RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм

Общ форум | Chit-chat => Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby => Темата е започната от: mill в 04 Май 2010, 00:39:39

Титла: За смисъла на ежедневието
Публикувано от: mill в 04 Май 2010, 00:39:39
Приятели,ще се опитам да Ви напиша някои  неща за смисъла на живота ,но дали ще успея...
В последно време все повече осъзнавам ,че сме гости на тази замя.Не знам защо са ме налегнали такива мисли.
Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни.Когато човек се научи да бъде щастлив от това, че е част от Космоса,примерно,той е радостен. Човек според мен е щастлив  тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на удоволетворение от предишния ден.Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз исках сила , а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Надявах се да съм мъдър, а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Исках  богатство, а животът ми даде мозък , за да мога да работя.
Понякога ми се искаше да мога да полетя , но животът ми "сервира" препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за блага, а животът ми даде възможности,за да си ги набавя .

Не получих нищо от това, за което молих.Но получих всичко, което ми е нужно./още някое и друго локомотивче  няма да са ми излишни :spiteful:/

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия .
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни....

Този Гарлин...според мен колкото повече хора прочетат тези негови думи,толкова по-малко ядосани и нервни хора ще има. Не всичко написах аз,но ще се радвам ако след прочитането на този текст ,поне един човек погледне с надежда  и щастие на своето ежедневие :hi:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: br185 в 04 Май 2010, 00:49:44
 :clapping: :clapping: :clapping: :clapping: :clapping: Коментарът е излишен!
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: mgirginov в 04 Май 2010, 06:42:50
 :hi:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: pach в 04 Май 2010, 08:03:37
 :hi: :hi: :hi: :hi: :hi: :hi:
Това е Митко!!! :good:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: refil в 04 Май 2010, 08:09:13
 :hi: :hi: :hi: :hi: :angel:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: EMPEROR в 04 Май 2010, 09:07:54
Чел съм повечето неща, но никога не е излишно да си ги напомням пак и пак и пак............. така че благодаря  :good:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: BDZ в 04 Май 2010, 12:57:42
 :hi:
Карлин е ненадминат! Много го уважавам!
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: Mixy в 04 Май 2010, 16:35:47
 :good:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: toniemi в 04 Май 2010, 20:33:46
 :hi: :hi: :hi:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: optron в 05 Май 2010, 09:57:18
Отчасти, някои от тези изводи съм си ги направил и сам, базирайки се на своя житейски опит. Хората казват за мен, че съм дебелокож и безчувствен. Да, безчувствен съм към негативни емоции - те не са ми полезни, даже вредят, а и са неприятни. Няма смисъл да разходвам от времето си за тях - нямам чак толкова много време! Дори да мразиш някого, означава че отделяш време и внимание за него, въпреки че не го заслужава. Затова и не мразя никого.
Положителните емоции ги възприемам, защото са полезни и приятни - те подобряват настроението, тонуса, мисленето, храносмилането, дори и концентрацията. Колко от вас са се оплаквали след една хубава нощ (сещате се - "безсънна" ;) ) с приятелката или съпругата си (или приятеля или съпруга)? А за колко от вас сутринта след такава нощ е била страхотна? Предполагам, за някои и въпросната сутрин, а и денят след нея са били също "безсънни".
Чудесно изказване, а и това на Гарлин е доста съдържателно. Описва голяма част от днешната действителност. Поздравления!  :clapping:
Следните изводи са смесица от мой и чужд опит:
Усмихвайте се повече, защото усмивката заразява. А и вероятно някой ще се влюби в усмивката ви. Мразете по-малко. Не защото няма кого да мразиш, а защото нямас мисъл да мразиш. Правете дните си приятни и се хранете редовно! Правете си почивки - животът е твърде кратък, та да го прахосаш в работа и борба за оцеляване. 15-минутна пауза няма да провали каквото и да правите.
Сещам се един виц: По какво ще разпознаеш един щастлив моторист? По мушичките между зъбите, защото той кара с усмивка на уста. Предполагам същото важи и за машинистите на парните локомотиви, защото те нямат стъкла ...  ;D
Дай Боже повече хора с "мушички между зъбите"!
Дано това направи денят ви поне малко по-хубав! Поздрави от Морето!
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: pach в 05 Май 2010, 10:46:31
 :good:
Макар да се досещам за причините предизвикали пускането на тази тема от Митко, тя почва все повече да ми харесва...
Може би защото от нея започва да лъха някакъв определен оптимизъм. Става все по добре. Митко, дано и на теб да ти се е вляло такъв - ти определено си от добронамерените хора и моментното състояние ще мине - просто иска време, но при всички положение след определини събития, хората винаги стават по-добри.
Давайте все така - и света ще е малко по-добро място за живеене!!!
(Аххххх, моретооооо!!! :yes:)
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: optron в 05 Май 2010, 12:14:29
Цитат на: pach link=topic=2430.msg40686#msg40686 date=1273045591
:good:
Макар да се досещам за причините предизвикали пускането на тази тема от Митко, тя почва все повече да ми харесва...
Може би защото от нея започва да лъха някакъв определен оптимизъм. Става все по добре. Митко, дано и на теб да ти се е вляло такъв - ти определено си от добронамерените хора и моментното състояние ще мине - просто иска време, но при всички положение след определини събития, хората винаги стават по-добри.
Давайте все така - и света ще е малко по-добро място за живеене!!!
(Аххххх, моретооооо!!! :yes:)
:good:
А току-що ми доложиха, че днес морето е спокойно и равно. Не се знае още водата дали е топла и дали става за къпане.
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: Vlado в 05 Май 2010, 13:09:44
По-важното е дали е мокро морето и дали слънцето отгоре е топло? Те това налице ли е, розов живот!  :pleasantry:
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: BDZ в 12 Август 2010, 03:14:03

