RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Главен форум | Main forum => Железопътен моделизъм | Railway modelling => Темата е започната от: Сaprycorn в 01 Март 2012, 02:03:26
-
Представям ви един клип, в който са показани модели на повечето пощенски, багажни и комбинирани вагони на Германските железници от 1870 до 1970 година. Приятно гледане! :)
http://youtu.be/SWvx4dIFT7A
-
Благодарско Яска...
Ама бива ли така... Ние се разглезихме и искаме освен снимков материал и историческа беседа... Кой вагон, кога, къде и на какви влакове е каран... Ако трябва да викаме Хоби ТВ ;)
-
И аз не чувам никакви обяснения от клипа. Няма и субтитри ... :pleasantry: А пък в другата тема на Ясен има писано само за пътници, не за пощи!
-
Я да задам един въпрос по същество: На 4:20 имаш едно вагонче, номер 123534, май същия модел както класиката на Пико. На него пише Pwg. След 5 секунди имаш още едно - 122460. Второто май е на Fleischmann. По всички писания това трябва да е въгон за пътници, който се движи в състава на ТОВАРЕН влак. Правилно ли съм разбрал? И ако е така - защо всички си слагаме този вагон на чело на пътническите влакове ...
-
Pwg според дебелите книги е фургон за товарен влак, т.е. вагонът, в който пътува началника на товарния влак.
А това, че Пико го слагаха в комплектите "Експерт", заедно с двете мечти, вероятно е причината да го композираме на чело на пътническите влакове :)
-
Мястото на началника на влака е най-отпред,във фургона,а когато няма фургон в първото купе на пътнически влак.Когато товарен влак има нач.влак и маневристи,същите се возят в задната кабина на локомотива.Това е така,защото нач.влака трябва да наблюдава сигналите по пътя и носи същата отговорност като локомотивната бригада за сигурността на движението на влака.Така,че много правилно си го поставяме фургона най-отпред.
-
Сори ако спамя но и у нас е имало вагони предназначени за превозната бригада на локалните влакове.Логично защото иначе при парните в будката ще си пречат.Дори при дизеловата тракция бяха останали все още.Спомням си като малък на локалния влак за Панагюрище първия вагон беше двуосен товарен с прозорче.Вътре печка на дърва и въглища и една маса и столове.
Това което Митака казва е така но понякога когато се бърза и ще пречи на маневрата в следващата гара се е слагал по преценка на бригадата.
-
Въпросът е, че в германските железници има две групи фургони-
Pw (Packwagen)
Pwg (Packwagen gueterzug)
Първите са за пътнически, а вторите за товарни влакове. Митко питаше, защо слагаме товарните фургони начело на пътническите влакове.
-
Едно време пътническите влакове, които нямаха фургон, имаха най-отпред един от онези вероятно специално произведени кокошарници серия 47, които за разлика от стандартните, имаха в двата края по едно специално по-голямо, с два прозореца, кондукторско купе (в това купе имаше и място за колети).Единият от тези два прозореца, беше издаден навън, както и срещуположния му в коридора, вероятно точно с цел началник-влака да може да следи сигналите. Имаше и вагони от същия тип, при които въпросните купета бяха напълно затворени откъм коридора и не можеше да се види нищо - там заедно с кондукторите имаше и радиопулт, от който говорителка съобщаваше гарите и пускаха музика. При липсата на такъв пулт влаковете се озвучаваха с помощта на един куфар, в който беше монтиран обикновен касетофон за кола и кондукторите си разменяха въпросния куфар - ако знаете що закъснения са станали заради него....
Но още от втората половина на 80-те началниците влак нямат задължение да следят сигналите, съответно нуждата от издадени прозорци отпада. Между другото "музикалното оформление" се състоеше от една-единствена касета, размножена ен на брой пъти, която беше запълнена основно с баба ви Лили, и тук-там Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Кичка Бодурова, Борис Годжунов, Панайот Панайотов, Лепа Брена и др. Представете си какво става като на всяко пътуване с експрес или бърз влак трябва принудително да чуеш въпросната касета 4-5 пъти, че и повече.......
-
Явно, до тук всички говорите за така нареченият Бегляйтваген. А къде стои тогава Факултативния вагон в композицията. Какво му е точното предназначение.
-
Често се забавлявам със зяпане на снимки и как са композирани влаковете през 1-ва и 2-ра епоха.
Напоследък все по-често налитам на такъв пруски вагон, който винаги съм смятал за вюртембергски
(http://alfa.kachi-snimka.info/images/cqs1330604425t.jpg)
"17 216 с пътнически влак P 511 при Вупертал-Лангерфелд някъде през 30-те години"
може би подведен от произведения от Roco такъв:
(http://www.osterthun.com/0Laenderbahnen/Paeckwagen/paeck~pics/R44540.JPG)
-
Предполагам във втора епоха са карали влаковете с каквото имат под ръка преди да бракуват много от вагоните влезли от първа епоха в DRG и да навлязат масово Айнхайтс произведените.
