RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Главен форум | Main forum => Железопътен моделизъм | Railway modelling => Темата е започната от: Best Ripper в 13 Май 2016, 11:07:34
-
Тук ще опиша релсовата система на Тилиг в мащаб ТТ 1:120, която също се ползва и за теснолинейки в Н0m. Темата няма да е много голяма и отново ще включва и мой личен опит с нея.
Фирма Тилиг (Tillig) е основана през 1993 г., след като Юрген Тилиг закупува фалиралата фирма Berliner TT-Bahnen (BTTB) от бившето ГДР /Източна Германия/. Самата BTTB е наследник на немския кооператив „Цойке” (Zeuke), основан през 1949 г. и след национализацията му през 1972 г. Фирмата е най-големият в света производител на модели в мащаб ТТ, а в последните години развива успешно и други мащаби – Н0, Н0m и Н0e, произвеждайки релсов материал и модели и в четирите мащаба. Специално при мащаба ТТ/H0m има три варианта – с вградена призма, без такава и трамвайни. Първият /с призмата/ е в сътрудничество с японската фирма KATO. Ще се спра само на него.
Системата на Тилиг Н0m Bedding Track спада към правотоковите системи с вградена призма. Последната е от вида „висока и куха” – като на Мерклин М и С профил, Трикс С профил и Роко Геолайн. Призмата е сива на цвят със син оттенък, гладка, почти без релеф. Траверсите са тъмнокафяви на цвят, имитиращи дървени. Релсите, които се водят уж за ТТ са със светлосиви /бетонни/ траверси и сиви съединители /по-надолу съм сложил снимки и от двата вида, които обаче на практика нямат никакви други различия - могат спокойно да се комбинират/. Релсите са плътни, с форма на истинските, галванизирани в бяло. Сглобката между релси и траверси/призма е много добра.
Изглед на права линия отгоре.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837515.jpg)
Сечение на релсите.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837516.jpg)
Общата височина на релсата е 8,1 мм /заедно с призмата/. Самата релса има височина 2,1 мм /код 83/. Междурелсието е стандартното за мащабите ТТ и H0m - 12 мм, а ширината на призмата в основата е 31,5 мм, в горната част – 25 мм. Височината на призмата е 6 мм /срещу над 8 мм при Мерклин/Трикс С профил/. В средата между двете релси призмата има вдлъбнатина, там тя с 0,5 мм по-ниска.
Свързването на линиите става чрез специалната система на КАТО Unijoiner. В края на релсите отдолу има места, където се поставят комбинирани механично-електрически съединяващи щифтове. Самите щифтове могат да се извадят от всички линии, както и металният щифт да се извади после от механичния водач. Формата на целия съединител е много специфична. При поставяне на комбинирания щифт в релсата механичният водач много точно подвежда електрическия, като след съединяване на релсите щраква в отсрещната. Получава се отлична връзка – здрава срещу самоволно разглобяване и електропроводима. Самите електрощифтове са бели на цвят, а пластмасовите водачи са тъмнокафяви. Това обаче не е проблем, тъй като вторите остават изцяло под призмата и изобщо не се забелязват /подобно на снадките в Мерклин/Трикс С профил/. Електрическите щифтове се виждат ниско долу върху релсите от лицевата им страна подобно на почти всички други.
Разглобен комбиниран съединителен щифт
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837517.jpg)
В цялата система има два типа съединителни щифтове – електрически и изолиращи.
А. От електрическите щифтове има цели, половинки и захранващи. Първите са основните и се ползват в 95% от случаите за свързване на линии и стрелки. Половинките се ползват само в двете релси, преминаващи през сърцето на стрелките и в някои специални линии – реално те имат едностранно заключващо езиче. За захранване се ползват третите, чиято разлика с целите е в наличието на допълнителен плосък език отдолу, към който се надява кабелна обувка /точно както при Мерклин/Трикс С профил/. Захранващите щифтове се поставят на определени линии, но могат да се поставят вместо обикновени на някои релси за дублиране на захранването.
Цял съединител.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837519.jpg)
Половин съединител
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837521.jpg)
Захранващ съединител
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837522.jpg)
Захранването става с помощта на отделна захранваща линия с кат. № 83706. Линията има поставени диагонално два захранващи щифта, а отдолу на две допълнителни метални шини, контактуващи с релсите, е запоен кондензатор против смущения в аналогов режим. При цифрово управление кондензаторът се отпоява, а на негово място могат да се запоят жици за дублиране на захранване. Освен това захранващите щифтове могат да се прехвърлят на друга линия и по този начин от 1 захранваща линия да се получат две и да се направи разумна икономия.
