Модернизация на Taurus ES64 HUPAC на PIKO в АС
Локомотивът е производство от преди 3 г. – кат. № 57214. Числи се към серията Hobby на PIKO. Оборудван е с уленброкски декодер от по-евтиния модел – кат.№56122 на PIKO. Желанието ми беше да го оборудвам със звук подобно на един друг локомотив на Vaskopf за прав ток.
Външен вид на локомотива.
1. Анализ на ситуацията.
Преди време отварях локомотива и установих, че декодерът няма извод за звук, освен това е слаб като възможности и не движи особено добре на ниски скорости. Поддържа основните функции, но не подлежи на ъпгрейд, ъпдейт и промени. Тъй като моделът е от най-евтината серия, декодерът е запоен към печатна платка в средата, няма задни габаритни светлини, предните фарове са с обикновени крушки /прожектор няма, тъй като самият реален локомотив няма/, не е предвидено специално място/легло за декодер и високоговорител, няма токоснемане през пантографите. Понеже моделът е заводски направен за трирелсовата променливотокова система на Мерклин, няма нужда от преправяне на токоснемане от талигите /колела и плъзгач/. Декодерът поддържа само стандарта ММ и управлява правотоков мотор и в това отношение не се налага смяната му. Но предвид останалите изисквания се наложи неговата подмяна.
2. Демонтаж на стария декодер и монтаж на нов.
Кожухът на локомотива се сваля като се извадят 4-те буфера – няма винтчета и други специални крепежи. Първоначално мислех освен декодера да сменя и платката и затова си поръчах печатна платка с 8-пинов куплунг по NEM652. При повторното обмисляне на нещата обаче се установи, че платката има отвор за закрепване, който няма как да използвам /понеже е от друг локомотив/. И двете платки имат монтиран заводски LC филтър с дискретни елементи, като на новата той е по-малък на размери, както и самата платка. Оригиналният декодер беше с къси жички, запоени към платката, а декодерът беше поставен върху платката, като между тях имаше изолаторна лепенка, а отгоре бе застопорен със скоч лепенка. Първоначално бях останал с впечатление, че новият декодер ще може да се постави вляво от платката, но съм сбъркал – налагаше се и той да бъде поставен върху платката. Поради невъзможността новата платка да се монтира стабилно, се отказах от нейната смяна. Просто реших да отпоя куплунга на новия декодер и да запоя жичките му директно върху старата платка. За високоговорителя, заедно с резонаторната кутия, прецених, че има място в дясната част на локомотива, но те не паснаха веднага. Диаметърът на кутията излезе с 1 мм по-голям от мястото в шасито, отделно че и ушите за винтчетата стърчаха отстрани.
А. Демонтаж на стария декодер. Не е проблем, стига да имате поялник с немного дебел връх. Трябва да се внимава да не се отпоят само жичките от електрическата система на локомотива, тъй като на някои места контактните пластини са близо една до друга или пък има запоени няколко жици. Декодерът се прибира за друг случай.
Б. Монтаж на новия декодер. За управление на локомотива избрах декодер на ESU LokSound V4.0 с кат.№54400 с куплунг NEM652. Тъй като се отказах от смяна на платката на локомотива, се наложи отпояване на куплунга. След отпояването на първите две жички обаче се установи, че пиновете на куплунга също се отпояват, изкривяват и разместват, дори е възможно и да изпаднат от малката платчица. Затова използвах печатната платка, която се отказах да слагам, за фиксатор на изводите, както и да наглася вече изкривените. След това отпоих и другите 6 жички.
Декодерът има реално 9 извода, като последният /виолетовата жица/ не минава през куплунга, а се връзва при нужда директно в локомотива. Принципно това е специалната функция AUX2, която е за димогенератор, управляеми куплунзи и пр. Другата такава функция AUX1 е на извод 3 на куплунга – зелената жица.
Оцветяването на жичките на новия декодер обаче излезе съвсем различно и трябваше добре да се чете схемата в упътването, за да не стане авария – отгоре на всичкото декодерите на ESU не са и така „идиотоустойчиви” както тези на Уленброк. Свързването е следното:
- оранжевата и сивата жички към правотоковия мотор
- черната – към токоснемателите от колелата
- червената – към плъзгача на третата релса
- бялата – към предните светлини /на снимките светлините вляво/
- жълта – към задните светлини /на снимките вдясно/
- зелената и виолетовата жички – не се връзват
- двете кафяви захранват високоговорителя – те са заводски запоени.
- синя – към общия плюс на двете светлини.
С последната жичка възникна проблем. Освен че осветлението е с крушки, а не със светодиоди, се установи, че от PIKO са проявили несъобразителност – общият проводник на двете крушки от платката до тях е… черен. А черни са и всички жички от токоснемателите /както и трябва да са/. Отгоре на всичкото въпросните черни жици се събират и оплитат по пътя си към платката, което създава предпоставка за допускане на грешка – трябваше 10 мин. да се оглеждам кое къде е свързано. Накрая разбрах, че в платката са запоени на различни места и разбрах, че съответстват на синята жица от декодера.
В процеса на работа се счупи част от крачето на единия кондензатор – между мотора и корпуса, наложи се накрая да сложа кабелна обувка, която да запоя към жичката.
Засега локомотивът остана в отворено състояние – с монтиран декодер и временно наместен високоговорител. Тестът и довършителните работи ще бъдат тия дни.