RailwayPassion.com - Форум за железопътен моделизъм
Общ форум | Chit-chat => Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby => Темата е започната от: EMPEROR в 21 Август 2008, 09:33:08
-
Седя си ей така и ме налягат някакви такива мисли... дали ще е защото ме е хванало отпускарското настроение или защото още не съм си доизпил кафето незнам... но си правя оценка на живота, постигнатото до момента, на къде съм тръгнал и колко още път имам да извървя. Програмист съм и като такъв си имам добра работа с добро заплащане... но някак си развитието в професионално отношение спира до тук. А пък аз искам да се развивам. Има хора на моите години с къща и по 1-2 коли и то с честно заработени пари (разбира се извън пределите на държавата). Чудя се и се мая аз изпуснал ли съм правилният момент или да се придържам към приказката "никога не е късно". Да ама реално какво съм постигнал до момента спрямо други мои познати на същите години... спрямо едни МНОГО повече, спрямо други МНОГО по-малко... но като цяло май не съм доволен от постигнатият резултат...
Та Вие доволни ли сте от постигнатото до момента във вашият живот?
Аз продължавам да чета форума и да си пия кафето ::)
-
Аз съм доволен от това, което съм постигнал в личен план. Бях и в чуждбина, но нямам коли, защото ги харчих по баровете и ресторантите на Европа и Америка. Сега имам спомени за една пълноценно изживяна младост. Единственото нещо, за което съжалявам, е че не съм се родил във влиятелно комунистическо семейство, за да мога да направя нещо по-мащабно за другите хора в моя град - например да променя архитектурния стил на София. За това пък на моя макет няма да има нищо грозно. Това вече зависи само от мен и единственият критерий е естетиката.
-
Абе и аз доста пообиколих света... и точно като виждам как живеят хората и каква мизерия е тука... просто имам чувството, че тъпча на едно място...
-
Аз съм доволен от това, което съм постигнал в личен план. Бях и в чуждбина, но нямам коли, защото ги харчих по баровете и ресторантите на Европа и Америка. Сега имам спомени за една пълноценно изживяна младост. Единственото нещо, за което съжалявам, е че не съм се родил във влиятелно комунистическо семейство, за да мога да направя нещо по-мащабно за другите хора в моя град - например да променя архитектурния стил на София. За това пък на моя макет няма да има нищо грозно. Това вече зависи само от мен и единственият критерий е естетиката.
Няма за какво да съжаляваш! Точно заради живота ти, такъв какъвто и както си го изживял си това, което си. Ако се беше родил във "влиятелно комунистическо семейство" едва ли щеше да мислиш за някакви благородни промени, единственото, което щеше да те интересува е как да грабиш, подобно на предците ти. Имам чувството че на тях това им е генетично заложено, при комунягите картинката е следната - "Дядо ми заедно със шайка несретници е обирал мандри и изби, понеже го е мързяло да работи, баща ми е бил тиняк и е клеветил съучениците си, които тайно слушат Бийтълс, а аз източвам Еврофондове". Радвай се че не си от такова семейство, бъди горд че живееш живота си достойно и хората не те мразят и помни, че и комунягите понякога плачат 8) ;D
-
Аз лично не съм доволен от миналото си. Искрено се надявам да успея да реализирам някои от идеите си. Имам още много път да извървя. Има някакво странно явления при мен, никога не се задоволявам с това което имам и винаги се стремя към още...
-
Не знам доколко асоциираш 'тъпченето на място' с липсата на пари, или обратното - 'че се движиш напред' защото имаш много пари ? - това са измамни асоциации !
Предполагам обаче защо те налягат такива мисли - да те успокоя ,че е нормално :)
Неизбежно е ...защото навсякъде виждаш по-тъпи от теб боклуци , които демонстрират богат живот и почваш да се комплексираш ; + недостига на пари = си е за замисляне...'аз тъп ли съм , мързелив ли съм,кво правя изобщо"... и т.н.
Аз съм по-стар от теб на години и с оглед на опита и пътешествията , които имам , както и корено-различните хора , които познавам (от бедняци - до мултимилионери, от простаци до математически гении), мога да ти кажа следното :
-
Аз съм от най-неамбициозните гадини на света.Нищо не съм постигнал,и нищо не искам да постигам.Така или иначе резултатът е един и същ - като пукна,ако ще всеки ден да ме споменават-на мене ще ми е все едно(къщата и двете коли няма да ги заровят с мене в гроба - то ще трябва с фадрома да ми копат гроб,баси ;D).Важен е мига,а той с блъскане и амбиции не се постига,дявол го взел.Защото блъскането и стреса в големи количества те карат с годините да губиш истинският вкус към живота,просто нещата се изместват и деформират в друга ,вещоманска насока,в която намираме лъжливо и мимолетно удовлетворение.
-
Никой не говори за мутрите Адри... а явно за конкретни моменти и изпуснати възможности.
Христо... тая къща няма да я отнесеш със себе си, а евентуално ще отиде при децата ти... или ти не искаш да им осигуриш такова нещо?
То по твойта логика човек не трябва да се изучава ами от раждането само да лежи, да яде и да с**е с извинение...
Аз пък искам да се развивам в областта в която работя, а и не само там... и в много други. Искам да знам за какво живея, а не да мисля "така или иначе резултатът е един и същ"...
-
всичко е вътре в теб - в съзнанието ти . Всеки миг , всеки цвят , всеки звук , любовта и омразата , вярата , жаждата за повече , желанието да сътвориш и да оставиш след себе си , топлината и студът , авантюризмът ,...и какво ли не ! Винаги съм си казвал ' не спирай , не заспивай, дишай!"..ммм, чувството за добре свършена работа е великолепно , мен ! Когато го изпиташ , знай че си направил крачка напред !
И ако няма пари - не се отчайвай ! - значи нещо не правиш правилно !?
И не забравяй , че да миеш чинии за да имаш пари е голяма простотия , мен ...
-
Щом си програмист - бъди най-добрият ! - създай продукт , който да скъса главите ! Да те потърсят от големите компании , да си го патентоваш , да подпишеш договори...парите сами ще дойдат! Сега му е времето - действай ! - докато си млад!
-
Ех, не е само до материалното... и не всичко е само в съзнанието на човек. В крайна сметка забравяте нещо много важно... човек сам е само за кенефа... а липсата и на човек до койдо да се радваш, че се будиш всяка сутрин и лягаш до него щастлив всяка вечер, рано или късно си казва думата.
