RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм

Общ форум | Chit-chat => Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby => Темата е започната от: misan в 24 Февруари 2012, 20:43:06

Титла: Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 24 Февруари 2012, 20:43:06
Като студент , специалност"Подвижен жп. състав"  в началото на 1960 година на изпит по "парни локомотиви " при професор Александър Атанасов ,локомотивен специалист с голям авторитет в БДЖ,известен като Облака.

След като му казах каквото знаех,той изрече"До тук си за 6,но за да ти я пиша,ще отговориш на още един въпрос"
И ми разказа за следния изключително интересен случай.
Един локомотив от серия 14 пристига без влак в гара Мирово от Ихтиман .Машиниста и огняра слизат от машината  и отиват в гарата без да задействат ръчната спирачка на локомотива. Директната спирачка поради неплътности разхлабва, и локомотива тръгва сам,без хора по надолнището към Ихтиман.
Първия кантон съобщава ,че локомотива е преминал край него,а от втория кантон не го виждат. Машиниста,огняра и гаровия персонал предполагат ,че локомотива е дерайлирарл в някоя крива и се е разбил.
По онова време за това биха могли и да ги разстрелят.

Внезапно се чува пухтене и забелязват ,че локомотива бавно пълзи нагоре и се прибира сам,без хора в гарата.

Наистина велико,гениално нещо е парния локомотив!!! Никоя друга машина не би могла да направи нещо подобно-сама ,без хора да потегли и след това сама да се върне.

За да ми пише шестица,професора  искаше да му обясня,защо локомотива е спрял в надолнището и след това сам се е върнал.

Помислих малко,но нищо не измислих и казах"Сигурно дядо Господ е помогнал на хората"

"Е тогава" -каза професора"Нека дядо Господ ти пише шестица , а аз ще ти пиша пет"

Отговорих му,че бележки не ме интересуват,само две да не е,но го помолих да ми обясни какво се е станало.

Затова се опитайте и вие да обясните какво се е случило.Ако не успеете,ще ви кажа верния отговор.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Gogo55 в 24 Февруари 2012, 20:47:56
Тук отговор може да даде само човек който е наясно със самото устройство на един парен локомотив, и на самия парен двигател. Сигурно такива хора се броят на пръстите на едната ръка. Не ни мъчи ами кажи направо че сега сън няма да ме хване.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 24 Февруари 2012, 20:58:04
Няма да ви кажа още. Утре е събота и повечето хора почиват. Няма да спите тази нощ .След една седмица ще ви кажа отговора. Но е напълно възможно и да се сетите . Аз лично не се сетих,да си призная.

Доколкото до познанията за парните локомотиви,познанията за тях в този форум са много често направо професионални.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Rizar в 24 Февруари 2012, 21:07:14
Според мен вместо да дераилира на някой завой, който не е могъл да завие някак си е превключил и се е върнал...
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: mill в 24 Февруари 2012, 21:07:52
Мноо си лош,лош ;D ;D....Някаква система сигурно има която е измислена ако нещо се случи с машиниста и огняра/злополука или нещо подобно/ машината да се върне в изходна позиция,където е била управлявана от машинист. :fool: :fool:Много умен отговор дадох....ама :lol:
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 24 Февруари 2012, 21:19:40
Не,няма никаква специална осигурителна система.Продължавайте да мислите.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Rizar в 24 Февруари 2012, 21:31:49
Някак си налягането е обърнало посоката на движение? Не, че и аз разбирам много....  :)
П. П. Било е нанадолнище и лока се е засилил и налягането от бързината се е увеличило и е обърнал посоката на движение.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 24 Февруари 2012, 21:47:05
Има лекичко приближаване към отговора,но все още трябва да се мисли много.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: TheJackal в 24 Февруари 2012, 21:57:02
Пътят е бил следния: наклон - равно - нагорнище. Засилен по надолнището и набрал скорост, изкачвайки се по нагорнището се е върнал на изходящата точка - получава се нещо като дъга. Свързано е с инерцията и закона за гравитацията, но не мога да го обясня.  :)
Мисля, че нещо подобно за такива ситуации е направено по линията Дъбово - Велико Търново, в района на Кръстец, Царева ливада, Борущица и Радевци.  
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 24 Февруари 2012, 22:10:30
Не можеш по никой начин да се върнеш до изходната точка по този начин. Ще се върне само до някъде и пак надолу и така докато спре на най-ниското място.
А и локомотивът се е изкачил обратно нагоре на собствен ход, не по инерция.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: TheJackal в 24 Февруари 2012, 22:18:02
Тошко, за всичко са виновни извънземните!  :lol:
На мен, лично ми стана много интересно, гадая - налучквам! :hi:
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: mitko0888 в 24 Февруари 2012, 22:18:56
Неутрално положение на кулисата = преден ход. Надолу е тръгнал на заден. Уравнителят при сам лок = празен влак - как ли ще сработи...
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 24 Февруари 2012, 22:24:17
Споменава се, че въздушната спирачка не работи. Излиза, че са спрели като са използвали контрапара, т.е. ръчага е бил обърнат на заден ход. Ако машината не е имала шибър-уравнители, може би е възможно регулаторът да се отвори под въздействието на налягането, получено от движението на буталата, и така да се получи този феномен.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 24 Февруари 2012, 22:35:40
Спирачката си е работила, но бригадата след спирането е слязла без да я задържи.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 24 Февруари 2012, 22:55:39
Всъщност няма значение дали е работила спирачката. Но поради някаква причина ръчага е бил развит за заден ход. Чел съм един разказ, в който се говори за спиране с контрапара, и че в този случай локомотивната бригада с голяма мъка е държала регулатора отворен, защото компресията го е затваряла.
А в случая, компресията, създадена от буталата е отворила регулатора. Така парата е започнала да действа първо като спирачка, а след това е задвижила локомотива на заден ход!
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: widowmaker в 24 Февруари 2012, 23:01:00
Не е бил развит, при нулево положение на кулисната щанга и подаване на пара, 50-ката тръгва на заден.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 24 Февруари 2012, 23:04:28
Въпросът е защо в единия случай компресията затваря регулатора, а в другия го отваря?

