Аз смятам, че електрификацията е щяла да е по-полезна в сравнение с доставката на локомотивите 46. Причини за това са:
1. Възможност за използване на енергия от по-малко калорични и по-евтини лигнитни въглища.
2. Въвеждане в експлоатация на нов прогресивен тип тяга.
3. Намаляване на тежкия физически труд на огняри, въглищари и персонал на много тежките за обслужване парни локомотиви 46, особено втората доставка.
4. Използването на шестосни електрически локомотиви вместо шестосни парни е щяло да позволи извозването на по-тежки влакове с по-голяма скорост поради по-голямата мощност на електрическите и липса на паразитни оси, воден и въглищен резервоар.
5. При електрифицирана линия всички влакове (товарни и пътнически) между София и Перник са щели да се обслужват от електрически локомотиви, което би довело до по-големи скорости на движение, по-кратки времена на пътуване, липса на необходимост от помощни локомотиви с прикачане и откачане на Горна баня, Владая и Драгичево. По онези години влакът е бил единственото средство за пътуване между София и Перник, а често пъти такова пътуване е отнемало 4-5 часа поради закъсване на товарни влакове по наклоните, чакане на помощни машини, прикачване, разкачане и т.н
6. Въвеждането на електрическа тяга в началото на 30 те години е щяло да нареди Царство България между пионерите в тази дейност Германия, Австрия, Швейцария и Италия.
Поради тесните връзки с Германия по това време предполагам, че е щяла да се внедри тяхната система АС 25 кV 16 2/3 Hz и да се доставят локомотиви Е44 и Е94. За DC 3 kV се е мислило за София-Мездра след войната, по подобие на електрификацията в СССР.