А да то така става - бъди най-добър... щрак с пръстите и всичко е ток и жица...
-
Всеки мисли сам за себе си как да прогресира в една или друга насока - дали ще е заради удовлетворението професионално да бъде още по-добър или най-добрия, дали ще е за пари или пък да се извисява духовно. Достатъчно големи сте всички, за да си взимате сами нужните решения. Аз също лично не съм доволен, поради някои грешки от моя страна сам съм изпускал какви ли не възможности (нямам предвид материални) и донякъде съжалявам, че в даден момент съм постъпил по един начин, а сега постоянно си повтарям, че ако можех да върна времето назад, щях друго да направя. Е да, ама не мога да го върна, затова е казано че човек сам се учи от грешките си и това му помага да не ги повтаря, трябва просто всичко това да го превъзмогнеш в себе си и да гледаш напред. Все пак плановете и мечтите са това, което ни тласка напред, друг е въпроса че има доста вярно в приказката "Животът е всичко това, което ни се случва, докато си правиме планове за бъдещето"... Отделно от това лично за себе си съм недоволен, че в момента един вид живея по инерция и за доста неща ми е безразлично какво става, но това го отдавам на моментната липса на вдъхновение, предполагам всеки го е изпитвал в определен период от живота си. Все пак не всичко е толкова сиво, по някой път и розово-лилавото може да е лошо, особено когато гарата ти е фабрично боядисана в такъв нелеп цвят, но винаги има решение - отиваш до магазина на съседната (в моя случай съм географски облагодетелстван) улица, взимаш боя Ревел номер 17 и проблема е решен :)
Така че безизходни ситуации няма ;)
-
мисля , че ключът е в СЪЗИДАНИЕТО - да създадеш и да оставиш нещо след себе си ! -нещо , което да те запази завинаги жив за поколенията ! ( Тони , не са смей ва!)
-
Посредствеността убива . В златната среда развитие нула
-
... Отделно от това лично за себе си съм недоволен, че в момента един вид живея по инерция и за доста неща ми е безразлично какво става...
Дам разковничето...
И между другото не отворих тая тема, за да се жалвам аз и да коментираме това, а за да каже всеки за себе си как оценява развитието си до момента...
-
1001 постинга ! - и това ако ней развитие :)
Аз се оценявам с 5 от 6
-
Ех... айде тая тема поне да остане сериозна...
-
Никой не говори за мутрите Адри... а явно за конкретни моменти и изпуснати възможности.
Христо... тая къща няма да я отнесеш със себе си, а евентуално ще отиде при децата ти... или ти не искаш да им осигуриш такова нещо?
То по твойта логика човек не трябва да се изучава ами от раждането само да лежи, да яде и да с**е с извинение...
Аз пък искам да се развивам в областта в която работя, а и не само там... и в много други. Искам да знам за какво живея, а не да мисля "така или иначе резултатът е един и същ"...
Мойта логика...си е за мене,а твойта - за тебе.Тук всеки си казва за него си,нали така?А колкото до децата-аз целя не да натрупам за детето си,а да му дам образование , чрез което да стане "голям" и да си купува каквито си къщи иска.В крайна сметка болшинството от хората в така наречените "бели държави" не притежават нищо,освен ипотеки и заеми , ама не им пука особено много.Тук,в нашата държавица сме малко деформирани,от социализма,мисля. :(
А колкото до това с яденето и другата работа -не си давам много -много сметка за тях,камо ли да ги поставям на пиадестал. Пълноценният живот за мене поне,не е свързан с ядене ,пиене(аз почти не пия алкохол) и чалга. ;D
А самообразованието не го считам за кой-знае какъв успех в живота.(За университетско нямам нито пари-нито време,а и ми е малко късничко вече)
-
Христо, аз в никакъв случай не се опитвам да те поучавам или да налагам мнение, опитах се да изкажа моята гледна точка, нищо повече :) Така че не го приемай толкова лично, дискусийка да става...
За останалите, интересно ми е всеки за себе си как мисли, а не да доразвивате моя първи пост :)
-
Аз не съм доволен - може и още 8)
-
Няма проблем,не съм от обидчивите,може и да е прозвучало твърде крайно мнението ми.Може би причината е в това , че под "успял" аз разбирам човек,който всички познават.Е , такива амбиции нямам,иначе и аз обичам да знам,сиреч в свободното си време освен със влакове чета книги,ровичкам се из нета и се занимавам със 100 неща поне.Ако да си много добър в областта ,в която работиш значи да си успял,то и аз съм успял-така казват хората около мене ,не е мое мнение,но за мен тези неща не маркират дали един човек е успял.Често за да успее един човек,пръст има и съдбата.Във една книжка,"влакове" се казваше,доколкото си спомням,се разказваше,че човекът измислил локомотива(имената не си спомням) е умрял от глад в Бразилия,където емигрирал никому неизвестен,а Джордж Стивънсън е прегърнал неговата идея и с нюхът на бизнесмен е известен като бащата на локомотива(ако има неточности да ме простите,ама съм я чел тази книжка преди 15 години).Важното е като ти кацне птичката на рамото,да можеш да я хванеш....а тя каца понякога само веднъж за цял живот. ;D
-
Ех... айде тая тема поне да остане сериозна...
Темата си е достатъчно сериозна и добра,без шеги не може и не бива.
Според мен,дали един човек е доволен от постигнатото в живота,зависи от това,колко е "голям"самият той.Един човек е "голям"точно толкова,колкото са големи мечтите му.И удволетворението му от живота идва с осъществяването на неговите мечти.Колко от вашите мечти са осъществени?!?!Вашите осъществени мечти правят ли ви щастливи?Защото няма по-голямо удволетворение от живота от това човек да е щастлив.Щастието за различните хора се изразява в различни неща.Най-накратко казано-щастието е, човек да има душевен и физически мир,да е здрав и с чиста съвест.После идват и материалните неща.Едва когато човек загуби душевния и физически мир,осъзнава че това е най-важно и дава мило и драго да си го върне.Но не винаги парите могат да купят минута живот,здраве или чиста съвест.Пиша така защото темата,наистина е дълбока и важна,рядко човек,особенно млад,си задава такъв въпрос.После става късно за промяна на курса,и остава горчилката от пропуснатите моменти.Да се върна на мечтите,те винаги трябва да бъдат реални,осъществими,благородни,земни,защото когато не са такива,тогава неизбежно се нарушава онзи душевен и физически мир,който е в основата на истинското щастие.Някой наричат недобрите мечти-болни амбиций.Това е едната крайност.Какво като господин мутрата има всичко,постигнал го по не добрият начин,порадва му се малко и го гръмнат.Богатството не е порок,как го постигаши за сметка на какво!?Човек трябва да култивира мечтите си,да е на ясно,коя мечта си заслужава.Друга крайност е ,господин циган,дай му ядене и чалга,той е щастлив и без мечти,скотски живот.
