Един геолог-полярник отива при чукчата и казва:
- Чукча, дай ми на заем 100 грама злато до следващата година, че нещо не уцелих жилата, а трябва да се отчитам?
Чукчата му дал. На следващата година, геологът пак иде:
- Слушай, чукча - още мъничко ми остава и ще напипам жилата, заеми ми ощe 100 грама?
Чукчата, нали е добра душа - пак му дал.
Минала пак една година, гледа чукчата - геологът приближава дома му. Казва на жена си:
- Видиш ли? Геологът пак иде, пак злато ще иска, ти пък му кажи, че съм на далечното пасище.
- Добре, рекла жена му.
Чукчата се скрил под кревата и не мърда. Влиза геологът:
- Къде е мъжът ти?
- На далечното пасище.
Геологът:
- Да му се не види, а аз тъкмо ида да си върна дълга, за двете предни години.
От дума на дума, извадили спирта и накрая сте стигнало до кревата...
Лежат, пухтят, това-онова... нали...
А чукчата отдолу си мисли:
- Егати кофтия ден днес, дълг трябва да си събирам, геолога да убивам,
жената да пребивам, а аз съм на майната си, на далечното пасище...
