Безогневите локомотиви се зареждат по много интересен начин. Техния резервоар е запълнен на две трети със студена вода,при първоначалното зареждане на локомотива. Резервоара се свърза с разглобяем съединител с тръба ,идваща от стабилните парни котли на промишленото предприятия. В водата на резервоара започва да се подава пара от стабилните парни котли. Когато парата влезе със съприкосновение с водата,тя кондензира . Постепенно температурата на водата достига точката на завиране и тя започва да ври. Отделя се пара и налягането в резервоара започва да се увеличава.
Само че водата има едно интересно свойство,колкото е по голямо налягането,при толкова по висока температура тя започва да се изпарява и да се превръща в пара. Така,че,когато налягането в резервоара започне да се увеличава,нараства и температурата при която водата в него се изпарява.
Това позволява допълнително количество пара да кондензира във водата и по този начин да се акумулира. Процеса продължава,докато налягането в резервоара и стабилните парни котли се изравни.
Тогава вече локомотива е готов за работа. Когато машиниста отвори регулатора,налягането в резервоара започва да пада. Само ,че при по ниското налягане водата започва отново да ври и да отделя акумулираното количество пара. Така локомотива работи,докато налягането в резервоара не спадне до около 2 атмосфери. Тогава локомотива отново трябва да се зареди с пара. Процеса на зареждане вече протича по бързо,защото в резервоара има вече гореща вода,а не студена,като беше при първоначалното зареждане.
Общо взето така работят обикновените безогневи локомотиви с ниско налягане. Те се зареждат с пара от наличните парни котли,обикновено с налягане 12-15 атмосфери. Проблема при тях,е ,че не може да се акумулира много голямо количество пара,а и парната машина работи много неикономично,защото се налага да се работи с много голямо процентно пълнене и ниско налягане,когато налягането в резервоара падне. Дори при това положение,те са били по икономични от нормалните парни локомотиви,дори от дизеловите локомотиви. Това е причината ,в началото на 80-години,в Майнинген да се произведат 202 безогневи локомотива с ниско налягане за промишлените предприятия на ГДР.
Истинска революция в безогневите парни локомотиви предизвиква австрийския инженер Гили. Той конструира безогневи локомотиви за много високо налягане-до 150 атмосфери. При това налягане,температурата на завиране на водатае много висока,над 300 градуса.Това позволява да се акумулира много по голямо количество пара. След това парата преминава през редукционен вентил,понижава налягането си до 12-15 атмосфери и след това през парния регулатор отива към машините. Но преди това тя преминава през паропрегревател,разположен във водното пространство на резервоара. Защото водата при 120 атмосфери има температура над 300 градуса,а парата при 12 атмосфери около 200. И така парата даже в известна степен се прегрява. Локомотива може да работи ,докато налягането в резервоара спадне до 12 атмосфери. Огромно предимство е и,че машината работи постоянно с пара с високо налягане и съответно и разхода на пара и е много по малък.
Има три начина за зареждане на локомотивите Гили. Най простия е когато имаме мощен парен котел за високо налягане,например в една топлоцентрала. Тогава локомотива се зарежда директно от парния котел. Но има случаи,когато мощноста на парния котел не е достатъчно голяма,за да поеме допълнителния разход на пара за локомотива или локомотивите. Тогава се прави междинен голям стационарен резервоар за високо налягане,които постоянно се допълва от парния котел. От междинния резервоар може да се вземе бързо голямо количество пара,без това да се отрази на работата на примишленото предприятие.
Третия начин е най интересен. Той позволява да се зарежда локомотив с налягане от 120 атмосфери ,от парен котел за 12 атмосфери.Пак се прави междинен стационарен резервоар за високо налягане,пълен с вода. През тръбни серпантини,разположени във водното пространство на резервоарите ,се подава пара с ниско налягане,например 12 атмосфери,но прегрята до 400 градуса.
А водата при 120 атмосфери има температура по ниска от 400 градуса. Това позволява предаване на топлина от прегрятата пара към водата и постепенното вдигане на налягането в междинния акумулиращ резервоар до 120 атмосфери.
Безогневите локомотиви Гили показват найстина отлична работа. Експлоатационните им разходи са много ниски,както и разходите за ремонта им. Даже през 80-години се предлага парните локомотиви от серия 41 да се преустроят в безогневи локомотиви Гили и да поемат крайградските влакове около град Ерфурт. Експлоатационните разходи са щели да бъдат с 50% по ниски,отколкото с дизеловите локомотиви.
