Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Цитат на: bdz43r link=topic=5696.msg126138#msg126138 date=1772055744
Да, това е интересен въпрос. Горното се отнасяше за серия 01. При 46 може и иначе да е било.
Сега този лост го няма, а мястото му е запушено. То обаче отговаря на мястото, където се намира приводът за регулатора, когато е в парния дом. Той минава отвътре по цялата дължина на котела.

Дори си мисля, че кран върху сухопарния дом има само при швейцарските 01-ци, тъй като са „най-новите“. Както цитира IvanC:

Цитат на: IvanC link=topic=5696.msg126134#msg126134 date=1771980609
В книгата на Деянов и Борисова „Тракционният подвижен състав на Българските държавни железници, Том I, Парни локомотиви“ от 1972 г., в описанието на локомотивната серия 01-00, на страница 68 е написано:

„В сухопарния дом локомотивите, доставени от Winterthur (01-18 до 01-23), имат монтиран един обикновен спирателен вентил. Този вентил се затваря в случай на повреда в прегревателните елементи или парния регулатор, за да не се гаси локомотивът. Вретеното на този вентил е изведено над обшивката на сухопарния дом и завършва с командно колело, посредством което той се отваря и затваря. Тези вентили са запазени и досега, тъй като се оказаха много полезни при експлоатацията на локомотивите. Парният регулатор е тип "Wagner". Той се намира върху прегревателния сандък и затваря достъпа на парата към машината след прегревателните елементи. По този начин се осигурява постоянно запълване на прегревателните елементи с пара. Така елементите се предпазват от изгаряне и на парната машина се осигурява винаги прегрята пара непосредствено след отварянето на регулатора.“

Тъй като имаме снимки на единица от Ханомаг (вярно е, че са най-различни от всички, защото са прототипите) и там също се вижда този лост, предполагам, че действително става дума за някакво конструктивно опростяване от страна на швейцарците.





Възможно е в процеса на експлоатацията и останалите 01-ци да са били дооборудвани по швейцарския вариант.

Интересното е, че доколкото съм виждал снимки на кабината на 01.23, ми се струва, че и там тапата на мястото на лоста я има. Това обаче не означава, че самият лост е бил монтиран. Котлите така или иначе са унифицирани, така че е напълно възможно мястото конструктивно да съществува, но просто да не е било оборудвано с механизъм.

Ето и малко тестови принта. Целта на занятието беше да видя кои от фините детайли мога да принтирам като отделни елементи и кои трябва да обединя. Повърхността на доста от елементите може и ще бъде обработена, за да стане по-гладка (въпреки че на живо изглеждат значително по-малко ръбести, отколкото на снимките). Боята не я гледайте – направена е набързо, за около 15 минути, с първите бои, които ми попаднаха под ръка; това не беше целта на упражнението.














2
Да, това е интересен въпрос. Горното се отнасяше за серия 01. При 46 може и иначе да е било.
Сега този лост го няма, а мястото му е запушено. То обаче отговаря на мястото, където се намира приводът за регулатора, когато е в парния дом. Той минава отвътре по цялата дължина на котела.
3
А имате ли идея за какво е втория лост оригинално в кабините на 01 и 46?
4
Парен дом и сухорапен дом е едно и също - куполът, в който се събира наситената пара. В някои източници се нарича "сухопарен", защото парата в него няма капчици от кипящата вода.
При локомотивите с регулатор на прегревателния сандък, вентилът в парния дом е просто спирателен кран. Той няма привод, а само обикновена ръкохватка отгоре.
5
Цитат на: IvanC link=topic=5696.msg126134#msg126134 date=1771980609
При някой от ремонтите по котела е твърде възможно приводът на сухопарния регулатор/вентил да е премахнат, както и лостът, който вече няма функция. За да не се кърпи котелът, на стената към будката е оставена планката за лоста с оста му.
Иван

Смятам, че е абсолютно възможно – даже най-вероятно точно така се е случило. Само че мисля, че е премахнат регулаторът за наситена пара, който се намира в „сухопарния дом“, защото регулаторът за прегрята пара, който е върху прегревателния сандък, е този, който се използва и до днес в 01.23 и 46.03.