Захранваща линия.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837531.jpg)
Захранващите жици могат да се изведат отдолу през плота при макет или отстрани на призмата през специален прикрит отвор в средата на релсата.
Б. Вторият основен тип съединители са изолиращите. Фактически те са само механични. При тях има цели и половинки /вторите са обявени като новост за 2016 г. и още не са в продажба/. В тези съединители липсва електрическата част.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837532.jpg)
Оригинално откъм лицевата страна на релсите няма видимо място, през което да се постави крепежен елемент /пиронче или винтче/. Ако искате да ги слагат в макет, трябва първо да пробиете линията с бургийка ф1,5 мм на определени места /дистанционни втулки от долната страна. След това отгоре е добре да се направи ферзенк с бургия ф3 мм, за да легнат винтчетата плътно – да не стърчат и да не спукат призмата. При липса на обезшумяваща основа /корк/ за монтирането са достатъчни винтчета 1,5 х 10 мм. При корк трябва да са 1,5 х 15 мм. В Тилиг се предлагат рапидки 1,4 х15 – пакетчета по 100 бр. с кат. № 08976.
Права линия със навити радипки 1,5 х 10 на PIKO след разпробиване на отворите – изглед отгоре.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837533.jpg)
Високата и куха призма позволява монтиране в нея на обезшумяваща подложка – примерно стиропорна тапетна ролка за вътрешна термоизолация в стая, която има дебелина 5 мм. В моя случай използвах такава, която едностранно имаше залепена амбалажна хартия. Хартията остана отдолу /към плота/, но се наложи изрязване на доста места, за да не надига релсата или да я изкриви при фиксиране.
Релса с монтиран стиропорен обезшумител и навити рапидки 1,5 х 10 – изглед отдолу.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837534.jpg)
Следва продължение…
-
Релсовата геометрия на системата е доста опростена.
Правите линии са общо пет дължини, като основната цяла линия е дълга 166 мм /83712/. Освен нея има половинка 83 мм /83713/, четвъртинка 41,5 мм /83715/ и две изравнителни – с дължина 43 /83714/ и 36,5 мм /83716/.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837577.jpg)
Права линия G1 – кат. № 83712.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837578.jpg)
Кривите са само два радиуса – R1 /310 mm/ и R2 /353 mm/. Целите релси правят завой на 30 градуса, половинките – на 15 градуса.
Крива линия R1 с кат. № 83719
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837579.jpg)
И тук както при Флайшман Н0 профи всички стрелки има еднакво отклонение – 15 градуса. За тях има няколко специални релси поради наличието на призма.
1. Стрелките са само два модела – прави и в завои. Правите са леви и десни, ръчни и електрически. Дължината им по правата е 129,5 мм. Задвижването им става с помощта на заводски механизъм под призмата, който не се демонтира. Езиците на стрелките не са дълги – около 1/3 от дължината им – подобно на Мерклин/Трикс С профила/. Сърцето на стрелките е електрически изолирано. Механизмът осигурява застопоряване в крайните положение срещу самоволно разместване. Ръчното превключване става с помощта на едва забележим черен лост от външната страна на стрелката в основата на призмата.
Нормална стрелка – изглед отгоре. Кат. № 83816.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837580.jpg)
2. Стрелките в завой са ръчни с възможност да се добави електрическо задвижване. Вътрешният завой /по отклонението/ е на 30 градуса /R1/, външният е на 15 градуса /R2/. Също имат вграден ръчен механизъм и задвижване с лостче.
Стрелка в завой – изглед отгоре. Кат. № 83862.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837581.jpg)
3. Английски и тройни стрелки няма. Има кръстачка с кат. № 83760 под ъгъл 15 градуса.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837582.jpg)
Електрическото задвижване за всички стрелки става с помощта на електромагнитен механизъм с кат. № 83960, който се монтира отдолу в призмата и се закача към рейка с отвор, излизаща от ръчния механизъм. Фиксирането му става с 4 винтчета в специални втулки, а жиците му се извеждат отстрани на стрелката /или отдолу през плота/.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837583.jpg)
От 2016 г. е обявено е сервомоторно задвижване с кат. № 08331, което още не е пуснато в продажба.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837584.jpg)
В стрелката не е предвидено място за декодер – явно няма място за него отдолу. Цифровото управление става с външен декодер извън стрелката. Рейката позволява отлично и монтаж на други задвижвания в макет без изобщо да се забелязва нещо /конрадски, хофмански/ - отворът за тях е изцяло под призмата. Стрелочни фенери не са предвидени.
Следва продължение...