Това бяха думи за размисъл,а сега за това дали аз съм удволетворен-да,за мойте мечти и амбиций,да.
Мечтаех да имам семейство,деца,приятели,работа,жилище,кола,макети,бдж локове,да си продам вагоните ;Dда имам винаги хартия в кенефа ;D(без шеги не бива),но това се осъществяваше ,постепенно както се казва"Всяко нещо с времето си" и никога за сметка на онзи безценен душевен и физически мир,който е основа на щастието,но не е пълното щастие.Разбира се, мечтите не свършват до тук,но основно съм постигнал.
За сега толкова от мен.Успех на всички МЕЧТАТЕЛИ ;D
-
Благодаря :)
-
Дали съм доволен....Преди всичко съм доволен и щастлив от факта,че аз семейството ми сме здрави.Аз имам двама братя,по големи от мен.Ако някой ни оценява мен може да ме определи според ...зависи- или като най-малкия със златната ябълка ,или като Ханс глупака ;D.Аз не съжалявам за нищо което съм направил,как съм живял и съм доволен,че част от живота ми премина през време /Живково/,когато децата играехме наистина.Правехме колиби,"обирахме" бостани и черешови градини,а сегашните деца -Обират музеи :o .Хората дори лишени от много неща ,бяха по добри.
Имало е дни когато не съм ходил на училище ,щото сме нямали и левче в къщи.Майка ми е лекар,а баща ми агроном.Но по татово време двамата общо взимаха 240 лв или нещо подобно.После се разведоха,но никой не позволи като малки да усетим "щастието" да си дете на разведени.И най-важното в къщи винаги е било весело.Три момчета ;D.Но както се казва -и нашата улица е огря слънцето.Сега всеки си има собствено жилище... и хоби ;D.Жените ни казват ,че като сме минали христовата възраст ,леко сме мръднали ;D ;D.Най-големия ми брат на 50 квадрата двор е засадил 150 борчета,средния е невроятен рибар,само пъстърва балканка и мряна хапваме в къщи;D,аз пък като си вляза в стаята с макета,може да съм скапан от поредното дежурство ,но там мога да седя с дни и да човъркам.
Така че съм доволен от живота и си го живея с кеф.Е може още да се желае,но това е коментар за друга тема ;).
Единствено може би съжалявам,че не открих по рано магазина на Жоро и покрай него и вас ,големите деца като мен ;D.Но както е казал народа-всяко зло-за добро.
-
Много хубава тема се отвори.
Веднага бих я прехвърлил конкретно в хобито: Доволни ли сте от събраната до момента колекция? ЗаШтото колекцията на всеки един от нас отразява директно неговият живот. Не в смисъл материално, а по скоро за какво ме4таем и как искаме да изглежда действителността през наШите о4и.
-
О-о-о-о,ако е така-то аз съм пълен неудачник! ;D ;D ;D
Или са ми лакоми очите...
-
Ако ще пренасяме темата в хобито - да, може да се каже че в настоящия момент мога да бъда доволен, друг е въпроса че (отново го казвам) нашето хоби е свързано с алчността, винаги искаш още и още. Поради тази причина казвам че за момента съм доволен, дори и малкото, което имам ме прави щастлив и ми носи радост и удовлетворение, от друга страна не изпитвам никаква завист (дори и благородна) за това, което имат другите, просто като видя нещо или ми харесва или не, разбира се има и неща, които ми харесват като изработка и им се възхищавам, но не държа да ги притежавам, а за тези неща, които видя че някой го има и ми харесат - си знам че и на тях ще им дойде времето, все пак в момента не съм толкова богат и дори и често да си пазарувам влакове, правя го приоритетно и избирателно (тоест преценявам си кое е належащо и го искам много и кое може да изчака). За мое съжаление все още не съм станал мултимилиардер и не мога за няколко дни да си купя всичко, което искам, но пък така тръпката и насладата при всеки нов вагон или локомотив е по-голяма, както и удовлетворението. От друга страна отдавна отминаха времената, когато всички искаха и си поставяха за цел да имат целия тогавашен каталог на Пико (някои от нещата в него дори и в солидни количества), а ако от някъде по неведоми пътища се сдобиеш с някое и друго вагонче (или да не казвам голямата дума локомотив) на Роко, Флайшман, Лилипут и другите "по-вносни" марки - направо придобиваше статута на Полубог в очите на останалите. Така че сега има всичко, въпроса е кой какво ще си избере, важното здраве и пари да имаме ;)
-
Колкото повче, толкова повече, както е казал Мечо Пух :)
Шегата настрана, към настощия момент мога да кажа, че съм доволен от постигнатото в живота. Не е кой-знае какво, на много хора постигнатото от мен би изглеждало безсмислено и глупаво, но това не ме интересува ни най-малко. Аз си знам защо съм го искал, за какво ми е било, какво съм вложил и какво съм получил. Разбира се, имам още много мечти, които искам да успея да осъществя и работя по въпроса. По-важното е, струва ми се, че не трябва да се вземаме насериозно, както правим често пъти, а да си дадем сметка, че животът е като казино - влизаш, получаваш определена сума жетони, някой те запознава с казиното, с различните игри, които се предлагат, правилата и т.н., след това те пуска да се оправяш. Дали ще се веселиш, или ще гледаш с разпенени уста и оцъклени очи топчето на рулетката - няма никакво значение: когато работното време свърши, нощта изтече и навън се зазори, ще трябва да напуснем казиното, като ще бъдем длъжни да върнем всички жетони - както онези, които сме получили, така и тези, които евентуално сме спечелили. Единственото, което ще ни остане, когато излезем обратно навън, е хубавият спомен от добре прекараната нощ или от оскубаните от яд по неусепехите коси. Казват, че не е важно толкова постигането на целта, колкото път към нея. И е така, защото предпочитам да виждам щастието не в морния досаден неделен следобед, от който след време ти додява, колкото в - както се изказа един познат - в блясъка на щитовете, в плющенето на хоругвите, в звука на фанфарите, в тътена на барабатните, в грохота на броните...