При средно положение на кулисата лостът на предварението не движи достатъчно шибърите, за да отворят паровпускащите отвори. Ако локомотивът тръгва при това положение, значи му е разстроено пароразпределението. А и не се споменава локомотивът как е бил обърнат, за да кажем дали се е движил на заден или преден ход.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 24 Февруари 2012, 23:19:03
Локомотива се е движил на преден ход ,от Ихтиман към Мирово.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 24 Февруари 2012, 23:26:46
В разказа който съм чел, локомотивът е изпуснат по надолнището Владая-Горна Баня. Ръчагът е на положение "център" и скоростта вече надминава 90 км/ч, когато персоналът предприема мерки за спиране с контрапара. В кабината са били 4-ма, като единият е въртял ръчага, а тримата заедно са държали регулатора отворен, защото компресията го е затваряла.
Тук, обаче, ръгагът най-вероятно е бил развит на заден ход, а регулаторът затворен. Когато машината тръгва по надолнището, буталата действат като компресор, и колкото повече се е увеличавала скоростта, толкова повече се е увеличавало налягането на този компресор, докато накрая това налягане е отворило регулатора.
Ицо, кажи какво е станало с този локомотив!
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 24 Февруари 2012, 23:31:40
И в двата случая ръчагът трябва да е бил развит в обратна на надолнището посока.
При случаят на Валдая - нарочно с цел спиране с контрапара, при случаят от Мирово - защото локомотивът последно се е движил нагоре.

Също така при затворен регулатор, дори при развит ръчаг, би трябвало шибърите уравнители (ако локомотивът е бил съоръжен с такива) да са заели безпарно положение, което пък изключва компресия от цилиндрите. Трябва мисля да се уточни дали машината е била с шибъри-уравнители.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: liro4605 в 24 Февруари 2012, 23:32:16
  Локомотив 14.08 е бил с напълно изправен парен регулатор. След като се откачва от влака на който е помагал, Димитър Стрински се връща по съседния коловоз пред приемното здание на гара Немирово. Машината е била оставена с ръчаг обърнат на заден ход, така както е маневрирал, с затворени цилиндрови крани, без задържана някоя от спирачките, или само с допълнителния кран-машинист, колкото да спре, но всички знаят, че допълнителната спирачка се изтощава бързо. Стрински и огняра слизат и отиват при дежурния ръководител. Вероятно още докато се качват по стълбите и излизат на терасата машината е потеглила, отначло бавно, но те не са се огледали за да я видят навреме.
       За един локомотив, добре загрят и раздвижен в това горещо време, който току-що е возил влак, с добре смазани механизми, оставен както се описа по-горе, е достатъчна и най-малка неравност на коловоза за да се придвижи сам от собствената си маса. Неравността на коловоза е способствала да тръгне към Ихтиман, но ако неравността е била обратно, щеше да тръгне към Костенец. Просто късмет, защото ако беше – към Костенец, случката сигурно нямаше да завърши така леко.
       След излизането от стрелките на Немирово 14.08 попада веднага в надолнище 20 ‰. Профилът в план е благоприятен за по-голяма скорост и след 1 – 1,5 км  машината (с най-голяма допустима скорост 80 км/час) веро-ятно е развила  90 – 100 км/час. От значителното сътресение, което се е получило при тази екстремна за 14.08 скорост, напречната съставляваща сила G1, от масата G на регулаторния лост, е добила такава стойност, че регулаторния лост се е придвижил на тласъци, малко по малко , по посока  на  синята  стрелка, а  с  това  се  е повдигнал и...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------R
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: mill в 24 Февруари 2012, 23:41:54
misan-eee ай че ми се спи :lazy:,много ...plsss :blink: :blink:  Не знам,за  liro смея да твърдя,че казва верния отговор.Ама за изпит пък ...много дълго за разказване ми изглежда....бати и локомотива,за първи път я чувам тази история!
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Gogo55 в 24 Февруари 2012, 23:49:30
Не е уточнено като се е върнал дал е спрял точно на мястото си?
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: CaLLlo в 25 Февруари 2012, 00:42:55

Случката е разказана без пикантните пдробности, аз съм я слушал преди доста години от машинист, което предполага да е леко доукрасена до такъв един вариант:

Когато двамата виждат, че машината е изчезнала, веднага се досещат какво се е случило и ... помощникът тръгва да я гони надолу. Тичал, тичал и когато вече се уморил доволно, по някое време какво да види, пущината сама се връща нагоре  :swoon: Скороста не била голяма и преценил, че ще успее да се качи в движение, засилил се, но ... с въха на пръстите само успял да докосне дръжката, не успял да се хване ... освен каталясал, вече и ядосан тръгнал да тича обратно нагоре.(http://picbg.net/u/24294/22952/258012.gif) (http://www.freesmileys.org/smileys/smiley-angry049.gif) (http://picbg.net/u/24294/22952/256582.gif) А горе какво се случва, всички са на тръни и накрая ... "хепи енд" гледат машината цяла целеничка да се връща в гарата! ГОЛЯМ късмет, всичко приключи благополучно, няма поражения, всички са живи и здрави!! (http://picbg.net/u/24294/22952/256617.gif)
 "Да, да, ама не", машината идва до тях и без да намалява започва да ги подминава, виждат вече, че тя всъщност е без помощника вътре (http://picbg.net/u/24294/22952/256584.gif) ... Тогава някой от всички там, не помня кой, изтичва и някак успява да се качи ... и да я спре!

Лиро, Лиро (http://picbg.net/u/24294/22952/256610.gif) (http://picbg.net/u/24294/22952/256605.gif)
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: mitko0888 в 25 Февруари 2012, 08:06:25
Цитат на: liro4605 link=topic=3686.msg73904#msg73904 date=1330119136
 ... Машината е била оставена с ръчаг обърнат на заден ход, така както е маневрирал, ...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------R

Да ама кой завъртя тирбушона на преден ход?  Ръчагът си е бил оставен на преден ход, или по-точно в посоката на пристигане в Ихтиман. А лостът за "газта" си е паднал надолу, до средата, което за сама машина е достатъчно да я върне обратно по баира.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: KRAKOMOBILA в 25 Февруари 2012, 12:19:32
Цитат на: liro4605 link=topic=3686.msg73904#msg73904 date=1330119136
 .... е добила такава стойност, че регулаторния лост се е придвижил на тласъци, малко по малко , по посока  на  синята  стрелка, а  с  това  се  е повдигнал и...
--------------------------------------------------------------------------------------------------------R

Цитат
.......малкият  клапан на парния регулатор „Вагнер”, разположен в парния дом на котела. Отварянето (повдигането) на малкия клапан означава самоотваряне на големия клапан на регулатора и парата от парния дом на котела, през сухопарната тръба, през прегревателя и паровходните тръби, навлиза в пароразпределителните шибъри. По това време пароразпределението на локомотивите серия 14 става със шибъри-уравнители система  Карл Шулц, известни у нас още като шибъри „Николай”. Докато не постъпва пара в тях те действат като уравнители, така че осигуряват безпарния ход и машината от надолнището е увеличавала скоростта си безпрепятствено. Когато парата нахлува в шибърите, от нейното налягане подвижните части на шибърните тела преодоляват силата на пружините, които се намират там и прекратяват условията за безпарен ход. Шибърите започват да действат като парораз-пределители и понеже ръчагът е обърнат на заден ход парата започва да постъпва в цилиндрите срещу движението на буталата. Получава се процес, който в курсовете за машинисти на парни локомотиви се изучава като „спиране с контра пáра” и който процес се употребява в краен случай, когато по друг начин не може да се спре парният локомотив или влакът возен от парен локомотив.
     В случаят с 14.08 става същото, но понеже регулаторът е едва отворен и количеството на постъпващата пара е малко, са били нужни почти 2 – 2,5 километра за да спре машината. Затова селяните, работещи тогава на полето в района на спирка Стамболово, са казали, че локомотивът „не се е спускал бързо откъм Немирово”, т.е. бил е в процес на спиране с контра пáра. А след като е спрял и е тръгнал обратно, пак поради малкото постъп-ваща в цилиндрите пара, са му били нужни около 25 – 30 минути, за да се върне по нагорнището в гара Немирово.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 25 Февруари 2012, 12:48:49
Случаят е изключително интересен , поучителен и съвсем не на последно място образователен.
Защо, обаче при аналогичния случай с 15.24, изпусната между Владая и Горна Баня, компресията се стреми да затваря регулатора, а тук не? Дали зависи от шибър-уравнителите (при 15.24 са Трофимов, а тук са Шулц), ?
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: KRAKOMOBILA в 25 Февруари 2012, 17:57:33
Вероятно има значение, че 15.24 е изпусната с тендера напред.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 25 Февруари 2012, 19:08:02
14.08 също е изпусната с тендера напред. По-горе е споменато, че се е движила на преден ход до Мирово.
От значение е и конструкцията на регулатора.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: KRAKOMOBILA в 25 Февруари 2012, 19:40:03
Локомотива е изпуснат с комина напред и се връща с тендера напред в Мирово.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 25 Февруари 2012, 19:42:29
Все едно, не мисля, че това има значение.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 25 Февруари 2012, 19:47:10
14 и 15 серия имат един и същ тип регулатор- "Вагнер"
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 25 Февруари 2012, 20:16:34
...който в двата случая има малко различно поведение.
При изпуснатия 15.24 регулаторът е бил напълно отворен (голям клапан), а при 14.08 се е отворил съвсем малко само с малкия си клапан от сътресението.
Достатъчно е малкият клапан да се отвори съвсем малко, за да приведе шибърите-уравнители в работно положение, след което компресията от машината го повдига нагоре и го държи отворен в някакво равновесно положение. При по-голямо насилствено отваряне (при 15.24) свръхналягането откъм шибърите се опитва да затвори регулатора до равновесното положение.

