Разделяне на участъци

[Vlado]

И аз съм напълно съгласен с нея, защото при мен е точно така: съвместявам двете системи - аналоговата ми седи, но с помощта на ЦК ключета (две) мога да превключа към цифрова, която и ползвам вече преимуществено. Що се отнася до всичко без подвижния състав - то е аналогово с тенденция някой ден да се цифровизира изцяло. Затова запазих аналоговите трансформатори, за да захранвам интерфейса (светлини, стрелки, светофори и понякога аналогов подвижен състав), докато подвижният състав ми е изцяло цифров. Сбироток, ри'еш ли! ;-)

[CaLLlo]

Това изказване много ме радва, значи има хора които се интересуват от проблемите и мислят по всички тия въпроси

Все пак тук се говори за аналогово управление, където проводниците не са малко наистина и ако добре е схваната идеята т.н. заглушка намалява в известна степен тия проводници и слега известен ред и елементарна прегледност. Причината за това е единствено лъчеобразното свързване от куплузите натаък към макета, а всички напречни връзки се осъществяват на самата заглушка. При проблем изважаш заглушката и се занимаваш само с нея. По тая логика никъде не се наблюдава допълнително оскъпяване, усложняване и увеличаване броя на проводниците, бих казал дори точно обратното.
Поздрави!

[pach]

Заглушката намалява само проводниците след нея ,(при условие , че е заглушка) но :
1.Тя ще събира и от най-близките и от най-далечните места на макета всичко за да се изпълни замисъла.Само тогава би се получило лъчевидна схема.
2.Ако не се сложи заглушка , изходите на този съединенител ще трябва да се опроводят до пулта за управление и да върнат "сигнала"обратно към него , зада се прехвърли "вътре" в макета, където да се "изпрати" към най-близките и най-далечните места на макета
Пример:
Три коловоза в някой ъгъл на макета се управляват с три ключета като част от командния пулт за този ъгъл (или тази гара), или от три релета които се управляват общо от четири проводника до тях (значи още по - малко "жици" ), а те  релетата могат дъ въртят спокойно поляритета на  коловозите там "на место"!
Ако горе описания пример се направи на заглушка , ще трябва да бъдат изтеглени един път проводници до заглушката където при цифрово управление просто се закъсяват ,но при аналогово такова ще трябва да връщат захранването на коловозите след съответната обработка за да се изпълни замисъла.

[CaLLlo]

Е, "Пълно щастие никъде нямало!" Както няма и съвършен начин на аналогово управление, който да удоволетвори всеки. Бих казал дори - Нещата са още по-зле отколкото изглеждат на пръв поглед:
Какъвто и начин за управление да избереш, винаги резултатът е почти еднакъв - Получаваш само няколко предимства и купчина недостатъци и ограничения! 
Конкретно за примера:
Всеки сам решава какво да прави на макета си и как точно да организира нещата. Ако макетът е голям само с един пулт понякога няма как да стане дори физически - просто се прави втори и трети дори; и оттук веднага следва, че там където се включва вторият пулт към макета може също да се сложи и заглушка за оная гара в ъгъла само. 
Отделно от това, аз не бих въртял посоката на движение в оная гара с релета, но дори и с релета да съм го избрал, заглушките ми за други вариянти на управление биха заковали релетата в такова положение, че да съвпада с посоката на движение във всички останали участъци, та все едно релета няма.
В никакъв случай не казвам че заглушката е панацея и е задължителна за всички, а само че е един начин за опростяване и онагледяване на нещата, както и че дава възможност за промяна логиката на управлението без, или с минимални корекции по самия макет.

В микроелектрониката откакто я има съществува едно голямо противоречие: Всеки производител на интегрални схеми е наясно разбира се и се стреми да го решава някак:
Произвежданите интегрални схеми трябва да отговарят на 2 противоречива изисквания: Уникалност и Универсалност
Уникалността се определя от потребителя - всеки иска да реши конкретен проблем и иска да има съответната интегрална схема готова; Производителят обратно - иска да проивежда колкото се може по-малко модела интегрални схеми и в същото време с тях да удоволетвори всички потребители за конкретните им искания, т.е. те да са универсални. Така се стигна до микропроцесорите и привидно противоречието някак е решено.
Това с аналоговото управление на макети с влакове по противоречията си за разрешаване поразително прилича на горното противоречие и резултатите не закъсняха. За сега с декодери се управляват само локомотивите - посока на движение, скорост, звук, светлини, пушек и т.н. но това не е съвсем всичко, съвсем скоро ще видим и вагоните натъпкани с декодери, или ... поне със заглушки , после остава да направят и куплунзите да се откачват от декодера, а после не остава още много - стрелки, светофари, бариери ... и всичко това само по 2 проводника - релсите . Все пак това е определено за друга тема и неслучайно. 

[pach]