Що се отнася до хобито - също съм доволен. Успях да събера основнин неща, вече мисля за макет, нещата вървят малко по малко, какво повече? Наиситна винаги може още и винаги ще има още не едно и две неща, които бихме искали да имаме. Това му е хубавото, иначе ако едно хоби предполага краен момент, що за хоби би било?
Хе, сега някой може да каже - я го пък тоя щастливец ;D Е, естествено, че има много неща, които ми липсват, котио бих искал да имам, които бих искал да променя, но важното е, че не съм се предал и че продължавам да живея с желание и вдъхновение. Някъде попаднах на мита, че в Древния Египет, когато душата на човека стигнела небесните селения, й били задавани два въпроса и от отговора на тези два въпроса зависело дали ще бъде допусната отвъд Вратите:
- Ти беше ли щастлив в живота си?
и
- Направи ли другите щастливи с живота си?
-
За мое съжаление все още не съм станал мултимилиардер и не мога за няколко дни да си купя всичко, което искам, но пък така тръпката и насладата при всеки нов вагон или локомотив е по-голяма, както и удовлетворението.
br118 , тези твои думи са много верни - смятам , че ако един ден човек има пари за всичките си мечти,които почти са винаги пряко или косвено свързани с парите,то въпросният индивид би деградирал,ще рухне - просто всичките ти желания стават изпълними,тоест губиш тръпката.За една-две седмици ще се сдобиеш със всичко в НО , примерно и после?Ще ти омръзне много бързо.Мерси,предпочитам да се числя към средната класа -там всичко е достижимо,но с времето си. ;)
И Тони е прав,че човек трябва да има за какво да мечтае - иначе както споменах горе - деградира.
-
На въпроса-- директен кратък и лаконичен отговор----->ДА!!!
Голяма част от мечтите си ги реализирах, новите предстой да реализирам,
бъдещите ще реализирам когато му дойде времето.
Оптимизма никога не ме е напускал, дори и през онези трудни (деведесетте) години (с купони, режим на тока и водата, с две малки деца и мизерна инженерна заплата)........................
Поздрави и бъдете оптимисти, нещата са такива каквито сами си ги направим или такива към каквито се стремим.
Наздраве !!! на Всички с една халба студена бира. (може и повече от една)
-
За мое съжаление все още не съм станал мултимилиардер и не мога за няколко дни да си купя всичко, което искам, но пък така тръпката и насладата при всеки нов вагон или локомотив е по-голяма, както и удовлетворението.
br118 , тези твои думи са много верни - смятам , че ако един ден човек има пари за всичките си мечти,които почти са винаги пряко или косвено свързани с парите,то въпросният индивид би деградирал,ще рухне - просто всичките ти желания стават изпълними,тоест губиш тръпката.За една-две седмици ще се сдобиеш със всичко в НО , примерно и после?Ще ти омръзне много бързо.Мерси,предпочитам да се числя към средната класа -там всичко е достижимо,но с времето си. ;)
И Тони е прав,че човек трябва да има за какво да мечтае - иначе както споменах горе - деградира.
Като се замисля някак си ако можеше да ми изпаднат кинти накуп да си направя макета, пук после нека съм мизерник и да си кълва вагонче по вагонче... Още от много отдавна мечтата ми беше да си направя макет и тогава както и сега си казвах, че е по-добре да имам приличен макет, пък ако ще на него да се търкаля само ластичния локомотив с 2 мечтовоза. Без макет, всичките тези локомотиви и вагони придобиват смисъла на колекция от колички на Мачбокс. В този смисъл ме кефи изказването на Владо, че много-много не набляга на подвижния състав, а повече на макета. Е, в случая, все още нямайки макет, мисля че съм се подготвил прилично да имам какво да сложа когато проимам, така че няма да се изложа ;)
-
В този смисъл ме кефи изказването на Владо, че много-много не набляга на подвижния състав, а повече на макета.
Мдам...Владо е прав,но и аз , за съжаление допускам същата грешка.Трудно се започва-аз още се ровя из релсови планове и нищо не измислям.Всички ми казват,че първият макет трябва да е прост.Добре,но като го направя и после какво , да го изхвърля,че да правя по-сложен ли?Та нали място за втори нямам?Много са факторите,спъващи моделистките ми пориви,включително и финансови.Нека наесен всички да се приберат от отпуски и ще измисля някакъв що-годе приличен план,който да да кача и да го обсъждаме - иначе сам,без чужди съвети и мнение-едва ли ще добия увереност,че се движа в правилна посока.То стана оффтопик,май,ще извинявате. ::)
-
Мисля ,че авторът на темата съвсем нямаше предвид хобито.....
-
Хайде за хобито тук - http://www.railwaypassion.com/forums/index.php/board,11.0.html
-
Винаги може още, повече или нещо различно от настоящето. Да не говорим, че самооценката на постигнатото се променя ежедневно. Обвинявали са ме че не съм амбициозен. И ако това означава, че за мен работата е средство а не цел, може би е вярно, защото за мен на първо място стои амбицията да съм добър човек, баща, съпруг и едва след това идват другите неща някои от успехите си, за да постигне други. Да не говорим, че натиска върху съвременния човек в посока да бъде превърнат в автоматизирана корпоративна единица със съответните социални и икономически модели на поведение е толкова силен, че самото устояване на този натиск, за мен е част от амбициите ми. Ако не ме разбирате, спомнете си началото на Fight Club с масичките, чинийките и мебелите ;). В крайна сметка важни са моментите, в които човек се чувства истински удовлетворен и щастлив. Така че, гледайки си от моята камбанария, съм сравнително доволен от постигнатото, но не спирам да мечтая.
-
...натиска върху съвременния човек в посока да бъде превърнат в автоматизирана корпоративна единица със съответните социални и икономически модели на поведение е толкова силен...
Още една истина... :)
Все си мисля, че навсякъде по чужбинско е така... но там поне знаеш за кво блъскаш... тука блъскаш и на края на месеца пак броиш жълтиците... при все, че аз си мисля че вземам заплата доооста над средната...