Тук се вижда как изглежда регулаторът и как е монтиран върху димната камера на 01.23 с премахнат капак:


И наистина има колело върху "сухопарния дом"


И тук искам само да си изясня малко терминологията, защото, както казах съвсем в началото, интересът ми към локомотивите тръгна от западния свят и после се пренесе към България.

Аджеба, на кое казваме „сухопарен дом“? От написаното от инж. Д. Деянов:

Цитат
Парният регулатор при локомотивите 46.01–46.12 се намира върху прегревателния сандък, а при локомотивите 46.13–46.20 – в сухопарния дом. И в двата случая регулаторът е тип Wagner, но при първите е за прегрята, а при вторите – за наситена пара.

Разбирам, че куполът, който се намира на котела, е „сухопарен дом“, въпреки че оттам се взема наситена (сатурирана/„мокра“) пара. Правилно ли разбирам? А мястото, където вече е реално прегрятата („суха“) пара, наричаме прегревателен сандък?

С други думи:

Сухопарен дом → регулатор за наситена пара
Прегревателен сандък / димна камера → регулатор за прегрята пара

Иначе за същите компоненти в двете различни немски статии, с които разполагам:

Цитат
Предвидени са два парни регулатора: т.нар. спомагателен регулатор за наситена пара и регулатор за прегрята пара, и двата по конструкция на Вагнер.
Спомагателният регулатор за наситена пара е разположен в задния парен купол и служи за прекъсване подаването на наситена пара, както и за отвеждане на кондензата от преминаващата пара.
Регулаторът за прегрята пара е разположен в специален преден купол върху колектора на прегревателя, намиращ се в димната камера. Чрез използването на регулатор за прегрята пара прегревателните елементи се охлаждат от протичащата пара и се предотвратява прогаряне на тръбите на прегревателя.

Цитат
Използването на регулатор за прегрята пара налага монтирането на спомагателен регулатор за затваряне на входящата тръба за влажна (наситена) пара. Той е разположен в купол на втория обръч на котела.
Регулаторът се състои от корпус, втулка и плъзгащ затвор (шибър), който може да се премества във втулката между двете крайни положения. В долната си част корпусът има фланец, чрез който втулката е херметично закрепена към входящата паропроводна тръба. Отгоре корпусът е затворен с оребрен капак, в който е вграден меден уплътнителен пръстен.
Плъзгащият затвор е изработен от бронз и е снабден с уплътнителни пръстени. Чрез задействане на регулаторния лост той може да се премества нагоре и надолу във втулката. В горното си крайно положение затворът опира с горния си ръб в уплътнителния пръстен в капака на корпуса и по този начин прекъсва подаването на пара към входящата тръба. При преместване надолу той отваря пръстеновидното пространство между горния си ръб и капака на корпуса.

Тук има и дълга статия точно за сухопарни регулатори; цитиран е дори горният източник („Die neuen Einheits-Lokomotiven der Bulgarischen Staatsbahn", Organ 1931, S. 411):

https://anno.onb.ac.at/cgi-content/anno-plus?aid=lok&datum=1943&page=32&

Още не съм прочел статията в детайл, но на пръв поглед се виждат неща и схеми, доста сходни с нашата ситуация (особено тази на локомотив Т-12 на страници 24 и 25).

Има и този цитат:

Цитат
Im Jahre 1930 rüstete die Hanomag drei für die Bulgarische Staatsbahn bestimmte 1 D1-Lokomotiven mit Heißdampfreglern aus, die etwa der in Bild 11 dargestellten Bauart gleichen. Nachbestellungen derselben Bahnverwaltung in den Jahren 1931 und 1935, an deren Lieferung neben deutschen auch ausländische Lokomotivfabriken beteiligt waren, erhielten Heißdampfventilregler nach Bild 7).

Цитат
През 1930 г. „Ханомаг“ оборудва три локомотива тип 1 D1, предназначени за Българските държавни железници, с регулатори за прегрята пара, които приблизително съответстват на конструкцията, показана на фиг. 11. При последващи поръчки от същата железопътна администрация през 1931 и 1935 г., в чието изпълнение освен германски участват и чуждестранни локомотивни заводи, са монтирани вентилни регулатори за прегрята пара по образеца, показан на фиг. 7.

До фигура 11 е показано и как изглежда спомагателният вентил/регулатор.

