Автор Тема: безогневи парни локомотиви  (Прочетена 6327 пъти)

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
безогневи парни локомотиви
« -: 13 Юни 2012, 20:14:13 »
  Безогневите парни локомотиви не са от най голямите любимци на любителите на железниците.
  Те  винаги са скрити в заводите и въглищните мини,а и често ги намират за грозни,поради дебелия им резервоар.
А това са възможно най простите и безотказни локомотиви и дори днес са много перспективни.

Става дума конкретно за безогневите локомотиви система Гили. Както знаем обикновените безогневи локомотиви се зареждат с пара с ниско налягане,до 15 атмосфери.  По време на работата,налягането постепенно пада,докато стигне до 1,5 атмосфери,когато локомотива отново трябва да се зареди. Работата с  постоянно намаляващо налягане,води до неикономична работа на парната машина и разхода на пара е много висок а радиуса на действие ограничен. Но локомотивите Гили се зареждат с пара с високо налягане,до 140 атмосфери.  След резервоара има редукционен вентил,които намалява налягането до 12 атмосфери. Така локомотива постоянно работи с високо налягане на машината,като парата след редукционния вентил дори  минава през паропрегревател в резервоара. Там тя се прегрява от температурата на водата с налягане 120-140 атм,която е около 300 градуса. Разбира се,в процеса на работата и налягането в резервоара пада,докато не достигне 12 атмосфери,така,че пада и температурата на прегряването. Въпреки това локомотивите Гили са почти три пъти по икономични от обикновените безогневи локомотиви.

С тази система е свързано и едно много интересно предложение. В средата на 80-години , инж.Ханс Вендлер предлага наличните още локомотиви от серия 41 да се преустроят в безогневи ,по системата Гили. По неговите изчисления с тях е  било напълно възможно да се обслужват всички крайградски пътнически влакове ,обслужвани от депо Ерфурт.Локомотивите са щели да правят общ денонощен пробег от 4000 километра,а работата им е щяла да излиза два пъти по евтино,отколкото с дизеловите локомотиви.

Безогневите локомотиви Гили и днес са напълно перспективни за тежка маневрена работа. Ако се зареждат с пара от стабилен котел,работещ с дървени отпадъци,работата им излиза точно два пъти по евтино,отколкото работата на дизеловите локомотиви. А ремонта им е най малко пет пъти  по евтин от ремонта на дизеловите локомотиви. А и най лютите еколози не могат да кажат нищо срещу парен котел работещ на дърва.
« Последна редакция: 13 Юни 2012, 20:16:54 от misan »

koceto_sh

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #1 -: 13 Юни 2012, 21:13:35 »
устройство :

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #2 -: 14 Юни 2012, 19:45:52 »
    Страхотен чертеж или по точно произведение на изкуството. Това е американски безогневи парен локомотив .  При  почти всички европейски безогневи парни локомотиви,парната машина е разположена под кабината. Това се прави с цел да се уравновеси тежеста на изнесения напред  резервоар. Американците са направили обратното-издърпали са назад резервоара,а са оставили парната  машина на обичайното си място.

Безогневи парни  локомотиви,произведени в ГДР,имаше в целулозния комбинат в Стамболийски.
Интересното е,че в ГДР ,между 1982 и 1985 година са произвени в Майнинген още 202  триосни безогневи локомотиви с ниско налягане. Целта е била да се осъществи икономия на средства,като се спрат от експлоатация  индустриалните маневрени дизелови локомотиви и се заменят с безогневи парни.

Mixy

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (3)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1538
  • Рейтинг: 384
    • SCARM - българският софтуер за дизайн на релсови планове и жп макети
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #3 -: 14 Юни 2012, 22:43:44 »
Какво представлява инсталацията за компресиране и зареждане с пара?

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #4 -: 17 Юни 2012, 20:02:12 »
  Безогневите локомотиви се зареждат по много интересен начин. Техния резервоар е  запълнен на две трети със студена вода,при първоначалното зареждане на локомотива. Резервоара се свърза с разглобяем съединител с тръба ,идваща от  стабилните парни котли на промишленото предприятия. В  водата на резервоара започва да се подава пара от стабилните парни котли. Когато парата  влезе със съприкосновение с водата,тя кондензира . Постепенно температурата на водата достига точката на завиране и тя започва да ври. Отделя се пара и налягането в резервоара започва да се увеличава.
Само че водата има едно интересно свойство,колкото е по голямо налягането,при толкова по висока температура тя започва да се изпарява и да се превръща в пара. Така,че,когато налягането в резервоара започне да се увеличава,нараства и температурата при която водата в него се изпарява.
Това позволява  допълнително количество пара да кондензира във водата и по този начин да се акумулира. Процеса продължава,докато налягането в резервоара и  стабилните парни котли се изравни.

