Обещах да пиша, когато имам възможност, но нали все няма време........Та вече една година и кусур живея в Канада и мога да кажа, че тук в началото е изключително трудно и искрено се радвам, че колегата е успял да се нагласи за година и половина. Няма значение колко хубава професия имаш, колко години си я практикувал и колко добър специалист си. Първите една-две години на всички новодошли е много тежко, без изключение, та и ние ни най-малко не правим такова. Нещо повече - колкото по-хубава, престижна и добре платена професия си имал там, от където си дошъл, толкова по-трудно е да си намериш същата работа (а това е целта) в Канада, защото в огромната част от случаите за такава работа фирмите набират хора чрез Networking или с други думи, трябва някой, който работи във въпросната компания, да те предложи, за да те вземат, иначе не става. Тоест трябва да имаш страшно много контакти и познати. Необходимо е да си специалист и да си разбираш от работата, не става като у нас ако имаш връзки и без нужните умения, но без да те познават трудно ще те вземат. Това е най-големият проблем, а другото е културният шок и в частност много неща, които в България се считат за нормални, тук са абсолютно неприемливи. Колегата има късмет, че е с по-"хамалска" професия и там по-лесно вземат на работа непознати и новодошли, а такива като мен, като им видят документите, ги считат за овъркуолифайд и никой не ги взема. Това е и грешката на канадското правителство - за да приеме в Канада най-добрите, иска да имаш висше образование плюс колкото се може повече стаж по специалността, иначе няма да те пуснат да дойдеш, а като дойдеш - на никой не му пука за тази диплома и стаж - ограничени са и искат канадски опит. Но прескочиш ли веднъж трапа след първите години става много лесно - все едно да пуснеш бъчва в дерето и не е нужно да правиш нищо повече. При нас нещата се усложниха и от факта, че дойдохме в Албърта, провинция, в която всичко зависи от цените на нефта и газа и когато те са евтини, всичко е изключително зле, та ние имахме късмет да се натресем баш в рецесията. Но въпреки огромните трудности, нито за миг не съжалявам за решението да дойдем в Канада, защото най-малкото услвията тук нямат нищо общо с България и дъщеря ми, която вече стана на годинка, ще живее по коренно различен начин. Например за лекари и раждане не сме дали една стотинка, у нас знаете как е, понеже провинцията регулира всичко и не им дава на докторите да работят хем в болница, хем на частен кабинет. То и няма смисъл, след малко ще кажа защо. Детските надбваки са огромни..... Що се отнася до нашето хоби - развито е изключително добре, само в Калгарево има няколко големи магазина. Цените са поне наполовина на европейските, например месингов локомотив в H0 е към 1300 долара, лошото е, че си произвеждат и предлагат само североамерикански модели. От европейските фирми единствено на Мерклин и на Пико им пука за американския пазар, другите си мислят, че немскоезичният им стига. А потенциалът е огромен, дори и в едрите дворчести мащаби, понеже има много хора с дворове колкото физкултурен салон. Ама няма как да продадеш локомотив за 6-7 хил. долара поради простата причина, че хората, които не си знаят парите, са изключително малък процент и са основно "наследствени". Защото ако работодателят ти даде много висока заплата, файдата от нея практически е нулева, понеже държавата ще ти вземе половината под формата на данъци. Просто над един праг от 6-7 хил долара на месец повече няма смисъл, защото скалата е прогресивна и може да ти приберат и повече от половината - например при 10 хил. долара ще получаваш реално 5. Ама така е, като искаш да живееш в нормална и уредена държава, не става като в България да си на хубава заплата и да се пълниш с месингови модели, чието основно предимство е, че са скъпи и нищо повече - само да ме видят кой съм аз. Другото много важно нещо е, че всичко е доста по-евтино от у нас, включително моделите, но с изключение на едно - храната. Храната в Канада е изключително скъпа. Ако във Виена за 30-40 евро може в супермаркета да нахакаш цяла количка, тук това е невъзможно - трябват ти поне 250-300 долара. В добавка евтините магазини са на майната си и също така е много по-изгодно да се купуват големи опаковки, малките излизат много по-скъпо. Хубавото е, че ако не разполагаш с никакви средства за издръжка, има социални помощи, които ги дават и без да си работил, Канада никога няма да те остави да отидеш на улицата, особено ако си с деца. Имаме си бездомни и просяци, но това са в 99% от случаите хора с ментални проблеми. Засега за това се сещам, ако има въпроси, питайте.