-
Към системата има специфични къси линии, чието използване се налага от факта, че нормалните стрелки са къси, отклонението им е неголямо и има призма. Получава се засичане на призмата на правия коловоз и този в отклонение след стрелката, както и при две последователни или срещуположни стрелки. В Тилиг са решили въпроса с използване на 6 модела линии с частично отрязана призма – 4 криви и две прави линии.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837614.jpg)
В зависимост от мястото на липсващата част от призмата линиите са десни и леви, като се гледа обаче входът към стрелката, а не изходът от нея. Има два радиуса, като по-малкият е малко зле подбран – междинен между R1 и R2. Линиите се водят BR12-22k – леви и десни. По-големият радиус е чист R2 – BR22k. Всичките криви правят завой на 15 градуса.
Крива линия кат. №83732 - лява
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837615.jpg)
Другите две са къси прави с дължина 36,5 мм, като пак са леви и десни. Пак се гледа входът към стрелката за определянето им.
Права линия кат. №83722
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837616.jpg)
Специалните релси също са много малко – само 4 вида.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837617.jpg)
1. Откачвачка с ръчно и вградено електромагнитно задвижване – кат. № 83802. Тя е монтирана върху половин права линия с дължина 83 мм.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837620.jpg)
2. Отбивачка с кат. № 83700 с крайна „тапа”. Релсата е също върху 83 мм права линия.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837618.jpg)
3. Сензорна линия – кат. № 83759. Дължина също 83 мм. Едната й релса е разделена на три части, като отдолу е запоена платка с диоди от двете крайни към средната. Служи за подаване на управляващ импулс.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837622.jpg)
4. Крайна „тапа” без отбивачка – кат. № 83963. Служи за придаване завършен вид на призмата.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837619.jpg)
Релсова геометрия на системата.
http://www.picbg.net/u/53119/61323/837621.pdf
Стрелка с гърловина без обезшумител – изглед отдолу.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837623.jpg)
Изглед на стрелка и релси отдолу след поставяне на стиропор.
(http://www.picbg.net/u/53119/61323/837624.jpg)
-
Обобщение на системата – плюсове и минуси.
1. Качествени материали – пластмаси, метал, галванизации, сглобки.
2. Благодарение на системата на КАТО съединяването е лесно, точно и здраво. При направените проби на 10 линейни метра трасе падът на напрежението бе около 1 волт – съвсем приемливо /над 60 снадки/.
3. Системата е удобна за деца, както и за често разглобяване и сглобяване.
4. Опростената геометрия от една страна улеснява изграждането на трасе, но някои специфични особености затрудняват подбора на релси /релсите с рязана призма/.
5. Кухата призма позволява незабележимо дублиране на захранването, както и монтаж на оригинални и неоригинални електромагнитни устройства за стрелките. Позволява се и поставяне на обезшумители в нея.
6. Призмата обаче е твърде висока за мащаба – почти колкото тази на Роко геолайн Н0, която е около 7,1 мм висока. Не изглежда добре.
7. Призмата има твърде странен сиво-син цвят, който определено не се връзва с реалността, повърхността е с едва забележим релеф, което допълнително й дава вид на изкуствена. Траверсите са редки и тънки, което за теснолинейка в мащаб H0m е прилично, но за чисто ТТ са твърде тънки.
8. Предвид комбинацията от височина и цвят е сложно прикриването отстрани и отгоре на призмата с допълнителна баластра, трева и прочие съставки от ландшафта.
9. При използване на крепежни елементи е необходимо първо да се пробият отвори, които обаче от лицевата страна не попадат в траверси, а между тях – личат винтчетата.
10. Наличието на релси с рязана призма усложнява подбора им. При изграждане на по-сложни трасета и макети се усеща липсата на разнообразие от стрелки, кръстачки, различни радиуси и пр.
11. Пълна съвместимост между системите за ТТ и H0m – на практика се различават само по цвета на траверсите, въпреки че се водят различни по каталожни номера и за различни мащаби/системи.
Други.
1. В макет прикриването на високата призма може да стане с поставяне на обезшумителни пълнежи отдолу в призмата /по желание, разбира се/ и монтаж директно върху плота. След което отстрани на призмата теренът може да се повдигне със плътно залепване на коркови листове – от 2 до 5 мм дебелина /по лична преценка/.
2. Цифровото управление на стрелки може да се извърши с всякакви външни DCC декодери за управление на допълнителни устройства. Въпросните могат да се монтират само отстрани на релсите или отдолу на плота.
3. Наложително е в местата на закрепване да се направи ферзенк, за да легнат винтчетата плътно ниско и да не се спука пластмасата при голямо натягане /в следствие на желание да се вкопаят принудително крепежите/.