Тогава вече локомотива е готов за работа. Когато  машиниста отвори  регулатора,налягането в резервоара започва да пада. Само ,че при по ниското налягане водата започва отново да ври и да отделя акумулираното количество пара. Така локомотива работи,докато налягането в резервоара не спадне до около 2  атмосфери. Тогава локомотива отново трябва да се зареди с пара. Процеса на зареждане вече протича по бързо,защото в резервоара има вече  гореща вода,а не студена,като беше при първоначалното зареждане.
Общо взето така работят обикновените безогневи локомотиви с ниско налягане. Те се зареждат с пара от наличните парни котли,обикновено с налягане 12-15 атмосфери. Проблема при тях,е ,че не може да се акумулира много голямо количество пара,а и парната машина работи много неикономично,защото се налага да се работи с много голямо процентно пълнене  и ниско налягане,когато налягането в резервоара падне. Дори при това положение,те са били по икономични  от нормалните парни локомотиви,дори от дизеловите локомотиви. Това е причината ,в началото на 80-години,в Майнинген да се произведат 202 безогневи локомотива с ниско налягане за промишлените предприятия на ГДР.

Истинска революция в  безогневите парни локомотиви предизвиква австрийския инженер Гили. Той  конструира безогневи локомотиви за много високо налягане-до 150 атмосфери. При това налягане,температурата на завиране на водатае много висока,над 300 градуса.Това позволява да се акумулира много по голямо количество пара. След това парата преминава през редукционен вентил,понижава налягането си до 12-15 атмосфери и след това през парния регулатор отива към машините. Но преди това тя преминава през паропрегревател,разположен във водното пространство на резервоара. Защото водата при 120 атмосфери има температура над  300 градуса,а парата при 12 атмосфери около 200. И така парата даже в известна степен се прегрява. Локомотива може да работи ,докато налягането в резервоара спадне до 12 атмосфери. Огромно предимство е и,че машината работи постоянно с пара с високо налягане и съответно и разхода на пара и е много  по малък.

Има три начина за зареждане на локомотивите Гили. Най простия е когато имаме мощен парен котел за високо налягане,например в една топлоцентрала. Тогава локомотива се зарежда директно от парния котел. Но има случаи,когато мощноста на парния котел не е достатъчно голяма,за да поеме допълнителния разход на пара за локомотива или локомотивите. Тогава се прави  междинен  голям стационарен резервоар за високо налягане,които постоянно се допълва от парния котел. От междинния  резервоар може да се вземе бързо голямо количество пара,без това да се отрази на работата на примишленото предприятие.


Третия начин е най интересен. Той позволява да се зарежда  локомотив с налягане от 120 атмосфери ,от парен котел за 12 атмосфери.Пак се прави междинен  стационарен резервоар за високо налягане,пълен с вода. През тръбни серпантини,разположени във водното пространство на резервоарите ,се подава пара с ниско налягане,например 12 атмосфери,но прегрята  до 400 градуса.
А водата при 120 атмосфери има температура по ниска от 400 градуса. Това позволява предаване на топлина от прегрятата пара към водата и постепенното вдигане на налягането в  междинния акумулиращ резервоар до 120 атмосфери.

Безогневите локомотиви Гили показват найстина отлична работа.  Експлоатационните им разходи са много ниски,както и разходите за  ремонта им. Даже през 80-години се предлага парните локомотиви от серия 41 да се преустроят в безогневи локомотиви Гили и да поемат крайградските влакове около град Ерфурт. Експлоатационните разходи са щели да бъдат с 50% по ниски,отколкото с дизеловите локомотиви.



Mixy

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (3)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1538
  • Рейтинг: 384
    • SCARM - българският софтуер за дизайн на релсови планове и жп макети
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #5 -: 17 Юни 2012, 20:53:45 »
Много интересно четиво - мерси  :hi:

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12283
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #6 -: 18 Юни 2012, 08:44:58 »
Принципно "знаех" за безогневите локомотиви,
но едва сега научих ...истината за тях.
Интересно и полезно - благодаря!!!
 :hi: :hi: :hi:

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re:безогневи парни локомотиви
« Отговор #7 -: 18 Юни 2012, 21:12:32 »
Много се радвам,че ви е било интересно.