Ще се опитам да го обясня по-точно, но ще е след малко.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 25 Февруари 2012, 20:37:51
Ето отговора на моя баща

" С много голяма радост  установих,че някои от участниците във форума ,почти напълно разгадаха случая с локомотива серия 14,които избягал от гара Мирово и сам се е върнал обратно.

Обяснението на случая,както ми го представи  моя професор и което безусловно отговаря на истината е следното :

Ръчага на локомотива е даден за движение  в посока Ихтиман-Мирово, а той потегля сам  в обратна посока Мирово-Ихтиман .
Локомотивът е бил с неавтоматичен уравнител тип Вагнер,монтиран над шибърния цилиндър и които се задейства със сгъстен въздух от машиниста.

По проект германските локомотиви серия 50 са с автоматичен шибър уравнител Карл Шулц,пружините на които обаче често се разрушават .

Ето защо,повчето от локомотивите серия 14 са доставени с уравнители тип Вагнер,по късно заменен с шибър -уравнители Трофимов

Тъй като локомотива  пристига от нагорнище,шибър уравнителя не е бил задействан.
Когато локомотива тръгва назад към Ихтиман,ръчага му е бил даден за обратна посока,а шибър уравнителя не е включен .
Парната машина е започнала да работи като компресор,които създава съпротивителна сила  и работи като силна спирачка. Поради това локомотива се движи бавно в надолнището и не се разбива.
Работещата като компресор машина,засмуква въздух  през конуса и го нагнетява в тръбата между регулатора и парната машина.

Тъй като сгъстения въздух  не напуска тръбата,налягането в  нея непрекъснато се увеличава. Когато то става по голямо от налягането в котела,регулаторния клапан се отваря и в тръбата започва да постъпва пара.
Известно време локомотива  работи на "контрапара" и затова спира. След това тръгва обратно към Мирово. Ръчагът му е даден за тази посока , а в машината постъпва пара-тя работи вече като двигел,а не като компресор."
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: bdz43r в 25 Февруари 2012, 20:48:42
Така представена, ситуацията излиза малко по-различна.
Регулаторът не се е отворил сам от сътресението при голямата скорост, а е бил отворен от свръхналягането по регулаторната тръба. Така излиза и че локомотивът не е развил шеметни скорости с шибъри-уравнители в безпарно положение.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 25 Февруари 2012, 21:03:59
В книгата на инж. Димитър Деянов "Локомотивното стопанство на БДЖ 1947-1990" има снимка на стр. 342  с 14-22 ,точно с уравнител Вагнер.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 25 Февруари 2012, 21:14:34
Цитат на: Сaprycorn link=topic=3686.msg73893#msg73893 date=1330116939
....
А в случая, компресията, създадена от буталата е отворила регулатора. Така парата е започнала да действа първо като спирачка, а след това е задвижила локомотива на заден ход!
Излиза, че почти съм познал...
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: misan в 25 Февруари 2012, 21:19:08
Абсолютно е така ,Ясене и баща ми те поздравява изключително много за това
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 25 Февруари 2012, 21:32:01
Предай на баща ти и моите поздрави, както и на теб и брат ти, за невероятно интересните  теми, които отворихте във форума!
Титла: Регулатор Wagner
Публикувано от: bdz43r в 25 Февруари 2012, 21:39:21
(http://bgrail.info/Wagner.jpg)В нормално състояние регулаторът е затворен. Пара от котела прониква през отворите 10, тесните проходи 11, 12, 13 в пространството във и над главния клапан 4 (двете камери А, които са свързани). Малкият клапан 3 и големият 4 са притиснати към леглото 7 и не пропускат пара към шибърите.
Когато се помести лоста на регулатора, завърта се и валът 8, който чрез лоста 9 повдига малкия клапан 3. Пара от пространствата  (камери) А изтича към шибърите.
Сечението на отвори 11, 12, 13 е достатъчно за потелгяне на локомотива дори с влак без употреба на големия клапан.
Големият клапан 4 има следната особеност: диаметърът по който ляга върху леглото 7 е по-малък от диаметъра му от горната страна, където гарнитурата 6 го уплътнява към тялото на регулатора. При голямо отваряне на малкия клапан 3, шайбата 14 затваря отвори 12, така само през тесните отвори 13 не преминава достатъчно пара и налягането в камери А намалява дотолкова, че налягането в котела повдига големия клапан 4 и той се отваря.

