Качил съм каталога на конрад в "релсов път"...
Може да съм ти се сторил лош , но и Зазо ти го казва (това ми напомня на историята с Ричи и неговият проект...) ...
Съдейки по въпросите ти , май и ти не си чел основополагащите статии в главата на нашият сайт (за геометричните зависимости) и настолната книга на българският моделист от Юри Ботев.Книгата е стара но без нея няма да се оправиш.
Ако внимаваш , сам би си отговорил на последният ти въпрос :
При необходимост(в краен случай,разбира се) макетът ми може да се "изтъни" до 73,2см,но е препоръчително да не правя такива остри завои(то се знае)?
Значи на 1 метър ширина мога да съм спокоен.Той макетът нататък ще се разширява,защото ще е някаква сложна фигура и тази част на трасето погледната отделно,ще е като трапец,но понеже ще се наложи да се съобразя с вратата и не мога да го правя по-широк от метър,метър и нещо.
Тоест най малък радиус в НО (по системата на старото ПИКО) е 360 мм , тоест на диаметър е 2 х 360 = 720 мм , но това ти е размера от център до център на релсовият път. За да имаш крайният необходим размер при този радиус , трабва да предвидиш и ширината на траверсната лента .В случая с НО мисля че тя е 28 мм (или 30 ???) .Още трябва да добавиш и безопасните 5 см. от центъра на релсата до "ръбъ" на макета , за да няма падане в "пропаста на счупените модели" на подвижен състав при неволно бутане , дерайлиране или излитане от голяма и немащабна скорост извън релсовият път.
Тоест сметката за радиус придобива следният вид:
(2х360) + (2х28) + (2х50) = 776 мм
Това и минималната ширина на която е хубаво да се сгъва крива с най-малкият радиус.
За другите радиуси само си смени числата в горната математика...
Препоръчително е да се ползват възможно по-широки радиуси , по причини изброени от Зазо ,но ако макетите ни бяха широки колкото душата ни моделистка , нямаше да се налага , да крием грозно сгъващите се композиции движещи се върху по-малки радиуси в тунели.Това с тунелите е още едно компромисно решение - така или иначе , при проектиране се ползват по-малките радиуси , но обикновенно е скрито от погледа .Получава се "с един куршум - два заека" - хем завиваме на една педя място , хем не виждаме грозното сгъване на четириосните вагони (при пътническите четириосни е най-явно изразен ефекта) като "наденичка" , което е нереално дори и при мащабиране на железницата.
Някой спазват правилото - "като си пусна най-дългият четириосен вагон по завоя , кошът му не трябва да се изнася езвън траверсната лента " което ги отвежда директно в радиуси над 1000 мм !!! Да , наистина тогава е прекрасно движението на влаковете , ама не всеки има залата на Гьоринг , за това хоби.
Мисля че по-тези причини и Мишо Табаков дори "клекна"
на по приемливи за помещенията му (колко пъти ги прекроява
) радиуси.