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #8 -: 08 Август 2013, 22:51:47 »
 Напоследък доста мислих, върху пропуснатите възможности от това,че не сме въвели пароакумулиращи локомотиви с високо налягане система Гили.

Идеалното място за това е бил железопътния възел на Перник. Още през 20-те години на 20 век започват да се търсят начини за оползотворяване на оставащите след пресяването на въглищата дребни фракции.  Дори брикетната фабрика не е могла да оползотворява цялото количество некачествени въглища. Една  идеална възможност е било през 30-години да се внесе котелна инсталация за 120 атмосфери,каквито вече е имало,където дребните въглища да се изгарят във вид на прах. По това време развозната и маневрената работа се извършвала от 10 локомотива серия 49.
Тези локомотиви е било напълно възможно да се преустроят в пароакумулиращи система Гили,като парната им машина се преустрои на система Цвилинг. Тези локомотиви щяха да поемат цялата маневрена и развозна работа с двойно по малки разходи за гориво и двойно по малки разходи за ремонт. Можеха да работят дори до днес.

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12283
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #9 -: 12 Август 2013, 09:34:19 »
Малко офтоп с извинения:

Off-Topic:
Като стана въпрос за брикетната фабрика, и въобще за района на Перник,
дали случайно не знае някой, с какво е работила тамошната електроцентрала - въглища, въглищен прах или ...брикети например???
Дали има някакви остатъци от нея на територията на Перник в днешно време?

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #10 -: 14 Август 2013, 20:26:50 »
Остатъците от сградата на първата електроцентрала на Перник,все още може да се видят отляво наа линията в междугарието Перник разпределителна-Перник.Това   е една малка сграда  с закръглен покрив. След това , в края на 20 те години ,нашия с Петко Иванов  дядо ,които е бил началниск на машино електротехническата служба на мини Перник,заедно с баба ни,отиват в заводите Шкода и от там поръчват  много по мощна електроцентрала,сградата на която  беше от  дясно на линията ,посока Перник,малко преди входния сигнал. Но скоро там сринаха много бивши индустриални сгради и трябва да погледна дали и централата не е унищожена. 

Парните котли на централата са водотръбни ,най вероятно с  верижни скари. Верижната скара представлява буквално верига съставена от скарници,която се движи върху ролки и се задвижва от електрически двигател и редуктор.  По принцип горенето е напълно механизирано,защото въглищата се изсипват от бункер в единия край на скарата,самозапалват се от високата температура в пещта ,изгарят и във вид на сгурия се изсипват от другия край на скарата в сгурен бункер. Тези скари са изключително разпространени от края на 19 век,чак до 50-те години,но имат много недостатъци. Въпреки,че стените на пещта са тухлени,а има и тухлен свод над скарата,а те излъчват много топлина,въглищата  се запалват трудно и не изгарят напълно пълноценно,защото не  попадат върху вече разгоряли се въглища,а върху голата скара. Могат да работят сравнително добре само със добре пресети въглища. Така,че електроцентралата в никакъв случай не е могла да оползотворява  ситните фракции на вълищата . Това е могло да стане само с парни котли ,работещи с въглищен прах.

С баща ми направихме някой изчисления и се получи нещо много интересно.  С пароакумулиращи локомотиви за високо налягане система Гили,е могло да се извършва не само маневрената и изтеглителната работа в района  на Перник,но и цялата влакова работа в участъка София-Перник.
Два  такива локомотива с колоосна формула 1-6-1  спокойно са могли да обслужват влакове с въглища с тегло 1000 тона в участъка Перник- София,като и в най тежкия участък Драгичево-Владая,скоростта е 45 км за час.  А там влаковете са се движили с 10 -15 км за час,и често са спирали ,поради проблеми с парообразуването. Но за целта и в София и Перник е трябвало да се направят  котелни инсталации за високо налягане ,работещи на въглищен прах. Така пароакумулиращите локомотиви биха могли да обслужват всички  пълни и празни влакове за въглища,както и да помагат на всички пътнически влакове.  С пароакумулиращи локомотиви е можело да се извършва и цялата маневрена работа в софийските гари,както и пътническите влакове до Банкя и Елин Пелин. При това при пълна липса на котлярски ремонт,липса на промивки, не изразходване на гориво по време на престоите и перфектни условия на труд за локомотивния персонал.  Високата скорост в нагорнищата се постига от факта,че пароакумулиращите локомотиви могат да отделят  от техните парни акумулатори  огромно количество пара,но разбира се за ограничено време.