Какво става при обратно свръхналягане откъм шибърите?
Когато то превиши налягането в котела, повдига малкия клапан 3 и компресираният от парната машина въздух влиза в камери А, а от там и в котела през отвори 11, 12, 13. Това продължава докато се получи равновесие между постъпващия през малкия клапан въздух от шибърите и влизащият в котела през отворите 11, 12, 13. Налягането над големия клапан (камери “А”) е близко до това под него, но тъй като диаметърът на клапана отгоре е по-голям, той е притиснат надолу. Отворен остава само малкият клапан.
Отварянето му задвижва цялата система с вала и лоста на регулатора и така след спиране на локомотива, той остава отворен и машината тръгва да се връща.

Какво става при принудително (ръчно) отваряне на регулатора за спиране с контрапара (случая с 15.24)?
Малкият клапан 3 е максимално отворен, шайбата 14 е затворила отворите 12 и налягането в камерата А става равно на това в тръбата към шибърите, което е доста по-голямо от котелното. Това притиска големия клапан 4 надолу в затворено положение и е необходимо голямо усилие за отварянето му. Затова пък малкият клапан е устойчиво притиснат нагоре и не изисква никаква сила, за да стои отворен, дори напротив – би се самоотворил, ако бъде затворен.

Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Gervasii в 26 Февруари 2012, 07:28:17
Много приятна тема! А в интерес на истината каква е съдбата на локомотивната бригада?
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: KRAKOMOBILA в 26 Февруари 2012, 12:51:25
Единия кара парен кораб, а другия уволнен.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Vlado в 27 Февруари 2012, 17:22:59
Тъй като забелязвам, че като че ли загадката е разгадана, да покажа още една гледна точка - не зная дали знаете, но Димитър Деянов е коментирал този случай! Ето я и статията му:

МАШИНАТА  14.08  БЯГА  ОТ  ГАРА  НЕМИРОВО И, О. . о, ЧУДО!,  ВРЪЩА  СЕ  САМА

        Лятото на 1946 г. Баща ми беше началник сточна гара Костенец. Ние с брат ми учехме в местното училище. Той беше в отделенията, а аз 12 годишен бях във втори прогимназиален клас (днешния 6-ти клас). Живеехме в района на гарата. В такова селище като гара Костенец, всичко най-интересно се разиграва на гарата. Не става дума само за оживлението, на което сме свидетели при всяко пристигане и заминаване на пътническите влакове. За нас – железничарските деца, а и за другите, които живееха наблизо и играехме заедно, всичко беше известно, защото всичко се извър-шваше пред очите ни. За мен пък, който се интересувах от всички подробности: вземането на вода, чистенето на пещите и подготовката на локомотивите за предстоящото тежко нагорнище до гара Немирово, беше винаги интересно. При всеки случай на свободно време, след учене или игра, аз наблюдавах всичко което се вършеше на гарата.
        Гара Костенец беше нещо като тракционен пункт, за зареждане на локомотивите с вода от помпена станция на река Марица, водоснабдителна кула, кранове и ями за чистене на сгур, на първа и трета линия. Надлъжният профил на участъка от гара Белово до Немирово беше в нагорнище. По тази причина локомотивите вземаха вода и чистеха пещите си само когато пътуваха в посока към София. На по-тежките пътнически влакове и на почти всички товарни се даваха помощни локомотиви, от гара Сараньово до Немирово или само от Костенец до Немирово. Това зависеше от масата на съответния влак.
      Помощните локомотиви се числяха в депо Сараньово и се даваха според графика за движението на влаковете. Най-често в ролята на помощен локомотив работеше машината 14.08. Минат се, не минат, час или два, виждахме 14.08 да помага начело на някой влак към гара Немирово, или да се връща оттам изолирана, за следващия по графика влак. Рано сутрин и вечер отиваше в депо Сараньово, да напълни тендера с въглища и да се смени локомотивната бригада, а през останалото време беше повече около гара Костенец.  
     За разлика от останалите локомотиви серия 14, още тогава машината 14.08 нямаше димоповдигащи шитове (крила) и ние децата си я наричахме „голата машина”. Въпреки това тя си беше „нашата” машина, която работеше помощна служба около гара Костенец, за разлика от останалите –  влаковите локомотиви, които пристигаха и заминаваха с влаковете си.
       Тук ще направя едно отклонение за да поясня тогавашната обстановка в гара Костенец, обстановката в която живеехме, в която нашите родители работеха и протичаше стопанския  живот на селището.
       Освен 14.08, за която споменах вече, ние имахме още една машина, която смятахме за „наша”. Това беше тендерката 35.37. Тогава тя също се числеше в депо Сараньово, но по график работеше като маневрен локомо-тив в гара Костенец. Тя също два пъти в денонощието се връщаше в депо Сараньово, за да зареди въглища и да се сменят локомотивните бригади, след което, начело на някой от бързите или пътнически влакове (за да ползва трасе), пристигаше в гара Костенец и се заемаше с маневрената дейност. А целодневна работа, че понякога и нощно време, за маневрен локомотив  имаше.  Книжната  фабрика  ежедневно  получаваше  по  няколко вагона въглища, целулоза, балирана хартия за втора употеба и товареше готовата си продукция. Кибритената фабрика получаваше въглища, тополови трупи и също товареше готовата си продукция. Цялото снабдяване на град Самоков, на Долна баня и всички селища в тази посока минаваше през гара Костенец. Оттам пък се изнасяха и товареха на вагони за металургичните заводи хиляди тонове шлак, натрупан от примитивният железодобив в миналото (някога около Самоков са действали стотици видни и самокови). В по-ново време този шлак с почти 50 % неизвлечено желязо се оказа ценна суровина за металургията. Освен това се товареха непрекъс-нато вагони с дърва за огрев и готов профилиран дървен материал от всички дървопреработвателни предприятия в района. В товароразто-варният коловоз, който имаше рампа и беше разположен зад приемното здание на гарата и станционната градина, се подаваха непрекъснато вагони за обработка, други се вадеха и подреждаха на един от коловозите в гарата, от където се прикачваха на товарните влакове и заминаваха, а предназнче-ните за гара Костенец се оставяха за обработка. Същото беше и на коловозите за въглища и хартия на книжната фабрика. Така, че работа за маневрената машина 35.37 имаше много и въпреки това, когато се налагаше, я прикачваха отпред на някой от бързите или пътнически влакове за да помогне до гара Немирово.
      Такъв беше ежедневният ритъм на живота в гара Костенец. Той се следваше неотклонно и само някое произшествие или необичайно събитие в района разбутваха духовете и предизвикваха множество коментари, особено ако нямаше добро обяснение за случилото се.
      Така в един горещ летен ден на 1946 г., както споменах в началото, се разнесе слух, че локомтивът 14.08 обслужван тогава от локомотивна бригада  с машинист Димитър Стрински и огняр чието име не си спомням, е бил оставен без надзор в гара Немирово. Вследствие неравност на коловоза машината е потеглила сама и попадайки в надолнището към Ихтиман е избягала, но половин час по-късно . . ., се върнала сама !?
      За железничарите от гара Костенец, а и за хората от селището около гарата, не беше новост изпускането на влакове и локомотиви, някои от тези случаи с тежки последици, но това последното . . . , „че изпусната машина се върнала сама”, беше в повече и коментарите не стихваха вече няколко дена.
      За мен най-достоверният източник за станалото беше, разбира се, баща ми, защото в гарата железничарите обикновено обсъждат професионално всички подробности за всеки извънреден случай или внезапни затруднения в службата. А ето какво се беше случило през този ден.
      В гара Сараньово на един от пътническите влакове за София прикачват помощния локомотив 14.08, с машинист Димитър Стрински. Около обед след като редовно минават навреме през гара Костенец, където влаковата машина се готви 15 минути (взема вода и чисти огън), влакът продължава и пристига на гара Немирово. Помощната машина е откачена и след като маневрира се връща по съседния коловоз пред приемното здание  на гарата. Пътническият влак заминава. За минути гаричката се обезлюдява. Времето е много горещо, всеки бърза да се скрие на сянка. Стрински и неговият огняр отиват при чиновника (дежурния ръководител по движението), за да се осведомят кога ще ги пусне да се върнат обратно към гара Костенец. Тук възникват и първите логични въпроси:  Защо отиват  двамата ? Защо са оставили машината без надзор ? Защо не са изпълнили елементарни задължения, изисквани от Правилника за техническа  експлоатация (ПТЕ), когато оставят на място локомотив под пара ?  И още редица защо, но . . , хайде де, факт е, че така са постъпили без много да мислят.
     Който е виждал приемното здание на гара Немирово знае, че за да се отиде до канцеларията на дежурния ръководител трябва да се изкачи стълбище с най-малко 25 - 30 стъпала, след което излизаш на обширна тераса където са разположени служебните помещения на гарата. От тази тераса коловозите на гарата се виждат като от втори висок етаж.      
     Та нашите юнаци – Стрински и огняра, се озовават при дежурния ръково-дител точно когато той се готви да излезе за да ги изпрати към Костенец, така че те не се задържат и минута при него, но щом излизат обратно на терасата и тримата виждат, че машината 14.08 бавно лази към изходните стрелки страна Ихтиман. Не вярват на очите си. Дали някой злосторник не се е качил . . ?  Не е възможно. След заминаването на пътническия влак, района на гаричката в тази жега е останал безлюден. Истината е обаче, че машината се движи.  Разбира се хукват през глава по стълбите, след това по пероните, а след това и по баласта между релсите към стрелките. Огнярът като по-млад изтичва напред, а Димитър Стрински след него. Огнярът вече я доближава и още малко да се качи на тендерното стъпало отзад, но усетила надолнището машината ускорява ход и не оставя никакви шансове за преследвачите си.
