и чисто , и се започна едно щракане , щракане , катерене отгоре по локомотивите , вътре и вън - с едно изречение ---Трепет в сърцата , радост за душата , сърбеж в ръцете за майсторлък и стахотна гимнастика не ума , кое как може да се повтори в мащаб----
Да-а-а , обаче занижихме "безопастността" и забравихме да се оглеждаме за охраната , като дори се отдалечихме от "стратегическите" пътища за отстъпление - натрупахме някакви изхвърлени сандъци до оградата във вид на стълба , за скоростно и лесно преодоляване на оградата при бягство "по-тревога".
Логично и един от друг се разделихме и си подвиквахме кой какво е снимал , та охраната не само ни "засекла" но се и организирала и внезапно проведе атака от трите възможни страни(без оградата).
При това имаха явно "войник с маршалски жезъл в раницата" защото при нахлуването им в откритото пространство , където ние ги и видяхме , вече спирайки се да тичат ни отрязаха пътя за бягство .
Приканиха ни с викове и "кръвясали" очи да слезнем от 15-цата и да се предадем доброволно с думите:
"Вашта м**а, слизайте веднага , да видите какъв бой ще ви дръпнем" и още куп такива доброжелателни закани.При нас тримата също имаше "Наполеон" който набързо шепнейки ни команди , нареди да слезнем от три различни страни , и така само един да бъде заловен за пердах , но пък ще спаси приятелите си... Да забравих да спомена равната ни численост с охраната - три мустакати чичковци със сини пристилки и червени ленти на левите ръкави.Та нашия Наполеон си предаде апарата на мен , и отиде в другия край на локомотива за да се предаде.Да ама ония не се помръднаха и приятела попадна в ръцете само на един чифти шамари , получени веднага щом стъпи на земята.Това го вбеси - плана му се проваляше пред очите и той предприе спешна спасителна операция, задърпа се като дива коза на връв в ръцете на отшамарилия го и започна да крещи и да го рита по-глезените.Мустакатия първоначално стъписан , се вгледа в него и почна да го влачи към "дежурната" за го "арестува" . Може и да бе по-голям , но не би ял бой от баща си , като моя приятел , та позагуби малко от бдителноста си - достатъчно , в ръцете да му остане тенис фанелката , но не и моя боен фотограф.Тук вече другите не издържаха на гледката и се втурнаха за повторно залавяне на това "диване". Те тичаха в след него , а той започна обход около другия локомотив , с цел да ни даде шанс за оттегляне което ние и направихвме .Вече на върха на оградата се развикахме че нямат права да го бият , и куп такива обвинения , той успя да набере преднина и за наша радост вече катереше купчината сандъци .Ние решехме , че вече сме оттървали пердаха и скочихме спокойно в тревата, Но нашия Наполеон реши да си върне за шамарите и бутна последния съндък , на долу - хем да разруши стълбата , хем удари някой от мустакатите.След това се обърна победоносно към нас и тук , вместо да скочи като нас , изрева изненадано , хвана се за главата отзад и падна по лице при нас долу , но не в тревата , а на баластрата и едно счупено шише.
Оказа се че пазачите , ядосани до Ен-та степен от падащия съндък , намерили някаква гайка в джоба , метнали и уцелили врата на другарчето ми.
В резултат - голяма цицина на тила , аркада на лявата веждата , от съприкосновението с чакъла и три шева направени по - късно в "Пирогов" на лявата длан вследствие нанизването на счупеното шише.
Само още две неща - пердаха Наполеон изяде от родния си баща (който така е не разбра че раните не са от нашия двор) и гайката която едва не му проби главата , вися окачена на кожена връв , докато тоя същия "Наполеон" не хукна по момичета , та някое от ученическите му гаджета не го накара да я изхвърли - така и не разбрала ранния "хеви-метъл" в душата му.
А да снимките си заслужаваха това приключение... ;D ;D
-
Вчера ме хвана задръстване на Раковска , при градинката на Кристал .
Погледът ми спира на 'Театъра на Армията'...до него лъскавите витрини на нов магазин...и нахлуха спомени ...
как едно време тук се помещаваше Чешкият център и си имаше магазин...
а в магазина някой подшушна ,че са пуснали модели на "Igra" 1:87
лелеее , колко тирове , тир цистерни , прицепи , Ифи и Шкоди се накупиха оттам ...сигурно имам 1 кашон !