-
В житейски аспект не съм постигнал нищо материално. Единственото нещо което може да се нарече постижение е кирливата ми диплома, дето е пропита от пет години лишения, унижения и къртовски труд. Сегашната реалност ме приковала финансово и ми е предначертала съдбата да не мога да създам дом, да не мога да създам нормално семейство и изработените от мен-пари да отиват за вегетиране. Гледам безмълвно как "най-хубавите" ми години си отлитат в надпревара с останалите овце за търкалящите се жълти стотнки, подхвърляни от престъпници и политици. Някой ми казват - Ти си млад, не говори така! - Ама аз младост не помня да съм имал. Пада ми се само честта да гледам геноцида и да се "наслаждавам" на успешния прехода от развит социализъм към нео-комунизъм в най-чист вид. Живеем, както казват някой в свободна страна, ама аз се чувствам роб. Роб съм на едни престъпници, дето се самонаричат "елит". Тези престъпници, парите от пенсиите на моите и на вашите родители, ги дават на едни "хора", дето не могат да пишат, за да гласуват за тях. Тоя същия "елит", парите от моите и вашите данъци ги дава на едни кибици, дето срещу 400 лева месечно са готови да бият по площадите, когото им заповядат, независимо от пол и възръст. Как го беше написал човекът с брадата? - "Закона е за роба!". За "елита" ,закони няма! Та мога да добавя тука още нещo : - Робът се стреми към свобода, а свободния към съваршенство! Ако сме наистина свободни мисля, че в тази тема щяха да преобладават положителни отговори. - Хора, бъдете свободни !
-
В житейски аспект не съм постигнал нищо материално. Единственото нещо което може да се нарече постижение е кирливата ми диплома, дето е пропита от пет години лишения, унижения и къртовски труд. Сегашната реалност ме приковала финансово и ми е предначертала съдбата да не мога да създам дом, да не мога да създам нормално семейство и изработените от мен-пари да отиват за вегетиране. Гледам безмълвно как "най-хубавите" ми години си отлитат в надпревара с останалите овце за търкалящите се жълти стотнки, подхвърляни от престъпници и политици. Някой ми казват - Ти си млад, не говори така! - Ама аз младост не помня да съм имал. Пада ми се само честта да гледам геноцида и да се "наслаждавам" на успешния прехода от развит социализъм към нео-комунизъм в най-чист вид. Живеем, както казват някой в свободна страна, ама аз се чувствам роб. Роб съм на едни престъпници, дето се самонаричат "елит". Тези престъпници, парите от пенсиите на моите и на вашите родители, ги дават на едни "хора", дето не могат да пишат, за да гласуват за тях. Тоя същия "елит", парите от моите и вашите данъци ги дава на едни кибици, дето срещу 400 лева месечно са готови да бият по площадите, когото им заповядат, независимо от пол и възръст. Как го беше написал човекът с брадата? - "Закона е за роба!". За "елита" ,закони няма! Та мога да добавя тука още нещo : - Робът се стреми към свобода, а свободния към съваршенство! Ако сме наистина свободни мисля, че в тази тема щяха да преобладават положителни отговори. - Хора, бъдете свободни !
Много верни неща си написал, веднага се досещам за стария герб на България, който по-скоро символизира надгробен паметник - създадена (родена) 681 унищожена (умряла) 1944
-
Май за "умряла" трябва да се смята 1989. :( Преди имаше държава,макар и тоталитарна.
-
Че това държава ли беше?
Баща ми чака 14 години за да има привилегията да си купи червен Москвич... В Италия се чака няколко месеца за червено Ферари. Всеки Петък вечер се гледаше руска телевизия, програмата "Время", скапани руски филми и всякаква подобна тор. При цена от 40 стотинки за руски филм киносалоните бяха празни и ни издаваха (тоест задължително ни продаваха) едно картонче със емблемата на "Асамблея знаме на мира" (една от малоумните измислици на плешивата дъщеря на правешката кратуна), което се явяваше нещо като членска карта и важеше за всякакви дебилни соц. филми, с което се надяваха да си напълнят киносалоните, но те си оставаха празни. Интересно защо ли при цена от 95 стотинки, когато даваха Междузвездни Войни или Индиана Джоунс, кината бяха препълнени. Имаше магазини като Кореком, в които се продаваха срещу долари всякакви удоволствия, но го имаше и момента ако си купиш долари на черно и те хванат, идва някакъв тъп милиционер, арестува те и ти държи сметка откъде ги имаш. Един Ливанец по онова време ми купи касетофон Хитачи с отделящи се колони на негово име, иначе трябваше да се принудя да притежавам някое изделие от типа на ВЕФ или Финезия, на което да си слушам касетките (и те корекомски, защото руските и ОРВО-то за нищо не ставаха) със музиката, която някои тиквеници се опитваха да забраняват (е, колкото и да ги е яд - не успяваха). В училище ни караха да пишеме писма на непознати съветски другарчета - е, не написах нито едно, за сметка на това сега разните скайпове и месинджъри са ми пълни с контактите на стотина да ги наречеме условно "жители на Западна Европа", с които сме си фиркали по кръчми итн, докато някога имаше и тиняци, които да те натопят ако разговаряш с някой чужденец и после пак при малоумниците в районното да пишеш обяснения "тоя какъв е, от къде го познаваш, какво си говорихте итн". Имаше информационно затъмнение и цензура за всичко (или поне така се опитваха да го направят, но с променлива успеваемост, за тяхно най-огромно съжаление). По тази тема може да се пише още много, но не искам да ме обвинят че се опитвам да политизирам форума и още по-малко да хваля сегашните престъпници или да обяснявам че сега е по-добре от тогава. Единствено се радвам, че тези гореизброените "мъдри решения" и правила вече не важат, ако тези времена бяха останали, щях да съм изгнил в някой трудов лагер или някой еничарин да ме е застрелял с отровна сачма от чадъра си :(
Затова, като година на смъртта/разрухата посочвам 1944 г. - края на нормалната Българска държава
-
Аз и също не мога да възхвалявам годините от 1944 до 1989(то няма и кой-знае с какво),но наистина безспорен факт е , че от 1989 и държавата съществува само на хартия-нищо не функционира в нея нормално оттогава.
