Един от ветераните,без които историята на бързите пътнически превози на берлинския външен пръстен би била немислима ебез серия 62,разсечената 01.
Железопътните историци твърдят,че тя е едно неискано дете на германските железници,,защото тя не се е наложила по предназначението си ,да кара бързи влакове по линии с малка дължина. Но какво от това.
По външната берлинска околовръстна линия,влаковете по която Спътник се наричаха,тя напълно си е заслужила един медал.
Нейния прякор-отсечената 01 съвсем не е случаен.неиният парен котел е с 50 мм по високо разположен и димоповдигащите крила,подобни на тези на първите 01,я правят да изглежда като не като едно от най дългите деца на Стефансон.
При това беше тя не само един бегач,но и един изтъкнат покорител на планини.
Дълго време беше участъка Мейнинген-Арнщад нейната родина и тя никога не се изложи в острите криви преди Келтал и Дъорберг.
на берлинския външен пръстен бяха влаковете първоначално от 4-5 четириосни пътнически вагони.
Но скоро влаковете нарастнаха до 2-3 двуетажни влака закачени заедно,понякога и повече.
Но това не беше проблем за 62. С 8-10 атмосфери налягане в шибърните кутии ,тя вървеше много добре с 39 оси на куката и с 80 км в час .
За едно дежурство се налагаше три пъти участъка Остбанхов-вердер-Остбанхов да се премине ,като преди последното преминаване,трябваше да се заредят допълнително въглища
Конструкторите си бяха много добре свършили работата по отношение на ходовата част-и на преден и на заден ход ,с 110 км в час ,тя си лежеше в релсите права като дъска.
Тя също беше много дружелюбна и по отношение на поддържането-смазването и прегледа се извършваха много удобно.
Това което създаваше грижи беше кабината. Тя беше постоянно разхлабена. Човек можеше да завие нови болтове,при това осигурени с федершайби,още на Верден те се бяха превъртели с гаранция на половин оборот.
Не бяха редки случаите,когато неистово клатещата се кабина буквално да пререже валовете на спирателните кранове.
Вбесяващо беше,когато човек внезапно откриеше,че не може да спре сифона или водната помпа.
Моята машина стана 62-015.
Петнайската беше една "дива машина ",без постоянни бригади.
Моят помощник беше толкова нов за о15,както и аз ,но вече беше чул някои неща за нея.
Тя трамбова на място,осведоми ме той.
Е,трябва някак да се справим с това,казах аз.
Още при първите пътувания се оказа,че моя колега не се е заблудил. 015 Буксуваше точно като една 64 в ситен дъжд. Какво не направихме за това. С часове регулирахме буксовите клинове,проучихме всички възможни причини за това,ровихме по нея в депото от главата до петите-тя продължаваше да си боксува ,както и преди.
Малко по малко,боксуването взе да намалява-дали защото не посвикнахме с нея.
Ние въртяхме нашите кръгове на Юг и на Север,карахме и редовни бързи влакове от Осбанхов до Франкфурт на Одер и в нагорнището от франкфурт до розенгартен се справяхме не по зле от една 03.
Но един път ,в неделя попаднахме в голяма беда.
Бяхме резерва. Проблеми в движението по Пръстена предизвика неочаквани закъснения и ние трябваше един специален влак към Вердер да закараме.
Оправяме огъня,гонят ни от депото и бягаме на влака.
Спирачна проба,тръгваме.
Всичко върви като една приказка. Ясно време,нито много топло,нито студено,въглищата хубави.И преди всичко-навсякъде Зелена вълна.
-Не знам какво и стана на водната помпа-изръмжа моят асистент.нивото на водата в водомерните стъкла беше достатъчно високо,но индикаторния показалец на помпата се движеше като иглата на една шевна машина.Веднага и двамата се хвърлихме да погледнем нивопоказателите на водните резервоари. Неговия показалец сочеше надолу.Празен!
При бързото ни изгонване от депото сме забравили да погледнем колко ни е водата. Човече ,това ако не е за яд.Следващата гара е Заармюнде и моя колега започна да отваря скарата и да събаря огъня в пепелника.Щастието в нещастието е,че подръка се намери една 93. Тя ни влачи към Вердер. Ние още имаме налягане и един пръст вода в стъклата.Бягаме на водния кран,хвърляме няколко лопати жар от влачещото ни Биволче,изпросихме от дежурния ръководител и няколко стари траверси. само 3 атмосфери имаме в котела и сифона още не тегли както трябва,нищо чудно ,хвърлям няколко лопати въглища ...продължаваме.
93 ката ни дърпа. И двамата хипнотизираме манометъра. не се ли качи поне малко налягането. Отново хвърляме по малко въглища,на Потсдам -Главна гара вече имаме 5 атмосфери. Вече може да пуснем сифона.
Когато Биволчето на Заармюнд се откачи,ние имаме вече 10атмосфери в котела.
Сега вече можем да вървим сами,но трябва да измислим как да се оправаяме. 25 минути на Спътника не са шега работа. Кое от класическите оправдания може да ни свърши работа. Да кажем,че и двата водоснабдителни уреда са се повредили не можем,в крайна сметка се прибираме на собствен ход,а и проверката ще установи,че уредите са си абсолютно в ред. 62 ката вече бодро припка по Пръстена.
В кюпа сме-мисля си аз. Внезапно ми идва една идея. Това определено е Идеята.Отводнителния кран на резервоарите е толкова лесно подвижен,че може без никакво усилие да се отвори.
Няколко пълни ръце с баласт срещу задната талига-и готово.
В депото веднага ни връчиха да пишем обяснения.
Защо не сме заредили вода на излизане-пита ни деломайстора.
Ние? Да не сме заредили вода? ,Не колега,дълбоко се заблуждавате. Заредихме вода до отворите за пълнене.-Казах аз с тон на най дълбоко възмущение. Погледнете отново резервоарите-те вече отново са почти празни.
Дежурния шлосер основно прегледа нашата машина.
Отводнителния кран отново беше почти напълно отворен.
В протокола беше записано-отводнителния кран дефектен,ударен от камък или чуждо тяло по линията.
Никои не ни повярва,но и никои не можа да докаже ,че не е така