И пак за Раковска си спомних - имаше представителен магазин на "DARU car" - продаваха истински BMW-ta - ама на касата имаше и сетове на "Herpa" с по 5 "BMW"-та 1:87 - даваха ги за покупка като талисманче ли , като подарък ; след няколко дни висене успях да забърша 4 сета за нищо пари ;)
ми некви спомени са тва за онова време :)
-
През пролетта на 1980 година , не без съдействието на Димитър Деянов се събирахме група ентусиасти на нещо като сбирки на новоучредяващият се клуб "Железопътен моделизъм - България" .Аз тогава още ученик , се врях в залите на НТС (научно-технически съюзи) на Раковска 108 , барабар петко с големите.Тогава Деянов организираше група на доброволни начала (но освен Данчо - Финта, другите не помня кой бяха) която да обикаля България и с блажна боя и четки да надписва бракуваните и изтеглени по глухи коловози стари парни локомотиви от БДЖ.Надписите бяха кратки - "Не режи-музеен експонат".Идеята бе да се организира запазването на възможно повече екземпляра или поне по един от серия - и след преместването на Музея на транспорта от Русе в София , на вече несъществуващата гара Сердика . Да се въстановят и станат ядрото на новия музей.Мечтаеше се да има и помещения за закрити експозиций , и дори преустроени два големи пътнически вагона (от бракуваните разбира се) да станат мястото за клубните сбирки и бъдещ общ макет в "НО".
Имахме идей , един път месечно да се организират тематични екскурзий с парна тяга и ретро вагони , с начална гара именно от там.Ама тогава си съществуваше и цялата околовръстна линия на София , та посоката въобще не бе проблем.
Димитър Деянов ни бе направил членове на НТС , със съответните карти и заплащане на минимален членски внос .Спомням си че се пишеха постоянно някакви писма до Бай Тошо , до министерствата и т.н.
Даже имаха няколко различни заповеди от които най-важната бе от министъра на транспорта , гласяща нещо от рода "да се оказва съдействие на хората грижещи се за музейните локомотиви " и т.н.
Дори от НТС ни включиха в техните си програми за екскурзий , в една от който се включих и аз (вече имах свой паспорт) до Виена с чисто новия кораб "Украйна" от СССР по Дунав. Да но екскурзията се отложи по неясни причини от август за първите дни на октомври , но се състоя ...без мен .По точно отиде майка ми , защото аз бях получил повиквателна заповед за казармата още в началото на септември.
Та когато аз марширувах из поделението в сурови тренировки за клетвата към Родината, майка ми се разхождаше из булевардите на Виена в късната златна есен.
По понятни причини , прекъснах всякакви контакти с хората от клуба и въобще с хората от цивилния живот , тъй като се наложи в продължение на всеки божи ден в продължение на две седмици , да ходя по един час на разпити ,при политическите офицери на батальона и да давам обяснения кои са хората пишещи ми не само от България , но и от Съветския съюз (???) а пък за клетвата дори съм бил получил "честито" с открита картичка
от Виена (която така и никога не видях!!!).
Абе тъп и гаден строй го бяха направили ония тъпанари (също като днешните ни политици).
Та така и не разбрах през двете години на моето отсъствие какво стана с идейте и начинанията на този клуб , нито с хората от него , а на мен малкия както ми викаха големите , ми остана само спомен - двете новоизлязли части на книгата на инж.Димитър Деянов - "Подвижен състав на Българската тракция - І и ІІ том"- бря може и да обърках малко заглавието , но все се вторачвам в снимките и чертежите вътре та заглавието не съм го запомнил.
Та така тогава в ония времена...
Сега съм се амбицирал към края на месеца да се плясна един два дена в отдел краезнание на Софийската градска библиотека и да изровя схемата и снимки на тази гара Сердика.Искам да я пресъздам от тогавашното време като товарна гара със затихващи функций в мащаб "ТТ".
;D
-
Х а !!! Попаднах на една снимчица в мрежата и внезапно си спомних , че моя първи стартов сет бе всъщност този.
(http://picbg.net/u/16413/12355/119674.jpg)
но от него май нищо не е останало щом съм го забравил.Не сега се сещам , че още ползвам захранващият му траф , който няма нищо общо с F1 и F2.Синьо-бял с механична система от гетинаксова кобилица, свързана към "врътката" и имаше плавен ход , тъй като кобилицата изпълняваше функцията на плъзгач , който се притискаше към много на брой изводи директно изведени върху макарата на трафа.Някой ден ще го въстановя и снимам ,щото системата е отлична за плавен ход , без електроника - само на механика!!!
По обясними причини ще го броя "предстартов" сет , щото бързо под стълбовете на въздушната монорелса , бе прекарана линия от "НО" със двуосния BR80 и два "олд таймер" пътнически вагона от набора на "PIKO" с металния пулт за управление от две плоски батерии.