(и те корекомски, защото руските и ОРВО-то за нищо не ставаха)
Е-е-е-е,че не сте ли си купували от онези с приказките - много невзрачни на външен вид,много евтини и с доста добра лента.Ставаха удивителни записи. ;D ;D ;D
-
от тема на тема и темата за Суциализъмът дойде. според мен нормално и като се отчита факта, че живеем в спретната държава. има ЗА има ПРОТИВ, а важното е какво иска човек. СИГУРНОСТ и да му се казва какво да прави и тн или СВОБОДА да направи собствен избор и както се казва в анекдота "Аз постигнах всичко сам и никому нищо не дължа заради своите неуспехи". а добрата новина е че онова минало никога няма да се върне, каквото и да се случи!
-
а добрата новина е че онова минало никога няма да се върне, каквото и да се случи!
Дано си прав,защото още сънувам жанвиденовото време и се будя облян в студена пот. ;D ;D ;D
Е-е-е-е,пък вие да не си направите изводи,че съм отявлен комунист.И аз като вас не мога да ги дишам и за това съм и бесен на времето след 10-ти,защото те дори изобщо не са спирали да ни управляват,а даже сега са още по-арогантни и нагли в дрехите на "честни" капиталисти.
-
Мдам... Спомням си и съществуването на "Показен магазин" - бакалия/зарзаватчийница, където веднъж в годината можеше човек да види що е това банан и да си купи - разрешаваха само по две кила ... имаше и виц за човека, който си купил банани и после коментирал: "Бе какво му се кефят толкова, то като му изхвърлиш костилката хем нищо не остава, хем едно безвкусно такова!..." Добре, че нещата се промениха (не в добрата посока за съжаление) и сега все пак може да се радваме и по отношение на хобито си на всевъзможни неща. Иначе щяхме да си караме на "Пико" и ако някой се сдобиеше с нещо друго, нямаше да смее да гъкне, че го има, защото - както писа br118 - "пак при малоумниците в районното да пишеш обяснения" това откъде го имаш, кой ти го донесе... От друга страна все си мисля, че колкото и да сме малки, колкото и да не представляваме интерес за ЕС, няма да ни оставят току така нашите търгаши да си разиграват коня, щото верно ще им прогнием и техните държави. А че начини има - има, но са "неофициални" и няма да се появят като информация. От друга страна ми прави впечатление, че работна ръка вече не се намира или поне се намира много трудно. В едната ми работа от една година търсят хора и така и не могат да намерят. В резултат на това работодателите започват малко помалко да кротват и да ценят хората, които им изкарват хляба. Факт - за една година двапъти съм искал увеличение на заплатата, и не само не ми отказаха, но и не промрънкаха по никаъв начин. Същото го чувам от различни приятели, които работят в различни области. Е, разбира се, човек трябва да натиска, но да бъде относително умерен в исканията си, защото ако поиска 2000 лева, едва ли ще стане. Обратната страна на монетата в този случай е, че причината да няма достатъчно работна ръка се корени в масовата емиграция на хората в активна работоспособна възраст. Така или иначе, сега - поне до известна степен - зависи да натискаме работодателите да се нормализират в представите си за заплащане, а не да ми обясняват, как няма пари, докато си карат мерцедесите. Отмира времето, в което можеха спокойно да ни казват: "Ако щеш; ако не щеш - аре вън, щото на улицата - гладни бол!"
-
Ok,съгласен съм с това което казвате по отношение на тоталитаризма.Но и сегашните диванета както и комунистите изкривиха разбирането за демокрация,свобода и др.Криво беше ткзс, сега какво е - един дебеловрат експлоатира сума ти народ.Да не би да получават нещо тези които бъхтат по полето.Ограбват народа така ,както и турчин не го е правил.Изкупуват мляко по 10ст., а го продават по лев на мандрите,те на нас по2.Кажете разликата м/у преди и сега към по добро ли е или към по зле.май второто.Да се направи нещо за тези 20 години.Да се смени един стълб или да се асфалтира 2 км. третокласен път.Всичко приятели е оставено на доизживяване.Ако имате път към Кърджали,Момчилград,Златоград не се учудвайте ако видите стари хора с кофи цемент да оправят пътната настилка.Тези хора са наясно,че никой не мисли за тях,нито Дпс ,нито СДС ,нито комунягите.Това не е сводода и демокрация.Това е слободия.Сегашното време за голямо съжаление е епизод от творба на великия А.Константинов.Замислете се колко български автори бяха изхвърлени от програмата в училищата.Защо?Защото всички които взимат властта от 1989 насам искат само 1 -прост народ.Мога да ви кажа ,че почти успяха с поколението родено около 1989г.На тяхно место може би ще учат за Стоичков,Е.Бакърджиев,Ж.Виденовци и други лумпени.
И накрая когато тези олигофрени ми върнат 1/10 от спокойствито по улицата,по градовете,когато видя поне 10 говеда в зандана от рода на Златисти ,Сребристи и Дзъркали /очи/ ще мога да кажа-да ,нещо се постигна.Дотогава ще я караме ден за ден 8)
-
а е кво се хвърлихте в политиката ???
Императорът ви пита какво сте постигнали или дали сте доволни,нъл тъй ?
Аз например съм доволен.
Като за начало удържах родителския натиск да приличам на тях и постепенно заприличах на себе си.Естествено ,че са ми помогнали много , за което съм благодарен, но ...исках да съм различен , да съм уникален, исках да си създам име и мисля ,че много аспекти успях.След добрата творческа кариера , последва и смейното ми щастие - съжалявам , че закъснях малко с това ! Но малката Александра и съпругата ми са били дълго време мечта в съзнанието ми...която се сбъдна и съм много щастлив :)
Има и още няколко неща , които съм наумил да създам - едно голямо строителство и 2 двойни албума.
Това е , моля се да съм жив и здрав поне 15 години още .
-
Животът искам да Ви кажа е най-хубавото нещо, после идва здравето, хората около нас и от там желанието да има нещо материалничко, да съгласен съм, че не е лошо в никакъв случай, аз лично се кефя на хората, които създават, както в нашия случай едни малки машинки, които носят толкова много удоволствие, че 80% от хората на планетата немогат да си представят, всичко останоло е за благото нали така? Важно е да не се прекалява и да не ни се засилват желанията за все повече материя. Както и да е, да не се отплесвам от темата, Аз съм доволен от всичко без изключение, позитивно, негативно и всичко останало. Грешките и негативните случки ни правят по-добри, а като прибавим и желанието на всеки един от нас да прави добрини, какво повече може да се иска? Добри дела, добри хора и мисля, че всичко е чудесно :)
-
2 двойни албума.