-
Немските железници през 30-те години страдат от липса на финансов ресурс и се намират в тежко техническо състояние, следствие на рапарациите които изплаща Германия. През 1935 г. е приет 4-годишният План за технологично превъоръжаване. Поради острият недостиг на стомана за немската индустрия едва през 1938 г. започва подем на немските железници. Така, че предлагам Яско да сподели кога по години влизат в експлоатация така наречените Аинхайц локомотиви и знаковите пътнически композиции в DRG.
-
Както е видно, ще трябва да направя икономико-политически-социален анализ на Германия и германските железници през 30-те години на 20-ти век :) А темата започна с толкова приятно и безобидно клипче, посветено на пощенските вагони...
Както е известно, Германия губи Първата Световна война, вследствие на което от страната са отнети огромни територии, натоварена е с много тежки репарации, вихри се хиперинфлация...
Точно в тези изключително тежки години се ражда новата ж.п. администрация DRG, която наследява от лендербаните над 400 локомотивни серии, подсерии и конструктивни модификации, както и несметно количество вагонни серии. Повече от ясно е, че експлоатацията на толкова разнороден подвижен състав ще бъде твърде неикономична. Затова е приета т.нар." Einheits" програма, която да съдържа 10-тина локомотивни серии, които да обхванат цялата локомотивна служба(бързоходни, пътнически, товарни и маневрени) и постепенно да изместят наследените много локомотивни серии. Характерна за Айнхайц локомотивите е максималната стандартизация на основните възли и детайли като е създадена фамилия от типоразмери. Така се постига максимална унификация на цялата котелна арматура и гарнитура, стоящи котли и димни камери, цели котли-комплект. Типизирани са елементите от двигателния и пароразпределителен механизъм: бутала, цилиндрови блокове, шибъри, уравнители, паралели, кръстоглави, сцепни щанги, кривошипи и прочие. В ходовата част: колооси, колоосни букси, ресорно окачване, цели талиги с всичките им елементи. Типизирани са локомотивните кабини и тендери, изцяло електрическата инсталация, въздухосгъстителната и спирачна инсталация и други.
Айнхайц програмата се отнася и за вагоните, и започва именно с тях.
През 1921 година излизат от производство ПЪРВИТЕ ДВА ТИПА СТАНДАРТНИ ДВУОСНИ ПЪТНИЧЕСКИ ВАГОНИ на DRG (тогава администрацията се е казвала все още DRE (Deutche Reihseisenbanen). Единият тип са купейни вагони, подобни на абтайлваген, а вторият тип са безкупейни с открити площадки, много популярни сред нас с името "мечти". Новото и при двата вагона е, че за пръв път кошът и рамата са обединени в обща, ЦЕЛОНОСЕЩА конструкция! През 1922 година германските железници получават и първите четириосни Айнхайц вагони, известни сред моделистите като "Щуките на Роко".
1925 е годината, в която излизат първите Айнхайц локомотиви- 10 броя BR 01 и 10 броя BR 02!
Една година по-късно германските железници получават още две локомотивни серии: BR 43 и BR 44, а през 1927 година сериите 62, 80 и 87. През същата година новите айнхайц вагони са снабдени с талигата "Гьорлиц 3", междуосие 3600 мм, тройно ресорно окачване, едно голямо постижение за онези години.
През 1928 година DRG получава новите локомотивни серии BR 24, BR 64, BR 81 и BR 86, както и новите D-zug wagen, през същата година са влезнали в експлоатация легендарните вагони от РЕЙНГОЛД ЕКСПРЕС, при които за пръв път е достигната и премината дължината от 23 метра! От 1928 са ПРЕМАХНАТИ ЧЕТВЪРТОКЛАСНИТЕ вагони, а започва производство на един съвсем нов тип вагони- EILZUGWAGEN- четириосни, безкупейни вагони за влакове по-бързи от пътническите, но по-бавни от бързите, или УСКОРЕНИ ВЛАКОВЕ.
От 1930 DRG получава и втората масова бързоходна серия BR 03. 1932 е рождената дата на най-мощните Айнхайц тендерки BR 85, а през 1934 се появяват и най-бързите серии BR 05 и BR 61 (Vmax=175km/h), както и BR 71.0, BR 84, BR 89.0
Първите локомотиви от сериите 41 и 45 влизат в експлоатация през 1936, а от 1937 започва производството на трицилиндрова 01!
През 1938 е произведена първата машина от най-масовата Айнхайц серия- BR 50, a през 1939 и най-голямото постижение в предвоенното вагоностроене - т.нар. "ШУРЦЕНВАГЕН", или както е популярен у нас ИРАНКА!
През 1941 влиза в експлоатация и последната истинска Айнхайц серия- BR 23, с което Айнхайц програмата приключва.
По нататък следват чисто военните локомотивни серии 52 и 42, които не биха могли да се нарекат Айнхайц.