Отново връщайки се към инж. Деянов:

Цитат
Парният регулатор при локомотивите 46.01–46.12 се намира върху прегревателния сандък, а при локомотивите 46.13–46.20 – в сухопарния дом. И в двата случая регулаторът е тип Wagner, но при първите е за прегрята, а при вторите – за наситена пара.

От написаното разбирам, че той просто не смята спомагателния вентил за регулатор и затова не му е обърнато внимание.

Иначе при последвалите 46-ци от втората доставка ясно се вижда, че регулатор върху прегревателния сандък/димната камера непосредствено зад комина няма, а от схемите се вижда, че вретеното (ето нов термин, който не знаех) влиза директно в котела – предполагам към сухопарния дом, където е основният и единствен за подсерията регулатор за наситена пара.




И една много тъжна фотография с полуразрязана немска 46-ца, на която обаче ясно се вижда паропрегревателният колектор с трите си тръби – и никакъв регулатор:

6
Цитат на: R3vange2112 link=topic=5696.msg126133#msg126133 date=1771941654
. . .

По-важното нещо, към което бих желал да ви привлека вниманието, е лостът в средата. Тук се вижда, че е маркиран като позиции „О“ и „З“, също както и горе обикновеният регулатор — „О“ и „З“. Предполагам: Отворен – Затворен. Което би означавало, че наистина това е допълнителният регулатор за суха пара. Разбира се, и това отново е само хипотеза — буквално всеки вид клапан/регулатор може да бъде означен с „Отворен – Затворен“.

. . .

В книгата на Деянов и Борисова „Тракционният подвижен състав на Българските държавни железници, Том I, Парни локомотиви“ от 1972 г., в описанието на локомотивната серия 01-00, на страница 68 е написано:

„В сухопарния дом локомотивите, доставени от Winterthur (01-18 до 01-23), имат монтиран един обикновен спирателен вентил. Този вентил се затваря в случай на повреда в прегревателните елементи или парния регулатор, за да не се гаси локомотивът. Вретеното на този вентил е изведено над обшивката на сухопарния дом и завършва с командно колело, посредством което той се отваря и затваря. Тези вентили са запазени и досега, тъй като се оказаха много полезни при експлоатацията на локомотивите. Парният регулатор е тип "Wagner". Той се намира върху прегревателния сандък и затваря достъпа на парата към машината след прегревателните елементи. По този начин се осигурява постоянно запълване на прегревателните елементи с пара. Така елементите се предпазват от изгаряне и на парната машина се осигурява винаги прегрята пара непосредствено след отварянето на регулатора.“

Та предполагам, че останалите локомотиви от серияте 01, както и от сериите 10 и 46, вместо вентила за суха пара с вретено изведено над парния дом, са имали този лост с привод вътре в котела за суха пара. Лостът на регулатора е изведен с лостовия механизъм от дясната страна на котела, извън него.




При някой от ремонтите по котела, твърде е възможно приводът на сухопарния регулатор/вентил да е премахнат, както и лоста, който вече няма функция. За да не се кърпи котела, на стената към будката е оставена планката за лоста с оста му.


Иван
7
С питане до Перник разпределителна се стига! Ей така реших да попитам във Фейсбук групата „БДЖ Ретро снимки“ и един човек пусна това, от което направо ми паднаха очите. Не само че не е 01, не само че е от различна гледна точка, ами си е точно 46-та, преди да бъде „оперирана“ от разни неща!


Така — виждат се няколко неща. Наистина, спрямо кабината на 01 и схемите, горе-долу съм го докарал. Пропорциите ми обаче са „умри-майко“. Нищо — това лесно се коригира.

По-важното нещо, към което бих желал да ви привлека вниманието, е лостът в средата. Тук се вижда, че е маркиран като позиции „О“ и „З“, също както и горе обикновеният регулатор — „О“ и „З“. Предполагам: Отворен – Затворен. Което би означавало, че наистина това е допълнителният регулатор за суха пара. Разбира се, и това отново е само хипотеза — буквално всеки вид клапан/регулатор може да бъде означен с „Отворен – Затворен“.