Искам и аз да разгледам тези снимки ;D
-
добре, ще ти дам да видиш обложките :)
-
Само не ги пускай сканирани тук, че току виж някой си изтеглил останалото пиратише и после лошо :(
-
Мда-а-а-а...заформили сте интересна тема . пък аз от сутринта ви чета (че две седмици ме нямаше) и тази сякаш нарочно си я оставих последна...
Комунисти , социалисти и тем подобни ...изми - това е преходно , днес (този век ;D) го има - утре (следващият век ::)) го няма!!! И това е ... Всичко е преходно и относително ...Много точно го казва Мактъб за казиното...Имам една позната която от двадесет години един път месечно минава и пие кафе срещу затвора и прави в същият ден същото и пред гробището.Научи я съпруга и с думите
"Ако не влезнеш някой ден на едното място , бъди сигурна , че на другото имаш запазено място!!!" ...и на двете не ти дават нищо да вземеш със себе си ...така ,че важното е ти какъв човек си и какво правиш истинско!!!Другото е само временно..."
Та така...
Минал съм за последните двадасетина години през неща и събития в личен план достатъчни за два холивудски сериала... И кво от това ?...Доволен съм от себе си ,че успях да остана Човек , че не забравих от къде съм тръгнал (макар в момента да съм и по - назад от това място) , но за нищо не съжалявам ...Доволен съм от това което направих , доволен съм , че което не можах , поне го опитах ... Доволен съм , че сам за себе си определих - нито парите , нито човека до теб определят това ти да си човек.Имах много пари , ама нямаше файда от тях...Имаше много хора около мен , но се оказаха кухи черупки , заети да храносмилат и ...посещават WC-то...Имаше куп неще за които мислех ,че се стремя , че ми трябват , че са необходими ... и кво от това ?
В момента в който имах възможност да направя нещо наистина важно ("парите са необходимото зло ...и по-добре е да ги имаш,за да правиш добро!") ме наскочиха знайни и незнайни човекоподобни алчни ..."хора" , в чийто ръце разни други още по алчни мутри бяха само маши и .......................................тук всеки може и сам да си довърши историята . В най-различни аспекти и нюанси...
Сега съм доволен , че не забравих от къде съм тръгнал , какво съм направил и за себе си съм определил съвсем точно КАКЪВ НЕ БИХ ИСКАЛ ДА БЪДА!!!
Не знам , може да си ми е и в родата ... и кръвта , но никога не са ни пречели различните видове управления на нашата страна да останем просто хора.Не казвам ,че е лесно било тогава или сега , казвам ,че когато човек има съзнанието за изпълнение на определена цел , нищо не може да го отклони от нея...Ама истинска цел , не оцеляване (двете думи имат общ корен , но са с коренно различен смисъл).
Колкото до моделизма , сега откривам малко странно съвпадение с живота ми до тук...чак ставам мнителен , да не би и това да съм намалил в мащаб.Имал съм доста обемна сбирка (пардон сега я викаме колекция) и макети съм правил , и винаги нещо не така както съм искал е ставало , и винаги нещо недовършено е оставало , и винаги е имало нещо ново и непознато за мен , и още ... и още...
Отскоро почнах на ново и на чисто (спя спокойно :P) и съм доволен от себе си .Правя каквото трябва , пък то другото - само си се гради.
-
Само да кажа ,че днес бе един супер ден а мен , през магазина минаха Shatsi , Smile,Staff,Best Ripper и баща му на Heksi , Жорето се обади с твърде благата вест за 52-рата DR-ка на баце Роцо , не усетих кога се стъмни , ей !
Наздравето! :D
-
Щом викаш наздраве , дай адреса и работно време на твоя магазин.Обикновенно за Коледа пазарувам в този квартал и може и да намина да се видим ;) ако ни съвпаднат програмите.
;D ;D ;D
-
... и не всичко е само в съзнанието на човек. В крайна сметка забравяте нещо много важно... човек сам е само за кенефа... а липсата и на човек до койдо да се радваш, че се будиш всяка сутрин и лягаш до него щастлив всяка вечер, рано или късно си казва думата.
А да то така става - бъди най-добър... щрак с пръстите и всичко е ток и жица...
Според мен всичко е в съзнанието. Колкото различни хора - толкова различни дефиниции на "доволен от постигнатото в живота". Да не забравяме, че мнението ни се мени с възрастта. Темата е наистина хубава. Всеки поне веднъж си го е задавал въпроса. И той не се появява от определено настроение, а от щастливата усмивка на някой, който ни разказва как си има всичко и то се оказва повече от това, което имаме ние. Поне при мен е така. :) Аз лично изпитвам благодарност за възможностите, които са ми се предложили и удовлетвореност от избрания път досега. Никога не забравям, че нищо в този живот не е гарантирано, че всичко може да се изгуби за миг, пари, положение в обществото, приятели, здраве ...
А едно от най-важните и трудни неща е да намерим половинката си, човекът който истински ни обича с всичките ни недостатъци, който би бил до нас в най-трудните моменти и когото да не приемаме за даденост. Защото покрай вечна заетост с работа, амбиции и най-вече доза егоизъм, можем да го накараме да си отиде. Позволих си да дам личен пример ... Без лично щастие, всичко останало някак губи смисъл. Както е казал някой неизвестен, мъдър човек - "за да разбереш колко си богат, преброй нещата, които не си придобил с пари".
Надявам се Императора да не разсърди, че съживих темата и да не приеме лично написаното. Хванала ме е меланхолията днес ... :blush2: ;D
-
Ех... айде тая тема поне да остане сериозна...
Темата си е достатъчно сериозна и добра,без шеги не може и не бива.
Според мен,дали един човек е доволен от постигнатото в живота,зависи от това,колко е "голям"самият той.Един човек е "голям"точно толкова,колкото са големи мечтите му.И удволетворението му от живота идва с осъществяването на неговите мечти.Колко от вашите мечти са осъществени?!?!Вашите осъществени мечти правят ли ви щастливи?Защото няма по-голямо удволетворение от живота от това човек да е щастлив.Щастието за различните хора се изразява в различни неща.Най-накратко казано-щастието е, човек да има душевен и физически мир,да е здрав и с чиста съвест.После идват и материалните неща.Едва когато човек загуби душевния и физически мир,осъзнава че това е най-важно и дава мило и драго да си го върне.Но не винаги парите могат да купят минута живот,здраве или чиста съвест.Пиша така защото темата,наистина е дълбока и важна,рядко човек,особенно млад,си задава такъв въпрос.После става късно за промяна на курса,и остава горчилката от пропуснатите моменти.Да се върна на мечтите,те винаги трябва да бъдат реални,осъществими,благородни,земни,защото когато не са такива,тогава неизбежно се нарушава онзи душевен и физически мир,който е в основата на истинското щастие.Някой наричат недобрите мечти-болни амбиций.Това е едната крайност.Какво като господин мутрата има всичко,постигнал го по не добрият начин,порадва му се малко и го гръмнат.Богатството не е порок,как го постигаши за сметка на какво!?Човек трябва да култивира мечтите си,да е на ясно,коя мечта си заслужава.Друга крайност е ,господин циган,дай му ядене и чалга,той е щастлив и без мечти,скотски живот.