За първи път видях Карлин по американското НВО преди 5 г. и  оттогава ме спечели с неговата прямота и откровеност. Карлин не е само известен комик или комедиант - той е обществен критик, критик на статуквото и системата. Някои от вас вече са запознати с него задочно от филма Цайтгайст - първите думи във филма са негов цитат (гласът зад кадър в началото на частта за религията).
В началото се чудех, как той, Бил Хикс, Крис Рок и други негови колеги са могли пред тв камера, пред милиони зрители, да разнищят толкова брутално политиците и елита, да коментират теми, които са табу, да назоват нещата с истинските им имена, без да бъдат преследвани със съдебни дела за милиони долари. Истината е че можеш да наречеш нещата с истинските им имена без страх само като комик в стенд ъп комеди шоу. Само тогава всичко е позволено. И Карлин добре е използвал тази възможност. Следният цитат е от неговото шоу от 2005 г. Точно тези 3 минути от това шоу се оказаха толкова ценни за WMG (Уорнър Мидиа Груп), че са положили доста усилия да ги свалят от интернет порстранството, като са оказвали натиск върху ютуб и гугъл. Като резултат в ютуб изтриваха записа или позволяваха само качени записи без аудио поток (все още има такива), но изглежда се "умориха" и се отказаха. Преводът от английски е мой - опитах се по най-прекия и чист начин да го преведа, не съм спестил нищо (с главни букви са думите, върху които е акцентирано), моля да бъда извинен предварително, ако някой открие грешки:


Джордж Карлин за Американската Мечта

"Има причина образованието да НЕ СТРУВА и това същата причина, поради коята никога повече няма да бъде оправено. Никога няма да се подобри, не се надявайте, бъдете щастливи с това, което сте получили. Защото собствениците на тази страна не го искат. Сега говоря за ИСТИНСКИТЕ собственици. Истинските собственици – ГОЛЕМИТЕ ЗАМОЖНИ бизнес-интереси, които контролират нещата и вземат всичките важни решения. Забравете политиците. Политиците са сложени, за да ви създадат представата, че имате право на избор. ВИЕ НЯМАТЕ.  Вие нямате право. Вие имате СОБСТВЕНИЦИ. Те ВИ ПРИТЕЖАВАТ. Те притежават ВСИЧКО. Те притежават всичката ценна  земя, те притежават и контролират корпорациите,  отдавна са купили и платили Сената, Конгреса, областните администрации, общините. Те са сложили съдиите в задните си джобове и те притежават всички големи медийни компании, така че те контролират почти всичките новини и информация, която можете да чуете. Хванали са ви за ТОПКИТЕ. Те харчат милиарди долари всяка година за лобиране – лобиране, за да получат това, което искат. Добре, ние знаем какво искат те – те искат ПОВЕЧЕ за тях и по-малко за всички останали. Но аз ще ви кажа, какво не искат те. Те НЕ искат граждани имащи критично мислене. Те не искат добре информирани, добре образовани хора, които мислят критично. Те не са заинтересовани от това – не им е от полза. Това е срещу техните интереси. Точно така, те не искат достъчно умни хора, които да седнат около масата и да открият колко много са ПРЕЕБАНИ от системата, която ги изхвърли зад борда преди 30 шибани години. Те не искат това. Вие знаете какво искат те. Те искат ПОСЛУШНИ РАБОТНИЦИ. ПОСЛУШНИ РАБОТНИЦИ. Хора, които са достатъчно умни да управляват машините и да оформят документацията, и достатъчно глупави да приемат задоволително всички тези увеличаващи се, лайняни работи с по-ниско заплащане, по-дълго работно време, съкратени привилегии, незаплащане за извънредна работа и чезнещата пенсия, която се изпарява в момента, който отидете да приберете. А сега те идват за вашия ПЕНСИОНЕН ФОНД. Те искат вашите шибани пенсии. Те си ги искат ОБРАТНО. За да ги дадат на техните приятели-престъпници от Уолстрийт. И знаете ли какво? Те ще ги получат. Те ще ги вземат от ВСИЧКИ вас рано или късно – щото те ПРИТЕЖАВАТ това шибано място. КЛУБЪТ (club) е голям. И ВИЕ НЕ СТЕ В НЕГО. Вие и аз НЕ СМЕ в клуба (club). Между другото, това е същaта голяма тояга (club), с която ви бият по главата по цял ден, когато ви казват в какво да вярвате. По цял ден, набивайки ви в главата чрез техните медии, казвайки ви в какво да вярвате, какво да мислете и какво да купувате. Масата е наклонена, хора. Играта е опорочена. И като че ли, никой не забелязва. Изглежда на никой не му пука. Добри, честни, усърдноработещи хора – бели якички, сини якички – няма значение цветът на ризата, която носите. Добри, честни, усърдноработещи хора ПРОДЪЛЖАВАТ (и това са хора със скромни средства), продължават да гласуват за тези БОГАТИ СВИРКАДЖИИ, на които не им ПУКА за тях. На тях не им пука за вас, на тях НЕ ИМ ПУКА ЗА ВАС. НЕ ИМ ПУКА ЗА ВАС – ИЗОБЩО, ИЗОБЩО, ИЗОБЩО.  Знаете ли? И никой не изглежда да забелязва, изглежда, че на никой не му пука... на това разчитат собствениците, на факта че американците ще останат умишлено невежи за големия, червено-бяло-син хуй, който им бива забиван в техните задници всеки ден. Защото собствениците на тази страна знаят истината – нарича се Американската Мечта (dream – сън)... щото трябва да сте заспали, за да й повярвате."


http://www.youtube.com/watch?v=acLW1vFO-2Q (http://www.youtube.com/watch?v=acLW1vFO-2Q)
Титла: Предсказанията за бъдещето ни на “ФОРБС”...
Публикувано от: pach в 30 Ноември 2010, 13:50:40


Предсказанията за бъдещето ни на “ФОРБС” са направени от екип на реномираното списание,
въз основа на фактически данни и научни изследвания.

2011.....
2012...
.......
.......

.......

2018г.

Политика:
Последните бойни войски напускат Афганистан.

Икономика: Безработицата в САЩ спада до под 7%  /понастоящем е 10%/.
 Най-страшната световна рецесия е овладяна. Светът поема дъх. Излиза от финасова и икономическа криза.

Технология: Най-скоростният влак-стрела пристига от Пекин в Париж, счупвайки рекорда от над 300 mph.


 :yahoo: :yahoo: :yahoo:

.....

......


Само в технологиите:

Топ 25 технологични прогнози
1. До 2029 г. ще имаме на разположение 11 петабайта памет само срещу 100 щатски долара.
Това е равностойно на повече от 600 години непрекъснато, 24 часа в денонощието, видео с DVD качество.

2. В следващите 10 години скоростта на домашните мрежи ще стане 20 пъти по-висока.