Друг е въпросът доколко Айнхайц локомотивите са наистина Айнхайц! Дали успяват да станат масови стандартни серии, или се получава една безкрайна поредица от експериментални локомотивни серии, състоящи от по 2-3 до 10 единици (което е в пълен разрез с първоначалния замисъл Einheits подвижен състав)? В числото на екпериментите слагам сериите 02, 04, 05, 06, 19 1001, 60, 61.
Едно обаче е видно, и то е, че въпреки извънредно тежката икономическа ситуация в Германия, инвестициите в разработване и производство на съвършено нов подвижен състав са много големи!
-
Тук има един тънък момент! Германия е се развива динамично през 30-те години в условия на остър недостиг на стомана в условия на пазарна икономика. Производителите на тягов и подвижен състав са частни фабрики които се борят за място под слънцето на Фюрера. Така че е обясним факта за малки серии и масови сранително евтини локомотиви предимно за нуждите на Вермахта, което е част от Четири годишният план. Отчитайки факта, че железниците са единственият начин за превоз на войски и техника - въпреки, че въпросът за логистичното обезпечаване на Вермахта е друга дълга тема. Факта че през 1941 г. излиза последната айнхайц машина BR 23 е показателен. През 1941 г. започва настъплението на Изток и спират доставките на желязна руда от СССР. Германия през този период изпреварва с експриментите си технологичното развитие на промишлеността - недостиг на стомана и нови конструкционни материали за нуждите си като цяло.
-
Много ми харесва таблицата с произведените локомотиви по години. (http://www-personal.umich.edu/~khmiska/_derived/50_jahre_einheitslokomotiven.htm)
01 и 03 са произвеждани с почти постоянно темпо през доста години. Това ми говоре само за постоянно увеличаване на бързите влакове и нуждата от локомотиви за тях.
24 се появяват първоначално с около 60 бройки, и после има разни единични количества.
64 също се прави основно 1928/29, с едно допълнение 1933/34 година
а пък 86 си е бил актуален за производство дълго време.
И за мен остава "загадката" с тежките товарни локомотиви - май дълго време не са били нужни нови такива, а са си използвали хилядите налични 5х. Като изключим първоначалните изпитателни бройки 43/44, те се появяват отново чак през 1939! И то заедно с 41 (който си е замислен като универсален и бързоходен, а не като чисто товарен), както и заедно с 50.
Останалите модели според мен може и да ги броим за "уникати" според техните количества.
-
Така, щом обърнахме темата към локомотивите, предлагам на вашето внимание едно клипче с дължина почти 7 минути. За да направя това клипче ми бяха нужни 18 години упорито събиране на модели. Приятно гледане :)
https://www.youtube.com/watch?v=xhTaQFPXo3s
-
Ясене, до тук всичко, което обясняваш е основно за локомотивите на DRG. Драсни няколко реда за вагоните от клипчето, което си пуснал. Например, каква е разликата между тях, как с времето Бегляйтвагена (товарен вагон със зона за началник влака) отстъпва място на комбинираните Пощенско-багажни вяагони в които също има началник влак и влакова бригада. Не спомена нищо за Факултативния вагон, който често е използван в онези времена, какво е точното му предназначение, поща пренасяла ли се е с него?
-
Както е видно, ще трябва да направя икономико-политически-социален анализ на Германия и германските железници през 30-те години на 20-ти век
...
Евала, Яско, тоя пост ще си го закача някъде да го виждам винаги !!! (http://picbg.net/u/24294/22952/256610.gif) :hi: (http://picbg.net/u/24294/22952/256605.gif)
-
Ясене, до тук всичко, което обясняваш е основно за локомотивите на DRG. Драсни няколко реда за вагоните от клипчето, което си пуснал. Например, каква е разликата между тях, как с времето Бегляйтвагена (товарен вагон със зона за началник влака) отстъпва място на комбинираните Пощенско-багажни вяагони в които също има началник влак и влакова бригада. Не спомена нищо за Факултативния вагон, който често е използван в онези времена, какво е точното му предназначение, поща пренасяла ли се е с него?
Може би, когато пусна снимки на 3-то класните вагони, ще разкажа как еволюира вагонната конструкция през годините.
А за Факултативния вагон, не мисля, че неговото място е в групата на пощенските и багажните вагони.
-
Този вагон на Piko 4.20 мин. в клипа е спирачен вагон към товарните влакове.В него пътуват началник влака и спирачите. Вътре е имало маси ,легла ,печка и други битови нещица както и резервни части и инструменти,които са били необходими при дългото пътуване понякога 2-3 дена на влака.При спиране за зареждане на парния локомотив спирачите са се сменяли в онези тесни кабинки по вагоните .Така влаковете са се осигурявали със спирачна маса. Това за вагона ми го каза г-н Синапов - "синапа" бивш локомотивен машинист по парната тяга от депо Карлово.