Монорелсата бе в много ефектна кутия с рисунка на някакъв град на бъдещето!Имаше доста силни фарове които светеха напред в нощта според посоката на движение.Единственият недостатък бе това бутафорно "остъкление".
Та така ... :)
-
Аз няма да разказвам надълго, но ровейки из разни стари снимки попаднах на това. Сета е на Механо и го получих за рожден ден или нова година, някъде през 80-те. Вече имах друг сет на Пико, но в този имаше 2 стрелки и релсите бяха Т профил, гледал съм ги с часове дори без да карам влака, толкова бях впечатлен.
(http://mail.dir.bg/~zazo/k3as.jpg)
-
Адри, като спомена за 110та и се сетих; Виждам я в магазина и много ми хареса (то от НО всичко ми харесва но нали така му е думата) беше в "сета" мисля с още 5 вагона. "Сета" беше отворен като мостра а прдавачкат ми казва че това е последната бройка. Застояла била от много време и цената и е намалена защото едното ъгълче на покрива на кабината е счупено! Ти сега познай коло секунди мислех за да взема решение? 0 , 1 или 2 ;D ;D ;D
Може ли аз да позная ? Решил си още преди да го видиш, че ще го купиш ;D
-
И аз като повечето получих за един рожден ден стартов сет на "Пико". Бил съм на около 6/7 години, нямам спомени. Голяма радост беше. Линиите бяха 1 кръг. Имаше парен локомотив 2 пътнически вагона и един пощенски. Голямо щастие беше...
-
За мое учудване намерих все пак един остатък от стартовият ми сет...
(http://picbg.net/u/16413/12355/119674.jpg)
и то е трансформатора му (който не е на Пико :o) и който смятам да въстановя в първоначалният му вид - хем ще си го ползвам , хем ще е спомен от онова време .А от кутията незнам как , но ми е оцелял капака
(http://picbg.net/u/16413/12355/193726.jpg)
...та като го гледам сега и ми става ясно защо не ми е съвсем на сърце V-та епоха - ми аз още със стартовият си сет , съм почнал направо в VІІ-ма .
;D ;D ;D
Впрочем имам дмътни спомени ,в един килер май се пазят още части от сета ...може още нещо да изкочи от тая монорелсова история...
-
уау.
!
е те тва чудо не бях го виждал досега ! :o
-
Хм , "специален" внос за мен от Москва в далечната 1968 г. заедно с един "Зим" в мащаб 1/24 с управление по жило и жици , изцяло от метал (нещо страхотно като тежест и возия ;D) и една "Татра"-лимузина в същият мащаб и със такова задвижване (на батерий) и индентично управление по жило - за завойте си имаше и клаксон. Сега такова нещо не може вече да се намери...
;D ;D ;D
-
Х а !!! Попаднах на една снимчица в мрежата и внезапно си спомних , че моя първи стартов сет бе всъщност този.
(http://picbg.net/u/16413/12355/119674.jpg)
И аз го имам това животно.
-
Супер , аз имам вече само остатъци от него и много детски спомени.спомням си че имаше фарове светещи в съответната посока.
Ако се изрежат внимателно и прецизно тези бронзови "стъкла" и се заменят с прозрачни , а вътри се вкара някакъв интериор би станал доста по атрактивен... ;)
(само идейка :-*)
;D ;D ;D
-
А най-добре и рационално, прагматично и логично би могъл да постъпиш, ако успееш да преодолееш и превъзмогнеш спомените и сантиментите и да продадеш това "нящо" в ebay, има разни откачалници, които биха дали добра цена за него, а после да си купиш нещо наистина качествено (мдааа, забелязах на живо очевидния прогрес в детайлността и изработката на някои неща в ТТ)... ::)
-
Х а !!! Попаднах на една снимчица в мрежата и внезапно си спомних , че моя първи стартов сет бе всъщност този.
(http://picbg.net/u/16413/12355/119674.jpg)
И аз го имам това животно.
Ето го и моето
http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633564058413168750.JPG
-
Спомних си една история; Тъкмо щтях да се прибирам от Ленинград за България. Сесията ми беше свършила, ПАРИТЕ също! Влизам в един голям магазин"Детски мир" и гледам на щанда за влакчета BR 01-5 и BR 52 ...
Ама и ти ме върна 20 години назад ... колко вагони и локомотиви съм купил оттам ... и колко 2-етажни вагона намаза впоследствие през 1991г. Жоро от същите тия "съветски" вагони от "Детский Мир" в Москва .....