3. До 2013 г. безжичният мрежови трафик ще достигне 400 петабайта за месец.
Понастоящем цялата глобална мрежа трансферира 9 eкзабайта за същия период от време.

4. До края на 2010 г. ще има един милиард транзистори на  глава от населението,
като цената на всеки ще бъде една милионна част от цента.

5. Интернет ще продължава да се развива, за да осъществява мигновена комуникация,
 независимо от разстоянието.

6. Първият квантов компютър ще бъде достъпен за потребители от средата на 2020 г.

7. До 2020 г. персоналните компютри на стойност 1000 щатски долара ще имат
 процесорна мощност като тази на човешкия мозък

8. До 2030 г., за цена от 1000 щатски долара ще можем да си позволим компютър с капацитет,
 съответстващ на умствените възможности на жителите на цяло  село.

9. До 2050 г. (ако приемем, че световното население в този момент ще е 9 милиарда)
изчислителната мощност на стойност 1000 щатски долара ще бъде равна на
изчислителната мощност на всички човешки мозъци на земята.

10. Днес ние знаем само 5% от това, което ще знаем след 50 години.
С други думи, 95% от това, което тепърва ще узнаем, ще бъде открито през следващите 50 години.

11.Световните данни ще се увеличават шесткратно през вски следващи две години,
докато корпоративните данни ще нараснат петкратно.

12. До 2015 г. Google ще индексира съдържанието на приблизително 775 милиарда страници.

13. До 2015 г., в рамките само на една година ще създаваме по
 92,5 милиона еквивалента на Библиотеката на Конгреса на САЩ

14. До 2020 г. средностатистическият човек ще поддържа 130 терабайта
 лични данни (днес са приблизително 128 гигабайта).

15. До 2015 г. свалянето на филми и peer-то-peer споделянето на файлове ще се
увеличи до 100 екзабайта, което се равнява на капацитета на 5 милиона библиотеки на Конгреса на САЩ.

16. До 2015 г., широкото използване на видео разговори ще генерира 400 екзабайта данни,
 равняващи се на капацитета на 20 млн. библиотеки на Конгреса на САЩ

17. До 2015 г., употребата на телефон, интернет, електронна  поща, снимки и музика ще се
увеличи и ще генери ра 50 екзабайта данни

18. В срок от две години, информацията в Интернет ще се удвоява на всеки 11 часа

19. До 2010 г., към Интернет ще бъдат свързани 35 милиарда устройства
(т.е. близо шест устройства на човек).

20. До 2020 г. ще има повече устройства, отколкото потребители онлайн

21. С IPv6, ще има достатъчно адреси, така че на всяка звезда в познатата ни Вселена,
да се падат по 4.8 трилиона адреса.

22. До 2020 г. всяко устройство ще разполага с универсален език за управление.

23. През следващите пет години всяка повърхност ще се превърне в дисплей.

24. До 2025 г. ще се осъществява телепортация на ниво елементарни частици

25. До 2030 г. ще започнат да се използват изкуствени импланти за мозъка.

Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: zazo в 30 Ноември 2010, 14:48:51
Най-лошото не тези прогнози е че рядко някой ги проверява, когато му дойде времето.
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: pach в 09 Декември 2011, 09:06:56
Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ

Дами и господа от випуск '97:
 
Ползвайте плажно масло!!!

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето,
 той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените,
докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит.

Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.
 О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите.
 Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин,
 който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко
прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно,
колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка.
Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава,
а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора,
 които са безотговорни към вашето сърце.Не си губете времето за завист.
 Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.Протягайте се.Не се чувствайте виновни,
ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам,
не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора,
 които познавам, още не знаят.Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40,
 а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите,
 не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета.
 Което е валидно и за всички останали.Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини.
 Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него.
Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.Танцувайте,
даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.Четете упътванията,
даже и ако не ги спазвате.Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение.
Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите.
 Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот,
защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали,
 когато сте били млади.Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди.
 Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват.
Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени,
 политиците честни, а децата са уважавали родителите си.Уважавайте родителите си.Не очаквайте друг да ви поддържа.
 Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.Внимавайте със съветите,
които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.Съветът е форма на носталгия.
 Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно,
да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло.

 ;D ;D ;D
Титла: Re:За смисъла на ежедневието
Публикувано от: mill в 11 Декември 2011, 00:58:00
 :good: :clapping: