Жалко !
Жалко, че Русе е (без изхвърляне) най-красивия ни град, а има най-смотания музей в цяла България - музея на транспорта. Умишлено няма да кача снимки за да не ви приболят сърцата. Нямам представа под шапката на общината или на министерството е, но картинката е жалка. Ще карам по-ред !
Тръгвам на разходка (от Борисова) за да посетя специално музея на на транспорта, нещо обичайно което правя във всяка една страна в която съм бил. Минавам покрай сградата на общината пред чийто главен вход стърчи красиво информационно табло, показващо забележителностите на града. Музея е представен с картинка на локомотива дето първи е драпал по първата ни жп линия. Браво бе ! Как пък са се сетили да сложат точно това което трябва, а не първото им попаднало изображение в гугъла ? Постарали са се ! Продължавам по обновения площад, на който дори ББ още не е прерязал лентата. Красота ! Русенци винаги са били гъзари що се отнася до представителността на парковете си. Че и нов душ-фонтан пред Операта си имат вече. (душ- в смисъл, че мангалчетата ходят там да се къпят) Продължавам по Александровска и аваш-аваш до Алеша, като зад "вазата" се пускам в ляво по алеята надолу към Дунава. До тук са изминати няколко км. и ни прашинка по бомбетата на чистак новите ми чепици. Обаче алеята свършва, а с нея идва и края на цивилизацията. От широката 3-4 м. преходна площадка водеща до стълбището сега е останала еднопосочна буренясала пътечка. От там надолу по разкривените стъпала на стълбището и излизам директно на павираната уличка пред музея. За протокола: първите 2 резки ожулена кожа по бомбетата са вече на лице ! Направи ми впечатление, че ръбовете на стъпалата са били "обковани" с винкел за да не се трие камъка от движението на пътници към първата българска гара. Днес вече винкела е претрит до ниво гнила ламарина. Долу на самата уличка уж е среде бял ден, а нищо не се види от запрашване. Причината- току що миналата Ифа, от онези дето четкат и прахосмучат улиците. Явно са я пратили от общината да почисти, но там има не просто прах, а направо острови на наноси от пясък, трупани с години. Лека полека облака взе да се разнася и праха се телепортира върху фасадата на музея и експозицията на открито. За секунди всичко побеля, сякаш са паднали кулите близнаци. Набързо направих от тениската си респиратор и гледах да избягам колкото се може по-бързо от облака. В бързината май преминах покрай нещо изгнило, нашарено със спрейове и буренясало, но на времето май е било нещо теснолинейно. Преминах отдясно на музея и излезнах отзад направо на жп линията. Тази част на зданието изглежда на времето е била нещо по-особено ?! Горе голям комин, а стената от зид преминава в разпадаща се дървена обшивка. Малко по натам и стигам до разбитата ограда на вагоните от 1900 и Балканската. Щрак набързо снимка през оградата на онзи парен локомотив дето го бяха изтапосали на таблото пред общината и на който единственото, което прави впечатление са двате разръфани знаменца: бяло-зелено-бяло. Щрак една и на ръждивия Ганц и то единствено заради соц. герба. Снимах и пътеизмерителя, нашарен целия в зони с нещо като напукан кит. Щрак по една и на двуосните гниловици на опашката. Ходих и до сами края, там дето уж трябва да има портали през които коловозите влизат в музея. Сега там е опъната някаква смешна мрежа, подвита под собствената си тежест. Май я има от времето, когато дойдоха да издърпат най-големите гниловици за да ги скрият далеч от хорски погледи. Свършили си работата пичовете и оставили след себе си разграден двор, а той всъщност се води охраняем, щото малко по към музея пред една останка от фургон един чичка е извадил скара и я маже със сланина. Облака след Ифа-та се беше разнесъл и вече няма какво да пречи на човека да си врътне едно барбекю. Приседнах малко на релсата да почистя осила дето ми се наби по чорапите и особено от онези топченца дето се лепят по връзките на обувките. Уж за малко, пък то мина 1/2 час. На тръгване минах и щракнах една снимка на съседната до музея развалина в люпещо се синьо на чиято фасада все още се четяха буквите " ПГ П П ТРАН ПОРТ" Тук моята разходка трябваше да прекъсне, защото Ифа-та правеше заход да бухне още една бомба. Бегом нагоре по разкривените стъпала с ламаринен обков. Спрях се точно на "вазата" в парка за да помоля циганката дето я поливаше да ми услужи за малко с маркуча да си измия изподраните и побелели от прах чепици. Интересно ! Черните обувки станаха бели, а бялата тениска- черна ?!
Така приключи може би 20-тото ми поред посещение на музея на транспорта в Русе ! Ходя не, че има какво ново да видя, а с надеждата, че нещо е понаправено и в тази част на парка и на града. Нали все за европроекти и еврофондове се говори по телевизията ? Все се надявам Европата да потроши няк'во. евро по проект за ваденето на музея на транспорта на бял свят например. Хубави въжделения и абсолютна мизерия. Добре, че съм жп фен та само дето не ме беше гнус. Добре, че бях и сам. Не е нито за жена, нито за деца.
Жалко !