Другото нещо, което се вижда, е устройството над ръгача и масивният лост, който стърчи от него. По схемите и моделите си мислех, че е доста по-малък. Но, гледайки сега позицията му, все повече и повече започва да ми прилича на спирачка. Освен това според Die Lokomotive, един от седемте манометъра е бил за вакуум, този отгоре му изглежда да излиза точно от него. Отново — това е само предположение! Всичко ще е предположение, докато не се намери информация „черно на бяло“ или се потвърди от човек, запознат с конструкцията му преди ВСВ, което за съжаление вече е невъзможно.

Нищо де — ето ги моите стрелби в полутъмното.


Изглежда, че имам много работа, така че ще зачезна пак за известно време. Благодаря за търпението и вниманието!
8
Благодаря, препрочетох главата (в дигиталното издание е на 215-та страница) – явно ми се е била изплъзнала от съзнанието. Направи впечатление, че се споменава използването на Хардиевата спирачка до 50-те години, а дори и по-късно. В такъв случай не би ли трябвало локомотиви, возили пътнически влакове – например бързоходните серии като 01 – да са я имали поне дотогава?

Що се отнася до присъствието ѝ при серия 46, според вече споменатата статия за първата доставка на 46-ци в списание Die Lokomotive се казва следното:

„Спирачният натиск на спирачните челюсти обикновено е до 67% от сцепната маса; при по-високи скорости натискът може да бъде увеличен с още 30% чрез допълнителната спирачка.
Спирачният натиск върху задната талига възлиза на 42% от статичното натоварване на задните ходови оси.
Ръчната спирачка, чийто лост действа върху спирачните валове, осигурява спирачен натиск от 25% от статичното осово натоварване.
Локомотивът е оборудван с различни спирачки: Knorr, Hardy и противоналяганата спирачка Riggenbach. Двата главни въздушни резервоара с вместимост по 400 литра са разположени под цилиндричния котел. Спомагателният въздушен резервоар има обем 250 литра, а изравнителният резервоар – 14 литра. Хоризонталните спирачни цилиндри са с диаметър 406 мм. Талигата разполага с един въздушен резервоар и два спирачни цилиндъра.
Вакуумната спирачка Hardy е предназначена само за вагоните и е свързана със спирачката Knorr чрез тръба с диаметър половин цол. Противоналяганата спирачка Riggenbach се използва само при движение по наклон надолу при големи наклони.“

Оттук излиза, че наред с вентила за влаково отопление дори товарните 46-ци са били оборудвани и с Хардиева спирачка (макар и ползвана само за пътнически вагони). Засега обаче не откривам информация кога и дали тя е била изолирана. Ще препрочета по-внимателно главите за експлоатацията на серия 01, 10 и 46 – възможно е някой ред да ми се е изплъзнал.
Цялата идея защо толкова напъвам за тези детайли е, че ако успея да локализирам частите им, има по-голям шанс да намеря референтни изображения и схеми, които да помогнат с моделирането. Както беше описано в един дълъг пост пълен със спекулации двете неща, за които не съм изобщо сигурен какви са - са устройство над ръгача, за което предполагам че е част от охлаждащата система на Ригенбаха, ама като нищо може да е ежектора предвид че се намира баш до кран машиниста и лостът в средата на котелът, който може да е част от охлаждащата система на цилиндрите, а може и да е за допълнителния регулатор на наситената пара или пък нещо тотално различно изолирано в годините тъй като понастоящем и в 01 и в 46 отсъства.
9
В книгата на Деянов "Тракцията в Българските Държавни Железници 1866-1946" (издание от 1988 г.), на страница 131 започва цяла глава, озаглавена "Развитие на спирачните системи в БДЖ". Тук е указано, че "Така по време на войните и особено след 1920 година, Хардиевата (вакуумна, добавено от мен) спирачка достига своето най-голямо развитие в БДЖ, но само за пътническите влакове. Товарните състави се обслужват както от началото на железопътните съобщения, с ръчни спирачки." - стр. 133, 2-ри параграф.

Най-долу на същата 133-та страница, "Независимо от това, тези (има се предвид 8.002 - 8.004, впоследствие серия 01.10, мой коментар) и всички локомотиви до 1935 година са доставяни, освен със спирачка на сгъстен въздух "Kunze-Knorr" и с парен ежекторза командуване вакуумните спирачки на влака."