        Цялата тази сцена става пред очите на дежурния кабинер-стрелочник, който, когато видял идващата към него машина помислил, че се прави някаква маневра, но щом зърнал тичащите след нея хора разбрал, че нещо не е наред и позвънил на чиновника. През това време 14.08 си излиза от гарата, без дори да „разреже” нито една стрелка, тъй като стрелочникът е бил подготвил стрелките за нейния коловоз, с разчет, когато машината замине за Костенец, на същия коловоз да бъде приет очаканият откъм Ихтиман товарен влак.
        Джурният ръководител от своята тераса вижда всичко. Втурва се към телефона и алармира гара Ихтиман. Добре, че товарният влак, който е направил среща с пътническия в Ихтиман, не е бил пуснат още към Немирово, каквато е била уговорката между двамата дежурни ръководители от Ихтиман и Немирово.
        В гара Ихтиман подготвят веднага стрелките за свободния главен коловоз и предупреждават гара Веринско да задържи там спускащият се вече откъм Вакарел пътнически влак. Разчета е бил, ако избягалата машина достигне и премине през Ихтиман, да спре сама поради равниния профил някъдe му Ихтиман и сп. Живково.
       Изминават 10 минути. В гара Немирово нервничат. Чиновникът през две-три минути звъни в Ихтиман. Нищо. Изминават 20 минути. Машината не се показва в Ихтиман. Дали не е дерайлирала или се е обърнала някаде? На Димитър Стрински и огнярът, в отчаянието си, им идва да скочат от терсата направо върху коловозите.
      Изминават 35 минути. От Ихтиман няма новини. Вече и в София знаят за избягалата машина и след като не се появява в Ихтиман всички мислят, че с нея е станало нещо. Докато решат какво да предприемат изминават още десетина минути и, о . . ., чудо ! От терасата пред канцеларията на дежурния ръководител в Немирово забелязват, че 14.08 бавно пълзи с тендера напред по нагорнището към гарата. Връща се! Стрински и огнярът пак тичат, пресрещат я и се качват в будката. Там няма никой, но регулаторът е едва отворен и машината върви бавно под пара. Спират я и инцидентът приключва щастливо, без материални щети, но с много опънати до краен предел нерви през последния половин час.
      Не така благоприятно приключва обаче случаят за локомотивната бригада. Една седмица по-късно научих от баща ми, че за наказание Димитър Стрински е преместен за машинист на парен кораб-влекач, зачислен в пристанище Лом, а огнярът е уволнен.
      Какво още се знаеше за този случай ? Железничарите коментираха, след като бяха чули  и  обяснението  на  самият  Димитър Стрински, че  машината едва се е върнала, така да се каже „с последни сили”, защото когато той и огнярът са я пресрещнали в Немирово, тя се е движила с не повече от 5 км/час, че налягането на парата в котела е било само 7 или 8  атмосфери, а пещта е била почти угаснала – само три или четири огнища жар тук-там по скарата са останали.
       Скоро дойде и разказът на селяните от Стамболово, които него ден са работили на полето, близо до линията: „Видяхме, че от Немирово се спуска локомотив. Не вървеше бързо. Постепенно забави движението си и спря, след това тръгна обратно. В кабината не забелязахме хора. . .”
       Този случай се коментираше от всички, които бяха чули за него. Едни обясняваха, че рагулаторът е пропускал и понеже ръчагът е бил обърнат на заден ход машината сама се е върнала. Други възразяваха, че ако е така и регулаторът е пропускал, машината още от гарата би тръгнала обратно към Костенец, а не към Ихтиман. Трети виждаха намесата на провидението. Четвърти не се мъчеха да обясняват, като приемаха станалото за станало и скоро този случай се забрави и потъна в ежедневният ритъм на гарата. Машината 14.08 пак си работеше помощна служба. Пак беше почти всеки ден пред очите ни, но ние децата от гарата я гледахме вече с по-голямо уважение, едва ли не със страхопочитание, защото беше способна да прави и необичайни неща, като например, да се движи сама без персонал.
       Изминаха много години. Завърших политехниката. Имах зад гърба си вече доста опит от работата ми, по ремонта и експлоатацията на най-различни типове локомотиви в Локомотивно депо София, по приемането и попълването на локомотивния парк с още 20 локомотива серия 14, закупени на старо от ČSD и други – серия 15 от ČSD, DR и СЖД. Бягството на машината 14.08 обаче не съм забравил и след претегляне неведнаж на разсъжденията си по всички обстоятелства около този случай, мисля, че в онзи горещ летен ден на 1946 г., е станало следното:
       Локомотив 14.08 е бил с напълно изправен парен регулатор. След като се откачва от влака на който е помагал, Димитър Стрински се връща по съседния коловоз пред приемното здание на гара Немирово. Машината е била оставена с ръчаг обърнат на заден ход, така както е маневрирал, с затворени цилиндрови крани, без задържана някоя от спирачките, или само с допълнителния кран-машинист, колкото да спре, но всички знаят, че допълнителната спирачка се изтощава бързо. Стрински и огняра слизат и отиват при дежурния ръководител. Вероятно още докато се качват по стълбите и излизат на терасата машината е потеглила, отначло бавно, но те не са се огледали за да я видят навреме.
       За един локомотив, добре загрят и раздвижен в това горещо време, който току-що е возил влак, с добре смазани механизми, оставен както се описа по-горе, е достатъчна и най-малка неравност на коловоза за да се придвижи сам от собствената си маса. Неравността на коловоза е способствала да тръгне към Ихтиман, но ако неравността е била обратно, щеше да тръгне към Костенец. Просто късмет, защото ако беше – към Костенец, случката сигурно нямаше да завърши така леко.
       След излизането от стрелките на Немирово 14.08 попада веднага в надолнище 20 ‰. Профилът в план е благоприятен за по-голяма скорост и след 1 – 1,5 км  машината (с най-голяма допустима скорост 80 км/час) вероятно е развила  90 – 100 км/час. От значителното сътресение, което се е получило при тази екстремна за 14.08 скорост, напречната съставляваща сила G1, от масата G на регулаторния лост, е добила такава стойност, че регулаторния лост се е придвижил на тласъци, малко по малко (виж фигурите тук по-долу), по посока  на  синята  стрелка, а  с  това  се  е повдигнал и малкият  клапан на парния регулатор „Вагнер”, разположен в парния дом на котела. Отварянето (повдигането) на малкия клапан означава самоотваряне на големия клапан на регулатора и парата от парния дом на котела, през сухопарната тръба, през прегревателя и паровходните тръби, навлиза в пароразпределителните шибъри. По това време пароразпределението на локомотивите серия 14 става със шибъри-уравнители система  Карл Шулц, известни у нас още като шибъри „Николай”. Докато не постъпва пара в тях те действат като уравнители, така че осигуряват безпарния ход и машината от надолнището е увеличавала скоростта си безпрепятствено. Когато парата нахлува в шибърите, от нейното налягане подвижните части на шибърните тела преодоляват силата на пружините, които се намират там и прекратяват условията за безпарен ход. Шибърите започват да действат като пароразпределители и понеже ръчагът е обърнат на заден ход парата започва да постъпва в цилиндрите срещу движението на буталата. Получава се процес, който в курсовете за машинисти на парни локомотиви се изучава като „спиране с контра пáра” и който процес се употребява в краен случай, когато по друг начин не може да се спре парният локомотив или влакът возен от парен локомотив.
     В случаят с 14.08 става същото, но понеже регулаторът е едва отворен и количеството на постъпващата пара е малко, са били нужни почти 2 – 2,5 километра за да спре машината. Затова селяните, работещи тогава на полето в района на спирка Стамболово, са казали, че локомотивът „не се е спускал бързо откъм Немирово”, т.е. бил е в процес на спиране с контра пáра. А след като е спрял и е тръгнал обратно, пак поради малкото постъп-ваща в цилиндрите пара, са му били нужни около 25 – 30 минути, за да се върне по нагорнището в гара Немирово.
     Може да се каже, че случката с машината 14.08 е уникална за експлоатацията в БДЖ през времето на парната тракция. По-късно,  за цялата ми многогодишна служба по железниците, в софийския район не сме имали, а и не съм чул да е имало друг подобен случай някъде по нашата жп мрежа.