Това бяха думи за размисъл,а сега за това дали аз съм удволетворен-да,за мойте мечти и амбиций,да.
Мечтаех да имам семейство,деца,приятели,работа,жилище,кола,макети,бдж локове,да си продам вагоните ;Dда имам винаги хартия в кенефа ;D(без шеги не бива),но това се осъществяваше ,постепенно както се казва"Всяко нещо с времето си" и никога за сметка на онзи безценен душевен и физически мир,който е основа на щастието,но не е пълното щастие.Разбира се, мечтите не свършват до тук,но основно съм постигнал.
За сега толкова от мен.Успех на всички МЕЧТАТЕЛИ ;D
Още нещо към доволството в живота.
Осъществих още една от мечтите си,купих си любимият модел джипка :dance1: :yahoo:
Преди 9 години си осъществих предишната мечта , да си имам Хонда "Шатъл".Купих си я за рожденният ми ден (6 април-никой не ми го честити :angry: :angry: :angry: :angry:)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633611461735816250.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633611461657535000.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633611461576285000.JPG)
И сега джипката , купена пак за рожденният ми ден:
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633734438052238750.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633734438163801250.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633734438234895000.JPG)
(http://www.bgphoto.net/photos/27802/o633734438303332500.JPG)
-
чакам с нетърпение да видя наживо новата ти джипка :clapping: да ти е честита
-
Честит рожден ден на патерица!
Честита придобивка и да си я караш безаварийно и със здраве! :good:
-
Честит рожден ден на патерица!
Честита придобивка и да си я караш безаварийно и със здраве! :good:
Спасое бальшиба :lol: :lol: :lol:
-
Тонка честито ....и за джипката ..и за рожденния ден
Бъди жив и зрав и още дъъъълго да караш БДЖ моделите си...
пп. ..ни съ сърди ..ама ний да не фърляме боб та да знаем , че празник имаш... да беше викнал по бирица.... :drinks:
-
Честит Рожден ден Тони...знаех си аз че има нещо овнешко в теб ма....че си мясаме :lol: :lol: Както ние "забравихме" ::)да ти честитим ,така нека лошото те забрави и само газззззз с готината джипка!
Овните сме най-дивите нали,блъскай,блъскай тая глава в стената.... :haha: :lol: И аз имам скоро рожден ден -жокер -space :pleasantry:
-
И аз имам скоро рожден ден -жокер -space
..ша та изчакаме още ден... :lol:...и :drinks:
...ей го дей филибето...има -няма час път...
-
честит рожден ден, Тони, макар и на патерица. Хубав подарък си си направил, със здраве да го караШ :good:
-
Благодаря,другари.Ще имам в предвид,всичките ви пожелания :pleasantry: :pleasantry: :pleasantry: :drinks:
-
Тони , по нищо не разбрах ,че имаш рожден ден ! ? Затова не се сърди - честито на патерици ! Да си караш с кеф подаръка , който аз съм видял вече наживо и с твое разрешение докоснах шофьорската врата , а ти обеща това място да не го миеш дълги години ! :nyam:
така е приятели , в тая държава на Търговците само Производителите са добре ! В отливките му е цаката .
Да ни е жив и здрав Маестрото Тони !
-
Тони , по нищо не разбрах ,че имаш рожден ден ! ? Затова не се сърди - честито на патерици ! Да си караш с кеф подаръка , който аз съм видял вече наживо и с твое разрешение докоснах шофьорската врата , а ти обеща това място да не го миеш дълги години ! :nyam:
така е приятели , в тая държава на Търговците само Производителите са добре ! В отливките му е цаката .
Да ни е жив и здрав Маестрото Тони !
Ще ти обясня как да разбереш дали имам р ден.
Кликваш върху името ми и като излезе профилът ми,ако има парче с торта и свещичка значи имам р ден :good:
Поне аз така разбрах ,като си отворих профила ;D
След около месец-два,пак може да имам р ден,така че бъди нащрек :pleasantry: :pleasantry: :pleasantry:
П.П.Не се сърдя.Аз съм възМУтен и оГорчен.
-
Хей , че ние да не кликаме всеки ден по профилите бря???
Ха , честито , да си жив и здрав !!!!
Да нямаш оттърване от пари и любов , още мнооооого години!!!!
:drinks: :drinks: :drinks: :drinks: :drinks: :drinks: :drinks: :drinks: :drinks:
Честито и за CRV - то , ако някой ден ме навият да се откажа от Ладата ("Бялата стрела" ;D) , то ще е точно заради такваз Хондичка!!!!
:clapping: :clapping: :clapping: :clapping: :clapping:
-
munchoоо...що се скатаваш бе майна...
ЧЕСТИТО! да си жив и здрав!
:drinks:
-
Ама какво?И Митето ли има рожден ден? :unsure:
-
Ха , ЧЕСТИТО и на теб!!!
От п**ки и парички да немаш отърване , майна!!!
:give_rose: :give_rose: :give_rose:
(не разбрах има ли , няма ли , ама да не съм на патерица пак!! ;))
-
Благодаря момчета,ама вчера като влязох в болницата в 7,30,излязох на 4 крака чак към 20,30ч.Затва ме нямаше.Еиии изтрепа се тоя народ...мотори,коли,пичлемета.... :angry:,как не им идва акъла ....
-
:diablo: От беззаконие и безхаберие, как да им дойде? За съжаление докато ситуацията в България е такава, докторите ще имат много работа! :yes: Дано невините жертви, поне намалеят.
-
Не разбрах дали има р ден,ама,ЧЕСТИТО!!! :party:
-
Хехехе... абе разбрал-неразбрал, честито на всички :clapping: