Колеги, железопътния моделист би трябвало да разбира от инфраструктура, подвижен състав, експлоатация, ремонт, поддръжка, превозна дейност и много други области от железопътното дело. Мисля че таз информация ще ви е полезна при изграждане на макетите и при определяне на нормите за различните участъци. Предварително са извинявам на специалистите, на които ще им е скучно.
Наклонът на железния път са измерва в промили (‰). Например наклон 15‰ означава че ако разстоянието по хоризонтала между точка А и точка В е a=1000m, т.В са намира на b=15 m по вертикала по-високо от т.А. Представете си правоъгълен триъгълник с катети a и b, и хипотенуза с, по която минава пътя между т.А и т.В. Туй е физическия или действителния наклон, който са означава с i. При изкачване по тоз наклон допълнителното съпротивление, което са добавя към масата на влака е противодействащата силата на гравитацията. Туй обаче е вярно само ако пътят е права линия. При наличието на криви към горното са добавя и съпротивлението от триене на ребордите в глава релса, реакцията на ресорното окачване, възвръщащи механизми, свиването на буфери и разтягането на теглични апарати, триенето в талигови плъзгалки и централни лагери и др. И колкото по-малък е радиуса на кривата, толкова допълнителното съпротивление е по-голямо. При наличие на двойни криви то се увеличава още повече. Излиза, че влакът все едно изкачва наклон, по-голям от действителния. Ето защо е въведено понятието меродавен наклон (iм), което отчита всички тез допълнителни фактори. Изчисляването на всички тез фактори е доста сложно и става посредством висша математика. Ето защо е изведена формула, с която с достатъчна практическа точност се пресмятат меродавните наклони:
700
im = i + ----- [‰]
R
Където i е действителния наклон в кривата [‰], като при спускане той е със знак минус;
700 е установен със сложни изчисления коефициент;
R е радиусът на кривата [m].
При наличие на двойна крива (две последователни противоположни криви без или с много къс преходен участък), втората крива внася допълнително съпротивление, и тя също участва във формулата:
i1+i2 700 700
im = ----- + ----- + ----- [‰]
2 R1 R2
Където R1 и R2 са радиусите на двете криви, i1 и i2 – действителните им наклони. При наличие на тройна крива участват и трите съставящи я криви, при положение че дължината й е по-малка или равна на средната дължина на редовен влак по тоз участък, т.е. влакът да заеме едновременно и трите криви.
За да са определи меродавния наклон в дадено междугарие, по тоз начин са пресмятат всичките криви, и най-голямата получена стойност се приема за меродавен наклон за цялото междугарие. Още веднъж са пресмята същото за спускане в обратната посока, като действителните наклони са вземат с обратен знак. Туй служи за определяне на нормите на влаковете за въпросното междугарие, и от там сериите машини и броя им за обслужване на всеки влак. При спускане пък на база на горните резултати са определят необходимите спирачни маси.