Димитър Деянов, ноември, 2005  г.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Petko Ivanov в 27 Февруари 2012, 17:47:35
Цитат на: Vlado link=topic=3686.msg74112#msg74112 date=1330356179
   Машината е била оставена с ръчаг обърнат на заден ход, така както е маневрирал, с затворени цилиндрови крани, без задържана някоя от спирачките, или само с допълнителния кран-машинист, колкото да спре, но всички знаят, че допълнителната спирачка се изтощава бързо. да се спре парният локомотив или влакът возен от парен локомотив.
    
За мен не става ясно как при условие, че ръчага е даден на заден ход, машината тръгва сама към Ихтиман  :mda:
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Сaprycorn в 27 Февруари 2012, 19:14:19
Две противоречиви версии- едната е, че регулаторът се е отворил от силните странични удари, и другата, че регулаторът се е отворил вследствие  налягането от буталата. Ключът към загадката е във вида на уравнителите- дали 14.08 е имала неавтоматични въздушни уравнители Вагнер, или е била с шибър-уравнители Шулце?
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: mill в 27 Февруари 2012, 23:37:44
(http://i41.tinypic.com/8y83r5.jpg)  
Това ли е "непослушника" ,дето е духнал ;D
Снимката е от http://www.lokforum.com
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: KRAKOMOBILA в 28 Февруари 2012, 07:11:40
Не, но от същата серия.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Vlado в 28 Февруари 2012, 09:17:32
Цитат на: muncho link=topic=3686.msg74138#msg74138 date=1330378664
(http://i41.tinypic.com/8y83r5.jpg)  
Това ли е "непослушника" ,дето е духнал ;D
Снимката е от http://www.lokforum.com

Това е 14.25.
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: CaLLlo в 28 Февруари 2012, 09:47:41
Цитат на: Vlado link=topic=3686.msg74153#msg74153 date=1330413452
... Това е 14.25.

  Владо, не е зле на твоите снимки от Асеново и най-вече от
Калояновец, да напишеш някъде номерата на локомотивите.  (http://picbg.net/u/24294/22952/256604.gif)
Титла: Re:Защо не ми писаха 6 на изпита по парни локомотиви-инж. Константин Иванов
Публикувано от: Vlado в 28 Февруари 2012, 09:57:31
Ще го направя! Само ми трябва време, че сега имам други задачки. :)

Ето го и влака-беглец:

1970 г. - 14.08 преминава транзит през гара Пловдив. Снимката е правена 24 години след описания по-горе случай, а машината вече е зачислена в локомотивно депо Пловдив:

(http://media.snimka.bg/s1/0119/026481999-big.jpg?r=0)

Автор: Д. Деянов (може би)