urko

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #11 -: 14 Август 2013, 20:32:57 »
много интересно!
Винаги съм смятал че горна Баня-Владая е най-трудното изкачване...
Всъщност у нас ползвалили са такива локомотиви без огън?
 :mda:

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #12 -: 14 Август 2013, 20:54:39 »
Много се радвам,че е интересно.  Безогневи локомотиви са работили например в целулозната фабрика в Стамболийски,в азотноторовия завод в Стара Загора,в брикетната фабрика в Гълъбово ,вероятно и на други места.  Но те всички са работят с ниско налягане-до 18 атмосфери.А тези локомотиви работят с много голям разход на пара и не било възможно да се използват за влакова работа. Малко по горе в темата подробно са описани разликите между пароакумулиращите локомотиви за високо и ниско налягане.  За съжаление, възможностите на тези с високо налягане не са достатъчно оценени и не получават нужното разпространение. Но специално за участъка София-Перник ,те биха били много успешно  решение. Биха могли да работят без проблеми,чак до електрификацията през 80-години, а за маневрена работа в пернишкия възел и до днес.

Дори и днес пароакумулаторните локомотиви са възможно най евтините ,както за производство,така и за  ремонт локомотиви. Много интересен е факта,че те преживяха един бурен ренесанс в ГДР,където между 1983 и 1989 година в Майнинген са произведени 202 триосни  такива локомотиви.

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12283
  • Рейтинг: 1315
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #13 -: 15 Август 2013, 10:33:46 »
Не съм сигурен за коя от двете електростанции описани по-горе "се боря"...
Тази която ме интересува, не ми се вижда заоблена - ето снимката на нея:


На нея правя чертежите и модел, та за това се интересувам.
Сградата не е голяма, от другата страна има и малка река от към охладителната кула (друга снимка),
 а с товарния кран/багер пред нея и два (или са три) коловоза под него е перфектен обект
 за моделиране на българска реалност от онова време...коловозите са най-малко два - за постъпващи въглища
и за откарване на сгурията. Може да има трети като гаражен или резервен, но от оградата не се виждат добре.
То и времето не е многто ясно, но предполагам че влиза във втора и трета епоха на моделизма ни.
За това се интересувах в подробности от нея.
Благодаря за допълнителната информация по въпроса.

А за безогневите локомотиви в България, също е много интересно. Дали се знаят повече факти по тях?
Като снимки, ТТ-данни или поне производителите им. Това ми е доста интересно за нашата страна!
Благодаря за интересната тема!
« Последна редакция: 15 Август 2013, 10:36:27 от pach »

misan

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (0)
  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 443
  • Рейтинг: 117
Re: безогневи парни локомотиви
« Отговор #14 -: 15 Август 2013, 20:52:26 »
Още веднъж много се радвам,че темата ви е интересна. Снимката със сигурност е на новата централа,която са "докарали" дядо ми и баба ми. Според баща ми,времето на доставка е някъде около 28-29 година.

Доколкото за безогневите локомотиви-поне тези които лично съм виждал на гара Стамболийски,почти на 100 процента съм сигурен,че са производство на  завода в Бабелсберг в ГДР.Произвеждани са през 60-те години на 20 век.Това са триосни пароакумулиращи локомотиви за ниско налягане. Абсолютно същите са и произвежданите в Майнинген между 82 и 89 година 202  локомотива. Разликата е само,че майнингенските локомотиви са с търкалящи лагери на буксовите лагери,което си е голямо предимство, както и ,че те нямат предпазителни вентили на  парния акумулатор.  Причината за това е,че паропровода ,с които те се зареждат с пара има предпазителен вентил.  Така,че се спестява едно излишно усложняване.  Характерно за  пароакумулаторните локомотиви от Майнинген и Бабелсберг е,че те имат  привод за регулатора, ръчага ,продухвателните кранове на парните машини и директния кран-машинист и от двете страни на локомотива. Това ги прави много удобни за маневра.