Благодарим за предоставените трудове на Инж. Константин Иванов. Много полезни материали, чета ги с голям интерес.
Ако нямате нищо против и сте съгласни мога да кача въпросните архиви на личен сървър и да предоставя линк за сваляне.
Цитат на: BaHkaTa link=topic=3626.msg72607#msg72607 date=1328443324Благодарим за предоставените трудове на Инж. Константин Иванов. Много полезни материали, чета ги с голям интерес.
Ако нямате нищо против и сте съгласни мога да кача въпросните архиви на личен сървър и да предоставя линк за сваляне.
Разбира се, че нямам нищо напротив. Така информацията ще е постоянно на разположение на всички, които имат нужда от нея. Това е и желанието на моя баща.
Ето как стои един Вагнеров локомотив до една баварка
Вагнер е прецакал баварските локомотиви, здрави, прави, някои почти нови ... само защото не са отговаряли на новата концепция, просто са ги зарязали в бездействие ...
Нека да видим какво пише по този въпрос инж. Димитър Деянов на стр.234 в книгата "Локомотивното стопанство на БДЖ 1947-1990"
3. По горните две причини гредовите рами често се напукват или късат.При германските локомотиви серии 01,03 ,43 и българските серии 01 и 10 ,рамите се късаха масово...
Нека си представим една широка дъска ,но с не много голяма дебелина. Ако поставим дъската легнала на две опори и стъпим върху нея,дъската ще се огъне и най вероятно и ще се счупи. Обаче ако завъртим дъската на 90 градуса,и стъпим върху нея тя ще издърж и теглото ни без абсолятно никакви деформации и дори ще издържи няколко пъти по голямо тегло. Листовата рама е направена именно по такъв начин. Тя се състои от листове стоманена ламарина,като листовете са свързани с многоброини напречни връзки,както и с допълнителни холизонтални листове ламарина. Получава се изключително здрава конструкзия,издържаща на големи сили в различни направления.off topic:
Според мен е S3.
... Между другото,кои е локомотива на модела,кабината на които е показана. Модела е страхотен.
Според мен е S3.
http://bgphoto.net/photos/37794/o634643809823152500.JPG
База Калояновец
|
|
... Така,че да се говори,че Р6 ,с неговите отлично проектирани парен котел и машина,е неудачна машина,в никакъв случай не е правилно.Както и да се говори , че локомотивите на Вагнер НЕ са най-доброто постижение на немското локомотивостроене, още повече, че има много върли фенове на Вагнеровите локомотиви :) :) :)
Аз ще ти отговоря вместо него:
Да задаваш такъв въпрос е същото като да кежаш,
че курник на колела като 24-ката е красив локомотив :)
Естествено, че има, примери много,
веднага се сещам за минимум 2 - баденският IVh и баварският S3/6
Все си мисля, че в тая тема трябва да има обективни оценки, а не субективни пристрастия, Ясене :)В такъв случай, бих препоръчал някои интересни книги:
|
... До принципите на Гарбе стигнах по "обратен" път ...
... След това започнах да разсъждавам, защо Гарбе е конструирал локомотивите си по точно противоположен начин от това на което ме бяха учили. ...
Може би ще е интересно да си кажем мнението,дали не е трябвало още в 10 години на 20 век,бързоходните и пътническите парни локомотиви да са с четири свързани колооси. Бързите влакове още тогава са били по 12-13 четириосни вагона.Една машина с три свързани колооси,дори в равни участъци ,при малко по лошо време,вече ще изпитва сериозни проблеми с ускоряването на влака,поради лошото сцепление.Всъщност в първа епоха в Германия има само две локомотивни серии с четири двигателни колооси, с предназначение за бързи и пътнически влакове. Това са пруският Р10 и саксонският ХХ (серии 39 и 19). Във втора епоха групата на бързоходните и пътнически локомотиви е допълнена с още две серии (едната е единична машина) с четири сцепни колооси - това е експерименталният 19 1001 и серия 06 (2 броя) Чак в трета епоха бързоходните и пътническите локомотиви са подсилени по-сериозно с четири двигателни колооси със серията 65 и 65.10 съответно в Западна и Изтчна Германия, както и сериите 22 и 25 в Източна Германия.
През 30-те години за германското локомотивостроене (доминирано от концепцията Вагнер), не е било никакъв проблем проектирането и строенето на бързоходни и пътнически локомотиви с по 4 сцепни колооси, каквито доставят за българските железници (сериите 01, 02, 03 и 36).Така е, но не се проектират и не се произвеждат четириосни бързоходни локомотиви, с изключение на неуспешния 06. Доминират триосните 01,03 и 05. Предимствата на четвъртата двигателна колоос са очевидни. Затова са оценили подобаващо чуждите за тях Pt31 и 214.
Да, оценили са ги, но и в трета епоха НЕ са си произвели за тях четириосни бързоходни локомотиви, въпреки че недалновидният Вагнер вече е бил покойник...
... Затова са оценили подобаващо чуждите за тях Pt31 и 214.