Тема прехвърлена от форума на scalemodels-bg. Преобразяването на 40 0469 в 40 0534 е извадено от основната тема за 46229. Писано е някъде през 2016-а и с лека редакция го публикувам отново. А редакцията всъщност е липсата на коментари и отговори.20.02.2016„Хм – многозначително издаде звук автора на темата – нещо се е застояло тук, заблатило се е, няма развитие към две години вече. Трябва да се пораздвижи строежа.
И се зае да твори...“
Това щеше да е идеалният случай погледнато отстрани. За съжаление в реалният живот нещата не са толкова идеални и продължение засега няма, но се работи по него. По различни причини действието тук се забавя, като сега ще си призная за една от тях.
Принципно не ми се вижда редно да ги преплитам нещата, ама тя машината е от същата порода, доработките са минимални, и някак си за толкова малко, нова тема да се отваря... май доста постна щеше да се получи, затова – тук.
А става въпрос за леко преобразяване на това – Amintiri Ferroviare кат.№10018:
01_534
(снимка – страницата на производителя)
в това – БЖК 40 0534-4 в момент от съществуването си около година 2012:
02_534
(снимка – някъде от интернет, автора ми е неизвестен, ако е проблем - сменяме фотото)
Следва малко четене, после разказче в картинки и приключвам с досаждането.
Какво промених:
- подмяна на номерата на машината;
- лепенките с логото на БЖК;
- лепенки „Високо напрежение“ между челните стъкла;
- лепенките на страничните страни;
- надписа rolling (остатък от друга реалност на машината);
- окантване на буферите;
- добавяне бялата лента на плуга;
- разпробиване на „свирките“.
Май това е. На пръв поглед не е кой знае какво. И наистина не е, стига да има материал за строежа. Може да се каже, че сумарно са отишли две седмици работа (след работа) като заиграването с аерографа ставаше на дневна светлина за по 30 минути в съботите. Има и едно забавяне покрай проектирането, напасването, търсенето на печатница и самия печат на белите надписи, но всичко приключи благополучно. И така:
Тук малко архивни кадри на заготовката:
534_01
И следващата стъпка – стана неидентифициран жп обект:
534_02
Сухи проби на новите надписи:
534_03
И нещо малко неочаквано за мен – при един от постоянните експерименти, в печатница открита от собственика (превозвача и/или машиниста) на рендосвания тук модел, върху някакво бяло самозалепващо фолио са успели да направят това от долната снимка. Подозирам, че материала е същия като този, който лепят върху машините в реалния живот. Мисля някой път да си взема парче от истинските лепенки за сравнение... или не. Все едно, вие съдете за резултата:
534_04
Идва приятната част. Един колега (благодаря г-н Борисов!) изнамери място на което тези фини букви и цифри, бяха нанесени безупречно върху декалната хартия на Micromark. Изключително съм признателен и на човека в печатницата който е свършил тази работа по толкова качествен начин. Обикновено при подготовка за печат, правя повече от необходимите надписи и ги разхвърлям на различни места по листа. Застраховам се и имам право на избор после, но тук нямаше значение кой точно надпис ще взема. Всичките стават перфектно. И станаха от първия път, като не броя чисто умишленото пробно съсипване на един от тях. Ама стига съм драскал вече:
534_05
Вмъквам една картинка с печатаните надписи, то малко бяло върху бяло... за мен беше същото:
534_06
Остатъкът rolling... мъка, мъкаааа! И то голяма – не ми се щеше за едно дребно надписче пак да задействаме ситопечатната индустрия. Основно скръндзата в мен го реши това. Като следствие, започнаха серия изпитания на мастилени принтери: служебни, на познати и приятели. Пълна изненада беше най-добрият резултат постигнат от принтера при брат ми. А изненадата всъщност е, че като сме с него обикновено не се занимаваме с такива глупости като принтери, печати, компютри и съвсем случайно се сетих, че има такъв... но да не се отклонявам пак.
От многото rolling трябваше само едно и накрая все пак си харесах. Естествено тествах поносимостта на тонера към вода, спирт, лак на Alclad2 №311 и неизбежните Adhesol и Tensol на Agama. Заключението не е изненадващо – всичко го отмива качествено. Лакът обаче не му влияе зле и спокойно пръснах един защитен слой. Последва рязане и пренасяне на определеното място. Тук по снимките не изглежда да е добре, но някъде из форума пишеше за това колко е полезно макрото на фотоапаратите в моделизма. Ще трябва на доверие да приемете – четливо и достатъчно чисто е:
534_07
Лесно забележимо е стъпалцето при този декал. Тук е по-голямо заради лака и естествено последва пръскане на всичко с цел ликвидирането на този грозен преход. Долу е снимка от частичното маскиране за споменатата операция. Естествено, след изсъхване последва шкурка 2000 и внимателно жулене, които няма как да покажа тук. Декалите със ситопечата се шлайфаха много по-лесно, те даже си стояха като заварени след химическата обработка и стъпалцето беше почти символично:
534_08
Дейности несвързани с надписи:
- буфери, изскубнати и разглобени, с последващо маскиране и леко пръскане от флаконче на Dupli. Там се мотае и един заблуден буфер от титуляра на форумната тема, подхвърлих го просто за сравнение;
- бялата лента на плуговете ей така, недокументирано, мина по подобна процедура.
Нарочно не се постарах с границите, за да стане малко българско боядисване и това са единствените неща, наподобяващи експлоатирана машина. Оставям ги така като тънък намек как би могла да се напудри... (за пример прилагам и една по-съвременна снимчица):
534_09
534_10
И финалната права – след един замазващ мат лак, машината изглежда готова. Някъде във времето и съвсем непоказано дотук, оформих отворите на тифоните. Не беше планирано, но пък изключително много ме подразни как са отляти и за около половин час ги съсипах:
534_11
534_12
534_13
534_14
534_15
534_16
И се връща откъдето излезе:
534_17
Като цяло се получи нещо приличащо на 534. Ако навлизам в детайли, ще трябва да се изкъртят и преработят и други неща, но превозвача каза „Става!“ и приключвам тук.
Само се чудя, защо надписа GRUP FEROVIAR ROMAN е сложен толкова накриво от производителя на модела. Това не се сетих да проверя и заложа като промяна отначало. Обаче пък не съм сигурен кое точно е кривото тук – писаното или основата под него. Все тая, то цялото боядисване е объркано, оттук и геометрията на самия модел започва да ме съмнява... та мисълта ми е, че и надписа ще си остане така.
Беше занимателно и поучително начинание и съм доволен от преживяването. Извинявам се ако коментарите към снимките са в повече, не беше планирано така, даже два пъти опитах да се спра, но...
Изводите които си направих са следните:
- печат на декали, съобразявайки с моя опит дотук – само сито! Въпреки цената! Струва си заради качеството на изображението, лесната работа след това и крайния резултат.
– никога не се доверявай на производителите. Нищо че си плащаш за удоволствието, да притежаваш някой модел (стендов или подвижен). Проверявай винаги какво са скалъпили в пристъп на творчество и поправяй каквото може. А тези ги гледам, че продават модел и с камуфлаж на наша 46... ама сега не ми е работа да го сравнявам с реалния свят.
- писателският труд е неблагодарна и тежка работа, и понякога излиза от контрол.
04.11.2016За приключване на подтемата от началото на годината вмъквам – 40 534 в този му вид е история (вече запазена) от може би година и половина.
Ей така изглежда сега и окончателно го оставям на мира:
534_18
