Казвам се Мишо, от София съм на 37 години. Завърших електроника в ТУ, работя като проектант на структурни и електрически кабелни системи, основното ми хоби е силов тунинг на автомобили.
Те това съм аз. На първата снимка съм като ряпа, малко дете, щастливо от факта, че главата на двигателя вече му е направена и е в перфектно състояние.
Тук съм във вихъра си около колата.
Та именно тунингът ме върна обратно към детското ми хоби, което изоставих преди 20 години поради редица причини. Има тук един младеж, надъхан ... Лъчо, EMPEROR. Тоя човек, нема си работа и той да се захване с тунинг, свърза се с мен ...
.. и познайте какво стана. Той започна да си тунингова неговата кола, а той на свой ред събуди в мен позабравеното ми хоби - Н0.
Като се регистрирах в този форум разбрах, че тук, във форума, имам още познати, което може само да ме радва.
Томислав Попов. Много са ми сладки с брат му, като започнат да си говорят на "момченце". Винаги съм искал да имам брат и да се разбирам така, както те се разбират. Виждал съм и макета му, идеята, замисълът. Перфектно решение според пространството, с което се разполага.
Лъчо го споменах, жена ми започва да се бъзика с мен, че ми е втората любовница ...
Първата замина за САЩ, предвид часовата разлика от 10 часа се сещате в колко часа можем да си комуникираме, и жената има пълното право да ревнува, да видим докога ще издържи да НЕ ревнува.
Адриан. Надали се сеща за мен, но сме се засичали по техи концерти на Ер Малък покрай Линча и тогавашното му гадже Моника, малко преди да забегне за странство. Тогава бях дългокос, къдрокос, фен на Хеви Метъл. Ще се радвам пак да се засечем, а и чувам интересни новини, че подготвят нови записи. Успех, това и ми е надеждата да видя отново Линча.
Жоро и той ме познава мимолетно отпреди 15 години. Години на криза. Баща ми беше починал, аз следвах, майка ми пенсионерка - пари отникъде. Та денем следвах, нощем въртях геврека с личната кола и карах такси, за да вържем двата края. Тогава ми се строши колата, и ми се наложи да продам част от композициите си на битака. С голямо съжаление се раздлих с някои неща, но насъщният беше най-важен за мен тогава. Та Жоро стана собственик на тези неща, които за мен си бяха драгоценности.
Буквално съм закърмен с PIKO и H0. Баща ми си беше чаровник, та се беше запознал с една от продавачките в Млад Техник на тогавашния бул. Георги Димитров, сега Мария Луиза. Друго освен аналогови влакчета и PIKO в България нямаше. Тогава не разбирах от епохи, та у нас се колекционираше всичко - от I-ва до IV-та епохи. Нямаше макет, всичко се редеше на пода, дядо ми минаваше като танк през тях и толкова много дадоха фира, че не е истина.
Та от Нова Година Лъчо ми даде старт.
В знак на благодарност към Лъчо, че ме върна в детството, му подарявам от все сърце ето този страхотен вагон, за да си допълни композицията:
Ориентирах се към IV/V епохи. За това кратко време вече съм горд собственик на два такива вагона:
Всеки момент очаквам да получа и този комплект цистерни:
На път за България е и една дизеларка:
Това е от мен, щастлив съм, че ме приехте във вашата банда.
П.П. Забравих още два вагона, които чакам:
Макет още нямам, но напролет възнамерявам да изхвъля всичко от тавана и там да се направи един приличен макет според ограничената площ.