Според мен, поради специфичната експлоатация на локомотивите от 46-та серия, е възможно те дори и да не са имали парен ежектор за вакуумните спирачки, защото в този първоначален период на тяхната експлоатация са били заети почти изключително с возене на товарни влакове. Това е мое предположение, основано на логиката в главата ми. Тя не винаги съвпада с тази на началниците...  ::)


Иван
10
Мен най-вече ме интересува спирачката, защото на общите схеми на 46 не се виждаше достатъчно детайлно. Говорих с познат немец, който работи в железопътен музей там – локомотивите от немската серия 01, започвайки от прототипите, оригинално са произведени с талига, подобна на тази на 46-а серия, сиреч с два двойнодействащи спирачни цилиндъра, разположени външно на рамата на талигата. Това се е водело стандартен DRG дизайн, приет в началото на стандартизацията. Човекът не можа да каже колко точно от оригиналната серия 01 (001 до 101) са произведени с такава спирачка и талига, но според него това са само ранните бройки в периода 1925–1928 г.

Прати ми тези снимки – тук ясно се вижда, че спирачната конфигурация е с външен цилиндър:



Цитат на: IvanC link=topic=5696.msg126128#msg126128 date=1771876805
Талигите на немската 01/02 серия и БДЖ 46-та серия, макар и много подобни, все пак не са идентични, което исках да покажа. При търсене на голяма достоверност с оригинала, използването на грешна или непълна информация може да доведе до съответните неточности, които се опитвам да помогна да бъдат спестени.

Това, което се вижда на твоите скици, са осъвременените талиги. Започвайки от номер 01 102 (1934 г.), локомотивите от серията вече се произвеждат с усилени спирачки и уголемени колела до 1000 мм, което увеличава допустимата скорост до 130 км/ч. Тук се появява (долната) талига от твоите схеми. Локомотивите, които вече съществуват с 850 мм колела и/или тези със старата талига (001–101), запазват размера на колелата, но талигата е преработена към новия стандарт с един цилиндър, вътрешно разположен. Предполагам това показва и горната скица от твоята публикация. Същите модифицирани талиги са поставени и на 62-ра серия – предполагам и на всичко, което е използвало стария стандарт.

Като се има предвид, че оригиналната спирачка при нас е премахната, а следващата доставка 46-ци директно идват без спирачка на задната талига, мисля, че това показва, че не е била особено ефективна в първоначалния си вид. Но това вече няма значение – трябваше ми вярна спрямо оригинала референция и я открих. Няма и такова значение върху колко точно единици от немската серия 01 и 02 е стояла, защото за това, за което ни трябва в случая, върши прекрасна работа. Ето схемата, наложена директно върху схемата на 46 – както се вижда, пасва абсолютно идеално и има много повече детайл от това, с което работих досега.



Но ето – разговорът тук ме накара да търся източници, за да разбера аджеба тая талига на Шрьодингер как е хем едната, хем другата, така че си абсолютно успешен в това да предотвратиш появата на неточности. Ето, mitko0888 каза, че кутията на предната талига не е баш правоъгълна, въпреки че на мен ми изглеждаше така на всички схеми и редовни снимки, и това ме накара да се завра под локомотива и да я снимам – ми не е изцяло правоъгълна, нито пък изцяло затворена.

И да, нека не обсъждаме тракционните възможности на локомотивите тук. Това, което обаче най-много ме боли, е, че не успявам да открия адекватна, достатъчно детайлна информация на български език. Директен пример: в книгите на инж. Д. Деянов „Тракция в Българските железници 1866–1946“, „Локомотивите на БДЖ“, „Локомотивното стопанство на БДЖ 1947–1990“ и „Тракционният подвижен състав на българските държавни железници“, том I, никъде не видях да се споменава, че локомотивите идват с допълнителна вакуумна влакова спирачка тип „Hardy“, освен въздушната тип „Knorr“ – това го пише както в „Organ für die Fortschritte des Eisenbahnwesens“, така и в „Die Lokomotive“ от септември 1931 г.

Каква е съдбата на тази спирачка, какво е било оборудването и (тъй като вакуумните спирачки обикновено имат нужда от, простете – не знам точната дума на български – ejector-и за постигане на вакуум) никой не казва. Всъщност никъде не се споменава и премахването на спирачката от талигата – по снимки изглежда, че това става някъде към 50-те години, но как и защо – историята мълчи. Та това е.
Страници: [1] 2 3 ... 10